"Отвъд канона" е трета самостоятелна изложба на Любен Домозетски. Това е опит за равносметка, поглед назад, но и възможност за нови експерименти. Авторът – художник, изкуствовед, куратор – отново е избрал пространството на галерия Little Bird Place в центъра на София, на ул. "11 август", единствената галерия в страната с конкретен тематичен фокус – модерно и съвременно изкуство, посветено на природата, биологичния свят и екологията. И го следва неотлъчно с обичта на основателя си Росен Узунов и екипа му към природата и творците.

Настоящата експозицията на Любен Домозетски обединява произведения, създадени през последните пет години и демонстрира линията на развитие от научната илюстрация до творби, които трудно могат да бъдат класифицирани в някакво конкретно направление. Те представляват синтез между научното, дескриптивното начало и търсенето на начини да бъде представена идея, преживяване и вътрешен свят. Най-новите творби съчетават в себе си сложна система от визуални кодове, силно повлияни от средновековното и ренесансовото изкуство. И това е свързано и с професионалните интереси на автора като изследовател. Любен Домозетски е изкуствовед, уредник в Софийската градска художествена галерия и докторант по "Византийско изкуство" в НХА. Завършил е специалност "Изкуствознание" (бакалавър, 2014) и "Изкуствознание и културно наследство" (магистър, 2016) в НХА. Специализирал е един семестър в Академията за изящни изкуства "Брера" в Милано. Интересите му са ориентирани в областта на изкуството на Ренесанса в Италия, изкуството на Византия и средновековното българско изкуство. Съчетава изкуствознанието с научната илюстрация, която за него е израз на впечатленията му от досега с природата.

Но да се върнем към изложбата му "Отвъд канона", в която творбите му като автор са първи опит в една нова творческа посока, отдръпваща се значително и все по-смело от полето на научната илюстрация и описателното. Връзката със старото изкуство вече не просто прозира, тя е демонстрирана. В тях се смесват елементи от византийското изкуство, но също и изкуството на Ранния ренесанс, с неотменните изображения на животни и растения в стремеж да бъдат пресъздадени преживявания или представите на автора за трансцендентното, нерационалното, неподвластното на човешкото познание. Тези опити са свързани и с усвояването на собствен художествен език, който най-пълно да съответства на вътрешния свят на автора, неговия характер, нагласи и творческа позиция. Експозицията показва творби на Любен Домозетски, създадени през последните пет години – както по-стари работи, някои виждани в предишните изложби, така и нови, специално създадени за пространството на галерия Little Bird Place.

Ще припомним и предишните две изложби на художника в нея. Преди това ще се върнем към неговия кураторски проект с представянето на канадския художник Закари Логан през септември миналата година с неговата изложба Bodies of Land за първи път в България имено в Little Bird Place. Тогава за художника, като въведение към експозицията, Любен Домозетски написа: "Закари Логан е съвременен канадски артист (роден 1980), в чиито произведения специално място има връзката между човека и природата. Основни изразни средства за него са живописта и рисунката, които в някои произведения осъществяват любопитни преходи помежду си. Изложбата включва 14 произведения. Някои от тях са създадени специално за това първо представяне на художника в България. Тези произведения очертават основните аспекти в изкуството на Закари Логан – пресъздаването на мъжката фигура, автопортрета като израз на определени идеи, куиър тематиката, сексуалността, стереотипите в обществото, човешкото присъствие. Освен това, художникът създава и серия изображения върху стените на галерията. Тази намеса в галерийното пространство допълва експозицията с интересни и неочаквани художествени решения. Изложбата е съпътствана от каталог. В него освен представените в експозицията творби, са включени и някои по-ранни, ключови за творчеството на Закари Логан произведения. Това е първото издание, което галерия Little Bird Place осъществява с намерението избрани бъдещи изложби също да бъдат документирани чрез каталог". И двамата споделиха тогава, че ги свързват не само близките им търсения в изкуството, но и специалната им връзка и отношение към природата.

Първата изложба на Любен Домозетски "Заекът на Дюрер падна" бе през февруари - март 2020 година в същата галерия. Тя представи основно произведения, които жанрово могат да бъдат дефинирани като научни илюстрации и са резултат от наблюденията и проучванията на автора в областта на ентомологията (наука за насекомите) и по-специално лепидоптерологията (наука за пеперудите), орнитологията и ботаниката. Специфичната техника на представените произведения (темпера), значението на детайлите в изображението и аналитичното отношение към изобразените обекти са силно повлияни от две зависими една от друга, но и същевременно разнопосочни художествени традиции. От едната страна е иконописната традиция на средновековното византийско изкуство, към която отвежда техническата реализация и желанието за представяне на идеята за нещо. От другата страна стои ренесансовият интерес към живата природа и желанието за нейното правдоподобно пресъздаване. "Заекът на Дюрер падна" е част от заглавието на едно от произведенията в изложбата, което жанрово също може да бъде отнесено към научната илюстрация. То изобразява конкретен вид птица, но съдържа в себе си различни идейно-пластични "нишки", които водят към известния "Заек" на Албрехт Дюрер.

Изложбата Bloom, втората на художника, бе по същото време февруари - март, но миналата година. (явно Домозетски спазва и характерна цикличност в представяне на изкуството си). В известен смисъл тя следваше същата жанрово-идейна линия от първата му самостоятелна изложба: отново научни илюстрации и експерименти с тях. Но именно в тези експерименти, които бяха и център на изложбата, сякаш се прокрадваше нещо ново, различно от предишните – човешкото присъствие. В тези работи главна линия е връзката човек – природа, една връзка която е неизбежна, вечна, сигурна и здрава, но не винаги осъзната. Човекът е част от природата, той е природа, тя излиза от него. Той избира колко и дали да я остави да вирее или да я скрива, преправя, контролира, облагородява… Балансът не винаги е лесно постижим. Нашите мисли, чувства, желания, страхове и надежди постоянно ни бутат в една или друга посока, ту по-близо до Бога, ту по-по-далече от него. И в тези творби има малко Бог, има малко смърт, има малко секс, има малко пролет. В тях се изразява идеята за възобновяване, за преходност, за тленност, за интимност. Техническото им изпълнение е отново стремеж на автора да следва традициите в средновековното и рененсансово изкуство.

Върнахме се към предишните изложби на Любен Домозетски, защото сме убедени, че е важно, представяйки художествено събитие и неговия автор, макар и накратко, да акцентираме и върху неговото развитие годините, дори и да не са толкова много…

Различни на пръв поглед са посоките в цялостната дейност на художника и като изкуствовед и куратор. Изложбата "Анастас Дудулов и неговото време. 130 години от рождението на скулптора", представена в СГХГ, е с куратори Аделина Филева, директор на галерията, и Любен Домозетски. През 2022 година се навършват 130 години от рождението на Анастас Дудулов – име, известно в българското изкуствознание, но личност и творчество – непознати и непроучени. Основавайки се на запазения архив на скулптора и със стремеж за максимална пълнота, изследването и изложбата представят изкуството му, систематизират творбите му, ситуират ги в неговото художествено развитие, възстановявайки творческия път на автора, отбелязват от СГХГ. Неговият най-активен творчески период съвпада с най-динамичните в художествено отношение десетилетия у нас, това е времето между двете световни войни. Опиращ се на традициите в българското изкуство, обогатен с нов поглед от досега с европейското художествено развитие, изразител на родната тематика у нас и дълбоко свързан с народа, на когото посвещава толкова много образи, скулпторът създава едно безспорно разнообразно по съдържание и жанр творчество. За по-пълното разбиране на пластическите решения и идейното съдържание в скулптурата му е важно тя да бъде разглеждана в своя контекст. Така по-ясно се очертават явления и процеси в художествения живот у нас от първата половина на ХХ век, изпъкват тенденции и посоки, за чието формиране и развитие Дудулов дава своя принос. Именно с тази идея в настоящата изложба са представени произведения и на други автори, негови съвременници. Това кураторско решение дава възможност за интересни съпоставки и разкрива важни аспекти от развитието на пластическия език в българското изкуство през първата половина на ХХ век.

Припомняме, както вече бяхме писали в artsofia, че на 12 ноември миналата година, след 34 години прекъсване, отново беше връчена Националната награда за скулптура "Академик Иван Лазаров". Неин носител стана именитият ни скулптор Иван Русев. Тогава слово за забележителния патрон на наградата произнесе Любен Домозетски – като изследовател на творчеството и личността му. Тогава каза: "Специално благодаря за поканата на Валентин Господинов (скулптор, директор на Градската галерия в Кюстендил "Владимир Димитрова – Майстора") да кажа няколко думи, посветени на Иван Лазаров, за ярката следа, която той оставя в българското изкуство. Изложбата реализирана през 2019 година в СГХГ и посветена на 130 години от рождението на академик Иван Лазаров дадоха възможност този автор отново да бъде показан, неговото изкуство да бъде припомнено не само като автор и като скулптор, а и като общественик, най-вече като личност с огромни заслуги към българското изкуство. Иван Лазаров е забележителен автор с огромни заслуги и постижения в скулптурата и с изключително въздействащи произведения. Три пъти е избиран за ректор на Националната художествена академия, дългогодишен преподавател в катедра "Скулптура" в НХА, академик на БАН и най-вече човек и личност, борил се системата за паметници и въобще за избора на паметници в България в периода преди 1944 година. Той е автор, оставил изключително огромно наследство след себе си, един от най-изявените наши модернисти. На този фон неговото творчество и неговата дейност изпъкват и са много важни и се радвам, че наградата е възстановена и ще бъде отправена към съвременната българска скулптура". През 1968 г. къщата и ателието на булевард "Васил Левски" на акад. Иван Лазаров са превърнати в музей.

Разказваме всичко това, защото изложбата на Любен Домозетски "Отвъд канона", която продължава до 28 февруари в галерия Little Bird Place, провокира – в най-добрия смисъл на думата – да се взрем по-задълбочено в творчеството и посоките на млад и талантлив автор, посветил се на изкуството.

Текст: "въпреки.com"

Снимки:

1. От изложбата "Отвъд канона", снимка: архив на галерия Little Bird Place

2. От изложбата "Отвъд канона", снимка: архив на галерия Little Bird Place

3. От изложбата "Отвъд канона", снимка: архив на галерия Little Bird Place

4. От изложбата "Отвъд канона", снимка: архив на галерия Little Bird Place

5. "Нощна поляна", темпера дърво, снимка: архив на галерия Little Bird Place

6. От изложбата "Отвъд канона", снимка: архив на галерия Little Bird Place

7. От изложбата "Отвъд канона", снимка: архив на галерия Little Bird Place

8. Анастас Дудулов – Бюст на мъж, 1921, собственост на ДА "Архиви", снимка: архив на СГХГ

9. Атанас Дудулов – "Скръб", 1919, собственост на ГХГ, Казанлък, снимка: архив на СГХГ

10. Любен Домозетски, снимка: Стефан Марков