Спектакълът „Ефектът Галатея“ – стремеж към съвършенство на Боряна Сечанова

Спектакълът „Ефектът Галатея“ на балет „Арабеск“  с хореография на Боряна Сечанова е филигранен до всеки детайл, фин, изящен, дълбок. Той е вдъхновен от пиеса на Ефемия Фард със същото заглавие и мелодрамата на Жак-Жан Русо „Пигмалион“ /1762/ с прекрасните танцьори на балет „Арабеск“, с великолепната музика на Петър Дундаков, със силната сценография на Венелин Шурелов, с костюмите на Адрияна Найденова и ни провокира да се върнем към казаното от Боряна Сечанова преди време за „въпреки.com”: „Арабеск” за мен e всичко. Тук съм като директор от 2000 година – това е изключително дълъг период. Но по някакъв начин непрекъснато се оказва, че все още имам някаква визия, някаква идея какво ще се случи. Като мое семейство е вече „Арабеск”! Много е трудно, особено в последните години, защото „Арабеск” се занимава със съвременен тип изкуство. Спектаклите са различни. У нас по-традиционно се възприема класиката и класическия балет. Специално в България съвременният танц идва доста по-късно, отколкото в Западна Европа като култура. Затова може би пътят на „Арабеск” никак не е лесен, защото той трябва да наложи една естетика, която все пак не е толкова близка до естетиката на българина. Българинът обича повествователни спектакли, история, да се разказва нещо, докато съвременният танц и въобще съвременното изкуство е далеч по-абстрактно, далеч по-мислещо. Някой път не е толкова красиво, занимава се с теми, които са различни, карат те да направиш оценка, да преосмислиш света около себе си. Може би затова спектаклите на „Арабеск” остават в една ниша…Но не е само „Арабеск”, като говорим за съвременно изкуство, важи за всички изкуства, например съвременната музика. Това  може да се оцени малко по-нататък.“.

И продължава заедно с колегите си красивия път на „Арабеск“ с въображение, любов, новаторство, последователност, артистизъм. Скулпторът Пигмалион извайва Галатея и се влюбва в нея. Мечтата за създаване на измислено, изкуствено, почти човешко същество, интерпретирана в множество древни митове, разкрива от една страна потенциала на човека да бъде демиург и от друга страна неговите ограничения. Материализирането на мечтания образ превъплъщава в себе си демоничната сила на творчеството като обсебване и заедно с това съзерцателната душа, която винаги търси да открие себе си и другия. И това е едновременно и най-красивото и най-мрачното в човека. Механично произведената фигура, каквато е скулптурата, е новото призрачно копие на човешкото същество.

Спектакълът започва така – в центъра на сцената е скулптурният въртящ се статив. Почти през цялото време на него ще се сътворява не само Галатея, но и любовта. Историята тръгва с отхвърлянето на една, на втора, на трета скулптура…докато най-после ще извая Нея. Неслучайно така са избрани и костюмите на скулптурните момичета – традиционно или обичайно скулпторите (а не рядко и живописците), след като спрат да работят върху творбата си, преди да е завършена, мятат върху нея платно, за да се откъснат поне за малко. И творческият процес върви във въображението и емоцията им. След кратко или по-дълго време махат платното и тогава приемат и продължават или замахват и почват отначало… Поне така е в представите ми или запомнено в споделеното от творци. В този контекст спектакълът „Ефектът Галатея“ изследва творческия процес, творбата като сложно съчетание от личността на автора, обекта, който той претворява и идеята, към която се стреми. А тя винаги е стремеж към съвършенството. Образът на Галатея е отразеният образ на своя създател. В нея той се оглежда като в огледало. А не е ли така с всеки талантлив творец – картината, скулптурата, романа, пиесата, музикалното произведение, създадени от него, всъщност са неговият образ, почти автопортрет или автоистория. Това е нова реалност вътре и извън артиста, сложна амалгама между материалността и илюзията, родена във въображението и мечтата да сътворяваш невероятното, единственото, твоето произведение. За Пигмалион образът на Галатея е едновременно преживяване, че е успял да я сътвори и осъзнаване, че вече е в друг свят, в който успява да материализира въображението си. Това вероятно са хаотични размисли и лични усещаня за спектакъла на Боряна Сечанова. И нещо почти еретично – нима ние като човеци в различните си битности, но и като духовни същества, не сме били в различни моменти от живота си Пигмалион или Галатея и продължаваме да бъдем…

Всичко започва с човешката природа. За хората е присъщо да се опитват да преодолеят себе си, да достигнат отвъд своите граници и възможности, да създадат същество по-високо от себе си, не се ли опитваме да правим това и с децата си. Човекът е нещо, което трябва да бъде преодоляно, защото може да вселява демоните си или да се лута безпомощно с уязвимостта си. „Ефектът Галатея“ като термин в психологията означава „самоусъвършенстване“. Но да не забравяме, че има и друго в световната литература и „Франкенщайн или новият Прометей“ (1818), романът на Мери Шели, написан почти половин век след пиесата „Пигмалион“ (1770) на Жан-Жак Русо. Но това е друга история, която, обаче, днес световните събития ни напомнят зловещо…

Но да се върнем към спектакъла „Ефектът Галатея“, който освен като изящно създаден, поражда и много размисли, бе да ни натрапва посланието си. Трябва само да се преживее. Музиката на Петър Дундаков, вълнуваща и провокативна, е специално създадена за спектакъла „Ефектът Галатея“. Композиторът работи с Балет „Арабеск“ и Боряна Сечанова за трети път. Той споделя: „За мен винаги е предизвикателство и удоволствие да работим заедно. И в трите спектакъла протагонисти са образите на жени. В първия това беше Кармен и фокусът беше върху женствеността. Във втория – това е Пандора и звученето на женския глас. Сега това е Галатея. Спектакълът е свързан с времето, в което живеем и сблъсъка между технологии и натура. Музиката е също среща на електронната и акустичната звучност. Идеята ми е не просто да илюстрирам, а да създам звуков свят, в който движението и хореографията да могат да оживяват.“. В първия спектакъл музиката бе записана от Симфоничния оркестър на БНР, а във втория – от „Софийски солисти“, оперния глас на Цветана Бандаловска и два ниски гласа от “Мистерия на българските гласове” – Евелина Христова и Даниела Димитрова (премиерните спектакли бяха с изпълнение на живо) и присъстват електронни ефекти, то тук съотношението между елементите от предходния спектакъл е обърнато. За забележителния спектакъл на „Арабеск“ Петър Дундаков казва: „Почти цялата музика е с поглед към електронната традиция от края на миналия век и началото на този. Смесването с актустичните инструменти е провокация към възможна действителност, в която се сблъскват дигиталното и аналоговото. Това като композитор ме върна към размисъл за възможностите на електронната музика и сблъсъка ѝ с акустичната. Той носи напрежение, но в съвремието става все по-близко до слуха ни, това съчетаване вече не е ни дразни.“, коментира Петър Дундаков. Пресечната точка той нарича „технология срещу природа“ и посочва, че в нея става изграждането на нова природа. „Вероятно бъдещето няма да е нито едното, нито другото, а хибрид.“.

Сценографията на Венелин Шурелов създава потапяща зрителя среда с деликатни визуални средства и механизирани технологични решения, които допълват усещането за многоизмерност на спектакъла. „Танцуващата фигура е свръхестествена“ – убеден е Венелин Шурелов – и подчертава: „Моята задача е да я подкрепя, да я подпомогна в извънредните усилия да напусне собствените си очертания. В „Ефектът Галатея“, тялото е терен за метаморфози, експерименти, култове, желания…“. Венелин Шурелов е забележителен артист не само в дигиталните изкуства. Той е инициатор и основен двигател на DA Fest. Това е международен фестивал, чиято цел е да срещне българската аудитория с разнообразни артистични тенденции и изследвания в полето на дигиталното видео, саунд арт, нет арт, мултимедийни пърформанси и инсталации, роботика и генеративни системи и други интердисциплинарни форми. Венко, както го наричат приятелите, е преподавател в НХА и един от най-изявените ни сценографи. Неговият забележителен проект „Един човек“ на мястото на площадката на бившия мавзолей, реализиран по Програма „Навън“ на Столична община, преобръща закостенялата представа за присъствието на изкуството в публична среда. Той улавя неуловимото за човека, като борави с тъканта на всекидневието в точно определен порядък. Заснемайки отрязъци от няколко секунди до 42 минути назад във времето, той представлява “glitch” в центъра на столицата ни, който с режеща прецизност възпроизвежда минало и настояще едновременно. Скоро ще се разделим с него, за да дойде новият проект, както е по регламент на Програма „Навън“. Но в „Един човек“ Венелин Шурелов вложи онова, което вече отбелязахме – „Ефекта Галатея“, т.е. съвършенството. И в този контекст, по повод спектакъла на „Арабеск“, той споделя: „Именно това е голямата отговорност – каква е съдбата на сътвореното. Ние създаваме подобие на себе си, двойници. Аз ги наричам културологични актьори. Всички тези отражения на човека, които отразяват неговата другост, отразяват неговите патологии, амбиции, копнежи, изкривявания, мутации, всичко това е образ на нас самите. И ние, когато се ангажираме да вдъхнем живот на тези наши двойници, създаваме особени полета на триене, на противопоставяне, които обществото трудно понася. Авторът винаги би следвало да има чувство за отговорност спрямо това, което създава и да се вгледа в неговата съдба", обобщава Венелин Шурелов в интервю по повод спектакъла „Ефектът Галатея“.

Майсторството във визуализацията на сценичния проект и неговата реализация са на  Пеньо Пирозов и с художественото осветление на Георги Буюклиев създават уникална артистична завършеност и атмосфера на спектакъла. Репетитор е Олеся Пантикина. Солистите Виктория Петрова, Стефан Вучов, Даниела Иванова, Константина Ханджиева и Васил Дипчиков и целият състав на Балет „Арабеск“ с яркото си изпълнение и с талантливото си актьорско майсторство пресъздават идеята на хореографа Боряна Сечанова.

Прекрасен спектакъл – въображение, мъдрост, професионализъм!

Текст: „въпреки.com”:

 

Снимки:

1. Боряна Сечанова, снимка: Стефан Джамбазов

2. От спектакъла „Ефектът Галатея“, снимка: Костадин Чакъров

3. От спектакъла „Ефектът Галатея“, снимка: Костадин Чакъров

4. От спектакъла „Ефектът Галатея“, снимка: Костадин Чакъров

5. От спектакъла „Ефектът Галатея“, снимка: Костадин Чакъров

6. От спектакъла „Ефектът Галатея“, снимка: Костадин Чакъров

7. От спектакъла „Ефектът Галатея“, снимка: Гергана Дамянова

8. Петър Дундаков, снимка: Стефан Джамбазов

9. Венелин Шурелов, снимка: Стефан Джамбазов

10. От спектакъла „Пандора“, снимка: Стефан Джамбазов

11. Боряна Сечанова получава наградата „Аполон Токсофорос“ за балет „Арабеск“, 2019, снимка: Стефан Джамбазов

12. От спектакъла „Ефектът Галатея“, снимка: Гергана Дамянова

 

Моля почакайте...