Фотографията като изкуство, емоции, спомени и документи за времето преди и сега

Забележителни фотографски изложби са празник в културния живот на София в момента и ще ви разкажем за тях с препоръка да не ги пропускате. Те са много различни и заедно с това представят талантливи автори, връщат ни във времето или документират съвременните вълнения на човека.

И все пак, без това да е класация, фотоизложбата в Софийската градска художествена галерия на Сибиле Бергеман (1941–2010), една от най-значимите германски фотографки през последните десетилетия, е събитие от европейска класа. Това е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка и представя цялостното ѝ творчество, като акцентира върху черно-бял сребърно-желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.

Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията "Сибиле" и "Гео". Започва да се занимава по-сериозно с репортажна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки "Полароид", а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа. Полароидната серия от периода 2000–2006 г. е озаглавена "Избледняващи спомени" и запечатва изоставени места и пространства, които остават предимно скрити за съзнателното възприятие на зрителя. Кадрите са лишени от меланхолична носталгия по Източна Германия и съзнателно отразяват една вече отминала ера. Друг важен фрагмент от работата на Бергеман са нейните фотографии от Африка и Близкия Изток в периода 1999–2004 г. Снимките ѝ от Гана, Сенегал, Мали и Йемен улавят всекидневния живот в цялата му амбивалентност – между традиционната култура и глобализацията.

Първоначално придобива популярност със своите модни снимки в Източен Берлин, но скоро се превръща във важна представителка на жанра на фотографското есе, както и във внимателен наблюдател на социалната действителност. В творчеството ѝ ясно се усеща лична критика към възпроизвеждането на симулацията на един "идеален" контекст. Този ефект бива постигнат чрез отразяването на отпечатъка на една митологизирана и куха форма на патос, която времето на ГДР предполага и налага. След обединението на Германия тя основава фотографската агенция "Осткройц" и става членка на Академията на изкуствата в Берлин. Днес някои от фотографиите ѝ са част от постоянните колекции на музея на изкуството "Метрополитън" и музея на модерното изкуство (MoMA) в Ню Йорк, музея "Щедел" във Франкфурт на Майн и др. А тази година през юни в "Берлинише Галери" предстои откриването на обширна ретроспектива.

Изложбата е съпътствана от медиаторската и образователна програма "Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман", организирана от Гьоте-институт България и фондация "Изкуство – дела и документи". Програмата включва турове, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст. "Сибиле Бергеман. Фотографии" е изложба на ifa (Institut für Auslandsbeziehungen) в сътрудничество с Гьоте-институт България и  партньорството на Софийската градска художествена галерия и продължава до 10 април 2022 година.

В галерия "Средец" е фотоизложбата със снимки на Георги и Иван Пенкови, съставител е именитият фотограф Иво Хаджимишев. Кадрите са част от  книгата "Пенкови – светлописците", за чието създаване  Иво Хаджимишев получава покана от синовете на Иван Пенков –забележителният учен професор по математика Боян Пенков (1927-2016)  и Георги (Джони) Пенков (1933-2021). Това е петото заглавие от поредицата „Архив Гипсън”. Припомняме, че през лятото на 2017 година в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ, беше представена изложбата "Хора и портрети на Иван Пенков" (1897-1957). По думите на Иво Хаджимишев, фотографията е документ на времето, но и изкуство, затова е важно да съхраняваме фотографските си архиви. Настоящата изложба е пример как щедростта на едно семейство се превръща в начин да се опазят части от паметта на историята ни. Той е художник-фотограф и журналист. Занимава се професионално с фотография от 1969 г. През 1975 г. завършва Колеж по изкуствата във Великобритания със специалност "Фотография" и става член на британската Кралска фотографска асоциация.

Автор е на над 20 самостоятелни колекции от фотографии и фотоесета, представени в САЩ, Англия, Франция, Италия, Австрия, Холандия, Унгария, Мексико. Носител е на голямата награда "Аполон Токсофорос" (2009) на "Аполония", а през 2010 г. е отличен с Награда за принос в развитието на интелектуалната собственост. Миналата година, по повод 15 години от създаването на Държавния културен институт към министъра на външните работи, той и други интелектуалци бяха наградени за приноса си за популяризирането на българската култура, историческото наследство и развитието на културната дипломация. Преди години в разговор за "въпреки.com" Иво Хаджимишев каза: "Никой не знае, когато прави едно нещо, кое ще бъде трайно и кое ще бъде забравено на следващата минута. Трябва да минат много години. Сега работя със стари фотографии, които са на по 130 години. Тогава човек разбира, чак след като мине време, дали това изображение е минало този най-тежък изпит.".

Изложбата продължава до 17 март, а в началото на февруари беше представена в Градската художествена галерия в Казанлък, тъй като Георги и Иван Пенкови са сред видните личности на града и със специално отношение към фотографията още от онези далечни години. Тя поставя акцент върху увлечението по изкуството на фотографията на художника Иван Пенков, отчасти наследено от собствения му баща – Георги, възрожденец от Казанлък, който освен с книгоиздаване, обществена дейност и просветителство, се занимава професионално и с фотография.

Фотоизложбата на Боряна Венциславова "Ние сме/бяхме природата" в Националната галерия – Квадрат 500 отвежда зрителя към актуални теми, свързани с климатичната криза и връзката на човека с природата, пледира за преосмислянето на отношението към нея с досегашната ни роля на собственици и експлоататори. Художничката ни напомня, че "ние сме природата" и нашето отношението към нея е отношението ни към самите нас. Изложбата се състои от серия фотографии, озаглавена "Призрачни светлини", които показват както природни пейзажи, така и част от цивилизацията – банкомат, бензиностанция, оръжеен магазин и др., като във всички тях присъства светлината, която символизира човека и неговото присъствие/отсъствие в тях. Според Боряна Венциславова: "Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава.". Във филма "Ние природата" художничката дава глас на природата, която отправя своите послания към хората, призовавайки за промяна веднъж завинаги в начина, по който се отнасяме към околната среда и нейните ресурси, преди да е станало твърде късно. Представена е и инсталацията "Ние сме/бяхме", която пренася елементи на природата и на светлината директно в галерийното пространство. "Темата за екоцида е слабо застъпена в България. Произведенията на Боряна Венциславова ни обръщат внимание, че нанасянето на масови щети на околната среда, унищожаването или загубата на екосистемата на дадена територия до степен, при която животът на обитателите в нея е или ще бъде сериозно нарушен и застрашен, трябва законово да бъдат прекратени", отбелязва кураторът на изложбата Сиана Минева. Художничката  е родена в София, живее и работи във Виена и София. Завършва магистратура в Университета по приложни изкуства, Виена. Изложбата "Ние сме/бяхме природа" ("We/re Nature"), показана за първи път през март-юни 2021 г. в "Кунстфорум" – Виена с куратор Лиза Ортнер-Крайл, се организира с финансовата подкрепа на Федералното министерство на изкуството, културата, държавната служба и спорта на Австрия, Посолството на Австрия и на "УниКредит Булбанк". Изложбата продължава до 17 април 2022.

Галерия „Аросита“ отделя специално място в пространството си за съвременно изкуство. До 23 март в нея е експонирана изложбата дигитални фотоколажи на испанския автор Нани Мерино "Същества" с куратор Надежда Джакова. Той е фотограф и дигитален артист, който с помощта на колажа изгражда необичайни образи и чудновати светове, съчетава антични фигури и алегории насред модерен интериор. Това са мъжки тела, роботизирани образи, реални персонажи, преобразени като герои, които Нани Мерино назовава с обобщеното "същества". Така в изоставена сграда, в подлез на метрото, перално помещение или насред индустриален пейзаж Нани пренася Адам и Ева, Ариадна, Давид, антични скулптури, музейни шедьоври. Те като че ли са случайно оставени там, превръщайки се в част от интериора, а друг път изпълват цялата композиция, привличайки със силните си мускулни тела. Голямомащабните фотоколажи на Нани Мерино изпълват пространството на галерия "Аросита", населяват го със същества, въвличайки зрителя в оптичната игра на фотографа, при която той е едновременно наблюдател, но и участник сред необичайните сцени на метафоричния свят на артиста.

На фона на забележителни филмови събития и срещи на "София Филм Фест" се връщаме във времето с фотоизложбата ,"Звезди на българското кино" в галерия "Синтезис", която продължава до 30 април. Тя представя специално подбрани портрети на български актьори от съхраняваните в архива на Българска национална филмотека фотографски негативи от филмови продукции.

Колекцията включва над 60 портрета на обичани от публиката актьори – Апостол Карамитев, Гинка Станчева, Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Петър Слабаков, Катя Паскалева, Григор Вачков, Георги Георгиев-Гец, Доротея Тончева и други. Те са заснети в периода 1956-1972, който е особено плодотворен за българското кино, а кинематографията ни от онова време създава истински "звезди". В изложбата са включени кадри на изявени български фотографи от онова време – Лоте Михайлова, Жана Карайорданова, Жени Вълова и други. От снимките ни гледат младите красиви звезди на българското кино, които сега светят от Небесата, но продължават да ни вълнуват и възхищават… Събитието е продължение на тематичния модул "Кино и фотография"‘, в който галерия "Синтезис" показва изложби, подчертаващи връзката между киното и фотографията. Като част от съпътстващата програма, във филмотечно кино "Одеон" ще бъдат показани от лентови оригинали осем филма, кадри от които са част от изложбата. Входът за прожекциите е свободен. Изложбата се осъществява с подкрепата на "Фотосинтезис" и в партньорство с 26-ия "София Филм Фест".

Богат избор от изложби за софиянци и гостите на столицата, които им дават възможността да преживеят специални моменти с изкуството на фотографията и като документ за времето, и като уловени и пресъздадени мигове от талантливи хора зад обектива.

Текст: "въпреки.com"

Снимки:

1. Покана за изложбата на Сибиле Бергеман, снимка: архив на СГХГ

2. От изложбата на Сибиле Бергеман, снимка: архив на СГХГ

3. От изложбата на Сибиле Бергеман, снимка: архив на СГХГ

4. От изложбата на Сибиле Бергеман, снимка: архив на СГХГ

5. От изложбата на Сибиле Бергеман, снимка: архив на СГХГ

6. Иво Хаджимишев, снимка: Стефан Марков

7. Иво Хаджимишев, снимка: Стефан Марков

8. От изложбата с фотографии на Георги и Иван Пенкови, снимка: Стефан Марков

9. Боряна Венциславова, "Призрачни светлини" ("Бензиностанция"), 2021, снимка: архив на НГ

10. Боряна Венциславова, "Призрачни светлини" ("Оранжева градина Андрач"), 2021, снимка: архив на НГ

11. Нани Марено, "Американски герои", снимка: архив на галерия "Аросита"

12. Нани Марено, "Хотел Сюр", снимка: архив на галерия "Аросита"

13. Нани Марено, снимка: архив на галерия "Аросита"

14. Апостол Карамитев във филма "Бялата стая", реж. Методи Андонов, снимка: архив на БНФ

15. Невена Коканова и Петър Слабаков във филма "Тютюн", реж. Никола Корабов, снимка: архив на БНФ

16. Виолета Гиндева и Стефан Данаилов във филма "Черните ангели", реж. Въло Радев, снимка: арфив на БНФ

Моля почакайте...