За Коко Азарян – с любов

Ние сме благодарни на съдбата хора, че ни срещна с Крикор Азарян – мъдрец не само на българския театър, но и във живота. Това споделят много хора – неговите ученици и всички, имали шанса да играят в негови постановки, да се докосват до неговата извисеност и невероятното умение да разбира и обича другия.

Коко, както продължаваме го наричаме, отлетя от нашия свят на 14 декември 2009 г. след тежка борба с коварна болест, но работи почти до края си, въпреки болката, страданието и огорченията, които не му бяха спестени. Забележително е, че неговите ученици, Съюзът на артистите в България и приятелите му винаги отбелязват неговия рожден ден – 15 март. На 14 март с концерт-спектакъла "Песен за Коко" в зала "Азарян" на НДК бе почетена 88-годишнината на проф. Крикор Азарян. През 2015 г. (по идея на тогавашния директор на НДК Мирослав Боршош, който сега е заместник-кмет по култура и образование на Столична община) зала 2 на НДК получи знаковото име на забележителния човек и режисьор. И тъй като знакът "Азарян" означава щедрост, широта, артистичност, обич, сега това е от най-прекрасните пространства в столицата ни предимно за театър (и то свободен театър), което приютява великолепни спектакли. Откри се с постановката "Чайка" на Чехов с режисурата на Явор Гърдев. Не случайно – "Чайка" беше една от последните пиеси, които постави Крикор Азарян в театъра през 2007 г. в Театъра на българската армия. През 2008 г. при връчването на театралните награди "Икар" на Съюза на артистите в България (по изключение в залата на Националната опера, а не в Народния театър "Иван Вазов“) Александър Морфов, носител на наградата през 2007 г. за спектакъла си "Дон Жуан", връчи наградата без да отвори плика с името на носителя й, с думите: "Разбира се, тя е за Крикор Азарян и неговата "Чайка"!

На сцената на театър "Азарян" на 14 март пяха заедно актьори и музиканти, студенти, колеги и приятели на Коко Азарян, сред които Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Людмила Сланева, Вежен Велчовски, Александра Василева, Свилен Ноев, Ерсин Мустафов, Христо Мутафчиев и други. Говориха за него с невероятна и непресъхваща любов и Лилия Марвиля, Касиел Ноа Ашер и още много други. Зрителите в залата бяха не по-малко вдъхновени. А от големия екран ни гледаше Коко Азарян – красив, изпълнен с обич към всички, с малко тъжните си очи, които винаги издаваха любовта и болката му за света около нас. Сигурни сме, че от Небесата Коко страда с цялото си голямо сърце, неподвластно на смъртта за тази зловеща война срещу Украйна и народа ѝ. Ако Горе, както казват, праведниците като него са в бяло, той сега се е обгърнал в жълтосиния плащ на състраданието към хората на Украйна и ни призовава да сме с тях и да им помагаме.

Събитието в негова памет е в програмата на XVII-ото издание на Софийския театрален салон, който е част от Календара на културните събития на Столичната община.

Ученици на проф. Азарян са звезди на театъра като Владимир Люцканов, Мариус Куркински, Петър (Чочо) Попйорданов, Валентин Танев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Рени Врангова, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Анастасия Ингилизова, Димитър Маринов, Лилия Марвиля Касиел, Ноа Ашер и много други. Негови ученици са и тези, които са работили в негови спектакли. Негови асистенти в НАТФИЗ са били Тодор Колев и Иван Добчев. Получавал е всички български театрални награди. Удостоен е с почетен "Аскеер" (2004).

Ден след тази паметна и вълнуваща вечер, събираща цялата ни любов към Коко Азарян, неговият талантлив ученик, писател и режисьор Йордан Славейков написа в социалните мрежи: "Разбира се, разбира се, че си говоря с него. Всички негови студенти, всички "азаряноиди", както ни нарече Влади Виолинов, го правим. Както всички други и аз мога да разказвам с часове истории с него, истории за него. Снощи в НДК, в театъра, който хем официално не е театър, хем носи неговото име, се събрахме негови студенти, колеги, приятели, почитатели и отпразнувахме рождения му ден с една идея по-рано. А той ни гледаше отгоре, радваше се на песните, спомените, монолозите, смееше се и ръкопляскаше с нас. Всеки един от нас чуваше смеха му.

Някой път, когато съм в настроение, ще разкажа тук как в първи курс, веднага след края на първи семестър, преживях кратка и бурна любовна история, бях съсипан от фиаското й, реших да напусна Академията, отидох с целия си акъл в кабинета му в Армията, изфабрикувах история за семейни проблеми. А той, разбира се, разбра, че не казвам истината, намести си очилата, дръпна от цигарата си, издиша дима, изпадна в толкова дълга пауза (как само ги умееше тези паузи), че ми спря сърцето, и ме нахока с думите: "Ей, глупак, има бракове, които не издържат и две години. Аз съм се оженил за теб за следващите пет, моето момче! Какво си въобразяваш ти? Отивай веднага на часове, в четвъртък имаме режисура, да дойдеш подготвен за часа.".

Честит рожден ден, Професоре! Благодаря за урока! Обичам Ви, липсвате ми всеки ден!".

Стефан Вълдобрев откри вечерта с песните си и думите си за своя учител и любим преподавател в НАТФИЗ преди почти 30 години. Сподели, че е работил по музиката за негови спектакли, като припомни за "Дванайсета нощ" на Шекспир, където е играл Шута. Когато му представил първата песен от спектакъла, Азарян му казал, че трябва да е такава, че публиката да я запомни и да си я тананика на излизане от спектакъла. Актьорът и талантлив музикант каза, че от Коко е научил за музиката повече, отколкото пет години в Консерватория…

Милен Миланов – актьор, близък приятел на Крикор Азарян и дългогодишен председател на фондация „А'Аскеер”, връчи на актьора Камен Донев наградата на фондация "Крикор Азарян" за ярко постижение в театралното изкуство, учредена през 2018 г. А ние припомняне част от разговора ни с Милен Миланов преди осем години за "въпреки.com" по повод 80-ата годишнина на знаменития режисьор: "За Коко трябва да се мисли светло по простата причина, че той умееше да създава около себе си особен тип светлина, особена ведрост – умееше да го прави това. Но рангът на Коко, човешкият му ранг, е недостижим.". Разговорът тогава беше в кабинета на Милен Миланов в Театър "Българска армия", който носи отпечатъка на Коко. А това, което каза преди 8 години Милен Миланов за него, е актуално и важно и сега. "Много ми е трудно да предвидя какво би казал Коко за днешния ден на България, но напоследък с него си говорехме, че светът, който ни заобикаля, е все по-малко нашият свят и все повече не-нашият свят. При него липсата на духовност, това крушение на ценностите поначало изключително много го огорчаваше и затова той намираше убежище в този свят, който сам си създаваше, в който дори и аз нямах достъп и не настоявах да имам, защото това беше много сакрален кръг, в който той живееше. Именно затова успя да се съхрани като творец и като човек. Сяда, мълчи, мълчи и казва: "Майна, как е възможно това?" и влиза в темата. Та вероятно в сегашните времена щеше да има много такива "как е възможно това, не, ти, ти обясни, кажи как е това…". Не знам, но аз си мисля, че хора като Коко не живеят във времето, хора като Коко имат потенцията да живеят свой живот, да правят времето и независимо от това да е много съпричастен", каза тогава Милен Миланов.

Наистина, сега какво ли би казал Коко? Може би онова неговото с въпрос: "Представяш ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг...". Или "Най-важното и най-трудното в днешно време е да си останем човеци. За това рецепта няма.". Толкова е актуално, че чак боли и тази болка е любов.

За тази поредна вечер в театър "Азарян", в която празнувахме поредния рожден ден на Коко, завършваме с казаното от великолепната актриса Лилия Марвиля, негова ученичка. Тя каза, че професорът ги е научил да изпълнят мечтите си – да бъдат добри на сцената, да ценят колегите си, да  обичат родителите си, да са добри хора. И завърши с последната строфа от прекрасното стихотворение на Миряна Башева "Точка": "Смърт няма! Точка.".

Текст: "въпреки.com"

Снимки:

1. Крикор Азарян на церемонията на наградите "А'Аскеер", снимка: Стефан Джамбазов

2. Крикор Азарян, Милен Миланов и Армен Джигарханян на церемонията на наградите "А'Аскеер", снимка: Стефан Джамбазов

3. В кабинета на Милен Миланов, снимка: Стефан Джамбазов

4. Стефан Вълдобрев, снимка: Стефан Марков

5. Камен Донев и Стефан Вълдобрев, снимка: Стефан Марков

6. Лилия Марвиля, снимка: Стефан Марков

7. Албена Колева, дъщеря на Тодор Колев, снимка: Стефан Марков

8. Касиел Ноа Ашер, снимка: Стефан Марков

9. Александра Василева, снимка: Стефан Марков

10. Христо Мутафчиев, снимка: Стефан Марков

11. Милен Миланов и Камен Донев, снимка: Стефан Марков

12. Камен Донев, снимка: Стефан Марков

13. Поклон пред Коко Азарян, снимка: Камен Донев

 

 

 

Моля почакайте...