Има ли женско изкуство, изкуство на жени или за жени? Има ли то своя специфика? Много пъти се е говорило и са се давали различни отговори. От това, че има известна разлика до друго - че всичко е въпрос на талант и можене. А известно е, че и мъже писатели са писали от женска гледна точка, както и обратното. Както и актьори са играли женски роли и жени – мъжки. И все пак, може би има известна разлика и тя е в чувствителността и възприемането на болките на света. Но като че ли повече са точките на пресичане.

В последната седмица се срещнахме с две жени работещи в различни области на изкуството – композиторката Добринка Табакова и художничката Алла Георгиева. Произведението „Концерт за чело и струнни” на Добринка Табакова беше изпълнено в зала „България“ на прекрасния концерт „Точки на пресичане” под диригентството на Пламен Джуров на 49-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ от Камерния ансамбъл „Софийски солисти” със солист Атанас Кръстев. Самата Добринка Табакова е изключително успешна композиторка, която живее във Великобритания, но идва с радост в България, когато може, както беше за този концерт. На срещата с нея малко преди концерта я попитаха за статистиките, популярни не само във Великобритания за съотношението мъже – жени предимно като композиторки и диригентки в сравнение с колегите им. Добринка Табакова е категорична, че не иска да е част от статистиката: „Важно е да има някаква подкрепа, но от друга страна не искаш да си там заради статистиката, а искаш да си сериозен професионалист, който си е извоювал мястото и си е доказал, че има защо да е на тази сцена“. А Пламен Джуров се присъедини към разговора като каза, че те като мъжки състав оценяват женската чувствителност, която винаги крие изненади…

А иначе за своята музика, тя каза в разговор за „въпреки.com” по повод и на термина „съвременна музика”, че предпочита друг – „безвременна музика”: „Безвременна и жива музика. Съвременна музика – няма никакъв проблем, но най-важното е, че тя се твори в момента от живи композитори и е свързана с времето, в което живеем, пропито с енергията, с проблемите, които имаме. Социалните проблеми, националистични, най-различни – това по някакъв начин се вплита в музиката. Това, според мен е хубаво. Публиката да чувства, че има този диалог на сцената не само естетически и професионален, но и човешки, социален. Безвременна музика е нещо, което говори на човечеството – по същия начин, както се вълнуваме, когато слушаме Бах вече толкова векове, след като той е писал. Вълнуват ни същите неща. Това е безвременна музика. Другите са скъсаните дънки. Добре са засега, а след петдесет години кой ще ги оцени! Това е за мен и в културата, и в модата, във всичко естетически безвременното, което ни свързва с хора от други векове“, каза Добринка Табакова.

Цитираме ѝ авторитети, които твърдят, че изкуството в различните му жанрове „изостава“ от случващото се в света като проблеми като вълнения, не успява като че ли да реагира бързо на промените, които ни съпътстват всеки ден. А според нея „за всяко едно изкуство да си в крачка с времето е различно от това да си точно в това какво е модното, каква е тенденцията и, което се случва в момента. Защото в изкуството дълбоките неща ги осмисляме по малко по-различен начин, може би по-бавен, наистина. Няма нужда да сме в крачка точно със секундата на времето, но има едно вълнение и едно безпокойство в сегашното време, което се пропива в изкуството. Не е необходимо да е толкова директно казано с всички политически неща, които се поставят. Но общото чувство на хората в момента е еднакво – притесняваме се за екологията, за социални проблеми, притеснени сме и в същото време това, което търсим в определени събития е разбирателство. Това е работата на твореца да е вид мехлем, но и в същото време да покаже мненията, което всеки един от нас усеща. Но вече е различно дали ще си в стъпка точно с времето, с пулса му. Това е различното, което прави музиката безвременна, а не модна“.

Художничката Алла Георгиева пък откри своята изложба „Животът е песен” с куратор Мария Василева в столичната галерия „Структура”. Заглавието е провокативно, въпреки че художничката не му придава особен философски смисъл. Но пък в контекста на изложбата и преодоляването на една болка и болест, то е и оптимистично, но и леко иронично. Така, както е било в творбите на Алла Георгиева много пъти. Да не забравяме, че тя е и карикатуристка и работи в тази област със съпруга си Чавдар Георгиев. Но в тази изложба художничката е сякаш на друга по-интимна вълна. Казва, че даже не е искала да покаже тази изложба в галерия, а може би в ателие, но са я убедили приятелите, че темата за болестта е важна за всеки човек и за нея трябва да се споделя. Алла Георгиева започва работата си върху проекта „Животът е песен“ през 2012 година. Пътят до приключването му и решението да бъде споделен е дълъг, защото преминава през емоциите на най-дълбоките и лични драми. Изложбата – живопис, обекти, фотографии и рисунки, бродирани на ръка (с конец и коса), разказва за страданието, раздялата, болката и любовта. Миналото нахлува с цялата си мощ през сбогуването с майката, което е и своеобразно сбогуване с важна част от живота. Настоящето поднася своите изненади, като подлага авторката на същите изпитания, отнели живота на най-близкия ѝ човек, като че ли да подчертае съдбовната обвързаност на двама души по напълно несправедлив начин – през обричащата болест, пише в анотацията за изложбата.

И още: „Черните мисли и страхът от болестта, смъртта и раздялата – неразделна част от живота на всеки, Алла Георгиева „облича“ в ярки дрехи. Това не само са роклите на майката, свързани с детството и личния спомен, но и знак за това, че независимо от всичко животът продължава. Когато разбира, че ще оцелее, авторката решава да подписва работите си с псевдонима Alla Vitta. Болестта като „внезапна спирка по пътя“ изправя човек срещу собствените му слабости и страхове. В случая мислите за смъртта са свързани и с тъгата по раздялата със света на изкуството. Не случайно няколко композиции са посветени на любими художници. Много често творбите на Алла Георгиева споделят лични преживявания и опит. Собственият ѝ образ се появява непрекъснато като своеобразен гарант за истинността на историите и достоверността на преживяното. Изложбата е автопортрет на живота на авторката, но и портрет на тревогите и отношенията, които владеят всеки един от нас”. Алла Георгиева е една от основателките на женската група „8-ми март“, но в тази изложба няма нищо феминистко. А по-скоро по-силната женска чувствителност към болката и болестта. А самата Алла каза пред „въпреки.com”, че някак си днес тя не възприема съревнованието в изкуството между творците пред лицето на вечността и е много умиротворена… 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Добринка Табакова на репетицията в зала „България”

2. Пламен Джуров и Добринка Табакова преди концерта

3. Композиторката беше изключително доволна от изпълнението на солиста Атанас Кръстев

4. Концертът „Точки на пресичане” беше един от върховете на 49-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“

5. Алла Георгиева пред една от картините си в галерия „Структура”

6. На тази възглавничка пише „Жить больно” и според Алла, която е от Харков, нито на български, нито на английски език може да бъде предадена по-точно драмата на болестта и живота