Европредседателството ни започна и завърши по ноти

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Когато започна Българското председателство на Съвета на Европа на ЕС в наш коментар за културните акценти през седмицата поставихме заглавие „Европредседателството ни започна по ноти”. Това беше свързано с началото на културната програма по този повод, която започна с голям концерт в зала 1 на НДК под надслов „Духът на Европа”. А сега завърши отново с голям концерт - Симфония №8 на Густав Малер – „Симфония на хилядата” и пак под диригентството на маестро Емил Табаков. Известният наш диригент и композитор и чудесните ни музиканти поставиха поантата на това наистина успешно българско европредседателство, както и на неговата богата културна програма.

1_5Превърналият се в традиция Празничен новогодишен концерт с участието на Фестивален симфоничен оркестър в началото на годината представи произведения от европейски композитори на 28 – те държави - членки на ЕС под диригентството на маестро Емил Табаков и с брилянтното участие на цигуларя Светлин Русев като солист. Това беше един много интересен концерт - от една страна свързан тематично с европейското ни председателство, а от друга – различен от традиционния Новогодишен концерт. Защото този път музиката имаше не само развлекателна, но и образователна функция. Наред с познати музикални творби, звучаха и изключително интересни произведения на малко познати композитори от различните европейски страни.

И очевидно тогава в празничните дни оркестърът със своя диригент се бяха потрудили доста. Защото това бяха различни партитури и стилове, някои от тях неизпълнявани от музикантите. Преди време Емил Табаков беше казал в разговор за „въпреки.com”: „Взискателен съм в работата. Така стана, че вече взискателност не се харесва. Това се определя като диктаторство в България. Нещата се обърнаха у нас, има криворазбрана демокрация. Те /оркестрантите – б.а./ смятат, че трябва да решат колко да се работи, какво да се работи, какво да се свири. По колко време да се работи, колко концерта да имат. Това е нещо обърнато и още повече, няма в нашата държава кой да каже - има неща, които се правят в една професия по този начин. И то точно от тази криворазбрана демокрация. Всеки смята - всички сме равни вече и това е”, констатира тогава Емил Табаков. Но резултатът от онзи концерт беше, че този път взискателността му е дала своите плодове. Както и на сегашния, в който неговият максимализъм отново беше дал резултат. Независимо, че заради планираните събития в НДК, доста от репетициите бяха в зала „България”, където трудно можеше да се разгърне такова мащабно произведение с толкова музиканти.

А то е наистина впечатляващо. Не само с прекрасната музика, но и с участниците. За последен път в София Симфония №8 е звучала през 1991 година, а обединяващото със сегашното й изпълнение беше, че пред диригентския пулт отново застана маестро Емил Табаков. Подготовката за представянето на Симфония №8 на сцената на зала №1 на НДК започна преди близо година. Софийската филхармония, като организатор на концерта, отправи покана към Симфоничния оркестър на БНР да се присъедини към мащабното събитие. По този начин в изпълнението на инструменталната част се включиха около 140 филхармоници. Внушително беше присъствието на вокални състави – 100 деца, 150 певци смесен хор и 8 солисти. В продукцията участваха Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов” и детският филхармоничен хор  с диригент Славил Димитров, Детският радиохор с диригент Венеция Караманова и Смесеният хор на БНР с диригент Любомира Александрова. Международното присъствие дойде от Австрия – страната, която приема от България председателството на Съвета на ЕС. Всичките 8 солисти са с кариера в страната с традиции в класическата музика - Бианка Кох, Елизабет Пратчер, Колет Бушел – сопрани,  Валтрауд Винзауер и Лаура Оливия Шпенгел – алти, Максимилиан фон Лютгендорф – тенор, Томас Вайнхапел – баритон, Андреас Йозеф Матерсбергер – бас. Общо участваха около 400 музиканти.

Така че нашето европредседателство наистина завърши достойно. Концертът беше съфинансиран от Програма „Култура" на Столична община, както и доста от културните събития през този период, за които е ставало дума в нашите коментари. Сега остава тази хубава посока да се продължи и когато не сме в европейския фокус. Досега, както сме казвали, се правят много неща в областта на културата в Столична община, но въпросът е и в посоките на самите създатели на произведения. А и в отношението на институциите към опитите за създаване на некомерсиално и нетрадиционно изкуство. Каквото от години се опитват да правят в Театрална работилница „Сфумато”. Но за съжаление все още не може да се реши въпросът с пристройката към бившата баня, превърната в културно пространство. За да може то наистина да стане ателие, за каквото работят от години двамата ентусиасти - професорите Маргарита Младенова и Иван Добчев.

5_4През седмицата започна поредното 19-то издание на Малкия сезон на „Сфумато”. Едно напълно некомерсиално събитие, включено в Културния календар на Столична община, което събира опитите на младите да създават изкуство. Иван Добчев при представянето на Малкия сезон заяви за избора им на посоката, неотменна и за двамата в годините: „Става все по-четлива, все по-брутална битката за позицията, която ние като „Сфумато“, като лаборатория правим срещу контекста. Вълната на комерсиалното, на баналното, лесно продаваемото, на това счетоводство, което се върти отдавна като реформа и, което вкара целия българския театър в някаква черна дупка. Малкият сезон е манифест или някакъв опит да кажем, че тук държим на нещо друго, че искаме да поощрим нещо друго. Искаме да дадем възможност да направят първи стъпки хората, които наистина мислят театъра като изкуство и не само театъра. Това е, на което 30 години „Сфумато“ се съпротивлява - на тенденцията на комерсиализация. Това, което предлагаме да стане афиш на Малкия сезон има такива надежди и амбиции. Нещо да произтече, което да помогне, да захрани и обратното – да възбуди съпротива срещу комерсиализацията на театъра. Това е голяма опасност, голяма мътилка, която се надига и ни залива всеки ден“. А Маргарита Младенова продължи споделеното от Иван Добчев: „Говорим за мерки в мисленето. Когато става дума за това, че целият световен контингент на хора на изкуството, във всички форми на изкуството зависят от приходи. Защото  контекстът на пазара не е българско изобретение – единствената форма на съпротива на артиста, на артистите, на артистизма като човекознание, като познание е в мисленето той да не се оставя на това какво се продава и да се съпротивлява на падането на летвата“. Така че, европредседателството ни завърши, но европейските посоки за развитието на изкуството ни трябва да продължат… 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на НДК

1 и 2. Изпълнението на Симфония №8 на Густав Малер в Зала 1 на НДК под диригентството на Емил Табаков събра около 400 музиканти – снимки Орлин Огнянов, архив на НДК

3 и 4. В зала „България” бяха част от репетициите за големия концерт – снимки Стефан Джамбазов

5. Маргарита Младенова и Иван Добчев – създателите и ръководителите на „Сфумато” – снимка Стефан Джамбазов

6. Пресконференцията в „Сфумато” за Малкия сезон 2018 – снимка Стефан Джамбазов

Моля почакайте...