Първият носител на новата Национална награда за скулптора „Академик Иван Лазаров“, която беше обявена в средата на ноември, е скулпторът Иван Русев.

Любен Генов, председател на Съюза на българските художници, сподели подробности около възраждането на наградата на името на забележителния ни скулптор и общественик академик Иван Лазаров. „В началото на тази година, в последните месеци на предишното ръководство на СБХ, една от най-горещо обсъжданите теми в Управителния съвет беше именно учредяване на Националната награда за скулптура, тема, която от първото връчване на възобновената награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“, а и преди това, е вълнувала не един наш колега скулптор или изкуствовед, тема, която многократно е била обсъждана. Но, както неведнъж сме се убеждавали, няма нищо по-силно от личната инициатива, особено когато тя намери и своите поддръжници, а още повече – когато получи и реалната институционална подкрепа. След редица колебания, пропуснати моменти и възможности, най-после благодарение на упоритостта и целенасочеността на една личност, мисията стана възможна. Всички знаем коя е тази личност – Валентин Господинов, преподавател в Националната художествена академия и директор на художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил…“

С подкрепата на Съюца на българските художници и Министерство на културата днес е факт действащ статут на Националната награда за скулптура, продължение на връчваната преди повече от три десетилетия награда. Тя е знак за подкрепа на българските творци и ще се връчва всяка година за значимо авторско представяне и високи творчески постижения в областта на скулптурата, стана ясно още от думите на Любен Генов.

Членовете  на журито, определено от СБХ, бяха: Любен Генов – председател на СБХ, проф. Христо Харалампиев, проф. Стефан Лютаков, проф. Петер Цанев, доц. Цветослав Христов, доц. Валентин Константинов и Десислава Дикова – главен експерт в отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“ в Министерство на културата.

Номинирани за наградата бяха проф. Борис Гондов, проф. Васил Симитчиев (неговата забележителна изложба е в Националната галерия – Квадрат 500 и продължава до 23 януари 2022 г.), проф. Емил Попов, Иван Русев, акад. Крум Дамянов, Павел Койчев. Заради тези забележителни творци и колеги Иван Русев каза в думите си за благодарност при връчване на наградата: „Благодаря за тази чест. Покрай тази награда се чувствам горд, че попаднах сред група номинирани колеги, които безкрайно уважавам. Чувствам се горд и същевременно изпитвам известно притеснение, че между всички тях уважаемото жури, на което благодаря, избра мен между тях, най-несъвършения. Искам да поздравя всички и всички организации и всички личности, които подкрепиха Вальо Господинов, скулптор, ученик на проф. Емил Попов, с чиито усилия се възроди наградата  и успяха да върнат тази награда, която много години не се беше появявала на хоризонта на нашия художествен живот. Поздравления за всички вас! Още веднъж благодаря за оказаната чест.“

На церемонията присъстваха изключителните творци проф. Емил Попов и Павел Койчев, носител на наградата на името на академик Иван Лазаров през 1987 година, последната в предишния ѝ живот. И двамата бяха изключително щастливи за наградата на Иван Русев. Приятелство, обич, уважение! Само два дни преди церемонията в столичната галерия „Арте“ се откри забележителна съвместна изложба на Станислав Памукчиев и проф. Емил Попов. Сред първите ѝ зрители и почитатели на тяхното изкуство, разбира се, беше и Иван Русев. В част от мотивацията за неговото отличие е сътвореният от него с много съмишленици Скулптурен парк „Илинденци”, който тази година навършва 23 години от създаването си. Огромен е трудът, който Иван Русев вложи и влага в това начинание. През 1998 година няколко приятели и колеги подкрепят идеята на Иван Русев да се създаде скулптурен парк в село Илинденци и основават фондация „Арт център Илинденци”. Обикновено в ранната есен се представят новите неща, сътворени от Иван, колегите му, младите творци през лятото и как скулптурният парк в това невероятно природно място се разраства в забележително пространство на изкуството сред природата. Както казва художникът проф. Станислав Памукчиев, член на УС на фондацията, Иван Русев се вкопчи в скалата и я преобърна. И наистина, през годините надали някой, дори и Иван, може да каже колко тона мрамор е прехвърлил в своите проекти на това място. Имали сме възможност много пъти да посещаваме Скулптурния парк и да наблюдаваме как расте. През пленерите и скулптурите пръснати по хълма, през Форума и Мраморния град, който продължава да се изгражда, за да се стигне сега до своеобразната галерия от живописни творби в Творческия дом на Арт центъра. Разбира се, до него е семейството му, което го подкрепя през годините – съпругата му Мариана, дъщерите му, художничката Нина Русева, Мира Русева, членовете на фондацията и приятели като скулпторите проф. Емил Попов, проф. Ангел Станев, доц. Цветослав Христов, доц. Валентин Господинов, художникът проф. Станислав Памукчиев, до неотдавна академик Светлин Русев и ред други, между които неуморната организаторка Татяна Тотева. И всички, които по различни поводи са посещавали това място като участници в пленерите или като гости усещат енергията на това място. Раждането на това културно средище има своята предистория, свързана с творческите намерения на Иван Русев, който още между 1992-1994 година успява да осигури пространствата в село Илинденци, където идеята се разгръща и до днес. В началото на своя път фондацията е подкрепена и от ценителя на изкуството Здравко Стоицев, който в продължение на 3 години подпомага дейността на фондацията. Съществен е приносът на община Струмяни, на чиято територия се развива „Арт центърът”. Върху територия от 30 дка в Илинденци постепенно биват създадени над 50 произведения, хармониращи с природата. Иван сподели преди време за „въпреки.com”: „Най-съществената част от програмата „Илинденци” е, че в това смутно време, в което изкуството е на колене, ние намираме една нова форма, изнасяме изкуството извън музеите по уникален начин, правим един уникален скулптурен парк много различен от всичко, което се прави по света.“

Но пък Иван има и още една намеса, която е изключително успешна от гледна точка на експониране в пространството – в Южния парк в София. Там има негови скулптури от по-рано, а неотдавна беше поставена негова нова фигура – паметник на Махатма Ганди. При това той е с козичка и на композицията се радват и децата. За своята мотивация да направи този паметник Иван Русев, който е имал изложби и реализирани проекти в Индия, беше казал: „Този духовен водач успява да осъществи една революция без оръжие и по повод срещата на втората кръгла маса в Лондон, в Британския парламент той отива именно в духа на своето свободомислие с козичката си, така че аз избрах този сюжет, който не е правен никъде по света.”

В началото на 2018 година, по повод 20 годишнината от създаването на центъра, беше показана забележителна изложба в Софийска градска художествена галерия - „Илинденци. Зона за изкуство”. Изложбата представи скулптурни творби и живопис от автори, участвали в досегашните акции, между които Ангел Станев, Ани Покровнишка, Валентин Старчев, Динко Стоев, Долорес Дилова, Емил Попов, Ивайло Аврамов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Калина Тасева, Кирил Мескин, Любен Генов, Милко Божков, Моника Попова, Нина Русева, Светлин Русев, Свилен Блажев, Стефан Лютаков, Стоян Цанев. Фотоси и филми показваха знакови произведения, намиращи се в скулптурния парк и част от творческия живот на центъра.

В края на 2019 година за няколко месеца в Атриума на Квадрат 500 Иван Русев представи уникална изложба под зимното небе „На 65 милиона години – камъкът”. Проект, чиято поява има логично обяснение след „Мраморният град на изкуствата” (2014) и „На 60 милиона години – реката” (2014). „С настоящата изложба художникът отдава почит на материала, който през годините е припознал за „свой“ – и като многовековен артистичен материал, и като паноптикум на житейския си мироглед. Дух и материя се сливат в едно, за да ни въведат в света на скулптора Иван Русев, който разказва своята творческа философия чрез каменни обекти, плод на неговата мисловна креативност и материализирани от ръцете му“.

Преди време художникът и преподавател в НХА Станислав Памукчиев написа за Иван Русев: „Творческите му открития респектират със своя вътрешен мащаб, с яснотата на категорично изведена радикално отстоявана артистична артистична лексика, с цялостно завършен идео-пластичен синтез. Той дълбае и разкрива своите пластични интуиции, строи и зида своята духовна кула, за да ни дари извоювания от камъка изначален смисъл. Някога академик Светлин Русев каза за него: „Той владее пластичната форма в нейния емоционален израз, разбира вътрешното движение на масите и плановете като организации и енергия на пространството, а пространството строи като територия на духа. Откъртен от тялото на природата като груба и сурова материя, мраморът е върнат към живота и любовта на скулптора от една дълбока човечност с изтънчена пластичност.“ Самият скулптор споделя: „Ние, хората, обикновено тръгваме по някоя привлекателна пътека, която във времето се оказва сериозен път, смисъл на живота ти, изпълнен с трудности и удовлетворения. За мен това е пътят, който извървявам.“ Знаем за този скулптор, че той може да превърне камъка в пространство, във въздух дори, светлини и сенки. Може да го превърне в музикален звук, дори може да го накара да потече като река, която да слее далечното хилядолетно минало с настоящето и бъдещето.

Ако с няколко думи като знаци може да се разкаже за Иван Русев, те са: талант, мощ, енергия, въображение, любов към природата, творчеството, скъпите на сърцето му съпруга, деца, внуци, приятели…

Но да се върнем към нейния патрон академик Иван Лазаров. За него говори младият изкуствовед Любен Домозетски, изследовател на творчеството и личността на Иван Лазаров. Той припомни неговата изложба  през 2019 година в СГХГ и посветена на 130 години от рождението на академик Иван Лазаров, която даде възможност този автор отново да бъде показан, неговото изкуство да бъде припомнено не само като автор и като скулптор, а и като общественик, най-вече като личност с огромни заслуги към българското изкуство. Иван Лазаров е забележителен автор с огромни заслуги и постижения в скулптурата и с изключително въздействащи произведения. Три пъти е избиран за ректор на Националната художествена академия, дългогодишен преподавател в катедра „Скулптура“ в НХА, академик на БАН и най-вече човек и личност, борил се системата за паметници и въобще за избора на паметници в България в периода преди 1944 година. Той е автор, оставил изключително огромно наследство след себе си, един от най-изявените наши модернисти. „На този фон неговото творчество и неговата дейност изпъкват и са много важни и се радвам, че наградата е възстановена и ще бъде отправена към съвременната българска скулптура.“ Неговите наследници чл. кор. Елка Бакалова-Лазарова, Анна Лазарова и д-р Ирина Лазарова са изключително щастливи за възраждането на наградата.

Академик Иван Лазаров (1889-1952) е виден скулптор и художник, роден на 2 октомври 1889 г. в Карлово. Възпитаник на скулптора Жеко Спиридонов, Иван Лазаров специализира в Германия, след което се завръща в България. Той е преподавател по скулптура в Държавната художествена академия (1919-1952) и неин директор (1932-1935; 1937-1939; 1943-1945). Основател и първи директор е на Института за изобразителни изкуства при Българската академия на науките (1948-1952). Сред най-емблематичните творби на акад. Иван Лазаров са "Те победиха", "На нож", "Очакващи жени", "Еснафи", "Плачещи жени", "Берон" (бронзов бюст в Борисовата градина в София), паметник на гроба на Димчо Дебелянов (в Копривщица). През 1968 г. къщата и ателието на акад. Иван Лазаров са превърнати в музей.

Припомняме, че за първи път наградата на негово име е връчена през 1973 година. Носители са Димитър Бойков, Любомир Далчев, Величко Минеков, Димитър Димитров. Следващата 1974 година след наградените е Валентин Старчев. В годините са награждавани Галин Малакчиев, Крум Дамянов, Секул Крумов, Борис Гондов /1978, 1982, номиниран и сега – б.а/ и много други. Някои от тях са удостоявани неколкократно. Имало е и колективни награди. Последната 1987 година наградата е връчена на Павел Койчев, номиниран и сега при възобновяването на Националната награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“. От догодина номинираните ще бъдат обявявани в къщата-музей „Иван Лазаров“ на бул. „Патриарх Евтимий“ в София, което е договорка с наследниците на академик Иван Лазаров. (надяваме се грижата на Националната галерия, която я стопанисва, да е по осезаема и последователна, а не формална). Но тази година, поради ситуацията, принудително се наложи журито да заседава в сградата на СБХ на ул. „Шипка“ №6.

Но да се върнем към първия лауреат на наградата след 34 години Иван Русев. Много сме писали за него, разговаряли сме за българското изкуство, за мястото му в публичната среда и винаги сме го откривали, като че ли отново и като забележителен творец, и като светла, свободна и неуморна личност. Припомняме, че тази година в галерия „Академия“ на НХА той представи своята книга-албум „Разказ за Пътя и Каменни истории“, която в предишен наш текст беше представена в artsofia. Попитахме Иван Русев за учителите му в смисъла на духовното му израстване и като творец и като личност,  като негово усещане. „Моят учител, безспорно е природата. Откакто влязох в Академията, няма да скрия, че имах разминавания с моя учител Величко Минеков. Той не приемаше някои от моите неща, от моите виждания. Имаше някакво неразбирателство от негова страна към свободата, с която аз вече правех и не приемах утвърдените паметникарски понятия, които той поддържаше, развиваше и правеше. В това отношение пак ще кажа, че природата е над всички нас и мой учител през всичкото време. Неслучайно избрахме и това невероятно място над Илинденци. Но имах и един друг учител, неговото ателие беше до нас в района на ул. „Латинка“ в София и това беше ателието на Крум Дамянов. Успях да се имплантирам в ателието в студентските си години вече някъде. Това е човекът, който ме научи на занаят и на много още неща. Аз съм му признателен затова, че попаднах в това ателие. Неговите качества като човек, като творец, безспорно са величина. И като ученик на Любомир Далчев ми оказа страхотно влияние. Бях щастлив, че попаднах в това ателие и там научих много неща, включително за свободата на избора по отношение на пластичното изкуство“.

За себе си в личен план споделя „Щастлив съм от моята свобода в това, което правя. Никой не може да посегне на тази моя свобода от години. Дори и да правя поръчки, те не са паметници в този изтъркан вид, който познаваме. Дори и когато ми се случи да приема една поръчка отстоявам свобода си!“ И това е точно така. И на финала на този текст споделяме отново цитат на проф. Станислав Памукчиев, написан за твореца Иван Русев: “Скулптурата на Иван Русев респектира с размаха на творческа решимост и свобода. Но това не е просто тонове преодолян камък, а мащабът на разгърнат творчески обем, на концентрация в извличане на онази невидима психическа и духовна енергия, която придава на мъртвата материя естетическа и духовна сила“.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1.     Къщата музей „Иван Лазаров“ на бул. „Патриарх Евтимий“ в София, снимка: архив на НГ

2.     Къщата музей „Иван Лазаров“ на бул. „Патриарх Евтимий“ в София, снимка: архив на НГ

3.     Скулпторът Иван Русев е първият носител на възобновената Национална награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“, снимка: Стефан Марков

4.     Любен Генов, председател на СБХ обявява наградата на Иван Русев, снимка: Стефан Марков

5.     От ляво на дясно: Иван Русев, Павел Койчев и Емил Попов, снимка: Стефан Марков

6.     Валентин Господинов на награждаването, снимка: Стефан Марков

7.     Иван Русев и дъщеря му художничката Нина Русева, снимка: Стефан Марков

8.     Иван Русев преди години в ателието си на ул. „Латинка“ в София, снимка: личен архив

9.     Скулптурният парк над село Илинденци, снимка: Стефан Джамбазов

10.   Изложбата „На 65 милиона години – камъкът” на Иван Русев в Атриума на Квадрат 500, снимка: Стефан Джамбазов

11.  Паметникът на Махатма Ганди в Южния парк в София, снимка: Стефан Джамбазов

12.  Иван Русев и Емил Попов на изложбата на Станислав Памукчиев и Емил Попов в столичната галерия „Арте“, снимка: Стефан Марков