За първи път „Поетичен Никулден“ – традиционно събитие в памет на прекрасния поет Николай Кънчев, беше отбелязан без създателката му поетесата Федя Филкова, която си отиде миналата година на 16 декември.

15-тият „Поетичен Никулден“ мина под надслова „Четем и помним Николай Кънчев и Федя Филкова“. През 2007 година, 40 дни след внезапната смърт на съпруга ѝ Николай Кънчев, Федя Филкова събра във Военния клуб приятели на премиера на двутомника му, който излезе посмъртно под надслова „Четем и помним Николай Кънчев“. На следващата година тя и съмишлениците ѝ поканиха да дойдат едни от най добрите поети да четат стихове на Николай Кънчев. Партньори на празника бяха чуждестранни културни центрове в София – на Чехия, Полша, Франция. От 2012 година в рамките на „Поетичния Никулден“ Федя Филкова започна да присъжда наградата за нова поезия „Николай Кънчев“. Не знам дали сме си давали сметка и си даваме сметка какво къртовско усилие беше това и каква отговорност. Но тя го направи. За тези десет години бяха номинирани 45 книги на 41 поети, а 12 от тях бяха отличени с наградата „Николай Кънчев“. На 6 декември в галерия „Средец“  се събраха лауреати и номинирани за наградата, за да са в главна роля на вечерта. За първи път нямаше микрофон, за да се чуват чистите гласове. Както отбеляза традиционният водещ на празника – актьорът Милен Миланов, съосновател и дългогодишен председател на Фондация „А`Аскеер”, имащ специално присъствие и участие в традиционното събитие в памет на Николай Кънчев.

Миналата година заради пандемичната ситуация и предприетите от държавата мерки нямаше празник, но Федя Филкова беше определила номинациите и наградения Александър Байтошев, който я получи онлайн. Федя пусна същия ден съобщението за наградата към нас. Както се полага, отговорихме ѝ с благодарност и вярата, че следващата година отново ще бъдем на живо на церемонията на това прекрасно събитие, посветено преди всичко на поезията. Странно за нас, тя не отговори. След 10 дни отлетя в отвъдното след злокачествено заболяване… Малко повече от месец преди това - в Деня на Народните будители - Федя Филкова беше удостоена с Голямата специална награда на Портал “Култура” за „приноса ѝ към българското слово и самоотдаване на истината, изразено с езика на поезията“. Последните ѝ снимки са от тази празнична церемония, направени от Стефан Джамбазов за „въпреки.com”.

Милен Миланов покани литератора проф. Пламен Дойнов, ректор на НБУ – три пъти номиниран и два пъти носител на наградата „Николай Кънчев“ – да произнесе слово. /Припомняме, че традиционно на „Поетичния Никулден“ преди връчването на наградите се произнасяше слово „Апология на поезията“, но за това малко по-късно в текста./

Пламен Дойнов не чете предварително подготвено слово, а сподели, подвластен на болката, за Федя и за други лични преживявания, преди всичко свързани с българската съвременна поезия и личностните ѝ контексти: „Уважаеми личности, които четат и помнят Николай Кънчев и Федя Филкова. Тази вечер ще се опитаме да направим нещо непостижимо. Всички ние тук, които излизаме отпред пред вас, ще се стремим да опишем една неописуема липса. Знаем предварително, че това е обречено на един краен неуспех. Само че в самия опит да опишем тази неописуема липса се състои и същността, смисъла на общуването в името на поезията. Искам да говоря за общността точно днес, за общността на българските поети, част от които бяха фасцинирани от респектиращото присъствие на Николай Кънчев през годините. Същата тази част плюс неколцина пък бяха привлечени от магнетичното присъствие на Федя Филкова, особено в онези години, когато тя реши след 2007 година да поддържа чрез този „Поетичен Никулден“ паметта и четенето на Николай Кънчев. Защото всичко това тя го правеше в името на идеята да съществува една друга специална общност на български поети. Много често в последните месеци по един или друг повод ми задават въпроса и аз задавам въпроса на други, взаимно си задаваме въпроси от рода на: „Можем ли да направим така, че поетичните никулдени да продължат да съществуват и дали ще се дава отново наградата за нова поезия „Николай Кънчев“. Кой ще прави това, как ще го прави? Само знаем кога ще го правим, винаги на 6 декември.“ Отговорите на тези въпроси, боя се, че никой не знае. Аз самият, участвайки в организацията на този „Поетичен Никулден“ се опитах чрез моите усилия в организирането да стигна до отговорите поне на част от тези въпроси. И в момента съм несигурен отново в тези отговори, защото големият въпрос е, за да има българска поетична общност, която иска да има своя „Поетичен Никулден“, трябва ли да има такива раздори между поетите в нея и тези раздори да правят така, че на поканите за участие в „Поетичния Никулден“ да отвръща една голяма тишина. Благодаря на всички вас, които сте тук, особено на онези, които отговориха на поканата да участват днес и се съгласиха да прочетат стихотворение на Николай Кънчев и Федя Филкова. Защото това заглавие е отвъд обичайна куртоазия и отвъд традиционната суета на това да се изправиш пред публика и да произнесеш текст. Знам, че отвъд всичко това, разбирам как на някои от вас им се е наложило да преодолеят различни предразсъдъци, прегради, наслоили се недоразумения между нас, които организираме този „Поетически Никулден“. Благодаря на всички онези, които по една или друга причина отказаха поради невъзможност да присъстват днес тук и да участват. Те също отговориха и любезно отклониха поканата, наистина, твърдя, че по уважителни причини. Няма да правя сега инвентаризация колко са хората, които отговориха или не отговориха. И не искам да правя, по никакъв начин, интрига от това мълчание или отказ, защото това означава да тръгна срещу собствените си думи тази вечер. А те са затова можем ли всички ние, които смятаме, че искаме да запазим духа на „Поетичния Никулден“, на този нов празник на българската поезия, да преодолеем всички натрупани недоразумения между нас и така да можем да продължим да си говорим, да продължим заедно да правим този празник. Кой има нужда от „Поетичния Никулден“, кой има нужда от общуването между съвременните български поети? Отговорите на тези въпроси предстоят. Нали знаете как е – обикновено учителите се карат на всички ученици, които присъстват за сметка на тези, които отсъстват. Не искам да влизам в тази роля да ви се карам защо ги няма останалите. Правя тази уговорка, защото усетих, че отивам натам. Искам да ви благодаря и след тази вечер – нека всеки насаме отговори на тези въпроси, а може би и на други, които все още не сме си задали. Защото най-важното е, няма да кажа, че най-важното е българската поезия, най-важното е да бъдем чисти пред паметта на Николай Кънчев и Федя Филкова. Искам всеки персонално да си отговори на този въпрос: „Как мога да продължа да общувам с поезията на тези двама и да си спомням за тях?“. Отговорите са абсолютно персонални, не ги дължим на никого друг освен на самите себе си, защото такива поети като Николай Кънчев и Федя Филкова правят от българската поезия така, че тя да разговаря на български с всички останали народи. На добър час на“Поетичния Никулден“ и дано да продължим да се събираме на 6 декември!“, заключи Пламен Дойнов апела си, не без тъга.

Милен Миланов прочете последователно няколко стихотворения на Николай Кънчев и на Федя Филкова. След него присъстващите, номинирани за наградата „Николай Кънчев“ или наградени, прочетоха по личен избор по едно стихотворение от двамата поети. Всеки от тях много развалнувано, почти през сълзи, се опитваше да каже и своето изречение за тях двамата, особено за Федя…Амелия Личева каза: “Федя умееше да прави общност, умееше да ни събира…“. И прочете едно от най-прекрасните ѝ стихотворения.

Коричка кръв 

Прегръщам скулата ти в шепа.

Коричка кръв дланта ми драще.

И връхчето ѝ се забива като свредел

все по-дълбоко,

по-дълбоко,

по-дълбоко.

До дъното на ужаса,

че ще те няма.

Белослава Димитрова, носител на наградата през 2019 г. за книгата си „Месо и птици“ на издателство за поезия „ДА“ (последната година, когато празникът на поезията беше на живо), успя тихо да промълви: „Да даваме спомена и на другите поколения, живеем през маски, почти не можем да се познаем, но ни е нужна точно тази поезия“. Когато тя получи наградата, сподели за „въпреки.com”: „Ако нямаше поезия, животът ми нямаше да има смисъл, щях да се впусна в друг вид живеене. И щях да загубя до голяма степен това, което получавам през поезията. Тя всеки ден е с мен и с хората, които обичам и уважавам. Тази книга затваря един етап от живота ми. И трите ми книги оформят едно голямо книжно съществуване, в което аз се опитвах да спася себе си и хората, които обичам чрез поезия. Донякъде успях…“.

Последваха Бистра Величкова, Йордан Евтимов, Мирела Иванова, Надежда Радулова с прочувствени думи на обич и благодарност.

Милен Миланов припомни, че от 2012 година слово с постоянна тема и постоянно заглавие „Апология на поезията“ се произнася преди връчването на наградите, за което споменахме по-горе в текста. Според Милен тези слова във времето ще се превърнат в част от историята на българската литература. Интелектуалци като проф. Михаил Неделчев, проф. Божидар Кунчев, проф. Георги Гочев, както и носителите на наградата Пламен Дойнов, Екатерина Йосифова, Ани Илков, Александър Секулов и Мирела Иванова, са прочитали това слово. И допълни, че човекът, произнесъл първото слово, негова е и идеята за това слово, верен приятел и на Николай и на Федя, е проф. Михаил Неделчев. А той, присъстващ на този необичаен „Поетичен Никулден“, с присъщия си артистизъм и задълбоченост, каза: „Не мога да говоря за Николай и за Федя в минало време, в никакъв случай. Те за мен съществуват. Когато Федя ме покани да произнеса това слово, за мен беше голяма чест и реших, че истинското заглавие на това слово е „Апология на поезията“, сподели именитият ни литератор. В том втори в две книги на неговите съчинения „Как работи литературната история“, посветени на българската литература, той е отделил специално място на имената на Федя и на Николай като литературно семейство и литературни любовници, както се изрази той. Извън историческия литературен контекст, Мишо Неделчев внесе и свежест със забавните си спомени за мъжкарските им щуротии с Николай Кънчев. Но и подчерта онова време на талантливата и неприемана от политическата соцконюнктура поетична тройка Константин Павлов, Николай Кънчев и Биньо Иванов. Отбеляза и че тогава се създало приятелството, братството между поети и критици, доста необичайно за родните ни нрави…

А Георги Гочев, класически филолог, преподавател по класически езици и антична култура, преводач и публицист, сподели, че майка му и Федя Филкова са родени в една година. Според него Федя е неформална майка на млади поети. Майките събират… и тя събира хора, които не могат да се понасят, прекарват една вечер заедно, естествено в поезията, както всички. И още нещо - майките се грижат всички да са нахранени. И тя после обира коричките, останали на масата. Коричката е тема в поезията на Федя  „коричка кръв“, „душата ми хвана коричка“…Майките събират и гледат отстрани. Вижда се това събиране при Федя. Нейните събирания тя правеше, без да се натрапва…Помним.

На „Поетичния Никулден“ през 2019 година словото „Апология на поезията“ беше произнесено от поетесата Мирела Иванова. Цитираме малка част от него, защото смятаме, че е важно и днес да се припомнят думите ѝ: „Поезията е синоним на свободата, затова и не избира времената, избира само своите пророци и мъченици, безсребърници и бездомници, своите посветени и надарени свещенослужители, които да сътворят светове от думи и памет. Поезията е призоваване на невъзможното, приютяване на безграничното, приласкаване на страданието, преобразяване на нищетата, вместилище на милостта, принадлежност към самотата, проумяване на лудостта, провиждане на трагизма и прозрение на отсам и отвъд, на сега и някога едновременно. Изричам го, за да припомня, че поезията съществува и когато е притисната, прихлупена и смазана от режими и диктатури, задушена от тягостната тежест на една стена, която падна преди трийсет години. Когато днес някой оригиналничи и казва „преди трийсет години се случи нищо“ или „ние не заслужихме свободата си“, то той пропуска цели отломъци от съдбовност, които са съхранени в могъществото на достойното, несъблазнено от всевъзможни предателства поетично слово. Процепите и пукнатините в стената и съзнанията, глухите тътени на недоволството и духовното брожение, разломили основата на стената, разобличаването на лъжата и цинизма, на притворството и подлостта бяха отгледани и заплатени с огромната болка на почтения и озарен поетически стоицизъм. Дългите страдални замълчавания на Николай Кънчев, Иван Радоев, Константин Павлов и другите, заплатили и заради нас високата цена, днес са по-безценни дори от времето преди падането на стената.“.

След двамата, произнесли в годините „Апология на поезията“, отново се включиха номинирани и наградени поети, всеки избрал „своето“ стихотворение от Николай Кънчев и Федя Филкова. Надежда Тричкова, Николай Боев, Петър Чухов, който каза, че това е най-хубавият поетически празник и пожела той да продължи - независимо дали с награди или без, Цветанка Еленкова, Яница Радева…Почти на финала на този „Поетичен Никулден“ без Федя Милен Миланов припомни, че тя е и преводач на немска поезия и проза. Превела е творби на Гьоте, Ингеборг Бахман много други немскоезични автори. Голямо е и преводаческото изкуство на Николай Кънчев. Преводите за него са били начин  за препитание, когато му е било забранено да публикува своя авторска поезия. За преводаческата им дейност говориха проф. Мая Разбойникова-Фратева и проф. Анна Димова, като прочетоха техни преводи, между които и съвместни. Те информираха, че на 16 декември - в деня на годишнината от смъртта на Федя Филкова - в Къщата за литература и превод срещата ще бъде посветена на нейните преводи.

Този „Поетичен Никулден“ беше много различен, доста тъжен не само заради безвъзвратното отсъствие на Федя Филкова. А събра в топка на болка личните ни загуби, така чувствено описани в стиховете и на двамата поети. Но прекрасната поезия е по-силна от личните сантименти, както е написал Николай Кънчев:

На края на града,

където свършват къщите,

е манастирът.

На края на света,

където свършват думите,

е Словото.

Това е. И четете поезия. Тя спасява душите ни.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1.     Федя Филкова на Поетичния Никулден 2018, снимка: Стефан Джамбазов

2.     Милен Миланов, снимка: Стефан Марков

3.     Федя Филкова  с Голямата специална награда на Портал “Култура” на 1 ноември 2020, снимка: Стефан Джамбазов

4.     Милен Миланов /л/ и Пламен Дойнов /д/, снимка: Стефан Марков

5.     Пламен Дойнов, снимка: Стефан Марков

6.     Амелия Личева, снимка: Стефан Марков

7.     Болеслава Димитрова, снимка: Стефан Марков

8.     Йордан Евтимов, снимка: Стефан Марков

9.     Мирела Иванова, снимка: Стефан Марков

10.  Надежда Радулова, снимка: Стефан Марков

11.  Михаил Неделчев, снимка: Стефан Марков

12.  Георги Гочев, снимка: Стефан Марков

13.  Петър Чухов, снимка: Стефан Марков

14.  Яница Радева, снимка: Стефан Марков

15.  Наградата на Поетичния Никулден, снимка: Стефан Джамбазов