Национален дарителски фонд „13 България“ отбеляза през декември 40 години от създаването си сред картините на великолепния български художник Найден Петков, дарени от него.

Изложбата „Найден Петков – живопис” представя 8 платна, сътворени от големия наш живописец през 1987 и 1988 г. Експозицията може да се види до 14 януари 2022 г. в галерия „Средец“.

Слава Иванова, изпълнителен директор на Националния дарителски фонд „13 века България“, подчерта, че НДФ е създаден с цел да организира дарителската дейност в България и обединява щедрия принос, усилия и воля на над 80 000 дарители през последните четири десетилетия и чрез тях участва в създаването и развитието на 250 национални обекта на културата, просветата, науката, здравеопазването, спорта и много други. Тя напомни, че от 2015 г. Фондът се гордее и със статута си на официални отношения с ЮНЕСКО. Като изкуствовед Слава Иванова каза, че не случайно са избрали празникът да е сред картините на художник като Найден Петков /за него ще разкажем малко по-късно в текста/. Припомни, че Ружа Маринска, негова изследователка като изкуствовед го определя като „Поета на българската живопис“. Осемте платна представляват естетически синтез на емоционалните преживявания и впечатления от пътувания на художника в Китай, Гърция и България. В изданието за Найден Петков от поредицата на Фонда „Съвременно българско изкуство. Имена“ доц. д-р Ружа Маринска дава оценка за мястото и значението на художника: „Лирик по нагласа, близък по дух на една силна поетическа генерация в нашата литература, Найден Петков е поетът в българската живопис от втората половина на XX век.”

Почетният знак „13 века България” получи доц. д-р Михаил Малеев, създател на Националния музей „Земята и хората”, негов дългогодишен директор от основаването му през 1986 до 2012 г., дарил на новия музей около 15 000 образци от уникални и редки минерали от цял свят. Валидирано бе и пощенско-филателното издание „40 години от създаването на Национален дарителски фонд „13 века България” с автор д-р Светлин Балездров - главен асистент в Националната художествена академия.

Тук е важно да припомним, връщайки се във времето,  най-големият дарител на Фонда е проф. Васил Геров, който му дарява цялото си имущество. Неговата великолепна къща в кв. „Лозенец“ е домът на НДФ "13 века България“. Роден през 1904 г. в село Скалско, Васил Геров изминава изключително интересен житейски път, френски възпитаник е, с признат принос във Франция като новатор в технологиите. Той стига до позицията на преподавател, професор и съосновател на Техническия университет в София. Днес името на проф. Васил Геров се свързва както с научния му принос за Техническия университет - София, където създава катедра „Хидравлични машини“ и пише първите учебници по специалността в България, така и с дарителския си акт към българската държава. Васил Геров дарява къщата си на НДФ „13 века България“ с волята в нея да се обособи изложбена зала, която да носи името му. През 2010 г. изпълнителният тогава директор на Фонда проф. Греди Асса изпълнява това завещание, като се обособява пространство за изложби, концерти, дискусии, представяния на книги, четения, връчване на награди и други. Животът на Васил Геров е изключително интересен. Сам се изгражда от селско момче до енциклопедична личност – блестящ машинен инженер, музикант, полиглот, краевед. Основните области, в които работи са машинна динамика, хидравлични машини, помпи, компресори, вентилатори, водни турбини. Автор е на 25 научни труда по тези теми. Проектира и пуска в действие първата лаборатория у нас по хидравлични турбомашини (1962). Умира на 16 октомври 1985 г.

Изящният художник Найден Петков е роден на 16 май 1918 г. в село Видраре. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1942 г., в класа на проф. Никола Ганушев. Първото си отличие печели с платното си „Боят при Ниш” (1946 г.), наградено от Министерство на отбраната. Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа, създава рисунки с креда и въглен, монотипии. Работи и като художник-постановчик на български игрални филми, автор е на плакати за филми. Бил е ректор на Националната художествената академия от 1985 до 1987 г. Участва в общи художествени изложби в България, както и в много международни изложби в чужбина. Умира през 1989 година.

(Така се случи в живота, че може би първата изложба, на която съм била още преди да ходя на училище, беше негова в СГХГ, не помня дали тогава се е казвала така. Заведе ме майка ми и си спомням как срещу входа насреща беше неговата „Русанка“, родопското русоляво момиченце с лунички. Не исках да си тръгвам…Беше добър познат на родителите ми и сме били през лятото в Балчик. Бях дете и после в картините му открих отново града на детските ми лета…б.а.)

През 2018 г. с голяма прекрасна изложба в галерията на ул. „Шипка“ 6 беше отбелязана 100-годишнината от рождението му. А същата година в галерия „Арте“ „неповторимата артистична натура на Найден Петков, чиято 100-годишнина отбелязваме през 2018, намира своеобразно продължение и разклонения в неговото потомство – синът Мартин, дъщерята – Катя и дъщерята на Мартин, внучката Яна. От всяко дърво свирка не става, е казано, но в случая дървото е дало отлични плодове“, написа тогава изкуствоведът проф. Чавдар Попов. И допълни: „Пред нас е камерна подборка от творби на всеки от посочените автори. Найден Петков с великолепните си пейзажи, рисунки и акварели, Мартин Петков с оригиналните си утилитарни съдове и скулптури от керамика, Катя Петкова със своеобразните си пана от вълна и Яна Петкова с изящните си картини от ръчна хартия. Всеки изявява, естествено, свое собствено пластическо кредо, но всички заедно свидетелстват недвусмислено за органичната естетическа спойка, която съществува помежду им.“

Припомняме, че сред дарителите на Фонда са личности и творци като именитата ни пианистка и педагог проф. Люба Енчева /1914-1989/, шведският писател Артур Лунквист /1906-1991/, художници, писатели, творчески и неправителствени организации и много други. Многобройни са инициативите за подкрепа на децата и възпитанието им в любов към изкуството и развитието им като таланти. Сред тях специално място има Международният младежки арт фестивал „Река на толерантността“ под патронажа на ЮНЕСКО, който  събира в приобщаващи образователни инициативи преподаватели и студенти в сферата на визуалните изкуства от балканските държави. В рамките му утвърдени творци и млади таланти имат възможност да споделят своите идеи, възгледи и практики в изкуството и да изградят обща визия за обединяващите ги ценности. Работните панели в програмата на фестивала са организирани в две основни форми: лекции и уъркшоп. През изминалата 2021 година събитието се състоя онлайн заради ситуацията с пандемията. По традиция форумът се организира в Сарафската къща, една от забележителностите на Самоков, свързани с възрожденското минало на града.

Сред забележителните културни събития, организирани от НДФ, са Националната награда за Роман на годината и конкурсът за  къс разказ на млади писатели „Рашко Сугарев“. Припомняме, че романът „Времеубежище“ от Георги Господинов на издателство „Жанет 45“ бе избран за десети носител на Националната литературна награда за български роман на годината за 2020 година. Журито в състав: проф. д.ф.н. Амелия Личева, председател, и членове доц. Йордан Евтимов, Теодора Димова, Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей и Светлозар Желев, директор на Литературен клуб „Перото“ на НДК, определи победителя сред шестте номинирани романа, издадени през 2020 г. от общо 33 участници в конкурса: „Времеубежище“ с автор Георги Господинов на издателство „Жанет-45, „Гълъбария“ с автор Стефан Коспартов на издателство „Сиела“, „Мястото Янтара“ с автор Керана Ангелова на издателство „Фабер“, „Поздрави от Хадес“ с автор Яница Радева на издателство „Жанет-45“, „Резиденцията“ с автор Георги Тенев на издателство „Колибри“, „Сянка“ с автор Васил Панайотов на издателство „Сиела“. Наградата се върчва с цел подпомагане, популяризиране и стимулиране развитието на българската художествена литература. Наградата е почетна грамота и парично покритие от 11 000 лв. Призът се връчва от 2011 г. по идея на тогавашния изпълнителен директор на НДФ – художника и преподавател в НХА проф. Греди Асса. Досега удостоени с престижното отличие са: „Лятото на неудачниците” от Галин Никифоров (2011), „Физика на тъгата” от Георги Господинов (2013, тогава наградата е и за 2012), „Апарат” от Васил Георгиев (2014), „При входа на морето” от Емилия Дворянова (2015), „Една и съща река” от Здравка Евтимова (2016), „Последната територия” от Момчил Николов (2017), „Хавра” от Захари Карабашлиев (2018) „Свети Вълк” от Елена Алексиева (2019) и „Поразените“ от Теодора Димова (2020). Георги Господинов е първият писател, който за втори път получи престижната награда. При обявяване на наградата, проф. Амелия Личева подчерта, че „Времеубежище“ е избран с пълно мнозинство от журито.

Младият писател Йордан Д. Радичков бе удостоен с първа награда за разказа „Кучешки живот“ на двайсет и четвъртото издание на конкурса за къс разказ на млади писатели „Рашко Сугарев“  през 2021 г. Втората награда е за Ралица Райкова, за разказа „Солта на земята“ и трета награда за Елеонора Бойчева, за разказа „Пейката“. Наградата бе връчена традиционно на 23 април – Световния ден на книгата, авторското право и четящите хора. Миналата година хубавото събитие се проведе камерно в зала „Проф. Васил Геров“ в централния офис на НДФ.  Победителят сподели тогава за „въпреки.com”: „Винаги съм гледал на наградите на името на даден човек като възможност да се напомни и за дадения човек. И наградените виждам като знаменосци на тоя човек. А писатели от ранга на Рашко Сугарев само ще спечелим, ако продължаваме да четем.“ А писателят Деян Енев, член на журито, бе лаконичен: „Мисля, че и тази година със сигурност наградихме трите най-добри творби. В разказа си “Кучешки живот” Йордан Д. Радичков виртуозно преодолява стената между аз и ние. В разказа “Солта на живота” на Ралица Райкова поезията и реализмът образуват висококаратова сплав. А разказът “Пейката” на Елеонора Бойчева е образец за емпатия.“ Значима е личността на Рашко Сугарев, на името на когото е конкурсът. Писателят Георги Величков, член на журито и приятел на Рашко Сугарев, в спомена си за него, който прочете преди повече от три години, каза: „Рашко не се бореше със словото, той живееше с него”. А преди време беше определил писателя като „скромна личност, („пришълец от друга планета“), който не е искал много от живота“, имайки предвид мисълта на Сенека: „Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече”. Носители на наградата са били Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Стоил Рошкев, Милена Авонеди, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Николай Фенерски, Владимир Полеганов, Йорданка Белева, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Яница Радева, Росен Карамфилов и други.

НДФ „13 века България“ учреди и Национална награда за изявени млади учени и хора на изкуството. В конкурса участват български граждани на възраст до 35 години със завършено висше образование в изкуството или науката и с иновативни постижения в съответната област. Очарователната и изключително талантлива пианистка Виктория Василенко бе първата носителка на новоучредената награда през 2020 година.

НДФ развива дейности и в сферите на здравеопазването, социалните дейности и образованието, но не ги споменаваме, защото акцентът ни е са културата и изкуството. Очакваме с нетърпение новите победители в тези области, защото те дават с произведенията и творческите си изяви облика на съвременната ни култура, а и на обществото.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. Найден Петков в ателието си, снимка: архив

2. Найден Петков в ателието си, снимка: архив

3. От изложбата, снимка: архив на НДФ „13 века България“

4. От изложбата, снимка: архив на НДФ „13 века България“

5. От изложбата, снимка: архив на НДФ „13 века България“

6. Найден Петков, снимка: архив

7. Почит на проф. Васил Геров, снимка: Стефан Джамбазов

8. Къщата, дарена на НДФ „13 века България“, дарена от проф. Васил Геров, снимка: Стефан Джамбазов

9. Възпоменателна плоча в благодарност на проф. Васил Геров, снимка: Стефан Джамбазов

10. Валидиране на пощенска марка за 40 години от създаването на НДФ „13 века България, снимка: архив на НДФ „13 века България“

11. Сарафската къща в Самоков, снимка: Стефан Джамбазов

12. Георги Господинов при връчване на Националната награда за роман за „Времеубежище“, снимка: Стефан Марков

13. От ляво на дясно: Деян Енев, Йордан Д. Радичков и Слава Иванова при връчване на наградата за къс разказ  „Рашко Сугарев“, снимка: архив на НДФ „13 века България“

14. Виктория Василенко, снимка: Стефан Джамбазов

15. Изложбата на Найден Петков в галерията на СБХ, снимка: Стефан Джамбазов