Много са събитията в областта на културата и изкуството, които се случват в София. И това е нормално не само за една европейска столица, но и за истинската столица на културата в България. Сайтът за култура „въпреки.com” в партньорство с дирекция „Култура” на Столична община и сайта ArtSofia ще се опитва периодично да дава своя гледна точка към събитията в тази област в нашия град. Разбира се, че не можем да обхванем всичко ставащо в културата и изкуството в София, но ще се опитваме да предложим едни или други акценти в някаква наша вътрешна логика за седмицата в зависимост от събитията. Вероятно ще пропуснем нещо, но отново повтаряме, това е наша субективна гледна точка, която няма претенциите да изчерпи всичко случващо се в тази област в столицата.

Това, което ни се налага като основна обща нишка е връзката между миналото и днешния ден. В много от събитията тази седмица присъства миналото, но не като носталгия, а като познание даващо му нов живот в днешния ден. Ако започнем от изложбата на скулптора Иван Русев в галерия „Българи”, той освен своите каменни филигранни изваяния, представя свои рисунки, но и снимки на свои предшественици. Русев е намерил духовна връзка между своето изкуство и корените си. В изложбата творецът показва освен свои скулптурни произведения и някои ценни, и никога непоказвани снимки от личния му архив. Голяма част от тях са на неговия дядо Иван Станчев Абаджиев, който е служил шест години като войник по време на Първата световна война и е бил и фотограф. Показва и някои снимки с негови роднини от Стамболовия му търновски род. Една от тях е колективна снимка от Девическата гимназия във Велико Търново, където освен други значими за времето си хора е и младият Иван Вазов като учител.

Миналото присъства естествено и в изложбата на Държавна агенция „Архиви”, където на международния ден на архивите беше открита документалната изложба „Съюзени. Бавария и България по време на Първата световна война“, организирана съвместно от ДА „Архиви“ и Баварския главен държавен архив. По време на изложбата, за първи път беше показан заснетият през 1916 г. филм „Победният поход на Макензен през Добруджа“, представящ събитията от преди цяло столетие. Но още по-интересното е, че беше анонсирана една изключителна световна колекция от старопечатни еврейски книги, някои от които вече обработени. Новият проект на Държавна агенция „Архиви” – дигиталната колекция, включваща първите 1082 старопечатни еврейски книги, отпечатани в градовете Константинопол, Солун и Измир. Книгите са част от фонд №1568К „Еврейски документи и старопечатни издания – една от най-големите колекции, съхранявани в Централния държавен архив. Освен като образци на ранното еврейско книгопечатане, книгите са извънредно ценни извори, както за историята на евреите в България, така и за целия Балкански регион в периода ХVІ–ХХ в. Проучените книги дават характеристика и описание на бита, културата и икономиката на евреите от Балканския полуостров за последните пет века, което ги поставят по значение до гръцките, латинските и турските извори за историята на Балканския полуостров.

И още една връзка с миналото беше представеният диск със записи на произведения на композитора Димитър Ненов в рамките на международния фестивал „Софийски музикални седмици”. Специално за премиерата на диска дойде от Лондон пианистът Иво Върбанов, който е солист в записа осъществен с Кралския шотландски национален оркестър под диригентството на Емил Табаков. Освен чудесното професионално изпълнение, самите творби са изключително съвременни. Концертът за пиано, който е писан между 1932 – 1936 година, носи силата и трагичността на времето. Но го прави съзвучен дори и с днешния ден. За Димитър Ненов, за неговата съдба и музика, ще имаме възможност отново да говорим. За сега само ще отбележим, че той има изключително сложна съдба - пианист, композитор, архитект, педагог, продуцент и общественик, Димитър Ненов (1901-1953) е значима фигура с рядка величина. С установяването на комунизма в България през 1944 г. Димитър Ненов бива низвергнат, поради буржоазното си минало и поради факта, че не е написал нито една нота във възхвала на комунистическата партия, произведенията му не се изпълняват и всички негови записи  в БНР са унищожени по заповед на тогавашния  директор Найден Найденов. С разделянето на Европа на комунистически и капиталистически блокове западните оркестри престават да изпълняват музика от български композитори като Владигеров, Пипков, Големинов и Ненов, чиито композиции са били включени в концертните програми на Берлинската и Виенската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър и много други западни оркестри. В продължение на половин век само оркестри от източната страна на Желязната завеса понякога изпълняват българска музика,  но произведенията на Ненов очевидно не са били сред избраните. Сега, най-сетне неговата музика се връща при нас…

Разбира се, София като една европейска столица е домакин и на международни събития. Сред тях е литературен семинар организирана от фондация „Елизабет Костова” – една очарователна писателка, която вече от години работи за връзката между американската и българската литература. Интересно е, че този семинар започна с дискусия „Граници на „творческото“ в художествената документалистика” и продължи с още ред събития и срещи между български и англоговорящи творци, което обогатява и двете култури. И още една събитие, с което се свързват различни гледни точки от света. Този път става дума за изложба фотография „Където текстът се  превръща в образ (Геофилософия)“ на Дорит Фелдман от Израел в галерия – книжарница „София – прес”. Артистката представя поредица от 15 творби, създадени през последните няколко години, като четири от фотографиите са заснети през 2017 г. Част от творбите са свързани с конкретни места в България и са създадени специално за тази изложба. Колекцията е обогатена и от видео инсталация, наречена "Думите на земята". Творбите са свързани с понятието "геофилософия", което съчетава в себе си територията като географско място и нейното осмисляне и е въведено през 90-те години на миналия век от френските философи Жил Дельоз и Феликс Гатари.

И накрая ще се завърнем отново в миналото на българска почва. Става дума за две изложби - "Константин Щъркелов - (Не)Познати истории" в галерия "Лоранъ" и „Посоки” в СГХГ по повод 120 години от рождението на големия български художник Иван Милев. Куратор е Филип Зидаров, а експозицията е наречена „Посоки”, защото прави опит ако не да илюстрира, то поне да очертае с конкретни творби някои от жанровите (кавалетна и стенна живопис, рисунка, илюстрация, сценография) или тематични зони на артистичен интерес в известната или оцелялата част от пластическата продукция на Иван Милев. Тук могат да се видят произведения, чрез които се проследява връзката с  народностния или приказния елемент в творчеството му,  с религиозната тема, с мистицизма и фатализма, с „Родно изкуство“ и сецесиона, с декоративния стил и с краткия български модернизъм. Всичко, за което говорихме до тук не е само история. То е и начин да свържем днешния си ден чрез голямото изкуството, което все пак остава непреходно.

Автори: Екип на сайт за култура въпреки.com

Снимки: Стефан Джамбазов

На снимките: доц. д-р Михаил Груев, Ваня Гезенко, Иван Русев, Иво Върбанов и Емил Табаков.