Вплетени в нишките на живота

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

Въпреки че с още два месеца (до края на юли) ще бъде удължена извънредната епидемична обстановка, обявена за първи път в средата на май миналата година заради Covid-19, все пак има усещане, че животът ни се нормализира. Най-бързата реакция е на хората на изкуството, особено на художниците и музикантите. Вероятно така е и с писателите и поетите, ще разберем. Това са самотни занимания, дори и в нормални времена. Може би затова софийските галерии представят нови изложби, нови автори.

2_3

И в други наши коментари сме подчертавали, че софийските галерии, независимо дали са държавни, общински, на СБХ или частни са красивото лице на София. Създават усещане и самочувствие, че живеем в европейска столица. Ако сте забелязали специално частните галерии се намират на прекрасни места в София, няма значение дали в центъра или в по-новите квартали, които отдавна вече са привлекателна страна на града ни. И всяка от тези галерии развива своя концепция в представянето на художници, която съвсем не е единствено подчинена на бизнес резултати, а на познаване и разбиране на изобразителното ни изкуство и процесите на развитието му. В контекст е и настоящата изложба „Хора“ в галерия „Ракурси“, която представя за пореден път младата скулпторка Антония Ангелова с рисунки върху хартия и камък. Галеристките Росица Чушева и Румяна Йонева много смело и убедено представят и обичат да работят и с млади автори. За изложбата си Антония, ученичка на прекрасния ни скулптор и преподавател в НХА проф. Емил Попов, споделя: „Това е скулптурен проект, върху който работя от 2003 година. Тогава бях студентка в Художествената академия. Идеята за „Хора“ е насочена към ландшафтни пространства.  Монументални скулптурни композиции, които въплъщават българските културни традиции.За мен изработване и рисуване на човешка фигура винаги е било приятно и вълнуващо.  Затова и нагласата към хората ми е толкова близка.През годините съм изработила много скици, проекти, картини, пластики и рисунки от цикъла „Хора“. Една малка част от тях, изработени тази година оформят изложбата. Първоначално се вдъхнових от старите български облекла. Традиционната народна носия в цялото й великолепие и разнообразие. Красотата и цветовете, съчетани с танците, обичаите, хората и музиката. Сега съм пленена от изкуството на българската шевица и смятам, че тя съдържа в себе си вечността на душата. Шевицата е много повече от разноцветни конци, изобразяващи геометрични фигури и вниквайки дълбоко в същността ѝ, усещаме как са вплетени нишките на живота. Ползвам символиката на старите установени модели, шевици, накити и орнаменти от различните носии, когато създавам скици, картини, композиции или скулптура от произведенията „Хора“. Правя ги с безусловна любов и абсолютна отдаденост“.

6_3

Израснала в Родопите, авторката носи специфичното усещане за автентичност на хората и духа, което насища произведенията, които създава. За нея проф. Емил Попов казва: „Антония Ангелова не може да бъде вместена в каквито и да е естетически определения. Тя се отдава спонтанно и силно с талант и любов на своето изкуство. Тя е от най-редките млади художници, които се вглеждат дълбоко в елементите от фолклора, в лица, фигури на хора и животни, пейзажи, за да ги превърне в обект на своите творби“. Той откри изложбата на Антония не с покровителствени думи на учителя, а с топлотата на колега, който цени и се радва на показаното от младата скулпторка и го свърза, че са от различни краища на България, но ги вълнуват общи неща. Определи и че заглавието на изложбата може да се разглежда или интерпретира и като ХОРА, и като ХОР`А. Емил Попов е от село Дрен, Пернишко, а Антония си е момиче от Тракия, както каза той. Тя уточни, че е от Харманли, но обича да пътува и да остава по различни места в България, които ѝ дават много като традиции, като богатство на местния фолклор във всичките му изяви като песни, шевици, обичаи. Обича Родопите, Странджа ѝ носи различни вълнения, особено нестинарството, но не това, което е за туристите.

Запознахме се с Антония Ангелова преди доста години на един от пленерите в арт център „Илинденци“ на забележителния ни скулптор Иван Русев. Тя беше съвсем млада, но усетихме в нея силата и желанието да твори в област, съвсем не лека и свързана дори с тежък физически труд. Следи ли сме изявите ѝ, наградите ѝ не само в България. След време се срещнахме отново по работата ни по проекта „Учители и ученици в изобразителното изкуство“, финансиран по Програма „Култура“ на Столична община, за прекрасните ни творци и преподаватели професорите Андрей Даниел, Емил Попов, Вихрони Попнеделев и Николай Майсторов. Тя беше сред учениците на Емил Попов, които заедно с него се включиха в изложбата „Без концепция - 1997 – 2018 г.” в Градската художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил. В момента Антония е докторант в НХА. А прекрасните ѝ творби от изложбата ѝ в галерия "Ракурси" скоро ще видим и в камъка.

12_3

Емоцията, която е заложена още от детството, откриваме в живописната изложба „Усещане за река“ на художника Радослав Нейчев в галерия-книжарница София Прес. За експозицията Елиза Младенова пише: „Реката е знак едновременно за динамичното преобразяване на живота и за неговата устойчивост. Тя е мястото, където са съсредоточени субективните преживявания на автора от детството му, място, наситено с различни вълнения и дълбочини и свързано с умиление, тишина и съзерцание като противовес на забързаното и неприветливо ежедневие в големия град. Именно като устойчив обект, природен и специфично личен, тя се явява своеобразен барометър за вътрешното състояние на човека и за посоката, в която е поел. Силно реалистични очертания преминават в абстрактно-замъглени форми, денят се сменя с нощта, риби се подават от речното дъно, интензивният поглед се спира, за да усети естествения пулс на живота, но дори в най-идиличните пейзажи прозира романтичният драматизъм на търсещото съзнание, конфликтът между вечното и преходното, между природното спокойствие и интериоризираната градска динамика. Служейки си с цветовете и живописта, Радослав Нейков разказва истории, пропити с редуващи се емоции, но постоянно усещане за река."

Ради, както го наричат приятелите, е роден в Оряхово и винаги остава свързан с голямата река, преди всичко като усещане за живота, движението, природата. И някак естествено повече от изложбите му са в градовете около река Дунав или край морето. Водата, нейното движение го привличат. Той е един от важните хора, които подготвят много от изложбите, организирани от СБХ, и не само. Винаги усмихнат, разположен и разбиращ другия, носи спокойствие и сигурност като онези води, край които е отраснал и са в душата му. Красива и сияйна изложба за обичта и съзерцанието.

8_5

В тези дни, отблъсквайки се от потока на политическите новини, почти от чувство за самосъхранение, галериите са едно от уютните пространство, където можеш да откриеш смисъла. За изключителния художник Андрей Даниел особено важен беше именно смисълът. И в този контекст забележителната му изложба „Между две епохи“, разположена в цялостното пространство на СГХГ, ще остане сред най-вълнуващите събития на годината в културния ни живот. По традиция екипът на галерията, начело с директорката Аделина Филева, подготвиха и забележителен каталог. Самият той като издание е произведение на изкуството, изготвен с концепция, замисъл и полиграфско изпълнение. Някъде в небесата Андрей с неговия максимализъм на голям творец е щастлив.

13_1

"Загубата на Андрей Даниел, на неговата богата мисъл и знания, на паметта му за преживяното, на възможността за личен избор и невъзможността за създаване на нови съпътстващи текстове наложиха преосмислянето на целия проект, на неговото разширяване и създаването на албум, с включена биография и каталожна част, представяща неговата живопис в хронологичен ред. Запазихме избраното приживе от твореца заглавие "Между две епохи" и произтичащата от него идея за развитие на изложбата.", отбелязват от СГХГ в представянето й. "Между две епохи" е творческото усещане за принадлежност преди и след, на граница, на кръстопът. Направил и правещ своя избор, Андрей Даниел е невероятно последователен в своето изкуство и ще остане неделима част от нашето съвремие. Художник, общественик, колега, преподавател, той е една от водещите фигури в изкуството, тласкащи напред българската живопис от края на XX и началото на XXI век. В каталога има два текста на кураторите Аделина Филева и Красимир Илиев, преобладават картините, които го правят албум за творческия път на художника като концепция и посоки във времето.

Текст: Eкип на „въпреки.com”

Снимки:

1. Емил Попов и Антония Ангелова – снимка Архив на галерия „Ракурси“

2. Дете - снимка Архив на галерия „Ракурси“

3. Лазарка - снимка Архив на галерия „Ракурси“

4. Мома с накит - снимка Архив на галерия „Ракурси“

5. Нестинарка - снимка Архив на галерия „Ракурси“

6. Странджа - снимка Архив на галерия „Ракурси“

7. Танц - снимка Архив на галерия „Ракурси“

8. Радослав Нейчев – снимка Стефан Джамбазов

9 – 12. Картини от изложбата „Усещане за река“

13. Каталогът за изложбата „Между две епохи“ на Андрей Даниел в СГХГ – снимка Стефан Марков

14. Аделина Филева и Красимир Илиев – снимка Стефан Марков

15. Аделина Филева представя екипа си, работил по каталога – снимка Стефан Марков

Моля почакайте...