Интервю на Теодора Станкова с Васко Василев

Васко Василев е марка. В света ни разпознават с него. Гради името си въз основа на емоционалността на личното му намерение да разчита само на себе си в условията на световна конкуренция. На 23 години става най-младият концертмайстор на „Ковънт Гардън“ и почти всичките си приходи инвестира обратно в музика. Пример за такава солидна инвестиция, която е направил в своята кариера още преди да разполага с пари, е да си купи цигулка за 500 000 евро. После дълги години я изплаща…

Инвестицията си струва, защото талантът на знаменития артист претворява физическото измерение на музиката и винаги създадава усещането за специална връзка и силен емоционален обмен с публиката. Светът на звуците, в който той ни въвежда, загатва, обладава, разполага ненатрапчиво, завладява и винаги задвижва многозначни емоции.  

Лишен от суета, зад гърба си той има многобройни концерти на най-високите световни сцени и многобройни отличия. Но той винаги печели симпатии и с това, че въпреки успехите и популяността си остава любопитен към света човек, за когото е важно да има достатъчно любов около себе си.

Пандемията осуети много от неговите планирани турнета и концерти, а карантината, както той казва, му се е сторила като едно голямо междучасие…

Здравословно и музикално ли е времето сега? Със сигурност всяко време е музикално. Музиката е лечението. Колкото по-трудно се живее, толкова по-важни са посланията, достигнали до нас чрез музиката.

Затова сега му престои усиленото концертно лято, след което го очакваме с нетърпение в България.

На 20 октомври ще имате концерт в НДК. Каква е вашата лична емоция, свързана с това събитие?

Моята лична емоция е свързана с рожден ден на много близък човек всъщност, но тъй като това е концерт, планиран отпреди пандемията, вече е свързан с наистина много повече и разнообразни емоции. Мислим за напълно нов подход и идея за репертоар и очаквам с още по-голямо нетърпение срещата с българската публика.

Какъв ще бъде репертоарът?

Това ще го оставя в тайна до края. Не толкова защото е голяма тайна, а защото искам да имам свободата да решавам в последния момент.

Как си си избирате творбите, които да включите в даден концерт? Каква част от вашите изпълнения са абсолютно прецизно пресъздаване на творбата и каква част ви позволява собствена интерпретация на произведението?

Избирам винаги музика, която ме вълнува, която на мен ми се слуша и изпълнява. Няма как да разказвам убедително истории на хората в залата, ако на самия мен не са ми интересни. Както изборът на репертоар, така и аранжиментите са мое решение като посока. Вярвам, че някои творби имат нужда да бъдат осъвременени, могат да понесат малко по-различен прочит и тогава правя промяна. Не ме притеснява да свиря композиция на Паганини или Вивалди и веднага след това да направя парче на LP или Стинг, например. Добре написаната музика вълнува, носи емоция и това е единственото важно - останалото са стереотипи и предразсъдъци.

Как се подготвяте за сцената? Как непрекъснато си доказвате, че сте на върха?

Нямам някакви особени тайни в тази посока. Подготвям се като всеки професионален артист, изпълнител или спортист – с репетиции, тренировки, време и концентрация. Имам късмет, че правя това, което наистина обичам и затова не ми тежи, напротив – все още виждам форма на игра и забавление в музиката и свиренето на цигулка. Опитвам се да слушам много и всякаква музика, да не се ограничавам, ходя на различни концерти, слушам различни изпълнители като стил, националност, жанр. Не мисля, че съм на върха – това определение вече напълно отстъпи място на усещането за удовлетвореност… Никога не съм се стремял да съм на върха, но винаги съм искал да имам точно такава публика, каквато е моята – чувствителни хора.

А кога сте се чувствал най-добре?

Когато имам свободата на планирам какво ще правя. 

Да бъдете концертмайстор на Кралската опера беше ли амбиция към която целенасочено да се стремите? Какво е съотношението талант – късмет за вашето израстване?

Mоже би в баланса между двете има и един друг доста определящ фактор - трудът. Имал съм късмет родителите и преподавателите ми да преценят, че имам талант. Талантът ми пък е имал късмет с мен, че ми харесва да свиря с желание и удоволствие. Винаги съм имал отговорно отношение към музиката и връзката ми с нея. Това не е било самоцел и амбиция, а просто мой житейски избор.
Кралската опера не е била цел, целта ми беше да стана добър цигулар и да опазя съвета на професорката ми от Москва – да остана и добър човек. Осъзнавам колко много претенция носи това, но е нещо, на което много държа и не забравям.

Какво знаехте тогава на 23 години за себе си? И какво знаете сега – на 50? Какво е чувството на тази възраст, когато вече си пораснал за лудории, а за почивка още е рано?

Опасявам се, че няма да мога да дам много мъдър отговор на този въпрос. (Смее се.) Въпреки годините, аз не съм много променен, все така спонтанно и с много готовност реагирам на всички нови авантюри, идеи и предложения, които се появяват в живота ми.

Ако се видите с очите на детето, което сте бил, щяхте ли да повярвате, мечтаехте ли за това? А ако не бяхте станал цигулар, какъв щяхте да бъдете сега? 

Мечтаех да пътувам, да живея в хотел, да свиря и да имам концерти. Никога не съм мислил как би се случил животът ми без музика… Извън краткотрайната ми детска идея, докато живеехме в „Люлин“ - да стана ватман на трамвай или шофьор на камион за боклук, не съм мислил за друга професия.

С какво се измерва успехът? Успявате ли да оцените всяка нова награда или я приемате като поредното отличие?

С годините представата за успех се намества напълно… Вярвам, че конкурсите, победите, наградите и отличията имат своя смисъл, когато си в началото и се развиваш много активно. Полезно е да си свериш часовника с други изпълнители и особено на международни форуми и конкурси. Всичките ми награди от победи в конкурси са по-скоро като музейни експонати в момента, спомените ми от тях са изцяло емоционални. Сега вече успехът за мен е взаимоотношението ми с хората, които гласуват доверие и идват в концертната зала.

Доверието на публиката  ли е най-големият комплимент за един артист?

Доверието! Когато обявя нова дата за концерт и за няколко дни билетите свършат. Това е истинската оценка за всичко, което правя – когато непознати хора са готови да отделят от парите си, да ти подарят време от живота си, да бъдат на срещата, която ти им определяш!

Обръщате ли внимание на професионалната критика? Как приемате похвалите?

Повече съм внимавал и съм търсил оценка на хората, които са с мен на сцената. След толкова години натрупан опит, вече разчитам най-много на собствената си оценка. Много харесвам един отговор на голямата актриса Татяна Лолова по тази тема – „Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават.“

Как корените ви повлияват кариерата и живота ви?

Не знам как да го обясня… Има вероятност да прозвучи като клише, но аз нося навсякъде природата на България, магичността на фолклора, духа на дядо ми… Всичко това е кодирано в мен – неизбежно е и е приятно.

Животът ви се случва на различни места. Различно ли звучи цигулката ви на различни места по света? Публиката различна ли е?

Колкото повече наблюдавам хората и общувам с тях, толкова повече виждам колко еднакви сме всички. Последната година и половина съвсем ни убеди в това – колко еднакво уязвими сме, много зависими едни от други, въпреки различията, които се налагат по различни причини. Всеки човек има чувствителност, която музиката провокира и това не зависи от пол, раса, националност, вяра, образование… Това е просто честота на енергия, която си готов да споделиш.

Виртуозно владеете инструмент, който предава музика, създадена от някой друг. Как това влияе върху вашето его на творец?

Не съм анализирал това…

Кое е най-трудното произведение, което някога сте изпълнявали и на какво ви научи то като професионалист?

Свирил съм много музика през последните 40 години. В различни периоди вероятно различни произведения са били трудни, но със сигурност не подценявам нищо от това, което съм изсвирил.

Талантът задължава. Колко сте самокритичен? Имате ли понякога съмнения?

Разбира се, но се опитвам да съм преди всичко самовзискателен, за да не се налага да съм много самокритичен после. (Смее се.) Имам чувство за хумор и това вече е наистина голям късмет. Все пак, каквото и да се случи на сцената не съм хирург, не правя операция и в ръцете ми не стои човешки живот. Моята задача е да вълнувам…

Доколко за един изпълнител е важен възприемателят на изкуството?

Ако спра да усещам енергията на  хората в залата, ще се пенсионирам веднага. Ако не се вълнувам, нямам място на сцената. Няма музикално произведение, което да е създадено в самодостатъчност – всяка творба на изкуството има нужда да бъде преживяна, споделена… Затова и за артистите се предполага, че са по-щедри по природа хора.

Мария Калас казва, че успехът е ограничение. Усетихте ли това? Създавала ли ви е популярността неудобство?

Успехът е отговорност. Моят късмет е, че никога не съм бил толкова популярен и разпознаваем, че това да ми тежи. Осъзнавам отговорността като публична личност, но това, че много пътувам и сменям различни страни ми помага да държа егото си в кондиция. 

Винаги сте усмихнат. Изпадате ли в лоши настроения?  Какво правите, ако сте ядосан?

Самоиронията ме спасява… Поглеждам се отстрани, когато се ядосам, и се разсмивам. Животът е доста кратък, за да се занимавам с кисели настроения. Най-важното за мен е здравето, ако това е наред, всичко останало е въпрос на избор. Когато имаш свободата да избираш, тогава всичко зависи от теб и няма защо да си сърдит на някого за собствените си избори.

Как си почивате? Кой е моментът, когато имате нужда от рестарт?

Почивам си, като сменям репертоар и концертни зали. След принудителното отшелничество на цялото човечество миналата година, се убедих, че това е моята най-функционална форма на почивка. Не искам да ходя на море, за да лежа под палма, не искам да ходя на ски, за да покорявам писти, не искам да се мотая безцелно с дни… Искам да имам повод да опаковам куфари, да тичам към аерогари, да гоня влакове, натоварен с багаж, цигулка, лаптоп… Да говоря по телефона с приятелите си, но за кратко. Да репетирам, да чакам началото на следващия концерт… Изобщо искам да си почивам, като съм зает, както е било винаги досега.

Как минаха карантинните месеци за вас? Какво коства в професионален план на един музикант подобна извънредна ситуация?

Карантината беше като едно твърде голямо междучасие за мен… Наваксах с всичко, за което обикновено нямам време, включително тествах и усвоих разни чисто битови умения. Т.е. разбрах, че мога да оцелея сам у дома. В професионален план установих, че мога да превърна спалнята си в почти професионално звукозаписно студио, научих как да се записвам сам, как да обработвам звуци, записи, да се снимам сам и да монтирам видео… Вярвам, че това са полезни знания, но все пак предпочитам да съм концертиращ музикант, докато мога.

Ако се случи да се почувствате демотивиран или изгубите вдъхновение, какво предприемате?

Гледам филми. Слушам музика. Чета книги. Всичко е скрито в хората – има толкова много талант, толкова много изкуство, че е само въпрос на един поглед настрани от собствения ти нос…

Пандемията ни научи, че всичко е толкова несигурно и нетрайно, че е трудно да правим планове дългосрочно…

Всичко е въпрос на гледна точка. Така както преди планирахме дългосрочно, сега ще се научим да сме гъвкави, да сме по-готови на промени, на адаптация. За мен това не е страшно и не ме притеснява. Виждам до някъде опасност единствено в това прекалената ни гъвкавост като артисти и необходимостта на егото да се изявява, да не доведе до занижени изисквания и прекалени компромиси с качеството на продукцията, която предлагаме… Просто го имам предвид като риск и ще внимавам да не скоча в тази клопка на новата реалност.

Какво е правил и е способен да направи Васко Василев от любов?

Всичко правя от любов.

В какво трябва да вярва един музикант – в любовта, добрата работа или парите?

Всеки може да вярва в каквото си иска, но ако някога това зависи от мен, бих искал хората да могат да вярват в по-добрата версия на самите себе си.

Колко е безгрижен музикантът?

Колкото има кураж да бъде такъв.

Трите най-важни думи за вас?

 Музика. Свобода. Приятелство.

Кое е мотото, близко до философията ви за живота?

На английски е - You’re only as good as your last gig… Абсолютно вярвам в това, че един артист е толкова добър, колкото е последният му концерт. Публиката помни само това. Биографията ти няма никакъв особен смисъл, ако не си непрекъснато във форма и искрен с хората.

За какво благодарите на Господ?

За това, че съм здрав, и че близките и семейството ми са здрави.

Какво предстои?

В момента буквално съм между 2 продукции в Операта в Лондон. До средата на юли съм тук, после ще видим… Краткосрочни планове, нали така?

Какво бихте искал за себе си оттук нататък?

Здраве и здрав разум.

Какво не знаем за Васко Василев?

Май всичко съм си казал… може би и повече, отколкото трябва.