Интервю на Теодора Станкова с Улай

„Аз Другият“: Прозрението, че всичко е едно и е свързано. Изборът е между „да си никой“ и „аз и другите“. Улай прекрачва много граници, за да разбере, че не е там. А с порастването на „аз“-а в учене да си някой, достига до „Аз Другият“.

Наскоро откритата във VIVACOM Art Hall изложба на един от най-големите световни пърформанс артисти Франк Уве Лайзипен - Улай „Аз Другият“, изпълни не само залата, но и пространството пред сградата на бившата Телефонна палата с непрекъснат поток от хора.  

73-годишният авангардист взриви българската публика с неочакван пърформанс, в който с ножче изряза буква „У“ на гърдите си и остави кървав отпечатък върху своя творба – диапозитив, подобен на следа от труп.

Благодарение на организаторите - фондация „Мусиз“, фондация „Америка за България“ и с подкрепата на Столична община, изложбата на Улай ще бъде достояние на българската публика повече от месец – до края на май.

"Улай: аз Другият" Роден в бомбоубежище в Германия през 1943г., Улай израства по време на Студената война. Казва, че въпросните геополитически обстоятелства са го подтикнали да се отрече от естетиката за сметка на етиката, да налага сурови практики върху тялото си, които често дори са опасни: „Станах артист от недоволство, не защото изпитвах нуждата да съм креативен или да работя по един естетизиран и формален маниер. Бях недоволен от себе си, от обществото, от изкуството – говоря за късния модернизъм. Не бях сигурен кой съм. Затова реших да разбера чрез фотографията.“

Снимането задоволява неговата нужда от незабавни резултати и себеизразяване и му помага бързо да разбере, че „самоличността е крехка лодка, снабдена с котва, голяма колкото танкер насред океана“. А това прозрение го превръща в пърформанс артист.

Срещаме се в утрото след откриване на изложбата.

 - Поздравления за смелия пърформанс!

- Благодаря, то беше заради вас. Усетих изключителен прилив на енергия от хората, дошли да видят изложбата. В този момента се почувствах наистина превъзбуден от позитивната енергията наоколо и го направих спонтанно. Аз съм човек, който много се влияе от енергията на хората и на местата.

- Какво точно ви доставя контактът с „потребителите“ на вашето изкуство?

- Е, много лошо се изразявате, аз не правя изкуство за потребители ... (Усмихва се.)

- За кого е вашето изкуство? Важно ли е творецът да срещне своето изкуство с публиката?

- За вас, за кого!? За повечето художници е важно, защото искаме творбата ни да комуникира. Едно произведение на изкуството може да се срещне с много различни получатели. И всеки един от тях може да прочете историята на твореца - неговото неумолимо търсене, по свой собствен начин. Да отрази по различен начин значението на пърформанса.

- Кога творческият акт се превръща в катарзис?

- Когато става дума за пърформанс, творческият процес може да продължи дълго. Но може и да е по-кратък. Зависи от това дали авторът намира удоволствие в процеса на работата. Дали той съвпада с първоначалните му намерения и, освобождавайки се от внушението на един символичен свят, дали успява да интегрира впечатленията си в един завладяващ диалог, обратна връзка с публиката. И ако това се случи, удовлетворението е истинско - независимо дали то е емоционално, аналитично, интелектуално, политическо или чисто удовлетворение на естетиката.

- Важна ли е самотата за твореца?

- Традиционните артисти работят в самота в ателиета или студия – без смущение, без споделяне, извън всякакъв социален контекст. При мен е точно обратното - работя без да имам студио, в повечето случаи имам нужда от сътрудничество с някого, от споделяне на процеса на „ставане“…

- Кога се чувствате гол?

- Най-„гол“ се чувствам, когато медитирам. Моля, не бъркайте идеята за голотата с идеите на хипитата – „да бъдем голи, е да сме най-близо до природата“.

Да изпълняваш пърформънс гол на публично място, е просто начин да постигнеш това, което си си поставил за цел. С други думи е практично.

Като пърформанс артист се предоставям на публиката. Допускам реципиентите да вникнат в моя интимен живот. Това им служи същевременно като огледало за тяхното положение в обществото. Оригиналните творби често са неудобни за публиката.

Всяка творба на изкуството е дело на идентичността, на собственото отражение на артиста.

- Кои са най-големите перспективи пред съвременните анархисти?

- Трябва да разберете много добре значението на термините за съвременността и анархизма. Съвременното е „тук и сега“. Анархизмът е ценен не само „тук и сега“. И не правете грешката да съпоставяте анархията с терор!

- Обичате ли съвремието си?

- Добре, още веднъж, не съм сигурен, че интерпретирате „съвременното“ правилно.

Най-съвременната форма на изкуството е без съмнение пърформънс артът. Точно до него е била за дълго и може би все още е фотографията. Но никой досега не е определил точното значение на термина „съвременен“. Съвременното е „тук и сега“. Но с този термин от край време се злоупотребява и от артисти, и от критици, и от историци. Например снимките на Ман Рей, показани днес, все още биват наричани съвременни. Не съм съгласен!

Кога етикетът на съвременността може да бъде приложен и за колко време? Не можеш да представиш наново нещо, случило се през 60-те години, което е измислено да бъде ефимерно и показано само веднъж. Пърформансът трябва да е съвременен, да принадлежи на времето си. Разбира се, едно претворяване може да се смята за съвременно, но то не е оригиналната творба. Липсва му причината, поради която е изиграно първоначално. Съвременникът трябва да бъде в „Zeitgeist“ и това е бягство… Времето и мястото, на които е поставен пърформансът, са историческата рамка.  

- Има ли историческа епоха, в която бихте искали да живеете?

Имайки предвид възрастта и дългия ми артистичен опит, съм способен ясно да си спомня „тогава“ – миналото, и да го разгранича от „сега“ – настоящето, което е толкова актуално и достъпно. Невъзможно е едното да съществува без другото и смятам, че трябва да се замислим над въпросното „тогава“. „Тогава“ много от т. нар. медийни артисти и техните творби бяха смятани за декадентски. Пърформансът вече е напълно приет от артсредите. Не знам дали искам да живея в друго време в миналото? Предполагам, че църквата и обществото на онези времена биха ме изгорили на клада като вещер. 

- Кога работите - когато сте затрупан от силни емоции или когато сте в хармонично състояние на ума?

- Аз съм художник дори когато спя... Да, за щастие съм емоционален човек, може би дори романтичен, но плюс това имам и голяма интуиция, предчувствие или, наречете го, дори интуитивна интелигентност. Когато се събере прекалено много хармония, аз полягам в тревата и се наслаждавам на красотата на дърветата…

- Следващата ви стъпка?

- Утре отивам във Венеция на биенале. След това се концентрирам върху книгата си. Смятам да остана верен на себе си, на своите принципи и да работя докрай.

Трябва ми енергия. Уморен съм от пътуване, от междудържавно живеене, смяна на климат, на език. На 73 съм, но се чувствам млад. Биологичната ми възраст ми е непозната.

- На колко сте? На 23?

- Не, на 24 се чувствам. (Смее се.) За дългото си живеене съм се научил да се зареждам сам с енергия. Имам си начини.

- Как? Научете и мен?

- Другия път, когато дойда в България, специално за вас ще направя семинар по темата.

Снимка: Николай Колев