"Световен театър в София `2022" – събитие със забележителна програма

„Винаги съм мислил театъра като убежище за хуманността. Дълбоко вярвам, че той е важен за изграждането на ценности – не в този позитивистичен смисъл, че театърът допринасял за образоваността и култивираността на човека, а в смисъла, че истински стойностният театър изправя човека пред екзистенциалните дилеми, пред конфликтите на обществото, пред последствията от изборите, които прави отделният индивид…“, сподели проф. Николай Йорданов, театровед, преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и директор на фондация “Виа  Фест”, която организира  и реализира забележителните форуми Международен театрален фестивал  „Варненско лято“ и платформата „Световен театър в София“.

Тази година отбелязахме 30-ото юбилейно издание на „Варненско лято“ (31 май – 10 юни 2022) и 16-ото на авторитетното театрално събитие в столицата (7 – 20 юни 2022). През 2007 г. – благодарение на подкрепата на Столична община и лично на Йорданка Фандъкова, тогава заместник-кмет – се роди платформата „Световен театър в София“. Първоначално – като възможност да показване на чуждите спектакли след фестивала във Варна на софийска сцена, по-късно – като събитие, част от столичния културен календар, което има собствена логика и развитие. „Знаете, че всяко предизвикателство или може да те откаже от твоя път, или да те накара да откриеш нови възможности, за да продължиш по него. Точно това се случи през 2020 г., когато нямахме възможност да програмираме представления на живо заради извънредните мерки по повод пандемията от Ковид – 19.“, припомни за „въпреки.com” проф. Йорданов. Тогава от фондацията решиха да направят онлайн издания. Подбират продукции на едни от най-значимите световни режисьори и артисти, овладяват технологията на онлайн излъчванията и създават видеопредставяния за всеки спектакъл с допълнителна информация и критическа рефлексия. Тази комуникация чрез интернет предполагаше изграждането на нови умения и привличането на нови екипи. Разбира се, „Виа Фест“ имаше вече опит от пет години сателитни излъчвания на спектакли на „Метрополитън опера“ в киносалони в София, Варна, Пловдив, Русе, били са партньори и в показването на спектаклите на „Национален театър Лондон“ чрез същата технология. Всичко това е също с подкрепата на Столична община през годините. Онлайн излъчванията са нещо различно, но чрез тях организаторите  успяха да покажат спектакли на едни от най-интересните световни фигури в театъра и танца, които не биха били възможни (по технически или финансови причини) да бъдат поканени в България. След този нов опит те вече обмислят фестивалната си програма чрез три канала на комуникация с публиката – на живо, като прожекции в киносалони и в интернет. Така достигат до аудитории и извън основните си центрове на дейност на двата фестивала във Варна и в София.

Днес Фондация „Виа Фест“ разчита на различни кръгове от професионалисти – тези, които ползват като консултанти за театралните събития в България и по света, тези които трайно сътрудничат по различните проекти през годината и такива, които привличат в конкретните им реализации. Това позволява включването на студенти и докторанти от различни специалности в НАТФИЗ в работата им – било като координатори на проекти, било като сътрудниците в блоговете на театралния фестивал „Варненско лято“ и на платформата „Световен театър в София“ или в техните фейсбук и инстаграм канали. В този смисъл фестивалите изграждат професионалисти и от друга страна разширяват и образоват публиките не само от столицата.

Програмата на „Световен театър“ тази година беше забележителна със спектакли на живо, прожекции на театрални спектакли от сцената на „Комеди Франсез“ в Париж и от „Уест Енд“ в Лондон, както и онлайн излъчвания на стойности представления с безплатен достъп.

През 2022 г. се отбелязват 400 години от рождението на големия френски класик Жан-Батист Молиер. Водещият театър във Франция „Комеди Франсез“ посвещава целия сезон на този юбилей с нови постановки по негови знаменити пиеси. Сред тях е и „Тартюф, лицемерът“ /прожекция/, за която е поканен световноизвестният режисьор Иво ван Хове. Той разкрива оригиналната версия на пиесата, преди тя да е цензурирана от крал Луи XIV през 1664 г. ден след премиерата ѝ. В спектакъла участват едни от най-добрите актьори на „Комеди Франсез“. “Леополдщат“, /прожекция/ от Том Стопард, режисьор Патрик Марбър. Том Стопард е признат за един от „най-големите съвременни британски драматурзи“ (в. „Таймс“). Филмовият му сценарий на „Влюбеният Шекспир“ получава наградата „Оскар“ за най-добра адаптация, неколкократен носител е на американските театрални награди „Тони“, а най-новата му пиеса „Леополдщат“ му носи през 2020 г. за пореден път британската награда „Оливие“. Известният режисьор Патрик Марбър („Отблизо“) я поставя в театър „Уиндъм“ в лондонския „Уест Енд“.

Успяхме да гледаме на сцената на Театъра на българската армия спектакъла „Мъртвият идва за любимата си“ на словенския режисьор Йерней Лоренци. Това е музикално-поетична притча с фолклорни мотиви – пиеса на Светлана Макарович. Спектакълът съчетава песни, поетични сказки и символни образи, сближавайки театъра с традицията на разказването на истории и с идеята за лечебната сила на музиката. Той се представя на водещи фестивали в Югоизточна Европа и печели редица награди, сред които наградата за най-добър спектакъл, определена от Асоциацията на театралните критици в Словения. Йерней Лоренци придоби широка популярност и признание и в България, след като на театралния форум в София през годините гостуваха забележителните му постановки по „Буря“ от А. Островски, „Бесният локомотив“ по Ст. Виткевич-Виткаци и „Илиада“ по Омир.

Забележително преживяване за зрителите беше и „Маy B (Може би)“ – хореография Маги Марен, музика Франц Шуберт, песни от карнавала Бенш (Белгия), Гавин Брайърс. Това е спектакъл от историческо значение за грандамата на съвременния танц от Франция – Маги Марен. Създаден през 1981 г., той ѝ донася международно признание и до днес не слиза от световните сцени. Вдъхновен от творчеството на Самюъл Бекет, спектакълът интерпретира неговия абсурден свят по богат и неочакван начин със средствата на танцовия театър и въздействащи образи. Самото заглавие препраща към любовта на автора да играе с думите и значенията. А танцът проявява силата си да изрази мистерията в присъствието ни на този свят. Този спектакъл се игра в Сатиричния театър и предизвика изключителни възторзи у специалисти и публика. В него е закодирана драмата и дори трагедията на 20-и век с войните, с нацистките лагери на смъртта, безизходицата на човека…А с днешна дата, гледайки го, имахме усещането, че не е сътворен преди 40 години, а сега в третото вече десетилетие на 21-ви век, особено в контекста на войната в Украйна и агресията на Русия. А професор Николай Йорданов отбеляза с тъга за „въпреки.com”: „Разбира се, театърът, както и цялото изкуство, сами по себе си не могат да гарантират, че всички хора ще станат по-добри. Дори не е сигурно, че хората, които правят изкуство, нито тези, които активно го съпреживяват и осмислят, са застраховани да не подкрепят или поне да протестират, когато се извършват престъпления срещу човечеството. Има достатъчно исторически примери за това. Но важно е винаги да остават острови на човечността, които да бъдат упование, че съществуват антитези на насилието, на войната, на унищожението. В тази война, която Русия поведе срещу Украйна, в чудовищните престъпления, които бяха извършени и се извършват в името на имперски и личностни болни амбиции, не виждам нищо от великите постижения на руската литература и изкуство, а само бесовете, които са обладали героите в прословутия роман на Достоевски, виждам само човешкото падение, нищета на духа и екзистенциална празнота.“.

В рамките на Световен театър в София между 16-и и 20-и юни Гьоте-институт беше домакин на театрална работилница по „Хамлетмашина“ на Хайнер Мюлер (1929-1995) под ръководството на Клаудия Рушковски от Международното общество „Хайнер Мюлер“. Той e най-влиятелният немски драматург през втората половина на ХХ в. Никой друг немски драматург след Брехт (1898–1956) не е достигал подобен статут в световния театър. Мюлер отразява в своите текстове – по-радикално от всеки друг писател – динамиката на жестокостта в историята на миналия век. В биографичен план творческият път на Хайнер Мюлер преминава няколко пъти от тук – заради любовта му към Гинка Чолакова – неговата трета съпруга, както и заради прочутата постановка върху неговия „Филоктет“ на режисьора Димитър Гочев (1943-2013) в театър „София“ през 1982 г. В България той създава и самия текст на „Хамлетмашина“ (1977), превърнал се в една от емблемите на постмодерния театър. Отказвайки се от първоначалния си план за самостоятелно произведение по Хамлет, той съкращава събрания материал, докато превежда „Хамлет“ на Шекспир, в кратък фрагментарно–ритмичен, суров поетично–прозаичен текст. Тази монолитна структура се занимава с централни мотиви и образи от „Хамлет” и съчетава асоциативни части от текста с исторически събития. Оттогава фигурата на Хамлет се превръща в инструмент за Хайнер Мюлер, с който той разсъждава постоянно за текущите политически констелации. По това време онлайн беше показана и знаменитата постановка на Роберт Уилсън от 1986 година. Спектакълът е христоматиен за историята на съвременния театър, а приятелството на режисьора с Хайнер Мюлер е легендарно. Драматургът пише текстове за редица спектакли на известния американски режисьор. Мюлер нарича постановката на Робърт Уилсън върху „Хамлетмашина“ „най-добрата продукция“ на неговата пиеса. Тя протича като поредица от видения, провокирани от нея, в характерния за Уилсън визуален театър. Робърт Уилсън поставя „Хамлетмашина“ в Хамбург като копродукция между „Талия театър“ и хамбургския Университет за музика и театър.

На 20 юни, последния ден на „Световен театър в София“ в „Гьоте-институт София“ беше организирана кръгла маса „Хайнер Мюлер в българския театър“ с модератор театровдът и преподавател в НАТФИЗ Асен Терзиев. Текстовете на Хайнер Мюлер заразяват със своята оригинална и интензивна поетика въображението на няколко поколения театрали. В разговора взеха участие четири утвърдени личности от съвременния български театър, които имат дълготраен интерес и различен опит с Хайнер Мюлер – големият български драматург Константин Илиев, който е имал личен досег с автора по време на рботата му в България; театралният и филмов режисьор Явор Гърдев, чиито две постановки върху Мюлеровия „Квартет“ (1999, 2015) се превърнаха в събития за съвременния български театър след промените; театроведът и професор по История на европейския театър Камелия Николова, която е и пряк свидетел на различните постановки по Мюлер, поставяни или гостували у нас, и завършилият в Германия режисьор и преводач от немски език Боян Иванов, превел „Хамлетмашина“.

В рамките на театралния форум бяха показани онлайн и два унгарски спектакъла. По време на Ковид пандемията един от водещите репертоарни театри „Мадач“ в Будапеща започва да заснема театрални спектакли, като превръща театралното си пространство в пълноценно телевизионно студио. През 2022 г. театърът се фокусира върху създаването на поредица от филмирани спектакли за излъчване онлайн, посветени на живота на международно признати унгарски личности от света на литературата. Пиесата „Двете единствени“ с автор Золтан Фратер и режисьор Тамаш Сиртеш вдъхва живот на двете големи любови на унгарския писател, поет и есеист Фридеш Каринти (1887-1938), като използва факти от неговия живот. А „В една прегръдка да потъна – жените на Ендре Ади“ от Кристиан Няри, режисьор Адам Хоргаш, е пресъздаден може би най-любопитният период от живота на поета Ендре Ади (1877-1919) и емоционалната мрежа на легендарните му любовни истории.

Акцентираме подробно върху артистичните събития на платформата „Световен театър в София“, защото те наистина превърнаха града ни за дни в средище на доброто от европейския театър – като настояще и като памет. И само припомняме, че знаменитият режисьор Роберт Уилсън постави в края на миналата година „Бурята“ на Шекспир в Народния театър „Иван Вазов“. А в момента там репетира Йерней Лоренци в подготовка на спектакъла „Орфей“…

Текст: „въпреки.com”:

Снимки:

1. Проф. Николай Йорданов, снимка: Стефан Джамбазов

2. „Тартюф“, снимка: архив на „Виа Фест“

3. „Леополдщат“, снимка: архив на „Виа Фест“

4. „Мъртвият идва за любимата си“, снимка: архив на „Виа Фест“

5. „Маy B (Може би)“, снимка: архив на „Виа Фест“

6. Плакатът на Платформата Световен театър в София

7. Асен Терзиев, снимка: Росен Донев

8. Проф. Камелия Николова, снимка: Росен Донев

9. Хайнер Мюлер, снимка: архив на „Виа Фест“

10. „Хамлетмашина“, снимка: архив на Виа Фест“

11. „Квартет“, постановка на Явор Гърдев в НДК (2015), снимка: Стефан Джамбазов

Моля почакайте...