Среща отвъд времето на Дечко Узунов и Васил Абаджиев

Вече два месеца минаха откакто се откри изложбата "Автопортрети – Дечко Узунов/ Васил Абаджиев" в галерия "Дечко Узунов", филиал на Софийската градска художествена галерия. И продължава заслужено интересът към нея. Тя е първата експозиция в новия сезон в пространството от програмата "Срещи отвъд времето". За тази поредица, по покана на екипа на галерията, специално ще се подготвят творби от съвременни автори, вдъхновени от творчеството на големия български творец и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените произведения на определения художник ще бъдат представяни съвместно с творбите „вдъхновители“ в пространството на филиала на СГХГ – галерия „Дечко Узунов“.

„За мен автопортретът е желание да се опитам да спра времето, да се изолирам от света и по някакъв начин да вляза във важните въпроси, които би трябвало да занимават човека по принцип. Това е вътрешна необходимост човек да се отстрани от инерцията на света и да остане сам със себе си. За мен това е много важно – да останеш сам със себе си.“ - казва художникът Васил Абаджиев, първият съвременен автор, който поема предизвикателството творбите му да бъдат изложени заедно с тези на забележителния Дечко Узунов.

Директорът на СГХГ Аделина Филева казва за този нов техен проект: „Паметта за творчеството на Дечко Узунов и от друга страна неговите ученици, които са продължители на това, на което той ги е научил, е важна да бъде съхранявана и представяна. Започваме с художника Васил Абаджиев, това е нашата програма „Срещи отвъд времето“. Галерията ще кани веднъж годишно един автор, който след като разгледа това, което притежаваме като колекция от Дечко Узунов, да избере негови творби и заедно с тях да създаде свои нови, така че да стане една цяла изложба на двама автори по този творчески и духовен начин. За нас беше удоволствие да работим с Васил Абаджиев, защото ние научихме много неща от него. Разбрахме определени неща за изкуството, които могат да видят само очи на художник. Не често критиците и теоретиците на изкуството ги забелязват. Затова нашето сътрудничество с Васил Абаджиев беше пълноценно. Благодаря му, че тук се получи една изложба от двама творци от две поколения – Автопортрети, които носят една и съща енергия. Дечко Узунов е видял себе си, веднъж като младия мъж, замислил се в началото на своя път преди да се отправи към Мюнхен, за да стане художник. По-късно в размисъл със своята съпруга, а след това между двамата светци Георги и Димитър е прозрял много неща за себе си. Погледът към себе си е отправен много по-аналитично и много по-взрян в себе си от Васил Абаджиев.“

Изключително развълнуван, но по неговия деликатен начин, Васил Абаджиев някак си продължава в личен план думите на Аделина Филева с благодарност за поканата: „Самата изложба беше ново предизвикателство да се осмеля да сложа работите си до тези картини на Дечко Узунов. Дълго време изпитвах неудобство. Имах много съпротивления в началото, но от друга страна тази покана и това предизвикателство трябва да се цени. Идеята да се срещна с него тръгва още от ученическите ми години, когато за първи път видях един негов портрет на „Шипка“ 6. Това беше автопортрет в червено, който сега е в Националната галерия. Това е нещо, което ме порази, остана ми в съзнанието и до ден днешен е някакъв силен емоционален шок, който получих тогава, незнайно как и защо. Аз съм възпитан в тази традиция, от дете съм посещавал изложби на живописци. Познавам всички наши големи живописци с какво са характерни. Това е все пак някаква възможност да се опитам да продължа тази традиция. Нещо, което мисля, че е много важно – да се продължава и да се поддържа. Един цитат само ще си позволя от Луис Бунюел „Без традиция, изкуството е просто плагиатство.“ Това е и за мен, до последния ми дъх.“

В продължение на нашия разговор с Васил Абаджиев, за който стана дума в началото, го попитахме, че цитирайки Бунюел, не прави ли връзка на творбите си и със сюрреализама. А той отговори: „По някакъв начин се опитвам да се оттласна от конкретиката. В днешно време всички много се стремим непрекъснато към конкретното. Аз се опитвам да пресъздам състоянието и да не бъде буквално автопортрет, а да бъде някакво състояние на безвремие, без пространство, преминавам от тъмното към светлото. Да има някакво вътрешно движение.“

Неговият отговор отвежда и към скорошен спомен за незабравимата му изложба „Аз съм“ в галерия „Ракурси“ в началото на годината със серия портрети, рисувани през последните две години. Тогава той написа във въведението си към нея: “Това е един опит чрез средствата на живописта да изследвам неуловимите, променящи се образи на личността или сянката на личността. Портретите от изложбата като на дигитален дисплей представят проявленията и вътрешните състояния на човека като разпадащи се ефимерни образи, през които минава нашето съществуване. Човешкото същество по природа е тревожно. Още от раждането ни умът приема и отхвърля, харесва или не харесва...Лутайки се в тези крайности, човекът не може да постигне равновесие и спокойствие. Това закодирано бинарно състояние на ума е тема, която съм изследвал в работата си „Желание и отвращение“. „Аз съм“ показва влиянието на времето, което ни променя непрестанно.“

В пространството на галерия “Дечко Узунов“ е бил домът и ателието на големия творец. Духът му е тук…

Васил Абаджиев е завършил живопис в Националната художествена галерия с магистърска степен и негови учители, както той сам ги определя, са проф. Станислав Памукчиев и проф. Божидар Бояджиев. Поема и в друга посока и е един от най-ярките ни и талантливи сценографи. Но не загърбва живописта. Питаме го, извън тези негови учители, дали има други, неподозирани, които може да са живели преди векове или на другия край на света, на които дължи за посоките и търсенията си като артист. А той, в присъщия си лаконичен стил, отговаря: „Обикновено светогледът на човек преминава точно през такива силни преживявания, както например този автопортрет на Дечко Узунов, който споменах, на Леонардо, на автопортрета на Рембранд. Всички тези силни впечатления, емоционални преживявания, имат невероятен принос. И приносът е, че оставят отпечатък, който оформя светогледа на човек. Това е много важен момент.“. И признава за работата си като сценограф: „Имам много картини в театъра, които се раждат по сходен начин – тъмното проявление на пластични, красиви картини, но за театър. Там също боравим със средствата на живописта.“.

Васил Абаджиев е много деликатен, талантлив творец с интереси и познания за света, за човека, за художественото в различните му изяви и проявления, Но заедно с това е с много приятели и прекрасна жена до себе си - съпругата му, театралната режисьорка Лилия Абаджиева. Те двамата заедно направиха представянето на изложбата вълнуваща среща с приятели. Такава атмосфера вероятно може да създаде само изкуството, въпреки драматичния и трагичен свят, в който живеем. А бай Дечко, както му казваха приятелите художници, се усмихваше Отгоре в червения си плащ от онзи автопортрет…

Изложбата продължава до 19 февруари 2023 година.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. Васил Абаджиев и Аделина Филева, снимка: Стефан Марков

2. Творби на Васил Абаджиев, снимка: Стефан Марков

3. Автопортрет на Дечко Узунов като млад, снимка: архив на СГХГ

4. Автопортрет на Дечко Узунов в червено, снимка: архив на НГ

5. Васил Абаджиев и Лилия Абаджиева, снимка: Стефан Марков

6. Автопортрети на Дечко Узунов и Васил Абаджиев на изложбата, снимка: Стефан Марков

7. Автопортрет на Дечко Узунов между Св. Георги и Св. Димитър и автопортрет на Васил Абаджиев, снимка: Стефан Марков

8. Васил Абаджиев, снимка: Стефан Марков

9. Приятелите Камен Алипиев /л/, Чавдар Гюзелев /ц/ и Васил Абаджиев /д/, снимка: Стефан Марков

Моля почакайте...