Рестарт за изкуството в пандемичните времена
Все повече изкуството и културата се завръщат в нашия живот. И наистина започваме да оценяваме, че тe не са луксозен придатък на битието ни, а негова същност. Защото са свързани не само с контактите между хората, и то не на битово, а на духовно ниво, но са и повод за оценка и самооценка на мястото ни в днешния свят.
Столичната галерия „Ракурси“ представя изложба и проект под това заглавие – „Рестарт“. Участници са трима автори от младото поколение – Деян Янев, Калия Калъчева и Константин Костов – ученици на покойния Андрей Даниел. Изложбата „Рестарт“, в която те излагат своите работи, създадени по време пандемията или свързани с нея, е част от проекта на галерия „Ракурси“ „Изкуството като средство за преодоляване на стреса от глобалната криза“.
Проектът е насочен към привличане на младежка аудитория и среща с млади представители на изкуството и техните произведения. „Намерението ни е да допринесем за преодоляване на негативните последици от ограниченията, предизвикани от епидемията от COVID-19 и у двете страни. Желанието ни е да подкрепим и творците в периода на изолация и да подпомогнем цялостния процес на връщане към нормален живот и пълноценно представяне на тяхното изкуство пред публиката“, отбелязват от галерията и кураторката на изложбата Румяна Йонева.
Деян Янев показва маслени платна и серия от рисунки, родени от живота по време на карантината. Характеризиращи се с точност и майсторство, неговите рисунки са вълнуващи, сложни, подтикващи към наблюдение и размисъл. Сюрреалистичните произведения на младия автор провокират начина на мислене и осъзнаване на света и поставят ситуациите, с които ни срещна кризата в напълно различна перспектива.
Произведенията на Калия Калъчева, независимо дали представят интериори или екстериори, със своите лъскави повърхности и фигури от птичи поглед, създават нов вид, нереален пейзаж, отразяващ усещането на особения момент, в който живеем. Той е свързан с конкретни пространствени и времеви измерения и изразява субективни настроения, което го превръща в психологическа композиция.
Константин Костов показва серия от живописни работи, представящи инструментите, необходими за справяне с кризата – инструменти за оцеляване, изследване, разширяване. Работите му са философски, резултат от самовглъбяване. Авторът насочва своето внимание към литературата, където търси отговори на въпросите, които го занимават. Според него изолацията е довела до осъзнаване на ценността, крехкостта и уязвимостта на света, и връщане към хуманното и духовно измерение.
Освен изложбата „Рестарт“, проектът включва и еднодневен уъркшоп за същността и източниците на отрицателните емоции и здравословните начини за справяне с тях, предназначен за ученици от Националната школа по мениджмънт. Включено е още и представление на трупата на Playback театър Story catchers – това е спектакълът „Карантинени истории“, замислен по време на пандемията. Театърът е импровизационен, интерактивен и социално ангажиран. Предвидена е и среща на учениците от Националната школа по мениджмънт с кураторите и участниците в изложбата. Проектът се осъществява в партньорство с Националната школа по мениджмънт http://www.nbschool.eu/ и Playback театър Storycatchers https://www.facebook.com/Storycatchers.pt/ и се реализира с подкрепата на програма „Публики“ на Национален фонд "Култура".
Една друга изложба в столичната галерия „Стубел“ ни предлага различен рестарт. Заглавието й е „Пейзажи от Вселената“ на Васил Попов и също поглежда извън заобикалящата ни действителност, въпреки че художникът преди няколко години напусна нашия свят. Васил Попов е роден през 1958 година в Габрово. Завършва Художествена гимназия в София. Творческият му път започва с живопис и неконвенционални форми, но от 1986 година се отдава на гравюрата на дърво. Участва в редица международни биеналета и триеналета на графиката в България, Япония, Словения, Холандия, Полша, Финландия, САЩ, Испания. Носител е на множество награди. В края на 90-те години Васил Попов започва да експериментира с абстрактни пластики от гипс и голямоформатни темперни творби, на които дава името „Пейзажи от Вселената“. Нарича ги „пейзажи на духа, запечатали краткостта на живота на еднодневката, кръговете на хилядолетно дърво, вселената на фантазията, лабиринта за пътешествия“.
Васил Попов има над двадесет самостоятелни изложби в България, Сърбия, Германия, Франция и Италия. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, градски галерии в страната. Умира през 2018 година в София. За него и творчеството му изкуствоведът Филип Зидаров пише: „Преди около година оригиналната и дълбока творческа личност на внезапно напусналия ни колега Васил Попов беше преоткрита в галерия „Стубел”. Това беше експозиция, представила главното артистично амплоа на художника – ксилографията, печатната графика, гравюрата на дърво. Днес, отново в изложбеното пространство на „Стубел”, на публиката се предоставя възможност за поглед към друг сектор от обемния корпус произведения, останали като част от едно особено талантливо и за жалост недовършено творчество.
„Пейзажите от вселената“ са пространна колекция от нефигуративните рисунки с темпера, част от които авторът, останал цял живот верен на своята дръзка неординерност в изкуството, е изпълнил в необичайно големи за този жанр формати. Тяхната въздействаща монументалност се допълва от друга, малко позната страна, регистрирала духовните пътешествия на художника из селенията на неизмеримото – неговите абстрактни „двуизмерни пластики“ от гипс. Изложбата е превърната в нещо като място за медитация, където балансът и хармонията между близкото и далечното, познатото и непознатото, тукашното и отвъдното, обяснимото и необяснимото могат да бъдат потърсени, вероятно дори намерени“.
И още един рестарт – на Националната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, която се връчва в Кюстендил на рождения ден на художника – 1 февруари. Тази година тя беше връчена отново, въпреки епидемичната ситуация и при спазване на санитарните правила. Церемонията се състоя пред Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил, а не вътре в нея. Тази година наградата беше присъдена на художника Йордан Кисьов. Той, заедно с Румен Жеков, беше номиниран и миналата година за наградата, а сега останалите номинирани бяха Георги Лечев, Димитър Чолаков и Румен Гашаров. Тази година са били предложени кандидатурите на следните автори: Валентин Дончевски, Венцислав Занков, Георги Лечев, Димитър Чолаков, Динко Стоев, Долорес Дилова, Йордан Кисьов, Румен Гашаров, Румен Жеков, Стоил Мирчев, Цветан Казанджиев и Цветелина Максимова, съобщиха от СБХ. Първото награждаване с тази авторитетна награда е било през 1973 година. Наградите са били давани 16 години подред, статутът е бил променян – имало е години, в които е бил отбелязван един автор, а е имало години, в които са награждавани по четирима. От 1973 до 1989 година са връчени 39 награди. Последната носителка на приза преди промените през 1989 година е била Надежда Кутева. След това традицията е прекъсната и е възобновена със съдействието на община Кюстендил през 2012 година, като първият носител на наградата, след възстановяването й, е проф. Андрей Даниел. След него - Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Анета Дръгушану, Захари Каменов и миналата година - Елица Тодорова. По традиция награденият от предходната година показва изложба в деня на обявяването на следващия носител на наградата и тази година изложбата е на Елица Тодорова. Деветдесет и една годишната художничка е завършила живопис при проф. Дечко Узунов в Националната художествена академия. От 1956 година свързва трайно живота си с Кюстендил и успява да се утвърди като един от най-ярките представители на Кюстендилската изобразителна школа. А наградата е грамота от Съюза на българските художници, статуетка на Майстора, изработена от скулптора Кирил Матеев, 5000 лева от община Кюстендил и 2000 - от Министерството на културата.
А според изкуствоведката Пламена Димитрова - Рачева, куратор на изложбата „Утаено време“ на Йордан Кисьов в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, три са големите тематични линии в изкуството му през последните десетилетия – Контейнери, Отражения и Утаено време. „Изложбата на Йордан Кисьов е енигматична, нестандартна според класическото понятие за живопис, отличава се с концептуална сложност, с метафоричния принцип на пренасяне на смисъла на образи и понятия във визуалните живописни обекти, които, както се вижда и от наименования им, имат чисто символно значение. В утаеното време на Йордан Кисьов са напластени не само годините изкуство, там са и знаците, които бележат силата на неговия талант, отличаващ се с модерна сетивност и концептуална сложност. Името му е явление в историята на съвременното българско изкуство, а изкуството му утвърждава новата „неизбежност“ на модерността на визуалната ни култура още в самото начало на 80-те години на миналия век.“, отбелязва Пламена Димитрова – Рачева. Йордан Кисьов живее и работи в град Силистра. „Тази награда ме задължава много да продължа по пътя си, независимо дали е прав, или крив. Всеки път има и криволичения, има разклонения, кръстовища и отбивки, но е ясен - той е напред, пък да става каквото ще“, каза Кисьов след награждаването си.
Текст: екип на „въпреки.com“
Снимки: Стефан Джамбазов и архив
1 - 5. Картини на Деян Янев от изложбата „Рестарт“ в галерия „Ракурси“
6 - 8. Част от платната на Калия Калъчева в „Ракурси“
9. Калия Калъчева и проф. Станислав Памукчиев при откриването на изложбата в галерия „Ракурси“ – снимка Стефан Джамбазов
10 - 12. Творби на Константин Костов в изложбата „Рестарт“
13 - 16. Някои от „Пейзажите от Вселената“ на Васил Попов в галерия „Стубел“
17 - 18. Йордан Кисьов при получаването на Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ тази година – снимка архив на община Кюстендил
19. Художничката Елица Тодорова, миналогодишен носител на наградата на името на Майстора, при откриването на изложбата си в галерията в Кюстендил – снимка архив на общината