Изминалата 2022 ни дари с много силни изложби, програми и инициативи в областта на визуалните изкуства. Създадоха се и нови галерийни обединения на картата на столицата – като KARE в район ”Оборище”, в самия край на годината. Това са Галерия „Аросита“, Goethe-Institut Bulgarien, Depoo, Little Bird Place, POSTA SPACE , ПУНТА, КО-ОП и Charta Gallery.

Тези пространства с различна „възраст“ и история на артистичната  си биография прекрасно съжителстват и превърнаха района в градски пейзаж за съвременно изкуство. Подчертаваме, че това е прекрасно и за авторите, и за публиката, която пътешества – макар в кратки разстояния – в различните изяви на художниците. А взаимодействието и разбирателството между галеристите създава усещането, че живеем в един по-добър свят, благодарение на изкуството. Ако в днешното време на кошмари можем да си позволим радостта от тази глътка въздух. Създаването на KARE е знаменателно събитие за визуалното ни изкуство във време, когато в гилдията, както е било вероятно винаги, е сложно да приеме и разбере другия. Тази, бихме я нарекли смела група галеристи и куратори, го прави с радост. Да я последваме, ако можем.

Посочените галерии завършиха миналата година с откриването на много силни изложби, които продължиха до средата на януари тази година. В пространствата им вече има творби на други автори и зрителят го очакват вълнуващи преживявания със съвременното българско изкуство. 

В галерия „Харта“ на улица „Врабча“ до 15 януари беше експонирана изложбата ECTOPLASTICONES на  проф. Петер Цанев, преподавател в НХА. Колегата му от Академията проф. Станислав Памукчиев – неин куратор – я представи провокативно, каквато е и самата изложба: „Не усещате ли?... В тази болезнена белота, болнична стерилност, херметична лаборатория се случва нещо...не усещате ли?... Леко мирише на озон. Казват така миришела ектоплазмата...? Халюцинация или мистификация? Спиритичен сеанс или акт на регресия в изначалната психопамет. Манипулация, мистична спекулация или фикцията на художника, жрец, магьосник. Не, Петер Цанев – изтънчен мислител и голям артист. Очаквали сте изненада...и я получавате. Какво се е случило? Какво е това изкуство...?“. Изложбата на Петер Цанев е част от двадесетгодишното му пътуване в света на "ектопластичното въображение", посветено на превръщането на вътрешните психични състояния в нов вид артистичен медиум. Всяко изобретяване на нов медиум дава на изкуството ново тяло. Нас като зрители поне за миг ни върна в едни състояния, описани в „Една одисея в космоса през 2001 година“ на Артър Кларк, но само, ако сме я чели…

Отпреди дни в „Харта“ е изложбата на Севда Семер "Един идеален ден" с осем визуални дневника, рисувани всеки ден от 2017 г., от тях се родиха книги с избрани рисунки и текст от Стефан Иванов и лимитирана серия принтове. За създаването им Севда изучава техниката на ситопечата в "Сито студио". Изложбата представя тези издания, придружени от осемте авторски видеа към дневниците. Колекцията е на Владимир Илиев, галериста на „Харта“ и на галерия "+359", известна като Водната кула в квартал „Лозенец“, която винаги представя забележителни експозиции, създадени за необичайното ѝ пространство.

Непосредствено до „Харта“ е галерия „Аросита“, галерия с повече от 30-годишна история, създадена от прекрасните ни визуални артисти Екатерина Гецова и Кольо Гецов, но от години обгрижвана от талантливата им дъщеря Росица Гецова. Младата художничка Нора Ампова, една от ярките ученички в НХА на незабравимия художник и преподаветел проф. Андрей Даниел (1952-2020), представи нова – десета поред – самостоятелна изложба „Тахион“. Теоретичната частица тахион, която вдъхновява авторката, е способна да се движи по-бързо от скоростта на светлината и да пътува във времето и пространството. Името идва от гръцкото „тахи“, което означава бърз. „Макар, че съвременните физици отхвърлят теорията за хипотетичната частица тахион, аз съм изключително привлечена от идеята за нейното съществуване,“ споделя Нора. „За мен бе естествено да я превърна в център на моите последни произведения.” В изложбата “Тахион” Нора Ампова представя до средата на януари 33 творби, които създава през изминалата година в околностите на Женева. Чрез произведенията си Нора Ампова разкрива различни отрязъци от време, от минало и бъдеще, от спомени и фикции. Често пъти в композициите тя поставя фигура или обект, чрез които би могло да се осъществи това многопластово пътуване.

Припомняме, че през април – май 2021 година Нора Ампова имаше много интригуваща изложба “Истории от облака” в столичната галерия „Нюанс“. Тогава  младата изкуствоведка Андре-Филипа Зидарова написа за „въпреки.com”: „Любопитно е заглавието – авторката споделя, че темата на изложбата е обвързана, както с виртуалния облак над нас, съхраняващ цялата информация от Интернет, така и с реалния – с пейзажа и с небето. Те в период на самоизолация, през какъвто почти всеки от нас премина в последно време, се превръщат в богат извор на вдъхновение и понякога в единственото позитивно нещо за деня, което пък ни кара да се запитаме кога външният свят се превърна толкова трудно достъпен. Творбите на Нора изобразяват и лични спомени и снимки, завинаги станали част от виртуалния облак.“

Веднага след нейната изложба в пространството на галерията се „пресели“ експозицията „Извън пространството – извън времето“ (Out of Space – Out of Time), която проследява актуалните творчески търсения на художника Слав Недев. Представените живописни произведения са създадени през изминалата година и отразяват един много личен аспект от артистичната му същност – светът на сънищата и несъзнаваното. „Изкуството на Слав Недев ни пренася на залети от равномерно спокойна и студена светлина градски пространства, където времето сякаш е спряло и ние попадаме в метафизическа безвременност. Това са кохерентни пространства  с често засилена перспектива, с плътни, ясно очертани архитектурни елементи и обобщени обеми, между които се прокрадват фигури и призрачни сенки в една безвъздушна и безвременна среда.  Всеки един от елементите в композициите му са сякаш парчета от пъзел, които сами се нареждат веднага щом бъдат зърнати. Площадите и архитектурните структури, изградени с прецизността на архитект, сенките и фигурите имат своето символно и метафорично значение, изграждайки една своеобразна микровселена, която бихме могли да интерпретираме нееднозначно.“ – написа за „въпреки.com” кураторът на изложбата  изкуствоведката Боряна Вълчанова.

В деня, в който се откриха изложбите на проф. Петер Цанев и Нора Ампова, в близост до тях в галерия Little Bird Place беше открита и „Безспир“ на визуалните артисти Антоанета Куик, Ралица Големанова и Николай Стефанов. Пак подчертаваме, че това е прекрасно и за авторите и за публиката, която пътешества макар в кратки разстояния в различните изяви на художниците. Изложбата “Безспир” превежда зрителя през кръговрата на живота такъв, какъвто може да бъде наблюдаван и в растителния и животинския, и в човешкия свят. Текст, материя, картина и звук се съчетават в синхронизирано преживяване, провокиращо размисъл над началото и края на жизнения цикъл и емоционалната натовареност, с която всеки етап се свързва.

И малко повече за авторите: Антоанета Куик е икономист по образование и артист по желание. Съчетавайки опита си от няколко професионални полета от страната и чужбина, от 2019 г. работи като арт мениджър и куратор в галерия Little Bird Place. Първият ѝ самостоятелен проект като куратор и първо публично представяне на работите ѝ, е изложбата “20х20 Транс Формат” (2020 г.) в Little Bird Place, последвана от “Референтни Рамки” (2021 г.) и “Безспир” (2022 г.). Дълбоко вдъхновена от природата и съзнанието, Антоанета съчетава естествени елементи с намерени предмети в асамблажи, колажи и инсталации. Творбите й провокират размисъл над всеобщата свързаност и лутането между крайностите в търсене на баланс и симбиоза между човек и природа.

Ралица Големанова е творчески продуцент и сценарист на документални филми (“Нямаш място в нашия град”, 2022 г., копродукция с HBO MAX, селекции на десетки филмови фестивали). Привлечена от силата и пластичността на езика и необятните възможности за превода му към визуалното, тя се занимава с творческо писане под различни форми. И в писането, и в създаването на визуални творби Ралица търси нови перспективи към теми, съчетаващи социални и психологически аспекти.

Николай Стефанов е режисьор и оператор, експериментиращ с разнообразни визуални стилове и формати. Последният му документален филм “Нямаш място в нашия град” беше селектиран на най-добрите фестивали за документално кино в света и разпознат от публиката като нестандартно заснета и силна човешка история. Той беше представен на третото издание на Международния фестивала "София ДокуМентал" през септември, организиран от Балкански документален център и фондация “Конрад Аденауер”. В работата си с изображения, независимо дали статични или движещи се, Николай се фокусира върху задълбочено изследване на светлината в различните ѝ форми и начина, по който чрез нея могат да се разказват истории.

От 19 януари в Little Bird Place е експонирана новата прекрасна изложба „сме и не сме“ на трима талантливи автори Камен Старчев, Калина Мавродиева и Юлий Таков. За нея като въведение Камен Старчев написа: „В едни и същи реки слизаме и не слизаме, сме и не сме“, фраза на Хераклит, съпътстваща известната мисъл „δὶς ἐς τὸν αὐτὸν ποταμὸν οὐκ ἂν ἐμβαίης“ („не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река“). Според неговия ученик Кратил, не можеш и веднъж.“    

Една и съща гледна точка към различни реалности или различни гледни точки към една и съща реалност. Трима автори, събрали в една изложба своите представи за същността на природата и непрекъснатите промени. И тримата имаха забележителни изложби през миналата година в други галерии, но всички в контекста на вълненията и търсенията им като ярки визуални артисти. За нас една от забележителните изложби миналата година беше „Корабът на Калигула“ на Камен Старчев в столичната галерия „Стубел“. Той почти магически извайва като смисъл контраста между изящната визия и заплашителните послания. Изважда ни от унеса на всекидневното ни битие мощно с въображение, артистичност и болка до гневност към света, в който живеем.

Юлий Таков имаше незабравима изложба „Реалността е загадка” в столичната галерия „Арте”. Тя  не бе просто поредна изява в  развитието на един от различимите съвременни български автори, а и продължение на линията в изкуството му да гледа навътре и да се съсредоточава върху нещата, които са особено важни за него в дадения момент.

Калина Мавродиева през миналата година представи изложбите „След себе си“ в галерия "Васка Емануилова", филиал на СГХГ и „Крачки в паметта в галерия“ в "Капанa/ГХГ Пловдив". Тя също като Нора Ампова е завършила Художествената академия при проф. Андрей Даниел.

И не по-малко важно, че по време на декемврийските и януарските изложби в изброените галерии в другите от обединението КАРЕ имаше и има интересни експозиции, които заслужават внимание и разбиране. В галерия „Depoo“ се откри изложбата Limited Prints Only, която представи селекция от лимитирани серии на графични отпечатъци, фотографски и дигитални принтове. Тези произведения бяха финансово достъпни и са един чудесен начин за притежание на произведение на съвременното изкуство от утвърдени или от обещаващи млади художници.

Част от творбите са реализирани със любезното съдействието на галерия "КО-ОП" и отпечатани в новото им печатно пространство. Още едно доказателство, че това галерийно обединение не е просто създадено в един ден да се откриват изложбите им, а заедно да работят в професионалното и смислено представяне на българското съвременно изкуство и не само. От 27 януари в Depoo е приютена необичайната изложба PRINCESS CASINO на Алина Папазова, която работи в областта на илюстрацията и керамиката като експериментира и с много други форми на визуални изкуства. Идеята за експозицията започва от интереса на художничката към древните цивилизации и народи, които до голяма степен са основали културата си около култа към смъртта. В проучванията си тя се съсредоточава върху погребалните обичаи на етруските, като ги противопоставя с начина, по който смъртта се възприема в голяма част от съвременния свят.

И на финала още нещо любопитно и важно – ако от средата на декември досега не сте намерили време да се потопите в микрокосмоса, създаден от Красимир Терзиев в галерия "ПУНТА" с куратор Бояна Джикова, той ще остане там почти до средата на февруари. Тази галерия е в района, но на ул. „Дунав“, част от емблематичното КАРЕ. Инсталацията му ни напомня, че художествената творба има своя логика на времепространствено развитие, което не отговаря на земното такова. Припомняме, че Красимир Терзиев миналата година спечели конкурса за съвременно изкуство в градска среда по Програма „Навън“ на Столична община (Направление 1 – Градска градина - „Площадка „Мавзолей“) с проекта си „Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било“. Очакваме с нетърпение реализацията му в центъра на София.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. Проф. Петер Цанев и проф. Станислав Памукчиев, снимка: архив на галерия „Харта“

2. От изложбата ECTOPLASTICONES, снимка: архив на галерия „Харта“

3. Творба на Севда Семер, снимка: архив на галерия „Харта“

4. Плакат на Нора Ампова, снимка: архив на галерия „Аросита“

5. От изложбата на Нора Ампова, снимка: архив на галерия „Аросита“

6. Боряна Вълчанова и Слав Недев, снимка: Галя Йотова

7. Слав Недев „На края на света“, снимка: личен архив на художника

8. От ляво на дясно: Антоанета Куик, Росен Узунов /галерист/, Ралица Големанова и Николай Стефанов, снимка: архив на галерия Little Bird Place

9. От изложбата „Безспир“,  снимка: архив на галерия Little Bird Place

10. Калин Мавродиева, Камен Старчев и Юлий Таков при откриване на изложбата „сме и не сме“ в Little Bird Place, снимка: Стефан Марков

11. От изложбата „сме и не сме“, снимка Стефан Марков

12. От изложбата Limited Prints Only, снимка: архив на галерия Depoo

13. Алина Палазова, снимка: галерия Depoo

14. От изложбата на Красимир Терзиев в ПУНТА, снимка: архив на галерията

15. Красимир Терзиев представя проекта си „Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било“ в РЦСИ "Топлоцентрала", снимка: Стефан Марков