"Всяко силно художествено явление предизвиква разместване на културните пластове. Някои се издигат, а други безвъзвратно пропадат. Майстора е точно от тези художествени явления, които с появата си поставят едно ново начало в българската изобразителна култура." - бяха думите на забележителния Румен Гашаров при удостояването му с Националната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, прочетени от съпругата му Таня. „Мнозина мислят, че трябва да са новатори всеки ден, просто трябва да използват от традицията и - ако могат - да я развиват всеки ден. Радва ме големия интерес, който моята изложба събуди сред младата публика. Навярно картините ми не са само отражение на миналото, а имат значение и днес. Благодаря за наградата!“

Румен Гашаров за втори път получи на 2 февруари 2023 г. най-високата награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ за изложбата „Бруто – нето“ в СГХГ (7 декември 2022 г. – 12 февруари 2023 г.). Предишната е през 1984 г. за изложбата му в Габрово. Той бе номиниран за високото отличие и през 2021 г. за изложбата му „Ретро-спекции“ в столичната галерия „Стубел“.

Изложбата „Бруто – нето“ представя творчеството на Румен Гашаров, проследявайки промените в живописта му през годините – от ранните творби, в които реалността вече е поставена под съмнение, до добре познатите негови знакови мащабни платна. Тя представя на публиката – най-вече на младите зрители – тематичния кръг на този ярък творец, в който основно място заема малкият човек. Тема, която последователно защитава и досега в българската живопис.

За 60 години творчески път Румен Гашаров създава значително количество живописни платна, колажи, илюстрации. „Брутото“ в творческото ежедневие на художника стъписва. Това е едно неизменно постоянство – творческо постоянство, в търсенето на нетото – „нетото“ на неговото изкуство. Онова чисто изкуство като есенция на творческата мисъл и вглеждане в многообразието на живота.

Живописта на Румен Гашаров през годините е будила различни спорове – за пристрастието му към кича, за вкуса му към гротеската, за отношението му към масовата култура и „градския фолклор“, за смисъла на неговите картинни послания. Но в полето на интересите му остават градските мотиви, фигуралните композиции, женските персонажи и натюрморти, в които човекът е в центъра на неговия свят. На преден план винаги излиза концепцията на художника за човека и за отношението му към предметите и визуалната среда. Животът на предметите, които носят следата от човешкото, е това, което го интересува. В картините му присъстват предмети от бита – бродерии, ковьорчета, афиши, картички и други разновидности на попкултурата – включени като колажи направо в живописта, умело нарисувани и втъкани в ново единство. Творчеството му продължава да интригува с иронията и особеното чувство за хумор, с богатата ерудиция, с наивизма, с теми, които и днес се оказват актуални.

В експозицията са включени над 90 творби, сред които и знакови произведения, като „Час пик“ (1979), „Спирка по пътя“ (1966), „София – триптих“ (1989), „Централна гара“ (1987), „Служебен банкет“ (1984), „Синият манекен“ (1986), „Стрелбище“ II и III, „Семейство“ (1967) и др. За пръв път се показват и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа – от спонтанния момент на вдъхновение, скициран набързо, до прецизираните и добре обмислени композиции.

Важно е да подчертаем отново, когато става дума за толкова мащабни изложби в Софийската градска художествена галерия, че екипът ѝ традиционно и последователно се старае да събира творби и същевременно произведения, които излизат от художествените галерии в страната, от Националната художествена галерия, от техния фонд, от частни колекции. Това е дълга амбициозна проучвателна работа и създаване на важни партньорства в името на публиката. По този повод директорът на СГХГ Аделина Филева - един от кураторите - сподели, че изложбата на Румен Гашаров  е откритие за поколения българи, защото са се постарали да съберат творби за един много дълъг период от неговото творчество. „Веднъж през темите на всекидневието, втори път през неговия поглед към София, защото той вижда София по своя ироничен начин. Същевременно по много любопитен начин вади детайли.“. Другият куратор е Станислава Николова, както и Ана Топалова (асистент куратор), дизайнът е на Надежда Олег Ляхова, която извън всичко друго, успява да създаде неповторимата атмосфера именно на този автор в пространството на галерията.

Експозицията е съпътствана от двуезичен албум „Румен Гашаров. Бруто – нето“, реализиран с подкрепата на Министерството на културата. И всички, които присъствахме на откриването на изложбата на 7 декември, видяхме радостта в очите на художника от изложбата, от публиката, притиснал в ръцете си великолепния каталог. Отделна тема е (за която сме писали в други наши текстове) максимализмът на екипа на СГХГ за големите си изложби да подготвя каталози. За щастие това вече става и стандарт и за Националната галерия, и за повечето галерии в страната, както и за някои от частните.

Но и още нещо, което преживяваме в изложбата „Бруто – нето“ на Румен Гашаров в СГХГ – чрез платната му откриваме отново нашия град София, със сигурност…Художникът направи изключителен и вдъхновяващ жест при получаването на наградата – статуетка на Майстора, дело на скулптора Кирил Матеев, и парично изражение от 8 хиляди лева ( 5000 от община Кюстендил, 2000 от Министерство на културата и 1000 от СБХ) – дари хиляда лева за закупуване на генератори за Украйна, като се присъедини към изключителната акция на издателя и преводач Манол Пейков. А в личен разговор, когато му честитихме високото отличие, спонтанно ни каза: „Най-големият беше Любен Зидаров – тъгувам!“. Така е с големите – умеят да обичат и ценят другия…

Румен Гашаров е роден в Пловдив, но по-голямата част от живота му преминава в София. Той е един от първите възпитаници на новосъздадената през 1954 година Художествена гимназия. Сред съучениците му са Любомир Прахов, Боян Димитров, Радослав Лилов, Стефан Гацев, Румяна Ганчева, Бисера Дженева (Прахова), Димитър Казаков, Никола Заров, Генчо Симеонов, Георги Кьосеилиев. Дипломата му е първата, издадена от Художествената гимназия – №1. През 1956 година е приет във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (Художествената академия) в София. Първите две години учи рисуване при проф. Борис Митов, а от трети курс – живопис в класа на проф. Илия Петров. Завършва с отличен през 1962 година.

Тази година журито за определяне на Наградата „Владимир Димитров-Майстора“ бе в състав: Любен Генов (председател), Боряна Вълчанова, Галина Лардева, Деля Чаушева, Динко Стоев, Иво Бистрички, Мариана Каракостова, Николай Янакиев, Слав Недев, Станислав Памукчиев и Яна Братанова. Номинирани по азбучен ред бяха Богдан Александров, Валентин Дончевски, Красимир Русев, Николай Тодоров, Румен Гашаров.

Както повелява статута на Наградата, догодина очакваме изложба на отличения Румен Гашаров в пространството на ГХГ „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил. 

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. Румен Гашаров при получаване на Националната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ в ГХГ в Кюстендил, снимка: Стефан Марков

2. Любен Генов, председател на СБХ поздравява Румен Гашаров за наградата „Владимир Димитров-Майстора“ в ГХГ в Кюстендил, снимка: Стефан Марков

3. Румен Гашаров „София-триприх“, 1989, снимка: архив на СГХГ

4. Румен Гашаров и Аделина Филева, директор на СГХГ на откриването на изложбата „Бруто – нето“, снимка: Стефан Марков

5. Румен Гашаров  „Академия - нощен пейзаж“, 1986, снимка: архив на СГХГ

6. Румен Гашаров „Час пик“. 1979, снимка: архив на СГХГ

7. Румен Гашаров и другите номинирани за наградата Владимир Дончевски, Красимир Русев и Николай Тодоров, снимка: Стефан Марков

8. Наградната статуетка с автор скулптора Кирил Матеев, снимка: Стефан Марков

9. От изложбата на Румен Гашаров в СГХГ, снимка: Стефан Марков

10. От изложбата на Румен Гашаров в СГХГ, снимка: Стефан Марков

11. Румен Гашаров при откриването на изложбата си „Бруто – нето“  в СГХГ, снимка: Стефан Марков