Сбъдна се мечтата на композиторката Албена Врачанска да се реализира след дълго отлагане проектът ѝ за радиооперата „Синьото пиано“. Тя е много авторитетен музикант в Европа и специално в Люксембург, където живее повече от 25 години, но никога не е загубвала връзката с България, където представя своята музика. 

Нейни произведения са изпълнявани на Международния фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO, на Софийски музикални седмици, на MоцАрт фестивала в Правец…И сега в предфестивалните дни на "Софийски музикални седмици" в сътрудничество с БНР имахме шанса да съпреживеем радиоопера на Албена Врачанска доста години след първата реализирана у нас на композитора Александър Райчев – „Вашето присъствие“ от далечната 1968 година. Оттогава няма нищо записано в този жанр.

Смело начинание! А Албена Врачанска го представи на среща в Националното радио дни преди премиерата на 3 май. “Това е изключителна провокация – да се представи интернационален проект с прочути певци, с либретист, който е германец. Тук трябва да се благодари изключително на БНР, най-вече на продуцента на записа на това произведение Марио Ангелов, директор на „Музикална продукция и състави“ на Националното радио. То със сигурност ще има своя европейски маршрут, най-малко в Брюксел и в Германия ще бъде чуто – заради обмена, който правим.“ - сподели директорът на Софийски музикални седмици“ Момчил Георгиев.

Композиторката разказа историята на своята творба, идеята, за която е от години. Радиооперата не е излъчена по радиото опера, а е опера, специално написана за радиото. Тя е много по-близка до ораторията, отколкото до реалната опера, която се случва на сцена. Не е предвидено сценично действие. „Защо аз се обърнах към този жанр – това е малко по-лична история. Не защото никога не съм била почитател на радиооперата и на чисто излъчване по радиото. Винаги съм предпочитала да виждам нещо на сцената. Но имаше фестивал ppIANISSIMO, който спря точно заради Ковид пандемията. /изключителен фестивал за съвременна музика със забележителни музиканти невероятна атмосфера – б.а./ Беше ми поръчано от фестивала ppIANISSIMO да напиша произведение за тях с 2-3 или повече пиана. Аз си помислих – защо да не е опера... ppIANISSIMO беше в сътрудничество с БНР – концертите бяха винаги в Студио 1. И аз реших, че трябва да бъде радиоопера, не само опера за пиана. Така че по стечение на обстоятелствата подбутнаха този жанр, който наистина отговаряше на моите търсения.“. Идеята на композиторката се развива и две пианистки станаха главните действащи лица в тази радиоопера, тъкмо защото е замислена за фестивала ppIANISSIMO. Но вдъхновението за артист от ранга на Албена Врачанска идва и по други пътища – историята, личните съдби, драмата и трагедията на времето, но винаги през преживяването на музиката и изкуството. И композиторката разказа с думи това, което видяхме и чухме в музиката ѝ, пресъздадено от изпълнителите в Студио 1 на БНР.

„За мен темите за Втората световна война, както и преследването на евреите са ми много близки. Една от любимите ми поетеси е Елзе Ласкер-Шюлер (1869-1945), която е най-голямата немска поетеса-експресионистка, дори немски поет-експресионист (не е нужно да го казвам в женски род, защото няма поет, равен на нея, нито мъж, който да е толкова добър експресионист). Налага ѝ се да напусне Германия в 1933-1935 година. Когато започва преследването на евреите, тя е пострадала на улицата. Решава да напусне нацистка Германия, отива в Швейцария, но не успява да получи виза и заминава за Йерусалим, там завършва житейския си път. Това е една много трагична съдба. Не можех да посветя операта на нея, понеже тя не е пианистка. Използвахме нейните текстове, които бяха вложени в либретото. Матиас Фогт написа прекрасно либрето – сложи текстове от Марина Цветаева (1892-1941) и от Елзе Ласкер-Шюлер, с които свързва съдбата на двете пианистки, които са главните действащи лица в операта. Те не са се познавали и не са знаели една за друга. Но всяка от тях е минала през Ада - на нацисткия концлагер и ГУЛАГ.“ - сподели Албена Врачанска и допълни защо Фогт е автор на либретото и участва с гласа си, за да изчете сред поезията и музиката съвършено изненадващо бюрократични текстове на Закона за защита на нацията от 1935 година, приет от Третия райх и от Пакта „Рибентроп-Молотов“. Той е много свързан с България още от 1990 г., от когато се познават с композиторката. Когато се срещат случайно в България през 2018 година, тя му споделя идеята си за тази опера, той ѝ казва, че е човекът, който ще направи либретото, защото познава много добре творчеството на Елзе Ласкер-Шюлер. Така и става.

Героините на радиоперата  са две пианистки с реалната си съдба. Кои са те?

Вера Лотар-Шевченко (1901-1982) е  френска пианистка, която се запознава със съветски дипломат в Рим и заминава с него като съпругата му в Съветския съюз, когато приключва мандатът му. Там той става жертва на режима – изпращат го в ГУЛАГ. Тя отива в милицията, за да получи информация за него, а те изпращат и нея в лагер. За да оцелее в лагера, тя въображаемо свири на парче дъска, представяйки си, че е пиано… Повече не среща никога своя съпруг. След около 30 години излиза от лагера и остава в Съветския съюз – не се завръща никога повече във Франция. Тя е жертва на сталинисткия диктаторски режим. Другата жертва е пианистката Алис Херц Зомер (1903-2014), еврейка, родена в Прага. Тя е живяла 110  години. Преживяла е нацисткия концентрационен лагер Теризиенщат.

Когато разказа това Албена Врачанска, веднага реагирахме, че сме гледали филм за нея. С „Дамата в номер 6” на режисьора Малкълм Кларк се откри първото издание на кинофестивала, създаден от Найо Тицин „Master of Art” през 2016 г. Филмът има "Оскар" в категорията късометражни документални филми. Съпругът на Алис, също музикант, загива в концлагера, а тя е там и с невръстния си син Рафаел Зомер. След войната той израства като забележителен виолончелист, но умира по време на концерт в Тел Авив през 2001 година… След всичко преживяно, тази жена беше запазила невероятна доброта и любов към музиката и живота.

Но да се върнем към „Синьото пиано“. Това е заглавието на поемата, която пише Елзе Ласкер-Шюлер, след като напуска нацистка Германия. Така е озаглавен и последният ѝ поетичен сборник.

Именно Гьоте измисля метафора за опростяването на света от мъжете, както липсата на човешко уважение като неспособност да се види синия цвят (ацианоблепсия) в книгата си „Теория на цветовете“: „ако вземем синьото от цветния спектър, тогава небето ще бъде розово и всичко зелено ще се появи в тонове от жълто и кафяво-червено.“ „Кафяв“ и „червен“, наистина, е бил света около Вера Лотар-Шевченко и Алис Херц Зомер, без синьото в небето.

„В първоначалния замисъл, когато произведението беше поръчано от ppIANISSIMO, имаше други изпълнители, но в момента ние направихме продукция с ансамбъл MYX`D. Продукцията е предназначена да се експортира в чужбина. Така че избрахме тези певици – Синтия Кнох, сопрано от Люксембург, и Наама Лиани, мецосопрано – тя самата е родена в Израел и там е учила пеене, преди да замине за Ню Йорк. Така че темата за нея наистина е много близка.“ - разказа още Албена Врачанска.

„Като ансамбъл за съвременна музика ние винаги сме били привлечени от работата с живия композитор. Защото, когато изпълняваш произведение на композитори, които вече не са между нас, колкото и големи да са, колкото много информация да има за тях, никога не можеш да зададеш собствените си въпроси. А пък в работата с живия композитор – това е най-приятната част – винаги, когато има нещо, можеш да зададеш своите въпроси, можеш да уточниш наистина концепцията на композитора и да се опиташ да преведеш възможно най-точно неговата идея за това какво иска да представи на тази сцена.“ - сподели великолепната ни цигуларка Смиляна Лозанова, основател на ансамбъл MYX`D. И продължи за срещата им с Албена Врачанска: „Връзка ни започна доста преди срещата ни с Албена – чрез нашия пианист Мирослав Георгиев, който и преди е изпълнявал нейни произведения: не само като пианист, но и като диригент на сценично поставяни нейни опери. Той основно познаваше нейното творчество, беше работил с Албена. Когато получихме поканата да осъществим този проект след нашия първи международен концерт на люксембургска сцена, той беше човекът, който най-добре ни запозна с това какво да очакваме. Партитурата изискваше доста изучаване. Тя е действително интересна – това е нещо, с което за първи път се сблъскваме, макар всички да сме свирили и солово, и в други камерни състави; свирили сме съвременна музика. (Смиляна Лозанова е и концертмайстор на Русенската филхармония – б.а.) Но тази партитура е много интересна – аз лично прекарах много часове само с партитурата, преди да хвана цигулката – да мога да се запозная с всичките ѝ специфики. Защото тя е свързана не само със свирене, а и с нашето участие в прилагането на различни други похвати.

Припомняме, че дни след представянето на операта ѝ „Каменен пир“ с либрето на поетесата и преводачка Яна Букова, спектакъл на Старозагорската опера на MоцАрт фестивала през 2021 г. в Правец в разговор за „въпреки.com” Албена Врачанска сподели, че обменят идеи с изключителните музиканти от „MYX’D“, камерен ансамбъл, ориентиран към съвременната музика. Музикантите от състава изповядват философията, че да служиш на музиката означава да я споделяш с много хора. Обединени от идеята да създават уникални преживявания за своите слушатели, членовете на „MYX’D“ целят да поднесат класическата музика по спонтанен и интригуващ за възприятията на съвременния човек начин. Това беше много вдъхновяващо като предстоящи проекти за композиторката.

С днешна дата Смиляна Лозанова допълни: „Нашият ансамбъл MYX`D е създаден преди 3 години с основната идея да представя съвременна музика. Музика, която е писана сега, в наши дни от живи композитори, с които, както казах, можем да се свържем, да работим заедно, да предизвикваме създаването и записването на нова музика. Към нашия ансамбъл, който е 2 цигулки, виолончело и пиано, имаме двама гост солисти: София Янкова (виола) и Борис Будинов (перкусии), двамата от Радиооркестъра.“

За самата творба цигуларката сподели и личното им вълнение като музиканти за „Синьото пиано“: “Тематиката е изключително съвременна, макар това да се е случило преди 80 години, тя е изключително актуална. Войни е имало и преди 100 години, преди 200, както виждаме, война има и в момента. Жертвите на тези войни са хора, за нас едни номера много често, но техните съдби са различни. И по много индивидуален начин хората се справят с тази травма. Ние, като музиканти, можем да се свържем с тези две дами, които чрез музиката са успели да преодолеят тази травма или поне музиката им е помогнала изключително много да преживеят ужасите на концентрационните лагери. Навлизаме в свят, в който музиката може да влияе, да бъде силата в трудни и тежки времена, да ти даде светлина.“

За радиооперата „Синьото пиано“ има великолепна брошура-програма на шест езика с поетичните текстове, пояснения и фотоси, подготвена от Матиас Фогт, която зрителите в Студио 1 държаха в ръцете си, за да следят и сюжета.

Премиерата на радиооперата на Албена Врачанска е и връзката и красиво предчувствие за 54. Международен фестивал „Софийски музикални седмици“ (от 23 май до 30 юни)  с мото „Единство в многообразието“.

На фокус са MYX’D – ансамбъл, Минчо Минчев – именитият ни цигулар, симфоничната музика като жанр, перкусиите – инструмент музиката на Австрия и композиторът Асен Аврамов.

Ще бъдат отбелязани и редица годишнини – 190 на Йоханес Брамс, 150 на Сергей Рахманинов и Фьодор Шаляпин, 125 – Джордж Гершуин, 100 – Добрин Петков, Михаил Милков, Петър Ступел, Радосвета Бояджиева, Трифон Силяновски, Дьорд Лигети, Мария Калас, 90 – Светозар Донев, Димитър Христов, Съюз на българските композитори, Симфоничен оркестър-Сливен и академичен хор „Ангел Манолов“, 75 – на Владимир Панчев, 70 – на Плевeнската филхaрмония, и 50 – на Симфониета, Враца.

Сред събитията е и друга опера на Албена Врачанска, посветена на 100-годишнината на Петър Ступел с  приказен сюжет, която на 25 юни ще има премиера в Софийската опера.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. Смиляна Лозанова /л/ и Албена Врачанска /д/, снимка: Ани Петрова

2. От ляво надясно: Марио Ангелов, Момчил Георгиев, Смиляна Лозанова и Албена Врачанска, снимка: Ани Петрова

3. Албена Врачанска и Момчил Георгиев, снимка: Стоян Стоянов

4. Поздравления след концерта, снимка: Стоян Стоянов

5. Поклон след концерта, снимка: Стоян Стоянов

6. Елзе Ласкер-Шюлер, снимка: архив

7. Марина Цветаева, снимка: архив

8. Вера Лотар-Шевченко, снимка: архив

9. Алис Херц Зомер

10. Албена Врачанска на фестивала „Софийски музикални седмици“, 2019, снимка: Стефан Джамбазов