„Фиктивно обиталище – илюзорни ситуации и вещи” е заглавието на изложбата на Атанас Тотляков и Дарина Пеева в галерия „Средец“ на Министерството на културата в София. Това е особена изложба – тя интерпретира и използва като обект вещи от къщата музей на Станислав Доспевски в Пазарджик. Изложбата е продължение на проект, представен за първи път през октомври 2018 г. в Художествена галерия „Станислав Доспевски“ в Пазарджик.

„Обединихме две пространства – къщата музей „Станислав Доспевски” и Градската галерия, носеща също името на художника. Искахме да коментираме темата за паметта, за тези къщи – музеи. Доколко публиката, която се интересува от къщата музей „Станислав Доспевски” ще отиде в Художествената галерия, и доколко хората ходещи в Художествената галерия ще посетят къщата музей. Искахме да намерим връзка между тези две различни пространства”, казва Дарина Пеева. „В представяния проект фокусът на вниманието е насочен именно към вещите от къщата музей „Станислав Доспевски“ и чрез изложбата отпраща разсъжденията към тълкуване на понятието за вещност в контекста на героизиране на притежанието. Замисълът на авторите на изложбата е провокиран от една особеност на съвремието – отдалечеността на светското от изкуството и неговата слятост – почти изцяло с потребяването на вещи”, пише в свой текст за изложбата Атанас Тотляков. Художниците са снимали и пренесли самата къща „Станислав Доспевски” в Градската галерия. Но не буквално, а интерпретирайки я със свои своеобразни реплики към вещите и художника. Защото все пак Доспевски е един от първите български художници с академично образование и е носител на новото модерно влияние в нашето изкуство.

„Домът на Станислав Доспевски институционално е трансформиран в невъзможно за обитаване място, той е среда за наблюдение. Запазените в автентичен вид вещи са експонати, предназначени единствено за съзерцаване – тяхната функционална същност е преустановена. Столът, на който Доспевски е седял, днес е пособие – фикция, непособие. Музейният характер на къщата налага нормативно табу за използването на всеки предмет в нея. Дори някой да си позволи да почувства с повърхността на тялото си физическата форма на същия стол, то той не може да отмени забраната. Столовете, масите и всички материални неща са документално приближени до феноменологичното битие на едно произведение. Изрично е посочено, че те ще бъдат гледани”, отбелязва в текста си Атанас Тотляков. В представяната изложба авторите демонстрират възможността технологично да заимстват образите на вещите от къщата музей „Станислав Доспевски“ и да създадат нова ситуация, в която самите вещи/предмети или техни елементи ще са обект на художествена интерпретация. Така се създават художествени творби, свързани наглед (тяхната сетивна външност) с не-пособията от дома на Доспевски и едновременно с това съществуващи паралелно с тях.

Дарина Пеева обяснява, че за тях основното е въпросът за паметта. Доколко тя може да присъства в съвременното общество и предизвиква интереса на хората. „Изложбата се нарича фиктивно обиталище, защото говорим за един дом, който не е дом, за мебели, които вече не са мебели – те са обекти. Сменени са самите предназначения на обектите и пространствата”, казва художничката. И добавя, че за нея винаги е било интересно защо хората отиват да гледат тези къщи - музеи. И нейният отговор е, че може би има нужда да бъде провокиран зрителят да види къщата музей и интерпретацията на тези предмети. „Изложбата „Фиктивно обиталище – илюзорни ситуации и вещи” намира дълбоки основания в споделеното от Адорно, че е лесно да се мисли за автономията на произведенията на изкуството като че ли няма нищо общо с външния свят „освен заимстваните елементи, които встъпват в една изцяло променена зависимост“, пише още Атанас Тотляков.

Самата идея за изложбата е дошла от Художествената галерия – Пазарджик и художниците са държали да я свържат със средата. По същия начин се опитват да я свържат и със средата в столицата – близостта на галерия „Средец” с храма „Света Неделя”. „Част от олтарните икони в храма са дело на възрожденския иконописец и живописец Станислав Доспевски – без съмнение един от големите новатори на епохата. Съвременните историци на изкуството смятат, че именно той въвежда светската живопис в България. Тази закъсняла „десакрализация на изкуството“ е процес, който изостава в сравнение с развитието на културата в Европа през същия исторически период. С определението „закъсняла десакрализация“ не се цели омаловажаване на постиженията на художника, а се посочва идейната отдалеченост на процеса като функция на времевата линия”, отбелязва още Тотляков. А художничката Елена Панайотова каза при откриването на експозицията, че това е техният поглед към къщата музей. И един опит да пренасочат измерението на наследството на Доспевски към европейска перспектива, с нови техники, с нови материали и преосмисляне на традиционното културното наследство.

Всъщност с търсенията на Атанас Тотляков сме се срещали и в националните есенни изложби в Пловдив, в които той беше един от участниците. Различни изглеждат нещата от всекидневните ни предмети и обкръжение през гледната точка на графика Атанас Тотляков. Той интерпретира през фотографията и графиката обикновени предмети, които придобиват съвсем друго внушение и изображение. Тогава той представи един свой проект, наречен „Естезика”: „Първата стъпка е да насоча вниманието си към материални неща, обикновени пособия като стара, тапицирана с кожа закачалка за дрехи или магнитна дъска за рисуване. Всеки един от нас във всекидневието има непосредствен контакт с такива незабележими предмети”, каза той пред „въпреки.com”. А за термина „естезика” добави: „Естезика не е грешно изписана Естетика, а термин, който е въведен от френския поет и интелектуалец Пол Валери. Това се случва в Париж през 1937 година, когато Валери е поканен да открие Втория международен конгрес по Естетика и Изкуствознание. В своята реч, той излага идеята за разделяне на Естетиката на две субдисциплини – Естезика и Пойетика. Първата от тях, Естезика, „се отнася до изучаването на усещанията, и по-специално работите, имащи за обект възбудите и сетивните реакции, които нямат еднотипна и точно определена физиологична роля”.

Друг млад художник – Радоил Серафимов, познат ни от Националните есенни изложби в Пловдив и друга изложба в галерия „Стубел”, е част от експозицията на галерия „Структура”, която се откри тази седмица. Там той се представя заедно с Руди Нинов и Станимир Генов. „Изложбата се нарича „Всичко наведнъж” и е резултат от няколкомесечно сътрудничество между тримата автори и съсредоточаване върху съвместната работа чрез активни разговори и обмен на идеи. Названието на изложбата изразява както начина, по който се създават творбите – като процес на напластяване върху платното на събраните знания, енергия и умения, така и на начина, по който се разкриват пред публиката – цялостно и изведнъж. В чисто практичен план заглавието визира и факта, че нито една от показаните работи не е мислена предварително, не е скицирана и „проверена“в рисунка или друга медия. Всички творби са се появили „наведнъж“– като в някакъв ритуален транс, който свързва началото с края. Всъщност нито началото, нито краят имат значение, а онази неизбродима материя, определяща тези две точки”, пише в анотацията за изложбата.

Тримата автори имат престижни изяви и награди, но ни се иска да цитираме едно мнение на Радоил: „Вълнува ме натрупването на боя и движението ѝ като маса. Без предварителна яснота за конкретен краен резултат се потапям в процес на постоянно търсене и преформатиране. Свободното цапане и потъването в това действие ме освобождава от предишни мои регулации, поставяйки ме в нови такива. Натрупването на движения и боя едни връз други приближава към зрителя един процес и неговото времево стопиране, като краен резултат. За мен е важно в картината да има непреднамерен емоционален заряд, изразен в динамика или покой.” А колкото за бъдещето на живописта, в която вярва, цитира американския художник Чък Клоуз, че най-доброто време да се прави живопис е, когато всички си мислят, че тя е умряла… 

Радоил Серафимов участва преди време в галерия „Стубел” заедно с Красимир Карабаджаков и Любен Малчев с изложбата „Ателиета”. Пишем учител /Красимир Карабаджаков/ и ученици /Радоил Серафимов и Любен Малчев/, защото те са свързани и с общи образователни ателиета. „Красимир Карабаджаков доскоро е бил преподавател и на двамата във Факултета по изобразително изкуство във Велико Търново. И това личи, но не бива да го търсим в смисъла на подражанието. Важно е да се подчертае, че в изложбата присъства линия на приемственост на осъзнато равнище. Всеки е себе си, като в същото време е осезаема и концептуално изведена ролята на учителя”, каза при откриването на изложбата изкуствоведът проф. Свилен Стефанов.

Много е важна ролята на приемствеността в изкуството, за което сме говорили често. И сега не можем да не отбележим две изложби в София на художника Милко Божков. След вълнуващата и мотивираща творческа среща между Милко Божков и учениците от Художествената гимназия през 2018 г., галерия „Дебют” представя експозиция „Милко Божков в ХГ и после”. Идеята да се представят в едно пространство творби, правени по време на ученическите години в Художествената гимназия, заедно с такива, които проследяват творческия път на автора до наши дни, е попътна на художника, който може всичко, прави с лекота това, което му харесва и осмисля най-добре свободата да си художник. Освен това Милко Божков показа и изложба акварели в столичната галерия „Арте” в чест на напусналия ни неотдавна художник Стоян Цанев. Но не в негова памет. И някак си думите на Милко Божков пред учениците и сегашната му изложба с акварели се събират в един важен творчески урок. Още повече, че продължава и друга негова изложба – „Приказки” в друго столично училище по изкуствата - НГПИ „Свети Лука“. С нея в училището гостува галерия „Масларски”, като част от проекта „Гостуват ни”, което показва отношението и на галерията, и на художника към младите бъдещи колеги.

А иначе при голям интерес премина през 2018 година ателието на чувствителния художник в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”, когато сподели с учениците своя опит: „Не мога да ви уча на нищо, защото нямам този талант. Това да учиш деца или студенти не е просто да завършиш някакъв курс или университет, но трябва да имаш талант за това. Баща ми и майка ми бяха учители, но този талант го нямам. Ще ви покажа как правя това без да смятате, че това е начинът, по който трябва да се прави акварел” каза Милко Божков пред учениците. И добави за своята гледна точка: „Акварелът е такава техника, че много по-често нещо не става, отколкото става. Моят принцип за правене на акварел – по-малко боя, повече вода. Има други художници, които са друг тип. Аз се опитвам да запазя свежестта на белия лист, който да излъчва светлина отдолу”.  Според него старите големи китайски, японски художници не се стремят да запълнят белия лист с боя, а той е част от структурата на изображението, което искат да направят. И в крайна сметка, както сподели: „Ако нещо не си го преживял, каквото и да е то и не е минало през сърцето ти, няма как да стане картина или рисунка, която да развълнува другите. Има художници, добри майстори техничари, които цял живот правят едно и също нещо. Но се вълнуват единствено дали може да го продадат. Тогава една картина няма стойност и смисъл, който да оправдава защо си се учил толкова години в специализирано училище и в академията”. И своите думи той доказва с акварелните си творби, които могат да бъдат видени в галерия „Арте” до 25 април. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 и 2. Творби от изложбата „Фиктивно обиталище – илюзорни ситуации и вещи” на художниците Атанас Тотляков и Дарина Пеева в галерия „Средец“ на Министерството на културата

3. Дарина Пеева пред една от своите картини

4. Атанас Тотляков продължава със своите търсения, познати и от Националните есенни изложби в Пловдив

5. Художникът Радоил Серафимов на изложбата в галерия „Структура”

6. Милко Божков по време на ателието в Художествената гимназия през 2018 година

7 и 8. По-стари и нови картини на Милко Божков от сегашната му изложба в галерия „Дебют”

9 и 10. От изложбата с акварели на Милко Божков в галерия „Арте”