Изложбите в София завладяват с артистичност и смисъл

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

През 2019 г. Андрей Даниел бе поканен да подготви самостоятелна изложба заедно с екипа на Софийска градска художествена галерия. Спомняме си, че бяхме в галерията през октомври същата година в подготовка на партньорското ни събитие – дискусия „Музеят възможен или невъзможен“, когато директорката  Аделина Филева и един от кураторите на изложбата на Андрей Даниел Красимир Илиев споделиха, че отиват в ателието на художника, за да подготвят с него бъдещата експозиция. Но на 24 януари 2020 година Андрей Даниел почина от коварна болест, която до последно преодоляваше с работа си като творец и преподавател в Националната художествена академия.

1_8

"Загубата на Андрей Даниел, на неговата богата мисъл и знания, на паметта му за преживяното, на възможността за личен избор и невъзможността за създаване на нови съпътстващи текстове наложиха преосмислянето на целия проект, на неговото разширяване и създаването на албум, с включена биография и каталожна част, представяща неговата живопис в хронологичен ред. Запазихме избраното приживе от твореца заглавие – "Между две епохи" – и произтичащата от него идея за развитие на изложбата", отбелязват от СГХГ в представянето на изложбата. И още: "Между две епохи" е творческото усещане за принадлежност преди и след, на граница, на кръстопът. Направил и правещ своя избор Андрей Даниел е невероятно последователен в своето изкуство и ще остане неделима част от нашето съвремие. Художник, общественик, колега, преподавател, той е една от водещите фигури в изкуството, тласкащи напред българската живопис от края на XX и началото на XXI век."

Неговото присъствие остава и е знаково. Защото той не беше само изключителен художник, но и мъдрец, философ и педагог. И думите му за Леон Даниел, че силата му е била в неговия анализ, важат с пълна сила и за сина: „Да направи действен анализ, както това се казва като предмет в театъра. Кое защо става? Причинно-следствените връзки да се изяснят, да се тръгне по обратния път, да се стигне до корена на нещата. Да се разбере от къде тръгва всичко. Това свое качество той го използваше и извън театъра. Той можеше да направи и правеше анализ на положението, в което са намираме. Като общество, като култура, като отношения. И търсеше основата, търсеше причината”, каза Андрей Даниел за Леон Даниел. А сега ние припомняме думите му и за самия него. Андрей не е от художниците, които могат да спретнат набързо едно красиво пейзажче, някакъв интериор или портрет. Изкуството му минава през емоцията, но и през анализа, и образите са премислени, но и преработени като послания. При Андрей няма случайни картини – образите са натоварени със смисли, но без да са изсушени от рационалното или назидателни. Андрей ти предлага своя свят, без да го натрапва. Но това не означава, че няма позиция и по обществените проблеми.

Различни хора обвиняваха интелектуалците и хората на изкуството, че са дистанцирани от неотдавнашните протести срещу правителството. Обвиняваха ги в пасивност, в умора, в изхабяване, едва ли не в ретроградност заради това, че не споделяли агресивната нетърпимост към различното мнение. А преди време преди седем години Андрей Даниел каза в разговор за нашия сайт „въпреки.com” думи, които напълно важат и днес: „Човекът на изкуството трябва да съумява да създаде дистанция. Тази дистанция много често кара хората на изкуството да не участват пряко буквално в тези демонстрации, протести, думба – лумба и всякакви такива неща. По някакъв начин да се опитват да оставят документи за времето. Най-добре е тези документи да не са твърде много манипулирани от личните страсти. По-хубаво е да си отвориш рецепторите и да усетиш истинската сложност на нещата, основанията и на едните, и на другите, и на третите, цялата сложност на времето. За мен това е важната работа, която може да свърши човек. И това му е и задължението. Обществото, без да е в голям консенсус по този въпрос, спонсорира хората, които правят изкуство. Защото те не произвеждат хляб, сирене или нещо друго. Те произвеждат нещо доста имагинерно, абстрактно и неуловимо, което обаче един ден се оказва основа на някакви ценностни системи, оценки на времето, на смисъла, така че в края на краищата се оказва полезна тяхната дейност. Пак повтарям, за мен е много важна способността да създадеш нужната дистанция към събитията и хората, за да може да се получи арт”.

5_3

Настоящата изложба и придружаващият я албум са резултат от направеното проучване и събирателство на произведенията на художника, пръснати по държавните и частни колекции из цялата страна и в чужбина. Те станаха възможни благодарение на съдействието от страна на семейството на Андрей Даниел, СБХ, НХА, Националната галерия, държавните, общински и частни галерии в София и страната, неговите колегите – художници и изкуствоведи,  и фотографи и частните колекционери. От издирените и описани в изданието повече от 500 живописни творби посетителите до 13 юни ще могат да видят над 160 от тях разположени на двата етажа на галерията. Включени са някои от най-ранните му творчески прояви, творби от 80-те години, които са получавали различни награди и такива, които близо 30 години не са били показвани пред столичната публика, както и произведения от емблематични цикли и значими теми за цялостното творчество на Андрей Даниел, определящи мястото му сред най- изтъкнатите български художници от последните четири десетилетия.

Изложбата „Между две епохи“ на Андрей Даниел е изключителна – свят на мощен талант, на задълбочен мислител. По повод на забележителната експозиция в СГХГ художничката Алла Георгиева емоционално написа на стената си във фейсбук: „Не можах да се усамотя с работите на Андрей Даниел. Хората постоянно прииждаха и се налагаше да споделям с тях пространството. Сигурно и аз съм им пречила. Опашка пред галерията - кога сме я виждали за последен път? Нямам достатъчно думи да опиша чувството, което изпитах вътре. Просто се отдаваш на цветовете, емоциите, идеите. Живата живопис - енергично напластени или нежно прозрачни бои - истински майстор виртуоз. Дори големите мащабните платна са направени с удивителна лекота. Чудих се как може да се побере в три зали един живот на художника? Завиждам на тези,които притежават късче от Андрей /картини/ вкъщи. Жал ми е, че ще се върнат по домовете им и сигурно никога повече няма да ги видя. Изложбата - истински празник!“.

7_4

Всяка изложба на Алла Георгиева е преживяване, което живее в тебе и вървиш с него заедно с години. Дори в определени моменти усещаш, не че творбите ѝ са те променили, а са станали част от теб самия в осмислянето на световете около нас и в нас. Изложбата ѝ „Дневник. Коронвирус в България“ в Панорамната зала на Квадрат 500 ни хвърля с мощта на таланта ѝ в абсурда, в който живеем вече повече от година, и който в реалността надмина и най-въображаемата антиутопия. За мотива да направи изложбата си художничката споделя: „Причината да започна този Дневник беше уникалната  ситуация, в която се озовахме - нещо, което не очаквах, че може да ми се случи през ХХІ век. Световната пандемия от коронавируса Covid 19 ни припомни забравени в Западния свят реалии - карантина, затваряне, строги ограничителни мерки... Още в самото начало усетих натрапчива потребност да засвидетелствам визуално и вербално случващите се събития, да спра времето, да го фиксирам, запечатам и запомня. И когато правителството в България обяви извънредното положение, реших, че трябва да го пресъздам във всекидневни рисунки“. И допълва: „Рисуването на Дневника беше изключително вълнуващо преживяване и натрупване на опит. Всъщност доста се забавлявах, докато го правих.  Съдържанието му постоянно лавираше между личното и колективното. Същевременно той се превърна в любопитна палитра от нашите психически състояния в периода на принудителната изолация – страха от болестта и смъртта,  обхваналите ни депресии и клаустрофобични мании, масовите  обсесии от световни конспирации, страха от диктатурата и възможността за манипулиране, пропадане в черната дупка на окултни практики и псевдомедицината, тревожни състояния, породени от липсата на човешки контакти и близостта с природата. Опитах се  да изразя и мъчителния преход към  работата и общуването онлайн. Животът ни никога вече няма да бъде същият“. След първата ни усмивка и радост от срещата с изкуството ѝ идва тъгата и въпросът защо. Дневникът на Алла магически, без дори да усетим става и нашия дневник, макар че не сме го написали, а още по-малко изрисували. Изложбата продължава до 23 май.

Връщайки се малко назад във времето откриваме, че изложбите на Алла, толкова различни, все пак вървят в забележителната посока за осмисляне на хуманността, на емпатията, за разбирането на човешката болка, преминаваща през нея. Но това не са мрачни апокалиптични творби, а радост от личното ѝ състояние на обич към човека, който въпреки страданието през сълзи, често непроляти, от гордост и достойнство, продължава пътя си, без да е сигурен, че е най-добрият. Изложбата ѝ „Животът е песен“ или „The Life Is a Symphony” в столичната галерия „Структура“ през 2018 година според нас, а и не само, е явление и до днес не само в художествения ни пейзаж, а най-дълбокият личен прочит на човешката болка и куража да ѝ устоиш, дори пребориш.

11_1

Сега в галерия „Структура“ е самостоятелната изложба на Даниела Костова, която представя три творби, създадени между февруари 2020 г. и февруари 2021 г. Времевият отрязък е важен, защото, както казва самата художничка: “Имам чувството, че времето през тази година за мен едновременно спря, сви се и се разду неимоверно. И в този смисъл, изложбата в “Структура” представлява моята лична перспектива към един особен, странен, дори налудничав момент.”  Изкуствоведката Илина Коралова, куратор на изложбата ,написа за „въпреки.com”: “Бури, парк, принцеси с ролки”, не без ирония, отразява парадоксите на (само)изолацията и осъзнаването важността на социалния контакт; на (само)ограниченията и засиленото желание за тяхното премахване. В един по-широк контекст, Даниела Костова изследва границите на позволеното и преминаването отвъд тях, взаимодействието между ред и хаос и как тези взаимно се подхранват. Обект на интереса на художничката е противоречието между затварянето в интимното пространство на дома и едновременно с това “преоткриването” на природата, стремежът към открити, свободни пространства, които в действителност са изцяло регулирани. Изложбата разглежда и психологическите ефекти на живеенето в постоянно съобразяване и следване на определени стереотипи на поведение в общество, превърнало сигурността в основен приоритет. Липсата на такава, поражда тревожност – било то, поради заплахата от природни, невъзможни за контролиране  катаклизми, било, поради несигурността в социален и икономически аспект. На тази тревожност Даниела Костова противопоставя непринудеността и спонтанността на играта и играенето, които позволяват на участващите поне за един кратък момент да бъдат самите себе си, да объркват правилата, да създават безредие и да бъдат свободни“. Изложбата е до 29 май.

Колкото и да е сложна и непридвидима ситуацията, в която живеем повече от година заради пандемията от Covid-19, въпреки ограниченията, художественият живот в София завладява с артистичност и смисъл.

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки:

1. Андрей Даниел пред един от автопортретите си – снимка Стефан Джамбазов

2. Изложбата на Андрей Даниел в СГХГ – снимка Стефан Марков

3. Изложбата на Андрей Даниел в СГХГ – снимка Стефан Марков

4. Художникът и приятел проф Ивайло Мирчев на изложбата на Андрей Даниел в СГХГ – снимка Стефан Марков

5. Изложбата на Андрей Даниел в СГХГ – снимка Стефан Марков

6.  Доц. д-р Тодор Чобанов и Аделина Филева на изложбата на Андрей Даниел в СГХГ – снимка Стефан Марков

7. Алла Георгиева – снимка Стефан Джамбазов

8. Изложбата в Квадрат 500 – снимка архив на НГ

9. Изложбата в Квадрат 500 – снимка архив на НГ

10. Изложбата в Квадрат 500 – снимка архив на НГ

11. Даниела Костова и Илина Коралова на изложбата в галерия „Структура“ – снимка Калин Серапионов

12. Долорес парк в Сан Франциско, фотография Джош Еделсън

Моля почакайте...