„Понякога си мисля, че в този разпадащ се свят единствено любовта остава устойчива величина. Единствено тя ми се струва извор на чисто вдъхновение. А не е ли точно вдъхновението нещото, от което всъщност имаме нужда?“. Това е част от написаното от писателката Яна Борисова в изящната програма на Театър 199 „Валентин Стойчев“ за постановката на пиесата ѝ „Господин Нощ“.

Това не е първата история между Яна и Театър 199. През 2007 година Яна поставя там пиесата си „Малка пиеса за детска стая“, която печели конкурса на театъра за българска драматургия през 2007 г., последвани от „Икар“ през 2008 г. за драматургичен текст и „Аскеер“ през 2008 г. за съвременна българска драматургия. Историята далеч не завършва тук. През 2009 г. Яна поставя „Приятнострашно“, за който тя получава „Икар“ през 2010 г., както и номинация за „Аскеер“ за съвременна българска драматургия през същата година. Четири години по-късно Яна завършва своеобразния триптих с „Хората от Оз“, който й носи още една награда „Икар“ през 2014 г. за драматургичен текст и номинация за „Аскеер“ за съвременна българска драматургия.

Новата среща на авторката с Театър 199 „Валентин Стойчев“ е наистина изключително вълнуваща, особено в днешното ни време. Ние повече от година сме вгледани във всичко, свързано с пандемията от Covid-19, покосила целия свят и, уви, краят ѝ не се вижда, както и всички последствия от нея променили живота ни. Едва ли ще бе бъдем същите, когато този кошмар приключи. Дълга и тревожна тема. Яна Борисова традиционно в своя стил и избрана посока се движи в други сфери. Тези на интимното човешко преживяване, които ни правят единствени и неповторими като човешки същества, обичащи, страдащи, самотни и щедри. Ние не сме свикнали да говорим много за интимното през този език, а нейните текстове имат качеството да акумулират нежност у гледащия. И в „Господин Нощ“ авторката не изневерява на себе си и ни води в света на Еди (в ролята Веселин Мезеклиев), обожаващ киното, който не може да се примири и няма да допусне да се разруши старата сграда, в която са кинозалата, старата киномашина, която върти целулоидните ленти на великите филми. Тук е историята на Серж (в ролята Йордан Ръсин), младежа без родители, за който кино оазисът на Еди е единственият му дом. Има и героиня – „любимата“ на Еди, която е красива и талантлива актриса (в ролята Дениза Павлова) – той ѝ пише хиляди писма и сам си отговаря. Серж ще открие истината/лъжата, но и скрития смисъл на една снимка, която много иска да разгадае – две усмихнати, много щастливи деца на един кей, явно снимани във възторга си един от друг от лодка във водата. Но през цялото време главният герой е Киното, киното любимо и обожавано от Еди.

Написаното от Яна Борисова за „Господин Нощ“ е и признанието ѝ в любов към киното и към човека с неговите интимни преживявания и отдадеността му на личното му посвещение на каузи. „Понякога рефлексът ни към думата „нощ“ е толкова банален, че незаслужено я ограбваме, подценявайки мащаба и възможностите на всичко онова, което можем да преживеем на този велик континент. Какво ѝ има на тъмнината, че винаги я насищаме с негативни очаквания, които ни плашат? За разлика от светлото, в тъмното всичко, за което мечтаем или всичко, от което се страхуваме, се случва като на кино лента. В тъмното живеят равно количество демони и красота. Пълно е с живот. И не случайно някъде между тъмното и светлото се е родило киното. Има дни, в които ми се струва, че всичко е толкова изморително или отчайващо, или обикновено, че единственият ни шанс да оцелеем е да си имаме тайни места, където можем да преживяваме онова, което в реалността е невъзможно. Може да са въображаеми пространства или конкретен човек. Или група хора… Може да е мелодия или творене… А може и да е едно старо кино.“

Режисьор на спектакъла е Стилиян Петров, сценография Никола Тороманов, видео Стефан Н. Щерев, музика Милен Кукошаров. Красиво и вълнуващо представление, което носи и създава усещане за смисъла на човешкия живот, преплетен вечно между осъщественото и невъзможното, винаги устремен към мечтаната любов. Веселин Мезеклиев в ролята на Еди е силен, мощен, неподчиняващ се на силите на деня, безскрупулно решили да разрушат старото кино. Но заедно с това носи нежността и дълбоката болка на голямата си любов към киното и неосъществената уж към красивата актриса, а всъщност към онова лъчезарно момиче от слънчевия кей. Писмата, прочетени тайно от Серж в нюансираното в различни състояния изпълнение на Йордан Ръсин, разкриват душата на Еди. Неслучайно в едно от писмата той разказва за голямата любов на изумителните Федерико Фелини и Джулиета Мазина.

Заедно с това, осъзнавайки невъзможността си да спаси старото кино, Еди гради планове как ще го построи отново…Неговите Сизифоски усилия като нагласа към света отвеждат и към тъжните асоциации към съдбата на приватизираните киносалони, оставени на саморазрушение или превърнати в бинго зали или големи магазини. Тази вътрешна готовност за жертва в името на киното ми напомня по някакъв, може би, странен път за филма на Джузепе Торнаторе „Легенда за пианиста“ (1998) с участието на Тим Рот. Изключителният пианист отгледан на големия трансокеански кораб и израснал като музикант, без да го напуска. Остава докрай на него, дори и когато вече остарял и ръждясал от времето, трябва да бъде унищожен.

Драматургичният текст на Яна Борисова, режисьорските решения, сценографското присъствие, черно-бялото видео непрекъснато заедно със сюжетната линия, водят към различни асоциации зрителя, провокират въображението му. Мезеклиев и Ръсин по великолепен начин живеят на сцената и им вярваш, разбираш, съчувстваш. Финалът, в който Серж прави своето разкритие, че на снимката с двете щастливи деца на кея, момчето е самият Еди, хваща за сърцето. Така, както може само любовта. На видеоекрана са силуетите на Еди и неговата любима, вървящи и отдалечаващи се в призрачна гора…

Да се върнем към 2007 г., когато Яна Борисова печели конкурса за камерна пиеса на името на голямата българска актриса Славка Славова, обявен от Театър 199 с „Малка пиеса за детска стая“. Това е дебютният драматургичен текст на Борисова, за който и е присъден приза и от тук следва забележителната ѝ кариерата на драматург. Много театрали я наричат явление в съвременната ни драматургия. Пиесата е поставена на сцената на театъра от изключително талантливия режисьор Галин Стоев. Успехът на постановката е категоричен. След успеха на този първи проект между драматург и режисьор се ражда тандемът Борисова - Стоев, който продължава с реализацията на следващите пиеси на Борисова. „Приятнострашно“ получи и за постановка награда „Аскеер” през 2010 г. за режисура и за най-добър спектакъл. Две години преди това Галин Стоев получи „Аскеер” за режисурата на „Малка пиеса за детска стая” и „Хората от Оз“, поставени отново на сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“. По-късно Галин Стоев направи филмовия си дебют с „Безкрайната градина“ по пиесата „Приятнострашно“. Тогава по време на работата си над филма за „въпреки.com” той сподели: „Много ми харесаха диалозите и това, че на съвременен език при нея могат да се изразяват много деликатни и на пръв поглед невидими усещания. И това цялото да се случва на български, а българската литература и българският език са срамежлива литература и срамежлив език. Ние не сме свикнали да говорим много за интимното“.

Режисьорът Петър Кауков, поставил пиесата на Яна Борисова „За теб” (2014), специално написана за актьорите Христо Мутафчиев и Станимир Гъмов, тогава каза за „въпреки.com”, че авторката е бялата лястовица в българската драматургия. „Яна може да предаде душата и вълненията на съвременните градски хора в България. Без да има преднамерено подчертани философски послания, те се съдържат във взаимоотношенията на хората и са вградени вътре в тях. С богат изказ -  нейните герои са все интелигентни хора, без да са пренебрежителни интелектуалци. Знаят, чувстват и се вълнуват. Поради това и хората се припознават, затова са и толкова успешни нейните пиеси.“

Припомняме и още нещо – пред годишното списание „Homo Ludens” в разговор с театроведката Ина Божидарова на нейния въпрос: Реални събития и преживявания ли ви подтикват да създадете пиеса? Яна Борисова отговаря: „Събития не, но предполагам, че винаги е резултат от емоционални натрупвания. Станах доста наблюдателна, умея да слушам и да колекционирам и чужди, и свои вълнения. След това просто ги разказвам по начина, по който аз искам. Събития от реалността много рядко са ме вдъхновявали. Мечтанията и трепетите обаче са моя територия. Там някъде, преди да се е случило всичко.“

В края на миналата година излезе и дебютният роман на Яна „Чудна лятна нощ“. За него един от близките ѝ приятели Стефан Вълдобрев написа: „Ще се влюбите в него. Той е повече от текст, той е като музика. Благодарение на умението си да разказва за важните житейски неща с лекота и финес, с усмивка и през призмата на абсурда, Яна Борисова създаде за нас, хората от театъра, един свят на чувствени, интелигентни, въздействащи, изтънчени, саркастични, силни и красиви образи и думи“. И, наистина се влюбихме…

Връщам се към всичко това не просто като информация за присъствието на Яна Борисова в изкуството ни в последните 14 години, а за да подчертая как се вписва „Господин Нощ“ в цялостния ѝ стремеж, талант и тънко разбиране на човека търсенето на смисъла как и защо живее в сложния ни, а не рядко и враждебен и заедно с това красив свят. В него чувствителността, любовта, ранимостта, достойнството често изглеждат странни, дори отхвърляни. Тази пиеса е новият вълнуващ разказ на Яна, в който прекрасно е въвлечен талантливият екип на постановката – безспорно от най-добрите, които изграждат спектакъл – дълбоко и емоционално преживяване.

Текст: Екип на „въпреки.com”

Снимки:

1. Сцена от спектакъла „Господин Нощ“ – снимка Стефан Н. Щерев

2. Веселин Мезеклиев в ролята на Еди – снимка Стефан Н. Щерев

3. Йордан Ръсин в ролята на Серж – снимка Стефан Н. Щерев

4. Сцена от спектакъла „Господин Нощ“ – снимка Стефан Н. Щерев

5. Сцена от спектакъла „Господин Нощ“ – снимка Стефан Н. Щерев

6. Стилиян Петров – снимка Стефан Джамбазов

7. Галин Стоев – снимка Стефан Джамбазов

8. Станимир Гъмов /л/ и Христо Мутафчиев /д/ в спектакъла „До теб“  - снимка Стефан Джамбазов

9. Петър Кауков /л/, Никола Тороманов /ц/ и Яна Борисова – снимка Стефан Джамбазов