Две изложби - в столичната галерия „Структура“ и в Националната галерия - правят особен мост през годините до днешното ни карантинно време. Като че ли светът стана по-достъпен от времето, когато е рисувал Никола Танев, но се оказва, че това е илюзия, както ни внушават тревожните графики на Филип Попов от днес. Изложбата на Никола Танев в Националната галерия носи заглавието „На път“ и е по повод 130 години от рождението му, а тази на Филип Попов в галерия „Структура“ е наречена „Монолози и молитви“.

Серията „Монолози и молитви“ от 2019-2020 г. обединява досегашните търсения на автора и като че ли включва всичко, което го е вълнувало до тук, пише в свой текст изкуствоведката Мария Василева, галеристка на „Структура“. Въздействието на работите се получава от контраста между две усещания. От една страна, хоризонталните полета, силната цветност, декоративното излъчване и повтарящите се мотиви приличат на старинни черги, които смесват елементи от различни фолклори.

От друга, стройните военни редици и натрапчиво повтарящите се геометрични фигури са като от футуристичен филм, разказващ история, която вече се е случила. Топлотата на първото се противопоставя на хладната прецизност на второто. Отделните образи са динамични и живи, но от друга страна са хербаризирани, изсушени, превърнати в паметник на самите себе си. Разказът на художника се движи между жизнерадостното и зловещото. Опитът, чрез който светът трябва да изглежда подреден и организиран, не може да прикрие противоречията и усложнените взаимоотношения.

Графичният лист наподобява съвременна електронна платка, но ни напомня и за древни цивилизации. Цветността е силна, директна и оптимистична. Зад този оптимизъм обаче се крие и известна тревога – хората са се превърнали в сигли (сигил - 1.знак, изполван в магически ритуали; 2. стенографски знак за съкращение на дума - бел.ред); те не доминират, а са просто част от всички технологични елементи. Роботизираната визия се „затопля“ от декоративно-приложната цветност, препращаща ни към народните занаяти и историческите натрупвания. Те служат като гарант за вечност и обещават, че няма да позволят най-лошите предсказания за бъдещето на човечеството да се осъществят. Молитвите в заглавието са и за това, пише Мария Василева.

Ще припомним, че миналата година Филип Попов показа в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6 в София изложбата си „Order“. Тя трябваше да бъде открита точно на 13 март, в деня, когато беше обявено извънредното положение. Имаше нещо символично в това, защото темата на художника винаги е била предупреждение за заплахите, които дебнат в света ни. Изложбата изчака своето откриване в обновения изложбен център на СБХ на ул. „Шипка” 6 в София след падането на първата карантина и зазвуча още по-актуално, въпреки че не беше рисувана в месеците на изолация. Изложбата представляваше черно-бели графични абстрактни картини, които предлагаха не толкова сюжет, колкото усещане. Усещането за студено съвършенство. Имаше и няколко в цвят, но те също се задълбочаваха в безперспективността на човешкото битие.

Както Филип Попов каза пред „въпреки.com“:  „Това са едни структури, които изобразяват по един зловещо красив начин диктатурата, която ни заплашва всяка секунда”. И още: „Това е предупреждение за световния ред, който настъпи точно за два часа. Без някой да повярва, без някой да очаква - европейски демокрации, световна политика, миролюбива политика. Тоталитарните режими се върнаха точно за два часа“.

По повод на новата му изложба „Монолози и молитви“ Мария Василева го пита: „Новият ти цикъл работи като че ли събира в едно различни преживявания, символи и знаци? В тях има преди всичко машини или части от различни електронни модули, но и фигури, наподобяващи живи същества. Хората или животните обаче са по-скоро сигли, отражения на един механизиран свят. Това е донякъде тъжно. Но пък работите са многоцветни и жизнени. Намираш ли някакво противоречие в това?“

И отговорът на Филип Попов: „По-скоро са драматични в своята извънредна, почти истерична цветност и структурна динамика. За разлика от предишния ми цикъл „ORDER”, където строгите архитектонични прототипи и мрежови пространства са изпълнени с желязна дисциплина и съсредоточеност, сегашните работи са пуснати по течението на някаква халюциногенна фантазия и психеделична паралелна реалност. Може би това е най-жизненият и живописен цикъл в моето творчество, без да губи обаче и от известна доза „Weltschmerz” (световна болка – бел.ред.) и самоирония… Тук Мексико и Централна Америка са изходни репери, отправни точки, а не цели на пътешествието. Този цикъл е пътуване до възможните предели и конструкции на въображението на неопределена измислена цивилизация и нейния образен свят“.

Съвсем реални обаче са били пътуванията на Никола Танев. Както вече става дума изложбата му „На път“ в Националната галерия е по повод 130 години от рождението на художника. Никола Танев и в буквалния, и в преносния смисъл е един от най-колоритните български художници. Чрез архивни документи, скици и живописни творби от фондовете на Националната галерия и от колекцията на Неделин Петров, изложбата в Националната галерия маркира географията на Таневите пътувания.

Осъществявани винаги в кръга на европейското, те са и завръщания - към родното, домашното: добре познатото и винаги различното. Няма друг български художник, пътувал толкова много като Никола Танев. Това е неговият начин на живот – да събира впечатления, за да работи, за да показва и да продава картините си. Неговите пътешествия са основен източник на вдъхновение и доходи. Пътува и за забавление, но понякога и като опит за започване на чисто, като радостно бягство, но понякога и като тъжно обръщане към отминалото, пише в анотацията за изложбата.

За приблизително четиридесет години Танев обикаля значителна част от Европа: Париж, Венеция, Рим, Милано, Брюксел, Амстердам, Берлин, Мюнхен, Бон, Кьолн, Хамбург, Лондон, Стокхолм, Виена, Варшава, Краков, Прага, Загреб, Белград, Будапеща, Букурещ и т.н., и т.н., стига до периферията на Ориента. Преброжда цяла България: Подбалкана, Тракия и Родопите, Черноморието и Добруджа, старинни градчета и села. Едва ли има транспортно средство, което художникът да не е използвал. Докато пътува, наблюдава, скицира, живописва, изпраща стотици писма, много от тях чудесно илюстрирани, води подробни визуални дневници, фотографира, а после старателно реди и надписва снимките в албуми.

Част от маслените творби и от рисунките са представени в авторския дизайн на куратора Иво Милев, експонирането на другите намеква за пощенски картички, толкова популярни за времето на художника. Експозицията е съпроводена от албумно издание, в което илюстративният материал е допълнен с цитати от спомените на Никола Танев и снимки от архива на Националната галерия. Изложбата бе подготвена и подредена през декември 2020 г., но поради епидемичната ситуация се представя на публиката едва сега, в началото на 2021 г. 

Текст: екип на „въпреки.com“

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

1.Филип Попов – снимка Стефан Джамбазов

2 - 5 – графики на Филип Попов от изложбата в „Структура“ – снимка архив на галерията

6 - 7. Част от изложбата „Order“ на Филип Попов в СБХ миналата година – снимка Стефан Джамбазов

8. Никола Танев и Миша, Карлово, 1933 – снимка архив Националната галерия

9. Никола Танев, „На пристанището“, Берлин, 1922 - снимка архив НГ

10. Никола Танев, „Ксанти“, Гърция, 1943 - снимка архив НГ

11. Никола Танев, „Балчик“, 1940 - снимка архив НГ

12. Никола Танев, „Царевец, Търново“, 1941 - снимка архив НГ

13. Никола Танев, „Пристанището на Браила“, 1917 - снимка архив НГ

14. Никола Танев, „Зимен курорт в Алпите“, Австрия, 1921 - снимка архив НГ

15. Никола Танев, „Мюнхен“, 1922 - снимка архив НГ