Художниците Георги Лечев, Димитър Чолаков, Йордан Кисьов, Румен Гашаров и Румен Жеков /по азбучен ред/ са номинираните за Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора. Тя се присъжда всяка година на един български художник за изключителните му постижения в изобразителното изкуство през изтеклата година. Учредена от Община Кюстендил, Министерство на културата и Съюза на българските  художници.

Наградата се връчва на 1 февруари в галерията в Кюстендил, носеща неговото име, когато е рожденият ден на Майстора. Тази година предложени са били кандидатурите на следните автори: Валентин Дончевски, Венцислав Занков, Георги Лечев, Димитър Чолаков, Динко Стоев, Долорес Дилова, Йордан Кисьов, Румен Гашаров, Румен Жеков, Стоил Мирчев, Цветан Казанджиев и Цветелина Максимова, съобщиха от СБХ. Първото награждаване с тази авторитетна награда е било през 1973 година. Наградите са били давани 16 години подред, статутът е бил променян – имало е години, в които е бил отбелязван един автор, а е имало години, в които са награждавани по четирима. От 1973 до 1989 година са връчени 39 награди. Последната носителка на приза преди промените през 1989 година е била Надежда Кутева.

След това традицията е прекъсната и е възобновена през 2012 година, като първият носител след възобновяването е проф. Андрей Даниел. След него - Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Анета Дръгушану, Захари Каменов и миналата година - Елица Тодорова. По традиция награденият от предходната година показва изложба в деня на обявяването на следващия носител на наградата и тази година изложбата ще бъде на Елица Тодорова. Деветдесет и една годишната художничка е завършила живопис при проф. Дечко Узунов в Националната художествена академия. От 1956 година свързва трайно живота си с Кюстендил и успява да се утвърди като един от най-ярките представители на Кюстендилската изобразителна школа. А наградата е грамота от Съюза на българските художници, статуетка на Майстора, изработена от скулптора Кирил Матеев, 5000 лева от община Кюстендил и 2000 - от Министерството на културата.

Иначе самата награда е възобновена със съдействието на общината. Празникът е много голям и за художниците, и за кюстендилци. СБХ и общината организират автобус от София, след награждаването се отива в Шишковци, където е живял Майстора и има експозиция в дома, който е обитавал. И някак си това честване поставя емоционалното и творческо начало на годината. Всяко от пътуванията ни до Кюстендил и Шишковци през годините след възобновяването на наградата беше среща и с творчеството на големите наградени художници, но и с хората, които живеят с творчеството на Майстора и неговата личност. Не сме забравили, когато Свилен Блажев дари паричния еквивалент на своята награда в момента на получаването й за рамки на картини на Майстора в галерията. Или когато покойният Андрей Даниел събра в една кръчма присъстващите, за да почерпи с част от наградата. Нещо, което направи по-късно и Ивайло Мирчев със своите приятели вече в София. Така, че празникът е не само за душите, но и на вкусовете, които започваха с прекрасните баници, приготвени за гостите от жените в Шишковци, придружени от не по-малко мераклийското вино и ракия на тогавашния кмет Климент Терзийски под съпровода на изпетите от шишковчанки жътварски песни от времето на Майстора.

А за Владимир Димитров - Майстора Климент Терзийски ни разказваше и във връзка с един наш друг проект на фондация „Въпреки“, в който заснехме тези жени: „Довела го е тук природата и красотата, и добрината на хората. Довел го е Андон Виячев, големият дарител. Майстора тук е бил много щастлив. Той е участвал във всички събития на селото - на събори, празници, във всички трудови дни ведно с хората. Старите селяни са ми разказвали, че той вечер като се прибере, вземал е тамбурата, сядал на мегдана, свирел е, момците около него играят. Той е познавал хората – душата им – знаел кой е беден, кой богат и кой какъв е. И често влизал в магазина, плащал е вересиите. И хората казвали – а, Майстора продал картина. Винаги е черпел като продаде картина – влизал и на кръчмаря казвал – на всички по една ракия, аз плащам.

Последният път като отива до Америка и неговите приятели, които го посрещат на гарата, се интересуват защо толкова бързо се прибира. Бил за пет години до Америка, пък се връща. Но казал – „а, бе бях в Америка, въртях се, суках се, минах няколко щата, обаче не можа нещо да ме впечатли така да взема четката нещо да нарисувам. Там ми се видя някак си мрачно, някак си, не можах да видя нещо, което да ме трогне да нарисувам. И не натопих тези шест месеца нито един път четката. И реших, че трябва да се прибера в Кюстендилския край”. И тогава казал заветната мисъл, която много хора мислят, че ние шишковци сме си я измислили: „Ако има Рай на земята, той е Кюстендилският край с акцент Шишковци”, гордо разказваше Климент Терзийски.

Пандемичната ситуация тази година, за съжаление, няма да даде възможност за такова празненство. Но, все пак, празник ще има. И той се дължи, както на отношението на общината и СБХ, така и на прекрасния директор на галерията скулптора Валентин Господинов. А иначе двама от номинираните художници сега бяха с номинации и миналата година за свои изложби през предната година - Румен Жеков и Йордан Кисьов. Поводът за номинацията на Румен Жеков вероятно е голяма негова ретроспективна изложба „Избрани произведения“ в зала „2019“ на ул. „Гладстон“ №32 в Пловдив по повод неговата 60 - годишнина. Румен Жеков е роден в Пловдив. Завършва художественото училище в Казанлък през 1979 г. През 1988 г. се дипломира в Националната художествена академия, специалност „Живопис” в класа на проф. Петър Михайлов. От 1989 г. е член на Съюза на българските художници и група „РЪБ”. От 1995 г. е член на група „ДИСКО ‘95”, член и на сдружение „Изкуство днес”. Той беше и сред участниците преди няколко години в изложбата в „Баня Старинна" в Пловдив на „Музея РЪБ“, която припомни акции от миналото. Една от тях беше и с печеното прасенце, което като експонат беше изядено от участниците.

Йордан Кисьов пък е с номинация за изложбата си „Утаено време“ в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна. Много често материята, която Йордан Кисьов използва за основа в платната си, е утайка от кафе. Номинацията за Румен Гашаров е за изложбата му „Ретро - спекции“ в столичната галерия „Стубел“. За него изкуствоведът проф. Чавдар Попов написа във „въпреки.com“: „Голяма част от образния свят в картините на Румен Гашаров е преминал, ако можем така да се изразим, своеобразна „вторична обработка”, филтриран е през призмата на определена иронична дистанция по отношение на тоталната, изпълнена със стереотипите и клишетата на масовата култура визуална реалност, сред която живее съвременният градски човек. С други думи – отвъд сетивната атрактивност се разполага и един втори концептуално осмислен пласт на образа, който разкрива меката ирония, абсурдизмите на „тихото” и сякаш незабележимо в своята тривиалност делнично съществуване. Гашаров е живописец, при който интелектуалният подход и онова, което наричаме „наив” осъществяват парадоксално съжителство. Естествената му еволюция го води логично от картината към обекта. В същото време в някои от най-привлекателните си платна, авторът се отдава на фини, деликатни тонални хармонии и разкрива най-очарователните качества на „чистата” живопис“.

Другият номиниран художник Георги Лечев е роден през 1949 г. във Варна. Голямата му, обединяваща тема е „пътят“, като философия на движението на твореца във времето. Лечев е единият от великолепната варненска петорка, заедно със Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Петьо Маринов и Милко Божков, превърнали старата фабрика „Вулкан“ в креативна художническа колония. По „пътеката през времето“ премина проф. Димитър Чолаков, другият номиниран, който представи миналата година в художествената галерия в Търговище своя изложба живопис. В „Пътека през времето" художникът показа избрани произведения от 1969 година, когато започва обучението си в Софийската художествена гимназия през Художествената академия до днес. А ние очакваме с нетърпение решението на журито за новия носител на изключително престижната награда „Владимир Димитров – Майстора“!

Текст: екип на „въпреки.com“

Снимки: Стефан Джамбазов

1 - 3. Паметникът на Владимир Димитров – Майстора пред градската галерия в Кюстендил и връчването на предишни награди, носещи неговото име, в галерията – снимка Стефан Джамбазов

4. Паметникът на Майстора в Шишковци – снимка Стефан Джамбазов

5. Художничката Елица Тодорова, миналогодишната носителка на приза, тази година ще покаже своя изложба в Кюстендил – снимка Стефан Джамбазов

6. Климент Терзийски и шишковчанки се гордеят с Владимир Димитров - Майстора - снимка Стефан Джамбазов

7 - 11. Художникът Румен Жеков и негови творби от изложбата му през 2019 година в Националната галерия – снимка Стефан Джамбазов

12 - 14. Художникът Румен Гашаров и част от неговата изложба в столичната галерия „Стубел“ – снимка Стефан Джамбазов