Преди години столичната галерия „Ракурси“ разви прекрасен проект – на „националния“ празник Ивановден да експонира изложби на художници, носещи името Иван. Бяха страхотни празници сред прекрасни картини и талантливи творци. Бяха години, когато имахме повече надежди, бяхме по-усмихнати и щастливи да се докоснем до красиво изкуство и забележителни хора. После започнахме да тъгуваме, защото не малко от тези Ивановци отлетяха в един друг свят, казват, че бил по-добър, защото е в Небесата. Но ние тук във всекидневното няма как да не страдаме за загубата на приятели и вдъхновяващи личности. И изведнъж тази година, въпреки сложния ни вече почти две години живот заради пандемията от Covid-19 и наложените необходими мерки заради нея, отново отбелязахме любимия на всички ни Ивановден с изложби и то какви изложби! И не само в галерия „Ракурси“, която се върна към традицията, толкова обичана и тачена.

На Ивановден – 7 януари – в галерия „Ракурси“  беше експонирана картината на Иван Вукадинов „В памет на героите“. След 11-годишно прекъсване, галерия „Ракурси“ възобновява изложбите на Ивановден. От 2006 до 2011 г. изложбите, в чиято основа бяха Иван Вукадинов и Иван Кирков (1932-2010), по идея на Николина Джелебова, събираха в галерия „Ракурси“ известни художници с името Иван. Те се превръщаха в празнични събития за софийската публика, в които освен Иван Вукадинов и Иван Кирков, участваха през различни години Иван Стоилов – Бункера (1934-2007), Иван Димов, Иван Андонов (1934-2011), Иван Колев (1928-2015), Иван Милев, Иван Кънев, Иван Нинов.

Поводът за изложбата е подновеният интерес от Музея на Ватикана към придобиване на картината „В памет на героите“. Произведението участва в изложба на Вукадинов в Рим през 1975 г., когато Ватиканският музей проявява интерес към закупуване на работата. Поради отказ от българска страна, картината е върната и авторът престава да излага и продава своите произведения в България. От 7 до 9 януари 2022 г. галерия „Ракурси“ изложи произведението, което след изложбата ще бъде изпратено във Ватиканския музей. Изложбата е свързана и с предстоящия на 19 март 90-годишен юбилей на Иван Вукадинов през 2022 г. В началото на 1977 г. в галерия „Райко Алексиев“ Вукадинов е направил първата си самостоятелна изложба, която се оказва и последната в родината му 2006 г. Художникът, завършил живопис при проф. Ненко Балкански, тогава излага 52 платна, с които окончателно доказва това, което се говори сред познавачите още от студентските му години — той е един от най-оригиналните и талантливи български живописци. В следващите години участва в изложби във Франция, Великобритания, Русия и Латвия. Особено популярен става в Италия — има четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето още през 70-те, които го правят търсен сред италианските колекционери. 

У нас не е излагал публично свои произведения близо 40 години, ако не броим участията в изложбите на Ивановците в "Ракурси".

На същия този Ивановден ден в галерия „Интро“ се откри изложба на Иван Кирков, роден на 1 януари 1932 година в Асеновград. Експозицията е от картини, собственост на галериста, художника, дизайнер и колекционер Валентин Щинков, както и  на други колекционери. Изложбата беше и почит към големия Иван Кирков, напуснал нашия свят в родния си град през 2010 г. Припомняме, че галерия „Интро“ се откри на ул. „Цар Самуил“, когато фондация „Въпреки“ представи проекта си по Програма „Европа“ на Столична община – „Европа на една софийска улица“ – на 30 септември 2017 г. в този квартал. Първата изложба в галерията беше на учителя и преподавател на Валентин Щинков проф. Иван Газдов.

В разговор за „въпреки.com” преди време Валентин Щинков сподели, че в НХА негов ментор е бил Иван Кирков, но те са свързани по-дълбоко. Той също е от Асеновград и баща му и художникът са били в един клас, свързвало ги силно приятелство. Преди време Щинков каза в разговор за „въпреки.com”, че в душите на личности като  Иван Газдов, Иван Кирков и други е заложено да обучават, да помагат на младите. И да ги запалват в нещо. В словото си при откриването на изложбата в памет на Иван Кирков на Ивановден в галерия „Интро“ изкуствоведът и изследовател на художника Филип Зидаров каза: „Не само галеристи и колекционери, но най-вече картини по някакъв начин ни връщат към този човек, с когото сме тук в галерия „Интро“ – художникът Иван Кирков. За него казват, че бил изпреварил времето си. Мисля, че нещата са малко по-сложни. Той беше точно навреме, но някак гилдията не успя да влезе в неговия свят на художник и на човек с усет какво значи да си гражданин в държавата на изкуството. Не бяха много курсовете, в които имаха късмета да бъдат негови ученици и мога да си представя колко от тях, наистина, поеха в голям процент на нещата, на които той ги учеше. Защото той ги учеше на неща, които преди и след това не се случваха. Учеше ги на това, че изкуството не е самоцел и не е място за изява, а ги учеше на морал в изкуството, учеше ги на смелост. Всички тези неща, които не са толкова свойствени. По тази причина Иван Кирков – още като млад художник, като художник вече с голяма слава, като преподавател и дори вече като пенсионер, беше като че ли извън това, което се нарича художествена сцена. Защото започна да се занимава с абстрактно изкуство, когато в България това беше табу, започна да се занимава с мистика, когато това беше странно, започна да се връща към природата и натурата, когато това беше вече старомодно. Като че ли беше едва крачка настрани, за да покаже какво трябва да прави истинският творец – да се дистанцира, включително и от себе си. Затова Иван Кирков и тогава, и сега, и в годините, ще бъде един еталон, не толкова за майсторство и за сръчности, а за истински интелектуалец и не в кавички, който превръща културата в смисъл на едно такова място. Той дори нямаше право да пътува. И когато за първи път започна да пътува в Италия и после в Америка, той се връщаше с възторжени очи и казваше: „Прекрасно, прекрасно! Какво правим тук!“ Винаги има едно противопоставяне на реално и нереално и той, като че ли и в двете, вещо живееше едновременно. И вероятно е успявал едновременно да живее в реалността и въображаемото. Спомням си, Вальо каза, че всички тук по някакъв начин сме свързани с него, но аз имах това щастие да участвам и да организирам три негови изложби – едната беше изложбата 1987 г. на „Раковски“ №125, другата беше голямата му изложба в НХГ и голямата му изложба, посмъртно, която се направи отново на „Раковски“ №125. Ако мога да нарека Иван Кирков с една дума, това е смелост в изкуството, но пак не като самоцел, а като мисия, като визия, онова, което ще го направи силен за всички следващи епохи. Той стъпи на едно място, което никой след това не можа да прекрачи и направи неща, които никой не би могъл да повтори. Но всеки ги е виждал и всеки се влияе от това и всеки е извикан да мисли върху тях. Искам да му благодаря, както е в отвъдното, затова че имахме шанса да общуваме с него – всеки един от нас по някакъв начин. И мисля, че за хората тук, той ще остане нещо изключително важно.“ Истинско вълнение беше тази среща с изкуството на Иван Кирков почти 12 години след кончината му, защото той е тук сред нас не само със забележителното си изкуство, но и като интелектуалец.

Два дни преди Ивановден в галерия „Арте“, пак покрай празника, беше експонирана изложбата на Иван Газдов „Китайски туш, колаж и бронзови релефи“. За Иван Газдов може да се говори много. Писали сме за много негови изложби. Като преподавател и художник го споменават не само ценители, но и много негови ученици в Художествената академия. Включително и Теодор Ушев, който е бил негов студент и препоръчва на младите аниматори да учат плакат в Националната художествена академия, където преподавател е и Иван Газдов. Но той не е само художник. Неговото перо е изключително интересно и провокативно. Въпреки че в живота е много строг и сериозен. Но чувството му за хумор е непресъхващо. И при откриването на една от изложбите си каза, че е една тунджанска мида. Оказало се, че имало такива миди, но те не били за ядене, а за стръв. И неговата изложба била такава. А за това дали има чувство за хумор (в което сме убедени) ни е отговарял в разговор с него във въпреки.com: „Не знам дали имам, така казват. Това ми е много странно, защото винаги съм се отнасял много сериозно към всичко, а то излиза, че нещо играеш. Донякъде е така. Все пак, ако човек не се отнася сериозно към всичко, нищо няма да направи”. И продължи: „Тия глупости „не се отнасяй сериозно”, „бъди ироничен”, но когато седнеш да работиш как да не си сериозен. Часове наред стържа. Един контур на тези графики, който огражда петното е с молив и с гума. Той се мести дълго време, докато стане тази идея. И то кога става - когато аз реша, че става. Няма формула. И всичко това не може да бъде несериозно. Няма момента на игра, това цапане, което разрушава напредъка. Така че работите са правени бавно, упорито и стабилно и ако накрая има някакъв хумор, ми става приятно, защото знаеш, че хумор в живописта почти няма. Много лесно се прави отрицателното, навсякъде, не само в живописта – и в пиеси, и във филми, то сега и преобладава. Всеки филм е с бойни сцени, омръзна това. Но отрицателното преобладава, а хумористичното е рядко”, каза тогава Иван Газдов за своята работа. А за настоящата му изложба в галерия „Арте“ във въведението към нея философът проф. Георги Каприев и като негов изследовател пише: „Когато диагностицирах Иван Газдов като адвокат на творението, не чаках да получа така пряко потвърждение. Газдов представя цикъл пейзажи. За мнозина изненада, за мен – не. Защото познавам „анотираните рисунки“ от „Графичествен“ и съм внимавал в кавъркласик графикатурите.

Радикално новото е, че пейзажът застава на авансцена. И свидетелства за перманентния Газдов възторг от природата. Специфичен възторг. Усетът за фрагилността на досяганото и деликатността на посягането са в непротиворечив синхрон с базисното схващане на Газдов за „натура“.

Той е алергичен към визуалното възпроизвеждане на природата. В предметно даденото има много страничен „шум“. Газдов рисува своите умни представи за природните феномени и така изобразява тяхната битийна форма. „Натурата“ става „култура“: става съществена знакова система. Защото са знаци за форми обаче, те отвеждат към смислите, които не могат да бъдат срещнати в никоя конкретна ситуация. Пак за първи път тук Газдов представя и свои пластики. Неговият принцип: „Малкото е много, простото е сложно“ е демонстриран в тях с цялата си мощ. Женските портрети от четирите релефа влизат в хармоничен диалог с пейзажите. Така хармонично, както пейзажността не се нарушава от присъствието на живи същества, между които жаби, зайци и сови, кучета-риби, скали-гълъби или човешки фигури – на земята и в облаците. Никаква изненада. Погледнато трезво, пред нас са все негови проекции: автопортрети на самия него – на света Иван Газдов.“

На финала на този текст за Ивановден и прекрасните изложби в София, посветени на забележителното изкуство на художници, формирали, дори без да подозират смисъла на живеенето ни, цитираме финалния пасаж от документалния филм на режисьора Атанас Киряков „Да се спасиш в спомена“ (2009) за Иван Кирков. „ …За да можеш трябва да знаеш много, а онези, които могат, трябва да знаят още повече… Колко малко всъщност е нужно на човек – свобода в съзнанието най-напред и стремеж да я постигнеш, защото никой не ти я дава тази свобода даром, ако не можеш да я извоюваш, да се бориш за нея и да съществуваш в името на нея…“. Това са думи на големия художник, но те се отнасят и за другите двама, за които написахме.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. Иван Вукадинов „В памет на героите“, снимка: архив на галерия „Ракурси“

2. Иван Кирков, плакат на изложбата в галерия „Интро“, снимка: Аделина Попнеделева

3. От изложбата на Иван Кирков в галерия „Интро“, снимка: Аделина Попнеделева

4. Иван Кирков „Париж“ (1976), снимка: Аделина Попнеделева

5. Изложбата на Иван Кирков в галерия „Интро“, снимка: Аделина Попнеделева

6. Валентин Щинков, снимка: Стефан Джамбазов

7. Иван Кирков „До морето“ (1961 г.), снимка: Стефан Джамбазов

8. Филип Зидаров, снимка: Стефан Джамбазов

9. Иван Газдов, снимка: Стефан Джамбазов

10. От изложбата на Иван Газдов в „Арте“, архив на галерията

11. От изложбата на Иван Газдов в „Арте“, архив на галерията

12. От изложбата на Иван Газдов в „Арте“, архив на галерията

13. Георги Каприев, снимка: архив на галерия „Арте“

14. Изложбата на Иван Кирков в галерия „Интро“, снимка: Аделина Попнеделева