„Столът като символ – влияние на Европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България” е озаглавена изложбата, която беше открита в две галерии в София – „Средец” на Министерството на културата и „Интро”. Това е проект, който дава особена гледна точка към миналото и художествения вкус тогава през една популярна вещ, каквато е столът. Защото тук не става въпрос само за удобство, но и за естетика.

Към изложбите има и чудесен каталог, а проектът е подкрепен финансово от Културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. на Национален фонд „Култура”. Текстовете в каталога са на изкуствоведката д-р Боряна Вълчанова, част от които цитираме. В думите си при откриването на изложбата в галерия „Интро” след като отбеляза домакинството на Валентин Щинков, с когото са започнали проекта, попита: „Защо точно стола? Защото той има многовековна история, той е навсякъде около нас - незабележим, пренебрегван или будещ възхищение. Столът остава и едно от предизвикателствата за най-добрите архитекти и дизайнери и един от критериите, коронясващи големите имена в света на изкуството. Сред тях са Михаел Тонет, Антонио Гауди, Анри ван де Велде, Чарлз Макинтош, Льо Корбюзие, Франк Лойд Райт... 

Решихме да доразвием темата, като поканим няколко значими съвременни артисти, които чрез творбите си да пресъздадат тяхното възприятие за заобикалящия ги свят чрез символиката на стола. Една от най-възвишените черти на изкуството е, че обединява нации и култури, традиции и новаторство, творчески вселени и творци. Днешната изложба за пореден път доказва този многоспектърен характер. Това е изложба, която съчетава изкуството на Димо Колибаров, Мирослав Богданов, Валентин Щинков, Зоран Мише, Горан Тричковски, Лора Пармакова, Георги Цачев, Иван Хаджийски. И макар, че отдавна познавам авторите – някои дългогодишни преподаватели в художествената академия, които дълбоко уважавам, за други – с радост мога да кажа, че сме учили заедно, а с трети ме свърза професионалния ми път и днес мога да  ги нарека и приятели, трудно бих могла да обрисувам артистичните им портрети накратко. Всеки един от тях е със силно изразена творческа индивидуалност. Но това, което ги обединява е не само, че будят професионален респект, но най-вече особената артистична енергия, която носят, подчертания им усет за търсене на нов пластичен изказ, експресивност и многопластовост”

А колкото за експозицията в „Средец” д-р Боряна Вълчанова написа: „Изложбата е посветена на европейското влияние върху развитието на архитектурата и мебелното производство в България, в контекста на един от неговите най-ярки  образци – стола. В експозицията са включени над 30 стола  и предмети с историческа и естетическа стойност от частни колекции и музеи, включително и обекти със съвременна авторска намеса. Експонатите обхващат периода от 1878 г. до края на Първата световна война (1918), достигайки до нас внос от Европа или създадени в мебелните ателиета в страната, в стил рококо, ампир, сецесион, ар деко. След Освобождението в България, по покана на държавата, започват да пристигат специалисти от различни области. Наред с архитекти, инженери, строители, учени в България се установяват и намират завидно поприще не малък брой художници и мебелисти-дърворезбари. Те поставят основите на модерното мебелно творчество и производство, както и на професионалното образование по мебелно и строително столарство в България.

Изборът на стола като символ на европейските влияния върху формирането, развитието и многостранните тенденции в мебелното изкуство не е случаен. Едни от най-бързо развиващите се мебели в интериора, през всички исторически епохи са столовете. Столът е един от обектите, който най-красноречиво отразява естетическите тенденции, вкус и социален статус. От средата на XIX в. еволюцията на тази мебел се развива успоредно с архитектурата и технологиите и рефлектира в променящите се нужди на обществото до такава степен, че може да бъде разглеждана като синтезирана история на  мебелното производство и дизайна. Специфичните обществено-икономически условия у нас създават предпоставки за директно привнасяне на европейските стилови идеи от средата на XIX и нач. на ХХ в. Попили от духа на едни от най-значимите европейски културни средища, български и чуждестранни творци поставят основите на съвременното мислене и отношение към националното наследство, като база за приобщаване и надграждане, създавайки историята на мебелното творчество и производство в България”.

Една друга изложба – „Авангард – Hommage” с европейски измерения беше открита в Софийски арсенал - Музей за съвременно изкуство /САМСИ/ в партньорство с Полския институт в София. Тя е по случай 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и включва полско съвременно изкуство. Изложбата представя Koлекция II на Галерия Арсенал-Бялисток, създадена през 1990. В периода 2005 - 2016 тя е попълвана със съвместните усилия на галерията и Подлаското сдружение за изящни изкуства в рамките на програмата „Знаци на времето”. Изложбата  представя най-важните явления в полското изкуство и отразява промените в културата след периода на трансформация.

Моника Шевчик, директор на Галерия Арсенал и куратор на изложбата, разказва: „В Полша 2017 бе обявена за Година на полския авангард. Това ни накара да се замислим не само за формата на авангарда от 1920-те или на неоавангарда от 1960-те в Полша, но и за състоянието на изследванията на тези явления и значението им за нас днес. Най-интересен ни се струва въпросът по какъв начин съвременните артисти асимилират и претворяват опита на авангарда и дали съзнателно посягат към неговите инструменти. Дали  той е бил вдъхновение за тях, дали е повлиял върху формирането на техния начин на изразяване. Тук ние не посягаме към целия спектър на полското изкуство, а само към малък фрагмент от една колекция, но дори и тази малка частица потвърждава основателността на задаваните въпроси“. 

Текст: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1. Част от експозицията в галерия „Средец”

2. Д-р Боряна Вълчанова и Валентин Щинков, екипът осъществил изложбите „Столът като символ”

3. Зоран Мише – един от художниците участващи в експозицията в галерия „Интро”

4. Каталогът за проекта

5. Моника Шевчик при откриването на изложбата „Авангард – Hommage” в САМСИ

6. Юлита Вуйчик – Модернистка, видео – от изложбата на полско авангардно изкуство