Две изложби в София разглеждат близкото и по-далечно минало тази седмица. Едната е в столичната ONE Gallery и е озаглавена „Равносметка” – самостоятелна изложба на Ивелина Момчева, а другата е в галерия „Мисията” при Държавния културен институт към министъра на външните работи. Поводът за втората е две значими годишнини за Казахстан. Там тази година се отбелязват две паметни дати, свързани с живота на двама прочути философи, писатели и мислители: Патриарха на казахската литература Абай Кунанбаев (175-та годишнина от рождението му) и на Ал - Фараби - „Аристотел на Изтока” (1150-та годишнина от рождението).

Но да започнем с по-близкото минало и с изложбата на Ивелина Момчева, която продължава до 30 август. „Равносметка е темата на първата самостоятелна изложба на Момчева, която работи в стилистиката на комикс арт. Експозицията включва  живописни произведения и обекти, които разглеждат темата за социализма и демокрацията през погледа на младия човек роден и израснал в демократичния преход. Изложбата е опит за отговор на един от най-съществените въпроси за  културата ни по времето на комунистическия режим – свободата!

Съвременната позиция на авторката до известна степен дава възможност за независим и безпристрастен сравнителен опит за  анализ  на ценностите от социалистическия реализъм и сегашната пазарна демокрация, но разбира се субективизма не може да бъде избегнат. Трийсетте години на преход е достатъчно време да се направи рекапитулация на този период, като се извърши сравнение на плюсовете и минусите на епохата преди 1989 г.- тази на социализма или „соца“, както е модерно да я наричат, с плюсовете и минусите на прехода, който условно може да определим като време на „демокрацията“. Такава рекапитулация е необходима, защото няма как да оценим плодовете на демокрацията, ако не я сравним с предшестващия  45-годишен период.

Изложбата е изпълнена в стил, който чрез директни символи съпоставя или по-скоро задава  едни от основните ценности на двата периода: темата за мъжеството, семейството, навлизането на технологиите и контрола над групите от хора. Това са актуални въпроси и днес, които все още ни вълнуват и карат да задаваме въпроси в търсене на истината. Изложбата на Ивелина Момчева задава гледни точки, чрез всяко едно от произведенията си, които могат да възбудят отделни дискусии между зрителите. Темите са безкрайни и едва ли скоро някой би могъл да даде еднозначен отговор за това кое е правилно като посока на мислене и кое не, кое е ново и кое старо! Дали ходенето в казармата преди демокрацията е изграждало мъжа или сегашния култ към помпането на мускулите?! Авторката не случайно избира директните символи, които имат за цел да провокират “разглезените” от изобилната интернет информация съвременни хора. Тези хора нямат време да развиват асоциативно мислене. Те търсят информацията сега и на момента и преминават към следващата тема мигновено”, написа Десислава Зафирова в анотацията за изложбата.

А Държавният културен институт към министъра на външните работи е домакин на специалната фотоизложба в галерия „Мисията”, инициирана и реализирана от Посолството на Република Казахстан у нас. Там тази година се отбелязват две паметни дати, свързани с живота на двама прочути философи, писатели и мислители: Патриарха на казахската литература Абай Кунанбаев (175-та годишнина от рождението му) и на Ал - Фараби - „Аристотел на Изтока” (1150-та годишнина от рождението). Изложбата беше открита в присъствието на заместник – министъра на външните работи Милен Люцканов, Н. Пр. Темиртай Избастин, посланик на Казахстан,  Христо Полендаков, ген. директор в МВнР и Снежана Йовева – Димитрова, директор на института.

Абай Кунанбаев е известен казахски поет, будител, просветител и философ, класик и основоположник на казахската национална писмена литература. Творчеството му включва стихове, поеми, преводи и проза. Той е композитор, познавач и ценител на народната казахска музика, автор на около 20 мелодии, които са популярни и досега. Превежда класически световни произведения на А.С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Ив. А. Крилов.

Абай Кунанбаев е роден на 10 август 1845 г. в планинския район Чингиз, в Семипалатинска област (според съвременното административно разделение - в Източна Казахстан). Той е от благородно семейство на съдии и заливи (богати хора). Образованието си започва с посещение на моллите, след което Абай отишъл в Семипалатинск, където учил в медресе, изучавайки персийски и арабски. В същото време посещава руско училище, построено за децата на длъжностни лица и военни служители в Казахстан. След като го завършил, се опитал да напиша първите си стихове. В същото време той много чете - Пушкин, Лермонтов, Гьоте, Байрон, Крилов и други писатели стават негови наставници, дори и задочно. Чрез четене на руски преводи се запознава с работата на много европейски писатели, придобивайки деликатен вкус, развиващ се и просветляващ. Той се е опитал да доведе европейската култура до своя народ. Починал е на 58-годишна възраст през 1904 година.

Истинското име на Абай Кунанбаев е Ибрахим Кунанбаев. Думата „abay” е псевдоним, даден му от любящата му баба, която внимателно наблюдава внука си, който е отгледала. „Абаи” се превежда от казахския език като „предпазлив”. Много експерти смятат, че основното наследство на Абай Кунанбаев са добре познатите му в Казахстан „Думите на назидание”. Те се изучават в училища и представляват 45 кратки притчи, представени в поетична форма. Поетът ги е написал в много зряла възраст. „Думите на назиданието” са набор от най-често срещаните правила, засягащи преди всичко морала и нормите на поведение. За времето си обаче те били истинско откровение - изложени в проста, разбираема форма, те се разпространили сред обикновените казахстанци, формирайки по-висок морал, просветлявайки местните хора.

Книгите на Абай Кунанбаев също са много популярни. В Казахстан, в родината на писателя, има дори специална дисциплина от абаиански изследвания, чиято задача е да изучава наследството му и да търси скрити значения. Може би основното постижение на Абай Кунанбаев е, че той се е опитал да приближи казахстанската култура към руската. Активно превежда творбите на руските класици и съвременници на казахски език, като се опитва да ги направи достъпни и разбираеми за племената от родината си. Много от творбите му стават популярни сред хората, превръщайки се в народни песни. Това се оказало огромен принос за развитието на културата. В условия, когато мизерен процент от общото население на страната можел да чете, народните песни се оказали най-ефективният начин да се предадат някои важни послания до всички сегменти от населението.

Ал-Фараби пък е роден на територията на днешен Казахстан, в древния град Отрар. Ал-Фараби е автор на множество трактати на различни теми, наричан е още „вторият Аристотел”. Сред произведенията му се открояват: „Разсъждение на Втория учител Ал-Фараби за значението на думата „интелект“; „За това какво трябва да предшества изучаването на философията”; „За общото в знанията на двама философи - на божествения Платон и на Аристотел”; „Трактат за възгледите на жителите на Добродетелния град” и много други. Абу Наср Мохамед ибн Мохамед ибн Тархан ибн Узлаг, известен като Ал-Фараби, е живял дълъг живот, оставяйки след себе си множество творби по философия, математика, астрономия, музика и естествени науки. Наричат го втория учител, което предполага, че Аристотел е първият.

Роден е в град Фараб през 870 г. (според някои данни през 872 г.). В близост до мястото, където са свързани реките Сърдаря и Арис, се намирало доста голям град. По-късно селището е преименувано на Отрар, а днес руините му могат да се видят в южната част на Казахстан в района Отрар. Бащата на бъдещия философ и учен е уважаван командир в града от древно тюркско семейство. Благодарение на Ал-Фараби започва нова посока в развитието на науките и изкуствата от онова време. Известни са трактатите му по дисциплини като философия, музика, астрономия, математика, логика, естествени науки, филология и други. Неговият научен труд е повлиял на такива учени от Средновековието като Ибн Сина (Авицена), Ибн Бадж (Авемпаче), Ибн Рушд (Авероес) и други. Към днешна дата има около 130 творби на философа, оценен е приносът му за организирането и създаването на библиотека в Отрар.

Ученият обръща голямо внимание на връзката между форма и материя. Например, той дава тълкуването на формата като цялост на структурата и материята като същност и основа на всички неща. Той посочва, че формата може да съществува само поради наличието на материя и не може да бъде извън тялото. Материята, от своя страна, е субстрат, който задължително трябва да бъде запълнен със съдържание (форма). Пише за това в творбите си „За материя и форма“ и в „Трактат за възгледите на жителите на Добродетелния град“.

Днес не само арабският научен свят почита паметта на такъв велик човек. Има биография на казахски за Ал - Фараби, на негово име има улици на градове и университети. Изложбата цели да информира и запознае българската общественост с историята на тези двама философи и да задълбочи културните връзки между Казахстан и България. Може да бъде видяна до 14 август в галерия „Мисията“ при спазване на всички изисквания за дистанция и дезинфекция. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

1 - 3. Творби на Ивелина Момчева в столичната ONE Gallery от самостоятелната й изложба там „Равносметка” – снимки архив на галерията

4 - 14. Откриване на изложбата в галерия „Мисията” – снимки Стефан Джамбазов и архив

7. Христо Полендаков, Милен Люцканов, Снежана Йовева - Димитрова и Темиртай Избастин /от ляво надясно/ при откриването на изложбата - снимка Стефан Джамбазов

8. Н. Пр. Темиртай Избастин, посланик на Република Казахстан у нас на изложбата – снимка Стефан Джамбазов

10. Древният Отрар - снимка от изложбата

11. Произведения на Ал-Фараби – снимка от изложбата

12. Абай Кунанбаев - снимка архив

13. Абай Кунанбаев със синовете си - снимка архив

14. Ал-Фараби - снимка архив