27-ият "София Филм Фест" предложи по традиция изключително богата програма. Тази година тя включваше 170 филма от 53 държави и забележителни гости. Едни от най-провокативните и любопитни заглавия от цял свят бяха включени в Документалния конкурс на "София Филм Фест" и през 2023 година, но и в цялостната програма присъстваха ярко и силно. Напомняме, че не за първи път феста се откри с документален филм и то на легендарния германски режисьор Фолкер Шльондорф, носител на „Оскар“ и „Златна палма“ в Кан за „Тенекиеният барабан“ (1980) по книгата на Гюнтер Грас. „Повелителят на горите“ предава вдъхновяващата история на австралийския агроном Тони Ринаудо и неговия революционен метод, който успява да се пребори с пустинната суша, създавайки десетки декари гора върху безплодни и изоставени земи в Африка. 

Искаме да се спрем на три български документални филма – много различни. Това, което ги обединява, е истината, силата им на въздействие и съвсем не могат да бъдат наречени просто „документ на времето“. Спазваме реда, по който тръгна пътят ни към тези филми, а не като някаква лична класация, по-скоро като лична интерпретация на зрители и документалисти. Поначало не ни привличат класациите в изкуството, което неведнъж сме подчертавала като позиция. Решенията на журитата са друга тема. И така… На миналогодишния "София Филм Фест" бе премиерата на забележителния „Гео Милев в лабиринта на времето“ на Костадин Бонев. Припомняме, че режисьорът беше удостоен за филма от Столичната община с Награда за ярки постижения в областта на културата. Тогава в края на разговора ни той сподели в отговор на въпрос какво му престои, че работи по проекта си игрален филм по романа на Ирена Иванова (Рене Карабаш) „Остайница“ и за документален за поета Александър Петров, чиито стихове звучат на живо и до днес в репертоара на десетки любими български групи и изпълнители като „Тангра“, „Сигнал“, БТР, „Фактор“, Д2, Кирил Маричков, Стенли и много други по сценарий на Митко Новков и оператор Алекс Самунджи. И ето на 27. "София Филм Фест" гледахме „Оловният войник“ (Нали помните тази прекрасна песен на „Тангра“, а и често звучи по радиата?!). „Оловният войник“ е филм за личната свобода като върховна ценност. Има поети, чиито пера черпят вдъхновение от гласовете на цяло поколение. За свидетелите на българския преход – това е викът за свобода на хиляди „оловни войници“. Посланията на поетите могат да бъдат скандирани, могат да се пеят и веднъж запомнени, се превръщат във верую за много хора…
Припомняме, че Александър Петров беше номиниран на Традиционния Поетичен Никулден 2019, създаден от поетесата Федя Филкова (1950-2020) в памет на съпруга ѝ забележителния поет и преводач Николай Кънчев (1936-2007), който тогава се състоя за тринадесети път.

Но „Оловният войник“ на Костадин Бонев е и многопластов, не само за времето и тази прекрасна музика с текстовете на Александър Петров, но и за хората, които са я създавали, както и за звездните моменти, когато си без работа, например, и изведнъж се появява композитор като Борис Карадимчев (1933-2014) и те кани като текстописец… И светът се променя за теб. Както за някои от участниците във филма като Боби Косатката (Борислав Мудолов), който споделя как през 2018 г. е поканен от Константин Марков (1949-2021), създател на „Тангра“, да пее за рок легендите. Във филма Александър Петров споделя и за Чочо Владовски (1956-2006)…Тяхното присъствие във филма не е сянка от Отвъдното, а силното им присъствие като духовна енергия. Това е постигнал Костадин Бонев. Доказва във филма си по художествен, документален път, че всъщност, духовният, талантлив, обичащ човек никога не ни напуска, важното е да имаме сетива и чувствителност за това.
След прожекцията, малко след като застанаха на сцената всички от екипа, както и участниците от различните групи, един приятел възкликна: „Е, този филм разплака и жени и мъже!“ И така беше…И усещането не беше просто носталгия по младостта, а разбирането за смисъла, което във всекидневието, като че ли често губим. Не само по този повод припомням наш разговор преди години за „въпреки.com” с Константин Марков: „Много често ми задават въпроса „Ама вие ли сте „легендите”? Аз казвам: „Не, ние не сме легендите. Легендите са песните, които ние изпълняваме и легендарните истории, които ние искаме чрез тях да разкажем на хората за онова време, когато те са били създавани!”. Ние сме като една машина на времето – пренасяме хората назад в тези години. Ние сме пилотите на тази машина”. – сподели тогава музикантът, създател на група „Тангра”, рок радио „Тангра” заедно с Кирил Маричков и на „Легендите”. Каза и още нещо много важно, което с днешна дата ни донесе като вълнение и преживяване и филмът на Костадин Бонев: „Най-важното е хората да повярват в себе си. Хората да повярват, че техният живот зависи преди всичко от тях, от техните решения. Няма някой да им спусне отгоре „не ми дават това или не ми дават работа или не знам си какво…”. Не, ти трябва да си намериш, ти трябва да се бориш за себе си, да повярваш в своите си сили. Искаме да накараме хората да се замислят отново, както преди години, когато пеехме „Нашият град” и всичките тези парчета. Ние карахме хората да се замислят. Искаме същото да стане и сега. Да не губят надежда макар и трудно, ние преминаваме през някакви много мъчителни периоди, както виждаме. Аз се надявах това да стане за пет години, но се оказа, че съм бил прекалено голям оптимист. А виждам, че ще трябват толкова години, колкото сме били в т. нар. социализъм, псевдо...комунистически или социалистически, не знам как да го кажа, имитация на нещо. Толкова ще ни трябва да излезем от него и искаме хората да намерят своето място в България. Да разберат, че тук има неща, заради които си заслужава да се стои в България. Аз лично съм такъв пример”. – бяха тогава думите на Константин Марков.

А по-късно, на 15 март 2021 г., съдбата реши двамата със Стефан Джамбазов да напуснат нашия свят в един и същи ден…

Документалният филм “Една провинциална болница” получи специалната награда на екуменическото жури на един от най-големите световни кинофестивали А-категория, Карлови Вари (1-9 юли), миналата година. Неговата българска премиера беше на 27-ия СФФ и включен в конкурсната му програма за документални филми. В Карлови Вари беше и неговата световна премиера в участието му в основния конкурс. В Кюстендил по време на Ковид пандемията в една и съща болнична стая се срещат бивши съученици. По коридорите се чуват и шеги, но всички знаят, че тук дебне смъртта. Много пациенти живеят в постоянен страх да не се влошат бързо и да бъдат изпратени „горе“. На горния етаж е отделението за интензивно лечение, откъдето се връщат малцина. А долу,
начело на отделението с вечния поток от сложни случаи, е д-р Евгени Попов. Висок и добродушен, той намира подходяща дума за всекиго – за едни остроумна реплика, а за други – цитат от Кант. Някои от пациентите не успяват да преминат Рубикона, но през тихия ужас, който витае във въздуха, докторът неизменно излъчва планина от човешка доброта. Неочаквано понякога светлина и смях огласят коридорите на болницата. “Една провинциална болница” е филм на Илиян Метев, Иван Чертов, Златина Тенева, оператор е Иван Чертов, звук – Златина Тенева, монтаж – Илиян Метев, звуков дизайн – Адриан Ло, "K13 Студио", Германия, продуценти са Мартичка Божилова, Илиян Метев, Ингмар Трост
Продукция на "Агитпроп", "Шакона Филмс", "Сутор Колонко" с подкрепата на Творческа Европа – Програма МЕДИА на ЕС.
Екипът на филма прекарва повече от 70 дни в коронавирусното отделение, за да го заснеме. „Погледът към обстановката в една обикновена българска болница е опит да насочим вниманието към неразвитата и недофинансирана здравна система в страната и чрез заснетите ситуации да документираме реакциите на хората при сблъсъка им с непознатата заплаха“, споделят авторите. Но не е само това. Филмът е и за доверието, за предаността към професията, която спасява животи, за слабостта и страха от смъртта от тежката диагноза и тя може да бъде не само Ковид…В този смисъл филмът носи универсални послания, които преживява зрителят, защото почти всеки един от нас се срещал това. Може би като пациент или като грижа за близък на човек, който е на границата между живота и Отвъдното… А за немалко лекари, вероятно, е всекидневие. За мен най-ценното във филма е истината, не е спестено нищо от дните и нощите в отделението на болницата. Във филма участват д-р Евгени Попов, Евелина Арсова, Мая Филипова, Даниел Кадифкин, Емил Стоянов – Чемата, Емил Миланов, Пасионария Тевекелийска, Светлана Николова, Соня Стоименова, Роза Веселинова, Марияна Страшникова, Росица Велинова, Росица Кралева, Светлана Джонева, д-р Галина Таваличка, Соня Петрунова, Соня Тренева, Наталия Рударска, Наташа Йорданова, д-р Андон Арабаджиев, Елеонора Иванова, д-р Мария Христова-Коломанова, д-р Таня Нейкова, Антоанета Христова, Василка Якимова, Даниела Спасова, Димитринка Илиева, д-р Димитър Димитров, Евгения Изворска. Някои от тях, начело с харизматичните д-р Евгени Попов и пациента Даниел Кадифкин, бяха на сцената в кино „Люмиер“ заедно с екипа на филма след прожекцията.
Илиян Метев е добре познат на българската публика с игралния си филмов дебют „3/4“, който спечели престижния „Златен леопард“ в конкурсната програма „Режисьори на настоящето“ в Локарно през 2017 г., а на следващата година му бе връчена и голямата награда „София – Град на киното“ за най-добър филм на 22-рия "София Филм Фест".
Премиерата на документалния му филм „Последната линейка на София“ бе в „Седмица на критиката“ в Кан през 2012 г., като няколко месеца по-късно печели приза за най-добър документален филм в Карлови Вари. „Една провинциална болница“ е дебютен филм за Иван Чертов и Златина Тенева. Продуцент е Мартичка Божилова, „Агитпроп“.

В последния официален ден на СФФ гледахме премиерата на документалния филм на Милена Кънева „Ето къде си в млякото на мечтите“, който се фокусира върху същността на креативния процес на визуалния артист Михаил Михайлов и куратора Ирина Баткова, представяйки работата върху създаването на българския павилион на 59-ото Венецианско биенале на изкуствата през 2022 г. ( от 23 април до 27 ноември). След прожекцията на този великолепен филм, изкуствоведката и куратор Весела Ножарова написа на страницата си във фейсбук: „Снощи гледах филма на Милена Кънева за българският павилион във Венеция, проектът “Ето къде си” на Мишо Михайлов, куриран от Ирина Баткова. Филмът документира създаването на изложбата, но което е най-важното – много внимателно проследява логиката на произведението, разкрива принципите върху които е изградена художествената практика на Мишо. Не са спестени и напрежението около подготовката, дилемите, споровете, усилията, които стоят зад една изложба. В този разказ няма нищо излишно и нищо в повече. Чудесен ритъм, музика, която свързва действието, пълно удоволствие. Прииска ми се да има много повече филми за български художници и проекти, много по-често художник и куратор да влизат в полезрението на камерата.“

А журналистката и изкуствовед Евгения Атанасова написа: „Милена Кънева се справя чудесно като документалист и на арт събитие, и на размирна територия. There you are in the milk of dreams показва колко приятно е да имаш съмишленици като Михаил Михайлов и Ирина Баткова, да си свидетел и се наслаждаваш на творческия процес.“.
Припомняме, че миналата година на 11 януари на пресконференция, организирана от Националната галерия в Балната зала на Двореца, бяха аргументирано представени резултатите от конкурса, за който са били подадени 17 проекта за националното участие на България във Венецианското биенале. Журито бе с председател проф. д-р Галина Лардева-Минкова, изкуствовед, зам.-ректор по научноизследователската и художественотворческата дейност в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, проф. д-р Красимир Русев – художник и преподавател във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, Весела Ножарова – изкуствовед и куратор във фондация “Кредо Бонум” и куратор на българското представяне на Венецианското биенале 2007 година, д-р Боряна Вълчанова – уредник и куратор в Националната галерия, Ния Табакова – старши експерт в Държавен културен институт към МВнР, Владия Михайлова – главен куратор в Регионален център за съвременни изкуства “Топлоцентрала”, Десислава Дикова – представител на Министерството на културата. Комисар за българското участие на Венецианското биенале бе изкуствоведката и директор на Националната галерия Ярослава Бубнова. На пресконференцията беше представен и авторът на победилия проект Михаил Михайлов, който сподели ключови моменти от работата си през годините в специално подготвена презентация. „Във всички мои работи винаги си задавам въпроса: „Кой съм аз, кои сме ние, как се отнасяме един към друг и какво определя нашето съществуване?“ За мен това е основен въпрос, свързан с човешкото поведение и как трябва да се грижим за бъдещето си. Използвам различни художествени медии като рисуване, инсталация, пърформанс и видео. В творческата си работа се ангажирам със собственото си „аз“ или „аз“ във връзка с моята среда, обкръжение и ситуация. Успехът, провалът и себеоткриването, стремежът към щастие, преодоляването на ограничения, са повтарящи се теми в изкуството ми. Занимавам се с различни културни феномени, които влияят на човешкото поведение и поставят под въпрос обществото, което се стреми към съвършенство. При това използвам личността си като метафора за съществуването, егото и желанието към индивидуална самореализация в глобализираното общество.”

Филмът На Милена Кънева, която има забележителна биография като актриса, режисьор и най-вече като документалист, има множество авторитетни награди по цял свят и е снимала по всички континенти. В последните години я свърза забележително сътрудничество с Ирина Баткова в реализация на филми, посветени на визуалните изкуства. Познавайки ги, смятам, че най-вече я вълнува процеса на създаване на творбите и присъствието на автора като чувствителност, мислене, посоки на развитие в контекста на времето, в което живеем.
Такъв е и този филм, в който диша създаването, сътворяването и това е любовта и отдадеността на артиста, а и на режисьорката. Прекрасен филм.

Много са различни филмите, както посочихме в началото на текста, но има една идея, която на пръв поглед може да ви се види странна или нелогична, но ги свързва: „Любовта, без която не могат“ по песента на „Тангра“…, който както иска да го разбира… ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на продукциите

1. Екипът и участниците във филма „Оловен войник“ на премиерата му
2. Плакатът на „Оловен войник“
3. Режисьорът Костадин Бонев

4. Александър Петров
5. Константин Марков
6. Илиян Метев /л/, Златина Тенева и Иван Чертов /д/ при получаване на наградата в
Карлови Вари
7. Иван Чертов, вторият вляво, до него Златина Тенева и Илиян Метев с главните
участници във филма на премиерата в София
8. Илиян Мелтев и Мартичка Божилова
9. От ляво надясно: Ирина Баткова, Яра Бубнова, Михаил Михайлов и Милена Кънева на премиерата на филма „Ето къде си в млякото на мечтите“
10. Михаил Михайлов във филма
11. Българското участие на Венецианското биенале, 2022, във филма