Поредна прекрасна изложба изпълни галерията на Националната гимназия за приложно изкуство „Свети Лука“ в София. Експозицията „Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ с автор плакатистката Люба Томова - първият български артист, носител на Голямата награда на Международното триенале на сценичния плакат през 2022 г., включва 47 постери вдъхновени от драматургия, кино и литература, които отвеждат към социални асоциации. През призмата на автора са обърнати към общи социални проблематики, валидни и вълнуващи хората от столетия, а в днешно време са не по-малко обострени. Те са философско-социални, а не художествена реклама за културно събитие, което ги прави още по-ярки като произведения на изкуството и въздействие върху зрителя.

Директорът на НГПИ „Свети Лука” Лилия Балева открива през 2012 г. галерия на територията на училището, която работи много активно по много проекти. „Будителите”, „Учениците”, „Успешните”, „Уроците – Благодарим Маестро”, „Моят учител” и още много изложби на талантливи ученици на различните специалности в училището, изявени автори в своята област и преподаватели в НХА.

Пред учениците на НГПИ „Свети Лука” са представили свои творби в над 100 изложби изявени художници като Павел Койчев, Емил Попов, Милко Божков, Николай Майсторов, Свилен Блажев, Георги Янков, Станислав Памукчиев, Христо Харалампиев, Ивайло Мирчев, Иван Велков, Божидар Йонов, Божидар Икономов, Светлин Русев, Божидар Козарев, Стефан Десподов, Христо Явашев-Кристо, Дечко Узунов, Георги Чапкънов и много други. Учениците се включват и в социални проекти, като работят в зависимост от специалността си и се представят на национални изложби в този контекст, печелят награди. Преди време в неформален разговор Лилия Балева сподели, че трудно учениците ще посетят във вечерните часове на деня многобройните изложби в София, а може би ще предпочетат дискотеките, затова тя кани художниците да дойдат при тях. Това е изключително преживяване за младежите, а и за самите автори. Не малко от тях са завършили тази гимназия, между които е и първият професор сред възпитаниците ѝ и първият ректор – проф. Георги Янков, в момента ректор на НХА.

Но да се върнем към изложбата на Люба Томова, която се откри на 19 април. Няма да крием, че нерядко подрастващите са малко отегчени от начина, по който изучават класически произведения, а сега в изложбата откриха нещо различно, което комуникира с тях, с техните лични вълнения. И по свой начин откриха, като видяхме интереса им към експозицията и дългите им разговори с художничката. Защо Шекспир, Сервантес, Чехов, Йовков, Радичков и т. н. са ни толкова важни днес не само заради художествения прочит, а и най-вече за смисъла на живота в объркания ни свят. Плакатът сам по себе си провокира идеи – лични, творчески или тенденции в културата, в обществото, а и към най-младите, бъдещи творци.  Затова е важен некомерсиалният плакат, защото зад тази позиция стои само авторът, но той ни провокира да се замислим, младите още повече. Те сега изграждат стандартите си за човечност, за разбиране на другия и още повече какво ни дава изкуството. Социалният плакат винаги е съществувал в една или друга форма от момента, в който това изкуство тръгва да се развива. Люба Томова е първият български артист, носител на Голямата награда на Международното триенале на сценичния плакат в почти 30-годишната му история на 10-ото юбилейно издание 2022. Тя е авторитетен автор в гилдията си с награди в различни издание на Триеналето на сценичния плакат, Биеналето в Габрово, с международни успешни изяви в Полша, Чехия. Излагала е свои творби в месарница, в библиотека, в изоставено промишлено хале. Но най-важното е, че работите ѝ са свободни и необременени от комерсиалното „менгеме“ на възложителя, като са вдъхновени единствено от личния ѝ мироглед, емоцията и универсалността на внушението, което отправят. Люба Томова има какво да каже със своите плакати. Изрича го с категорични и силно въздействащи образи, извеждащи общочовешки идеи, които на моменти са брутално натуралистични, провокиращи и откровени.

Неслучайно Люба подкрепя тази „нова“ формула на творческо общуване със света с находчивото мото „Защото стената не е само на улицата“. (където е прието, че е мястото на плаката). Проектът „Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ представя развитието на Люба Томова като автор и плакатист, неподвластен на визуални моди и дизайнерски тенденции. Изложбата в НГПИ „Св. Лука“ я срещна очи в очи с най-младата публика и водиха диалог заедно за времето, в което живеем през произведения, които, учат или са чели, или гледали, познават, но винаги могат да открият нещо ново… Видяхме го, защото след откриването на изложбата от директорката Лилия Балева, Люба Томова дълго разговаря с учениците, а те я питаха, интересуваха се.

Според Люба Томова, плакатът като всяко друго изкуство търпи своите метаморфози и не смята, че максимата „Плакатът е на улицата“, както го определят някои автори, е валидна. Дни преди откриването на 10-ото Триенале на сценичния плакат на 1 ноември миналата година тя сподели за „въпреки.com”: „Говоря за плаката като изкуство, не говоря за афиша, не говоря за това, което гледаме по улиците. Качеството на това, което се е произвеждало преди, е могло да се нарече плакат и е могло да се разглежда като изкуство. Сега това, което се случва, е чиста проба реклама, която трябва само да обслужва търговската част на нещата. За мен истинският плакат, в смисъла на произведението, вече влиза в галериите. Някога театърът е тръгнал от улицата и е влязъл в залите – смятам, че това в момента става с плаката. Усеща се огромен глад и необходимост от плаката и това се вижда от множеството форуми, които се организират по света. Всеки ден някой пуска нова тема за работа в интернет пространството, има нови конкурси. Това не е комерсиалният плакат, който ние виждаме на улицата, който би трябвало да храни нашето съзнание. Това е съвсем друго. Убедена съм, че плакатът търси ново пространство, търси нов начин за изява, по-скоро, за една по тясна публика.“, с убеденост каза тя и продължи: „Плакатът сам по себе си провокира идеи – лични, творчески или тенденции. Както преди в годините на социализма сме гледали петолъчките, така сега, примерно, повечето плакати, които се правят в момента, са против войната в Украйна, колко неща са се направили против войната във Виетнам навремето. Това е естествената реакция на хората, за да покажат позиция. И затова казвам, че е важен некомерсиалният плакат, защото зад тази позиция стои само авторът. Не стои колектив, не стои партията-майка или нещо друго. Но социалният плакат винаги е съществувал в една или друга форма от момента, в който това изкуство тръгва да се развива.“

„Наблюдавайки последните три години от развитието на Люба, си мисля, че това е формата на най-съдържателната част на постера в нейните плакати. Едновременно не е поръчков, защото нейните плакати няма как да бъдат поръчани от никой.“, казва за нея Димитър Трайчев,  един от най-знаменитите ни плакатисти и продължава: „Никой не би си сложил главата на дръвника с такива плакати като на Люба. Но пък защо да не пробва. Аз съм сигурен, че те ще са много по-вкарващи в салона публика.“  

Интересно е и какво казва съпругът на Люба, също плакатист, доц. Ненко Атанасов, преподавател в НХА - в катедрата „Плакат и визуална комуникация“: „Съвременните режисьори, при моите уважения към всички тях, но благодарение на тях е това дередже, в което се намира театралният плакат. Те не смеят да рискуват, разчитат на елементарни визии, с които смятат убедено, а смятам, убедено, че не са прави, че визиите на звездата и на актьорския състав ще вкара публиката в залата. Не е така. Готов съм да се обзалагам с тях да видим как коя концепция ще има успеваемост – дали един художествен плакат или един нищо незначещ афиш.“, категоричен е Ненко Атанасов, а той има дългогодишни наблюдения и познания и самият той е завършил навремето НГПИ „Св. Лука“

Независимо, че са състуденти от Академията, семейство с дъщеря, която върви по пътя им на художници, но в друга посока, техните изразни средства са различни, дори концепциите за плаката като философия. Не работят заедно. Естествено, че си дават съвети един на друг, че си обсъждат нещата по отношение на реализация им, но в личното творчество всеки си е сам за себе си.

Припомняме всичко това и заради факта, че изложбата „Асоциално за социалното. Некомерсиален постер“ в НГПИ „Св. Лука“ е първата самостоятелна изложба на Люба Томова в София. А реакцията, интересът на учениците, беше възхитителен. Те така са научени да срещат твореца в собственото си училищно пространство и чрез изкуството му да откриват, разбират и тръгват по своему, към пътя, който са избрали…Тяхно е бъдещето.

А Люба Томова, вероятно, им е казала това, което каза и на нас: „Аз не работя по задание! Когато бяхме студенти в Академията по плакат, един наш професор каза: „Плакатът е произведение върху произведението.“. Ако говорим за това какво е плакат и да го сравним с това, което се случва в момента. Затова казвам, че е произведението върху произведението – вече влиза в галериите, където има друга публика. Провокацията си съществува и си носи всичко и хората, които се интересуват са на друго ниво от това, което е улицата. Провокацията от литературата и театъра не е буквална. В началото, когато започнах с Шекспир, провокацията дойде от нашата дъщеря и интереса ѝ към сонетите на Шекспир. После, когато започнах да чета… Това човечество – бомби, оръжия, какво ли не изобрети и в същото време точно тези общочовешки правила, за които се бори толкова време – за морал, за ценностна система…Тези въпроси остават отворени. Те са нерешени и затова тези произведения са актуални, още се поставят творбите на големи автори и се  играят и са тема на обсъждане. Тези плакати са по-скоро социални плакати зад тези произведения.“. Според нея, написаното от Достоевски, Гогол, Чехов са вечните проблеми в едно общество, които са останали актуални толкова години и нищо не се променило. И реагира на коментара ни с днешна дата, че като че ли днешните ръководители на Русия, които започнаха така брутално агресията срещу независима Украйна, май не са ги чели. А тя е лаконична: „Ако ти прочетеш Гогол и Чехов, никога няма да направиш такава крачка, нито една война…“. В контекста на думите ѝ ще цитираме отново Димитър Трайчев, който казва по повод на нейния художествен проект „ Асоциално за социалното“: „Дизайн, готов да понесе несподелимата болка, която носи истината.“

Тези изложби в галерията на НГПИ „Св. Лука“ са преживяване за учениците. В учебните стандарти ги наричат „извън класна работа“, звучи формално и скучно като определение. Тук кипи живот, радост, интерес, любопитство. И те не са само за учениците и преподавателите, немалко от които изявени художници в своите области. Идват и много гости – приятели, преподаватели от НХА и други средни училища по изкуствата. Изложбата на Люба Томова уважиха и двама ректори на Академията – сегашният проф. Георги Янков, завършил тази гимназия и проф. Божидар Йонов, ректор в периода 2003-2007 г., един от създателите преди 30 години на Международното триенале за сценичния плакат заедно с незабравимия художник Божидар Икономов (1943-2016) и Албена Спасова.

Забележителната изложба на Люба Томова предстои да бъде експонирана през есента във фоайето на Сатиричния театър „Алеко Константинов“, а в края на годината –  в Арт център – Банкя. Заслужава си!

Текст: „въпреки.com”

Автор на всички снимки е Стефан Марков

1. Люба Томова /л/ и Лилия Балева /д/ на откриването на изложбата

2. От изложбата

3. От изложбата

4. Люба Томова и учениците

5. От изложбата

6. Люба Томова

7. Люба Томова и учениците

8. Проф. Божидар Йонов /л/, проф. Георги Янков /ц/ и Люба Томова

9. От изложбата

10. От изложбата