Много силно стихотворение на поета, философ и драматург Стефан Иванов е своеобразната емблема на изложбата „Страх и любов“ в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ.  Великолепното пространство, в което са представени част от творбите на забележителната ни скулпторка, обичайно е вдъхновение за куратори и творци да съжителстват с нея със свой съвременен прочит за света и човека като вълнение и възможност за артистична изява.

„Изложбата разглежда темата за страха и любовта като два полюса на човешкото поведение. От едната страна са човешките страхове, които ни спират да бъдем себе си, да следваме желанията и мечтите си. От другата страна е любовта, която може да ни помогне да преодолеем тези страхове и да бъдем пълноценни и достойни за (себе)уважение личности. Изследването ни обхваща различни аспекти на човешките страхове: страх от смъртта, от самотата, от различното и непознатото; страх, че нещо лошо ще е случи на теб и близките ти; социалните страхове – от неодобрение от общността, от неспазване на обществените норми, от неуспех, както и особено интересния феномен: страх от любовта (филофобия).“, пише във въведението си към експозицията кураторката Галина Димитрова-Димова.

При откриването на изложбата тя преди всичко благодари на Аделина Филева, директор на СГХГ, която я поканила да направи експозицията във „Васка Емануилова“. За кураторката това е много интересен процес и истинско предизвикателство да работи по темата с творците и пространството на галерията, специално. За нея галерия „Васка Емануилова“ е първата точка на вдъхновение и да се обърне към тема, свързана с човешките чувства, по-екзистенциални проблеми, които я занимават в последните години. Но и признава, дръзнала да насочи натам вниманието си към страха и любовта в наши дни, защото цялостният ѝ замисъл бил да покани съвременни художници, с които заедно да покажат какви са страховете на съвременния човек и как биха могли да бъдат преодолени. По този повод Галина Димитрова-Димова споделя: „Четох много по темата и повече за свободата ни и именно това, че страховете на хората се преборват именно с любовта. Това, което изглежда като много лесно решение, никак не е просто да се постигне. Защото аз лично наблюдавам, особено през последните години, в които се случи пандемията от Ковид-19, която диво завладя света и предизвика нови страхове, които пък доведоха изолацията, направиха още по-силно осезаема самотата у хората и липсата на контакт между тях. Изведнъж отново поставиха на преден план страховете. Това беше отправната точка за този проект. Беше много трудно от една такава тема да стигнеш до такъв визуален проект на представяне. Благодарение на чудесната колаборация с художниците, успяхме да постигнем това. Ние в никакъв случай не можем да претендираме, че я изчерпваме. По-скоро даваме, надявам се, повод за размисъл, нови идеи, както и предложение за нови идеи и да бъде помислено.“ Тя благодари и на художниците, които участват в проекта Ариел Рейхман, Венелин Шурелов, Викенти Комитски, Деница Милушева, Елена Белантони, Елена Назърова, Харита Асумани и на Стефан Иванов за специалното участие. За всички малко по-долу в текста.

В годините във „въпреки.com” винаги с много респект, уважение и възхищение сме писали и ще продължим за проектите на СГХГ и филиалите ѝ. И сега изложбата „Страх и любов“ отново и за нас като зрители и журналисти е едновременно и интимно преживяване, но води и към размисъл за света, в който живеем и как се справяме или не с емоциите си в личностен и глобален план. Но една изложба е не само креативен проект и творчески процес за създателите му, но и много организационна работа, привличане на партньори и още много дейности. В този контекст, при откриването на изложбата Аделина Филева сподели: „Често ние имаме нужда от едно рамо, което да ни помогне, проектът да бъде изведен докрай. Благодаря на фондация „Зингер - Захариев“, които веднага откликнаха, за да можем ние да подготвим тази изложба с интересното име и тема „Страх и любов“. Това са емоции, които са познати на всеки един от нас и могат да бъдат интерпретирани, изживени по различен начин. И това са направили художниците, които участват в експозицията. Благодаря им, че те заедно успяха да подготвят изложбата!“

Фондация „Зингер - Захариев” е създадена от Катрин Зингер и Камен Захариев – немско-българско семейство, колекционери и меценати. След дълги години в чужбина, основателите вече посвещават голяма част от живота си на България и допринасят за развитието на страната и хората. Съвместната им цел е изкуството и културата да бъдат поставени във фокуса на обществените обсъждания за подобряване на всекидневния живот. Така са формулирали на интернет страницата на фондацията своята мотивация да подкрепят българската култура.

Катрин Зингер и Камен Захариев бяха видимо развалнувани от изложбата и радостни, че имат принос в успешната ѝ реализация. „Нашата фондация си е поставила за цел от няколко години да бъде катализатор на процесите в съвременното изкуство в България. Както знаем, в химията катализатор е много малко вещество, което предизвиква по-големи реакции. Нашата идея е като скромна фондация да можем да катализираме тези процеси. Нас ни интересува предимно откриването на взаимодействието между български и чуждестранни артисти и съвременното изкуство да се развива извън София. Всичко останало е много индивидуално. Специално нашата поддръжка за тази изложба се основава на нашето уважение към СГХГ, институция, която работи много сериозно в тази посока. Освен това – много обичаме това пространство. Аделина Филева е от най-ерудираните професионалисти в българската сцена на съвременното изкуство с дългогодишен опит. Специално за тази изложба много индивидуално изживян кураторски подход – едва ли не като артист-куратор, много ни харесва. И последно – подборът на артистите е голям, широк, интересен, има международна връзка, което е отделен елемент за нашата подкрепа. Радваме се много, че е толкова успешно реализиран проект!“, каза Камен Захариев и от името на съпругата си Катрин. Усещаше се обич в думите му. А като се огледаме в света около нас, където като че ли любовта я няма, осъзнаваме и смисъла на подобни проекти, които преди всичко са посветени на човешкото, изразено чрез изкуството.

И да дадем думата на участниците в изложбата, на които кураторката Галина Димитрова-Димова е задала въпроса: Какви са според Вас страховете на съвременния човек и как любовта може да помогне за преодоляването им?

Ариел Рейхман (Израел/Германия), „И всичко, което тя искаше, бе да го върне обратно вкъщи“, 2015, скулптура, малък обект, пяна, пера, боя, вариращи размери.

Това е много сложен въпрос. Мисля, че съвременният човек се сблъсква с много страхове и тревоги, особено в сегашната ни социална и политическа сфера. Страхът е силно свързан и с представата за (не)безопасност. Независимо дали става дума за физически страх, какъвто колективно изпитахме чрез пандемията от Ковида, или за психически и социален страх с възхода на крайната десница (и какво означава това за малцинствата), бежанската криза и настоящата война в Украйна. Това са в допълнение към "нормалните" страхове, които всяко човешко същество на всяка възраст изпитва през живота си. Колкото и наивно да звучи, любовта е супергероят срещу страха. И страхът, и любовта са силни емоции. Там, където любовта се изпитва и споделя, не остава място за чувството на страх.

Елена Белантони (Италия), „Corpo Morto (Мъртво тяло)“, 2021, видео, 10 мин.

Съвременните мъже и жени могат да изпитват страх по различни причини, като лична безопасност, здраве, икономическа несигурност, социална изолация, климатични промени и политическа нестабилност. Много хора в съвременното общество са преживели травми, било то от лични преживявания като злоупотреба или насилие, или от колективни преживявания като война или природни бедствия. Това може да доведе до засилено чувство на страх и свръхгрижовност, тъй като мозъкът остава в състояние на повишена готовност за потенциални заплахи. Любовта осигурява емоционална подкрепа: когато се чувстваме обичани и подкрепяни, е по-вероятно да се чувстваме уверени и способни да се изправим срещу страховете си. Като цяло любовта може да помогне за преодоляване на страховете, като повишава чувството за сигурност, учи ни да бъдем уязвими и ни напомня за стойността на живота. Чрез артистичната практика можем да навлезем в тези колективни и индивидуални страхове, да започнем да ги назоваваме и да ги трансформираме в нещо друго чрез съзнателен поглед.

Венелин Шурелов (България), Събиране и изваждане, 2010, серия рисунки, молив върху амбалажна хартия, принт върху хартия, 50х50 см.

Не знам. Този въпрос е по-голям от мен. Забелязвам нещо особено. Съвременният човек обича страховете си. Как решаваме този феномен? Особено натрапчиви са случаите, когато човек е в някаква зависимост или полза от тях. Влюбени в колективните или собствени страхове са повечето политици, националисти, патриоти, популисти, инфлуенсъри, радикали, расисти, хомофоби, журналисти, активисти. Създава се обществено усещане за вкопчване в различни апокалиптични сценарии, които парадоксално имат претенция за защита, но създават поредната разделителна линия. Някаква странна загриженост без любов, без милост, без съчувствие. Как любовта преодолява страховете е тайна, но и неотменима възможност. Понякога е необходимо да обикнеш себе си, понякога друг човек или някаква идея. Винаги има начин.

В неформален разговор за „въпреки.com” Венелин Шурелов сподели, че рисунките са от времето, когато е бил по резидентска програма в Норвегия, една година след като е починал баща му…

Викенти Комитски (България / Германия), Locus of Control, 2023,  асамблажи

В съвременната култура има интегриран страх от провал, от загуба на контрол. На някои езици влюбването е свързано с падане (to fall in love), да загубиш почва под краката си. В съвременността има страх от това падане (Жижек). Страхът идва от егото, в любовта егото се дезинтегрира. Егото е структура, любовта хаос.

Деница Милушева (България), „Камъкът осъден да тежи”, 2018, обект, мраморна плоча, 70х30 см, текст

Един от страховете на нашето съвремие е страхът от любовта (Philophobia), този страх ни спира да се свържем с другите, да позволим да ни познаят такива каквито сме. Страхът от това как ще се представим, как ще изглеждаме, какъв свой аватар ще изберем за срещата с външния свят. Любовта не е ли първо разбиране за това кои сме ние и приемане на другите такива каквито са? Страхът да се изправим пред външният свят - разголени и уязвими - ни предизвиква да се потопим дълбоко в нас самите и да разберем кои сме ние? За да може любовта да ни помогне да се справим със страховете на съвременния свят, може би ще трябва да преосмислим радикално разбирането за любов или да се върнем към нейният корен.

Харита Aсумани (България), Първа целувка / First kiss, 2023, Последна целувка / Last kiss, 2023, диптих, акрил върху платно, 100 x 130 см всяка

Съществува един особен страх, понякога недоловим, но присъстващ. Това е страхът да загубим способността си да обичаме. Той ни кара да се питаме “Обичам ли наистина?” и насочваме поглед към любимия, за да си припомним, че “Да”. Любовта е в способността да изпитваме тиха еуфория или изненада от начина, по който бъденето на някого или нещо влиза в съглашение с нашата субективна нормалност. Това бъдене или съществуване само по себе си трябва да е наблюдавано, регистрирано и прието по начин, възможен за нас. Причините за това приемане понякога се реализират в несъзнаваното и нямат рационална основа. Условия за любовта все пак има. Тя има нужда от обекти за изследване. Откритията на това изследване трябва да извикат някаква реакция и тя да се превърне в необходимост. Дори в мита за майчината любов има условия, въпреки че е сочена за безусловна. Майката утвърждава ролята, в която се припознава, през обичането на рожбата. Мисля, че всеки от нас изпитва някакво егоцентрично задоволство от способността да обича, гъделичкане.

Елена Назърова (България), Без заглавие, масло върху платно 2023 от цикъла живописни творби "Smoke and Mirrors"

Страхуваме се да бъдем истински и откровени, защото обществените структури, в които ни се налага да заемаме своето място, изискват от нас роля много далеч от това. Любовта е приемане и обич на другите и на себе си в тяхната/своята действителност. Вярвам, че повече практика на приемане и солидарност могат да направят хората по-смели да бъдат себе си и да променят тези структури.

Стефан Иванов (България), „Страх“, стихотворение, 2023

Разнообразни и големи. Страх от болести, война, климатични промени и изчезване на животински видове. Страх от уязвимост, интимност, разговор, близост и обвързване. Страх от промяна, дълбочина и сериозност. Страх от откритост, тишина, мълчание и честност. Страх от другия, непознатото, истината, знанието, незнанието и реалното. Страх от смъртта и страх от живота. Любовта към себе си (да не се бърка с егоизъм) и към някой друг, не към идея или предмет, може да е противоотрова. Любовта към нещо друго, към нещо живо, към животни и растения, може постепенно да заличи страховете, може стъпка по стъпка да ги превърне в грижа, отговорност, удоволствие и топлота. Любовта ражда любов. Тя кара страха да се засрами и да изчезне безследно.

беше ме страх да говоря

и започнах да пиша

беше ме страх да споделя написаното

и го четях на глас пред хора

страх ме беше да общувам с момичета

и затова започнах да ги слушам

страх ме беше да се погрижа за себе си

и тръгнах да спасявам другите

страх ме беше от болести

и влизах в болници и спешни отделения

страх ме беше от великото

и се вгледах в прашинката

страх ме беше от министър-председателя

и излязох на площада

и гласувам всеки път

страх ме беше от главния прокурор

и станах съдебен заседател

страх ме беше от самотата

и започнах да обичам

страх ме беше да не умра

и започнах да живея

страх ме беше

страх ме е и днес и

правя нещо по въпроса

страх ме беше да не те изпусна

и да заспиш за хиляда години

и те изпуснах

и животът не е сън и не е страх

страх ме е

че не мога да направя сделка с бог

и да те върна

страх ме е от това

което съм

и се опитвам да се променя

защото отдавна ми омръзна

самодоволната гримаса

на страха

Да завършим с великолепното стихотворение на Стефан Иванов. Но има и още нещо – този проект на СГХГ е поредното красиво доказателство за работата на екипа и ангажираните в него, специално подготвените материали и текстове на кураторката Галина Димитрова-Димова. Работи се с мащаб, въображение, познание, артистичност по проектите на СГХГ.

Изложбата „Страх и любов“ в галерия „Васка Емануилова“ продължава до 11 юни. Преживейте я!

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

1. От ляво надясно: Деница Милушева, Венелин Шурелов, Харита Aсумани, Стефан Иванов, Катрин Зингер, Галина Димитрова-Димова, Аделина Филева и Камен Захариев

2. Галина Димитрова-Димова, Аделина Филева и Камен Захариев

3. Галина Димитрова-Димова и Стефан Иванов

4. От изложбата

5. От изложбата

6. Катрин Зингер /л/ и Галина Димитрова-Димова /д/

7. Венелин Шурелов, от серията рисунки „Събиране и изваждане“

8. Елена Белантони, „Corpo Morto (Мъртво тяло)“, видео

9. Харита Aсумани, Първа целувка / First kiss, Последна целувка / Last kiss, диптих

10. Деница Милушева, „Камъкът осъден да тежи”

11. Венелин Шурелов и Галина Димитрова-Димова

12. Харита Aсумани и Стефан Иванов