За Майсторския клас на Вера Немирова в НМА „Панчо Владигеров“

Тази година е под знака на две прекрасни годишнини – 100 години на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и 125 години на Националната художествена академия. И двете академични институции са създавали и създават артистичния талантлив елит на страната ни, прославящ ни по света.

Тази седмица държим да отбележим забележително събитие, в което талантливите студенти от Вокалния факултет на Музикалната академия се представиха прекрасно, водени от оперната режисьорка Вера Немирова. Тя е сред най-авторитетните фигури в Европа в областта на оперното изкуство. За първи път води майсторски клас със студентите по оперно пеене в Академията и изготвяне на спектакъла „В очакване на Моцарт“. Ръководител на проекта от страна на академичната институция е гл. ас. д-р Нона Кръстникова.

„Те са като всички студенти по света. Новото поколение е много по-различно от това, което срещнах там преди 10 години. Имат съвсем различни биографии.“, каза знаменитата оперна режисьорка Вера Немирова на срещата с нея в рамките на „МоцАрт“ фестивал в Правец, ден преди премиерата на музикалния ѝ спектакъл „В очакване на Моцарт“ с участието на студенти по оперно пеене в НМА „Панчо Владигеров“.

Представлението на сцената край езерото беше и финалът на майсторския ѝ клас във вокалния факултет на Академията, посветено и на 100-годишния ѝ юбилей. А маестра Немирова продължава: „Идват от коренно различни места по света, имат много различни култури в себе си. Генно българското е малко, но това не е лошо, това ги прави граждани на света. Първите native граждани на света, първите digital native на света, които са много често и двуезични, дори мислят на един език, но говорят и български перфектно. Това е интернационализъм poor, много са интересни, много са бързи, но има и нещо много българско и това е тяхната свръх емоционалност и душевност. Има неща, които на тях няма нужда да им обяснявам, които те по принцип могат и разбират, без думи или от две думи. Докато, като работиш с хора от съвсем друга култура, е по-сложно“.

Тя споделя и детайли от процеса на работата си със студентите: „Младият оперен певец на сцената винаги е предизвикателство, но тъй като срещам винаги различни хора, променям наредбата на програмата, според това какви музикални номера изпълняваме. Ето един пример с арията на Тамино (от „Вълшебната флейта“), тенорът Стоян (Буюклиев) ми писа посред нощ, след като му казах, че няма ария, защото за трудния квинтет няма аранжимент за теноровата ария. Но той ми написа: „Маестра, аз си поиграх няколко часа през нощта и си написах аранжимент за арията, ако искате, погледнете го. Моля, пуснете ме да изпълня моята ария на Тамино в първо действие на „Вълшебната флейта“.“ Казах, добре, правим го. Погледнах го и аз, Алекс Атанасов (талантлив контрабасист, вдъхновител на младия камерен оркестър Drop Down Community) прие аранжиментите, защото той е главното действащо лице по аранжиментите. Одобри го, значи може да мине към другите…При първата среща с оркестъра всичко трябва да е ясно, защото с оркестъра (диригент - Деян Павлов) няма толкова много репетиции и те са много заети. С тях имахме точно три срещи. Днес – една, пред генерална репетиция и една свързваща. Имахме три оркестрови репетиции, в които е ясно как ще протече програмата. Аз съм свикнала да работя така, защото с оркестъра винаги времето е много кът. Иначе ние започнахме на 8 август (спектакълът беше на 21 август). От резултата не се вижда, че толкова кратък период сме имали. Това е така, защото всички даваха всичко от себе си и в краткия срок, който имахме за работа, те направиха невъзможното възможно, защото работеха като под някакви наркотици. Само, че не са консумирали такива. Всичко беше музиката и креативен дух“. Гордее се със студентите Вера Немирова, а и с право, защото „В очакване на Моцарт“ беше вълнуващ  спектакъл с чудесните изпълнения на младите хора и освободеността им като поведение и пластика на сцената, в които се усещаше любовта и удоволствието, с което го правят. Сюжетът - група млади оперни певци се срещат в чакалнята на надеждите. Времето минава, те се разминават един с друг в очакване на мечтани ангажименти. Те делят един и същи стремеж… Към сцената. Те пеят срещу отчаянието…Чакат Моцарт. А изпълняват арии и ансамбли от Моцартовите опери „Сватбата на Фигаро”, „Така правят всички“, „Дон Жуан”, „Вълшебната флейта”. Освен текстове от оперите, в спектакъла са включени текстове на Самюел Бекет и импровизации, решени в подготовката на спектакъла. Той е красивият и блестящ финал на Майсторския клас на изключителната Вера Немирова в НМА. Прекрасни гласове, артистизъм, освободеност на сцената независимо от микрофоните, показаха младите хора и заедно с това огромното удоволствие, с което го правят. И тук ще цитираме написаното за спектакъла в социалната мрежа от Нона Кръстникова, оперна певица и вокален педагог: „Безумно съм щастлива и горда с това творческо семейство, което се роди по време на Майсторския клас на Вера Немирова в НМА! Обединени около изключителния гений на Вера, всички не само се развиха, но и надскочиха себе си! Вера - твоята сила и гениалност ни изстреля в Космоса! Безкрайна благодарност на Борислава Танева - за идеята и осъществяването ѝ, Боряна Ламбрева, корепетитор, Маестро Деян Павлов, Струнния квинтет, Ванеса Цветкова и Константин Вълков – корепетитори, и най-вече на певците, артистите, които вече спокойно могат да се конкурират с оперните певци на сцена, студентите от НМА!“. Много силни и точни думи за това, което видяхме и преживяхме! А на срещата с нея, запитана кой е учителят, когото не е срещала, но смята за свой водач, тя отговори, без да се замисля: „Моцарт!“.

В дните на провеждане на майсторския клас, Вера Немирова губи майка си, прекрасната оперна певица Соня Немирова, изградила блестяща кариера в Германия. За Вера тя е и човекът до нея в творческите ѝ изяви в най-авторитетните оперни театри в Европа. Била е неин драматург, съветник в работата с артистите, като човек знаещ сложната душа на колегите си и не лекия път за изграждане на всяка роля на сцената. Работила до последния миг от живота си, дори присъствала на първите срещи със студентите на дъщеря ѝ в майсторския клас. Вера ѝ обещала да не спира работата си, а и както споделя: „Не бих могла да причиня травма за цял живот на тези млади хора, че точно преди готвения ни заедно спектакъл, ще се откажа, за да се затворя в личната си болка.“. И те разбрали каква е личната ѝ човешка сила и кураж в такъв момент за нея да продължат заедно напред. Тя ги обожава и те нея. На самия спектакъл „В очакване на Моцарт“ и след аплодисментите и самата публика усети тази любов, която само изкуството, добрият вдъхновен учител и емоционално мотивираните студенти могат да създадат като аура на преживяването.

Вера Немирова вярва, че този спектакъл ще продължи пътя си и на други сцени в София и в страната. Сред гостите на Вера Немирова за представлението в Правец беше и хореографът Християн Бакалов с авторитетна кариера в Европа. Той сподели за „въпреки.com”, че наскоро са работили заедно с нея в Хамбург по единствената оперета на Дмитрий Шостакович „Москва - Черьомушки“ (1958). А режисьорката има идея да я постави с участието на младите оперни певци от Академията.

С много искреност и не без болка, Вера Немирова коментира ситуацията с пандемията, която така безпардонно промени живота ни.

„Ковидната обстановка беше един кошмар за всички театрални, музикални и оперни дейци, защото ни затвори за дълго време устата между четирите стени и нямахме възможност да имаме контакт с живата публика. Артистите плахо да се покланяха пред празната зрителна зала. Разбра се като послание, че ние не можем без зрители. Нашето изкуство става безсмислено. С един клик можеш да гледаш спектакъл, но това е малка възможност да се замени живото преживяване на един концерт, опера, или театрално представление. Хората превъртяха и се разболяха. Натоварващо е за психиката. Сега отварят по-малко, тук е много по-свободно. Там работехме до края на юли „Кармен“ с разделен хор и всички с маски и то не тези тъничките, а с NF 95 маски – задължителни, тест всеки ден, важното е да се работи“.  В този контекст каза: „На 22 октомври най-после ще види бял свят този злощастен „Дон Карлос“, на който прекратихме репетиционен процес в ковидна обстановка през март 2020. Щеше да участва много звезден състав. Репетирахме цял месец и ни спряха. Премиерата трябваше да бъде на Великденския фестивал в Залцбург и след това в Дрезден, защото е копродукция с опера Земпер. Сложиха сцената в Залцбург, ах, колко хубаво, и я разрушиха. Но я опаковаха и я докараха в Дрезден. България избра по-добрия път. Тук е по-интересното полукълбо, по друг начин нещата се гледат, правят, подраства едно много интересно поколение. Сега курсът ми в Академията доказва колко талантливи са младите оперни певци, какъв ентусиазъм имат, какво желание имат и поглед върху нещата именно, защото имат достъп до модерните медии и гледат всичко, което се прави по света. Малко или много се ориентират. Има нови тенденции и огромно желание за напредък. Много ми харесва да работя тук, защото там едва ли не вече всички книги са прочетени и всички теми са изминати, всички извращения изпробвани и не може човек никого да уплаши или да го примами да излезе измежду храстите. Журналистите скучаят и по принцип пишат лоши критики за всички.“

Щастлива е, че след Дрезден отново ще дойде в България. „Радвам се отсега страхотно, защото ще правя „Ариадна на Наксус“, една творба на Рихард Щраус, която не е прозвучала още тука. Тя беше една от ключовите роли на моята майка Соня Немирова, която почина на 13 август 2021 г. и аз бих искала да я посветя на нея, в нейна памет“. За работа с певците в Националната опера и балет Вера е поканила забележителната ни оперна прима Анна Томова-Синтова, световно призната изпълнителка на Щраус. „След това през януари 2022 ще има една много интересна възстановка на моята „Дама пика“ във виенската Щатсопера с много интересен нов руски състав - Олга Бородина ще е старата графиня, на пулта ще бъде Валерий Гергиев. И се надяваме наново да впечатлим виенската публика“, отбеляза най-краткосрочните си планове режисьорката.

Вера Немирова е родена в София, в семейство на артисти. Майка ѝ - Соня Немирова (1942-2021) е оперна певица, баща ѝ е оперният режисьор Евгени Немиров (1916-1981), син на писателя Добри Немиров (1882-1945). През 1996 г. Вера Немирова завършва Музикалната академия „Ханс Айслер" в Берлин със специалност „Оперна режисура“. През 1999 г. завършва второ висше образование със специалност „Музикална режисура в медиите - видео, телевизия и кино“. От 1998 г. започва самостоятелна режисьорска дейност с постановки в Германия, Австрия, Швейцария, Латвия, Румъния и България.

Очакваме с нетърпение новата постановка на Вера Немирова „Ариадна на Наксус“ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет!

Текст: „въпреки.com”

 

Снимки:

1.     След спектакъла „В очакване на Моцарт“ Вера Немирова и студентите, снимка: архив на фестивала

2.     Оркестърът и диригентът Деян Павлов /д/, снимка: архив на фестивала

3.     От спектакъла „В очакване на Моцарт“, снимка: архив на фестивала

4.     От спектакъла „В очакване на Моцарт“, снимка: архив на фестивала

5.     От спектакъла „В очакване на Моцарт“, снимка: архив на фестивала

6.     От спектакъла „В очакване на Моцарт“, снимка: архив на фестивала

7.     Вера Немирова /л/, снимка: архив на фестивала

8.     Вера Немирова на среща с публиката, снимка: архив на фестивала

9.     Диригентът Деян Павлов, снимка: архив на фестивала

10.  Хореографът Християн Бакалов, снимка: Стефан Джамбазов

Моля почакайте...