Романът на Милен Русков „Възвишение” излиза и на унгарски език. Това стана ясно на срещата в Къщата за литература и превод в София с преводача Петър Кръстев. Той е подготвил вече превода и се очаква да излезе в началото на 2018 година.

Романът „Възвишение”, който беше сред  13-те лауреати на Европейската награда за литература за 2014 година /тази година българският лауреат е „Остров Крах” на Ина Вълчанова/ е много трудно преводим на други езици. Причината е, че Милен Русков използва един специфичен език, който създава особена атмосфера, но трудно може да бъде предаден при превода. Но точно тук е и приносът на Петър Кръстев. По начало преводът може да бъде направен на стандартизиран език, както е с полския превод, но така ще се загуби ароматът и специфичността на романа, сподели преводачът. И той е избрал друг подход. Открил е най-близък до духа на романа един трансилвански диалект. Но, разбира се, това е било свързано и със съответни редакции от хора, които разбират този диалект. Така Петър Кръстев е направил един път стандартизиран превод на унгарски език, след това през речници е променял думи на този диалект, после идва и редакция на млада писателка, владееща този диалект. Наистина, това е дълъг път, но както каза преводачът, той превежда само това, което му харесва и би го превел даже и без пари. Не, че отказва възнаграждение, но критерият не е заплащането. Впрочем, Милен Русков, който също беше на срещата, сподели че по подобен начин е бил осъществен и английският превод на книгата.

Хубаво е, че тази новина излиза в навечерието на 180 – та годишнина от рождението на Васил Левски. Защото в романа присъства по особен начин великият българин, както и неговият съратник, но и антипод Димитър Общи. А иначе предстоят различни събития по повод кръглата годишнина от рождението на Левски. Не всички от честванията са спонтанни, което е обяснимо, но и като че ли хербаризират мястото на Апостола. Имали сме възможност да наблюдаваме кипежа в отношението към Левски по повод неговата 150 годишнина. Но тогава някак си хората го възприемаха като морален коректив на едно управление, което след две години щеше да падне. Левски беше най-големият дисидент през 1987 година и това беше естествено, защото неговите мисли за демокрацията и ролята на народа в управлението, въобще не бяха угодни на тогавашните управляващи. Сега има демокрация от гледна точка на системата, но все още не сме решили въпроса с корупцията и с „чистата и свята република”. Иначе събития има в следващата седмица и дано бъдат така искрени и спонтанни, както заслужава Апостолът.

В София основното са тържественият концерт в Парка на Военната академия от 20 часа на 17 юли с изпълнението на ораторията – реквием „Васил Левски” от Боян Икономов по текст на Димитър Точев. Със солисти Габриела Георгиева – сопран, Цвета Сарамбелиева – мецосопран, Веселин Михайлов – баритон и четец Николай Петров. Диригент е Борис Спасов. А на 18 юли от 11 часа в Борисовата градина пред бюст-паметника на Апостола на свободата ще бъде тържественото честване на 180-годишнината от рождението на Васил Левски. В програмата, организирана от Столична община, ще участват актьорите Мариус Донкин и Красимира Кузманова, Теодосий Спасов, мъжки камерен хор „България” и Гвардейският представителен духов оркестър. Слово ще произнесе кметът на София Йорданка Фандъкова.

Миналата седмица писахме, че изложбите и галериите в София вече се отправят в лятна почивка. Но не е съвсем така. И една изложба в столичната галерия „Райко Алексиев” заслужава внимание. „Глинена гора” е заглавието на изложбата керамика на Христо Йонков, която продължава до 29 юли.  Христо Йонков е един от най-изявените съвременни керамици, с многобройни участия в национални и международни изложби, пленери, симпозиуми по керамика. До неотдавна името му се свързваше и със Средното художествено училище за приложни изкуства в Троян, на което той бе дългогодишен директор. Изложбата „Глинена гора“ е посветена на неговата 70-годишнина и е част от Международния фестивал на съвременната керамика. Творбите, събрани в нея, са създадени през последните пет години и са вдъхновени от природата и архитектурата. Усещането за топлина и органичност се допълва от естествения цвят на глината. „Този начин на работа създава една непосредственост, пластична чувствителност и същевременно достига до мощна като присъствие и заявка форма.”, пише в анотацията за изложбата. И това е наистина така. По някакъв начин неговото третиране на глината, напомня на мраморните филигранни изваяния на скулптора Иван Русев. Не случайно и той беше на откриването, за да поздрави юбиляра…

Автори: Екип на сайт за култура въпреки.com 

Снимки: Стефан Джамбазов

На снимките долу: 

1.    Петър Кръстев и Милен Русков на разговора в Къщата за литература и превод

2.    Яна Генова, директор на фондация „Следваща страница", показа полския превод на „Възвишение”

3.    Петър Кръстев

4.    Милен Русков

5.    „Глинената гора” на Христо Йонков

6.    Още от изложбата „Глинена гора”

7.    Христо Йонков и Иван Русев