На 22 февруари се навършиха 100 години от рождението на Юлия Огнянова. Годишнината стана повод театрите, в които е работила, а и не само те, да представят на сцените си различни спектакли с участието на нейни ученици – актьори и режисьори. Не си спомняме такова красиво обединение на театралите ни почти от цялата страна. Общност, която свързва себе си с изключителната ѝ личност като творец, като педагог, като несъизмеримост – тя беше /е/ Юлия.

Като журналисти със Стефан Джамбазов имахме шанса да се докоснем до нея, да я познаваме, да разговаряме, да гледаме спектаклите, да се срещаме и пишем за учениците ѝ. А Стефан направи и филма „Юлия“ (оператор проф. Цветан Недков), реализиран в Студия „Време“ със спечелен проект по Програма „Култура" на Столичната община. Творбата бе номинирана за Наградата на София за ярки постижения в областта на културата в област "Кино" през 2010 г. В основата на филма е последната театрална постановка на забележителната Юлия Огнянова „Тапетите на времето" по текстове на Константин Павлов, реализирана в Сатиричния театър през 2009 година. Любопитно е, че асистент режисьор е съвсем младият тогава Николай Гундеров. С днешна дата вече утвърден режисьор и драматург, на 13 януари тази година, когато се навършиха 160 години от рождението на Алеко Константинов, в Сатиричния театър, носещ неговото име, бе връчена Наградата за драматургия на името на големия писател на Николай Гундеров за пиесата "Клуб на пороците" – stand-up комедия.

В годините сме разговаряли за „въпреки.com” и други медии, в които сме работили, с различни творци на театъра – актьори, режисьори, театроведи и почти винаги, дори и да не са сред учениците на Юлия Огнянова, са подчертавали каква знаменателна роля има тя в развитието им като театрали. Тук цитираме откъс от забележителния текст на театроведа Никола Вандов в „КуклАрт“ от 2016 г., малко след като тя почина на 93 години на 29 септември.

„Свободният дух не е абстракция.“, написа веднъж Юлия Огнянова. Тя и творчеството й, ако изобщо тези неща при нея могат да са разделят, бяха емблема на свободния дух, на упоритото следване във вярата си, че свободният човек е по-продуктивен, включително в изкуството. Приносните ѝ постановки в драматичния и в кукления театър, а тя не ги делеше, са емблема за преливането, взаимовръзката и симбиоза между тези два, неизвестно защо разделени, видове театър. При това тя вярваше, че кукленият театър има повече изразни възможности от драматичния. Казваше:„Кукленото винаги дава повече възможности,отколкото работата с живия човек. Ако и зрителят преодолее предразсъдъка, че кукленият театър е само за деца и започне да гледа спектаклите за възрастни, той ще принуди догматическия театър да се преустрои“. Възпита ученици, които съзнателно или не, успешно работят именно в областта на тази симбиоза. Беше талантлива, заразителна личност. Честността ѝ беше пословична. Възторгваше се от всичко около нея – от природата и от хората.“

Тези разговори продължават и след като Юлия Огнянова не беше физически с нас. През май 2018 г. разговаряхме с режисьора Стайко Мурджев за спектакъла му „Петел“ от Майк Бартлет в Младежкия театър „Николай Бинев“. Тази година той е номиниран за режисура и най-добър спектакъл за театралните награди „Икар“ на Съюза на артистите в България, част от Календара на културните събития на Столичната община, за спектакъла си „Солунските съзаклятници“ на Георги Данаилов, реализиран в Пловдивския драматичен театър „Н.О. Масалитинов“. Тогава преди пет години Стайко Мурджев за себе си призна, че е някакво щастливо дете на българския театър. Така се подредили нещата, неслучайно. „Така се подреди тази кармична карта. Израснал съм в Смолян и изведнъж се появява Юлия Огнянова, след това се появява Крикор Азарян. И изведнъж се появяват от никъде за мен едни светила, едни колоси, които аз не съм разбирал колко големи имена са. Аз съм още ученик и те ми казват: „Ти си от нашите!”. Не съм разбирал дори какво ми се случва тогава. Сега вече си давам сметка. Приеха ме в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска и после поради независещи от нея и мен обстоятелства трябваше да се прехвърля в класа на проф. Пламен Марков и при него се дипломирах. Сега трябва да завърша една магистратура, той ми е научен ръководител. Юлия Огнянова и Крикор Азарян са големи, изумителни фигури, които са ми дали една много сериозна база за перцепция към изкуството и въобще за размишление към изкуството. Благодарен съм за образованието и методологичното обучение от страна на академичния ми учител Пламен Марков. Той несъмнено ми е дал занаята в ръцете, както се казва, но мисля, че е важно човек да не спира да намира учителите си. Архетипът на учителя е вечен, може да се прояви на много места. Важното е да бъдеш нащрек, за да не го изпуснеш!”.

Юлия Огнянова завършва „Театрознание“ в ГИТИС – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Запознава се с режисьорите Вили Цанков /1924-2007/ и Леон Даниел. През 1958 г. тримата започват работа в Бургаския драматичен театър. Заедно с Методи Андонов /1932-1974/  основават „бургаската четворка“, с която успешно реформират средствата и драматургията в театъра. Остават завинаги едно от най-ярките Явления в българския театър, което повече не се повтори в своята сплотеност. Тя постъпва на работа в ДТ „Адриана Будевска” в Бургас като драматург, но много скоро е провокирана от колегата ѝ Леон Даниел, който често попадал под критическите ѝ бележки, да се пробва като режисьор. Второто ѝ представление „Майка кураж” е първата постановка по пиесата на Бертолт Брехт, поставена в България.

След прекратяването на дейността на „бургаската група“ през 1960 г., Юлия Огнянова е разпределена в театър „Трудов фронт“. През 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив.  От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър „Ла Страда“. Създава театър "Сириус". В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ – Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев, Нина Димитрова, Мая Новоселска, Кръстьо Лафазанов, Мария Сапунджиева и други, с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие пред българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.

В НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ подготвиха силна програма, за да почетат приноса на Юлия Огнянова и като забележителен театрален педагог. В деня на рождението ѝ се проведе работно ателие „Нравствената сила на театралната клоунада“ с водещ проф. д-р Велимир Велев. По-късно във фоайето на сградата на Театралната академия на  ул. „Стефан Караджа“ №20 бе открита и изложба, която продължава до края на март, посветена на живота и творчеството на Юлия Огнянова. Продължава и програмата с прожекциите на документални филми за нея. Освен „Юлия“ на Стефан Джамбазов, който отбелязахме, са още и “Това име го забравете” на Боян Папазов, “Юлия и нейната странна компания”, създаден също с финансовата подкрепа на Столичната община от Владимир Люцканов и “Юлия и клоуните” на Иван Ковачев.

Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните „Аскеер“ (1999) и „Икар“ (2009) за цялостно творчество.

В текст за събитията, посветени на Юлия Огнянова, театроведката Майа Праматарова написа: “Ако по една или друга причина не можете да се включите нито в софийските събития, нито в честванията на Юлия в страната, разгърнете февруарския брой на списание „Култура“, посветен на Юлия, която никога не си е отивала от нас!“

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. Юлия Огнянова, снимка: Стефан Джамбазов

2. От ляво надясно: Вили Цанков, Андрей Даниел, Юлия Огнянова, Методи Андонов и Асен Митев, Бургас, 1957,  снимка: Държавна агенция „Архиви“

3. Юлия Огнянова – колаж, снимка: личен архив

4. Юлия Огнянова при получаване на наградата „Икар“, 2009, снимка: Стефан Джамбазов

5. Юлия Огнянова при получаване на наградата „Икар“, 2009, снимка: Стефан Джамбазов

6. Юлия Огнянова на поклонението в памет на Леон Даниел във Военния театър, 2008, снимка: Стефан Джамбазов

7. Юлия Огнянова и Нина Димитрова, снимка: личен архив на Нина Димитрова

8. Стефан Джамбазов (1951-2021) селфи с фотоапарат, снимка: Стефан Джамбазов

9. Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър /л/ и Николай Гундеров /д/ при връчване на наградата на името на Алеко Константинов, снимка: Стефан Марков