„Докоснати камъни“ е озаглавена скулптурната изложба на Зиятин Нуриев в столичната галерия „Арте“, която успява в пространството си да побере изящния талантлив свят на изключителен артист. За него авторитетната ни изкуствоведка доц. Ружа Маринска възкликва още през 2013 година „Удивително просто! И удивително мощно!“ за неговите каменни Човеци. Тази главна буква Ч не е случайна писмовна грешка, когато говорим за изкуството на Зиятин Нуриев. Определят го като един от най-талантливите български автори, защото скулпторите му сякаш идват от древни времена /“Ако имам кумир, това е Египет“ - казва Зиятин/. Новатор е, защото съвременните форми и изчистените линии са първото, което зрителят усеща.

Зиятин Нуриев е роден в село Мост, Кърджалийско, завършил е Казанлъшката художествена гимназия, след това влиза в Националната художествена академия, специалност живопис. Една година е учил при Найден Петков, втората година се прехвърлил скулптура при проф. Илия Илиев и завършва през 1982 година. Извежда човешката фигура до абстрактна форма, използвайки различни материали – мрамор, бронз, дърво, керамика. Още първите му участия в национални изложби са забелязани и откупени от НХГ и СГХГ, както и от водещи галерии в страната. До 1990 г. Зиятин Нуриев работи в България, след това се премества в Истанбул, където е професор, преподава скулптура във Факултета по изящни изкуства на Университета Мармара.

Настоящата изложба на Зиятин Нуриев в галерия „Арте“ включва предимно скулптури от базалт, камък емблематичен за неговото творчество. Това дълго очаквано събитие, отлагано няколко пъти заради ограниченията в пътуването е радост и вълнение за галеристката Гергана Борисова, за колеги, почитатели и колекционери. На вернисажа в галерията всички те дойдоха да изразят почитта си, обичта си към талантливия Зиятин, който въпреки, че повече от 30 години живее и твори в Турция нарича себе си български скулптор. За изложбата си в галерия „Арте“ той написа: „Основните теми в които мога да събера моите работи са две: първата е „ХОМО ЕРЕКТУС“, втората е „НЕЗАВЪРШЕНИ ПРОЕКТИ ЗА НОВ ЧОВЕК“. И продължава: „Промяната на съдбата създанието ЧОВЕК започва с изправянето му върху двата си крака което му дава възможност да ползва  освободените други два крака, предни, за други неща.  В началото е било само за оцеляване. Необременен от нищо е взимал от природата само толкова колкото му е нужно, без да я ощетява. Затова и пластичния език в работите е крайно изчистен, без излишни детайли и подробности. След това почва периода с който ние ЧОВЕЦИТЕ се гордеем че сме най-висшето създание на природата. Придобиваме невероятни способности и познания но съзнанието ни се влачи по земята. Егото превзема цялото ни същество и стигаме до положение да не можем да понесем тежестта на собствения си гений. Тези помисли, които съвсем нямат претенциите на научно подредени  мисли, а са опити за организация на хаоса, еволюираха моите по късни работи в „НЕЗАВЪРШЕНИ ПРОЕКТИ ЗА НОВ ЧОВЕК“. Моите работи не са послания към никого, защото в днешно време всеки говори, а никой никого не слуша. Моите работи са безмълвни разговори със себе си. Що се отнася до “творческия процес“ при мене нещата не са на принципа “търсене“ а са на резултат “намиране“. Нещата се получават толкова непринудено, че аз не полагам никакви усилия а просто докосвам камъка.“ /Зиятин Нуриев, юни 2021/.

Изложба не може да се разказва, трябва да се види и усети. Зиятин борави със световете, нашите, човешките от древността до днешния ден. Заедно с таланта си, сякаш, осмисля удивлението си от Човека (за него той е винаги с главна буква). Малцина са дарени да изпитват дълбоко това преклонение. А той го носи в душата си. Тук се налага да отворим една малка скоба, за да оценим и поздравим галеристката на „Арте“ Гергана Борисова, че освен хубавите изложби във фейсбук страницата на галерията с видео ни въвежда в изложбата с диалог между интересни хора и авторите. През февруари 2020 година, месец преди извънредното положение заради пандемията от Covid-19 Зиятин Нуриев участва във великолепната колективна изложба живопис и скулптура отново в галерия „Арте“ със заглавие „Нощта на моето раждане“.

Запознахме се със Зиятин Нуриев през 2016 година, когато в СГХГ беше първата му ретроспективна изложба. Експозицията представяше над 35 - годишно творчество, като в нея бяха включени произведения от студентския му период до най-нови, правени през последните години /куратор Красимир Илиев/. Задълбочеността и оригиналността на Зиятин Нуриев го нареждат сред най-талантливите български скулптори. Още с първите си участия в национални изложби неговите работи са забелязани и почти без изключения купувани, както от Националната художествена галерия и Софийска градска галерия, така и от водещи галерии в страната. За изложбата  си тогава каза: „На мен също ми беше много интересно, защото много от нещата от галериите и колекции не съм ги виждал, откакто ми излязоха от ателието. Една нова среща с тях е едно съвсем друго чувство”.

Питахме Зиятин Нуриев дали се чувства огорчен от България заради т. нар. „възродителен процес” и смяната на имената. „Към държавата се чувствах огорчен, но не като население, а като управа, да кажем. Как мога да се огорча и обидя от мои приятели, познати, комшии, те нямат никаква вина. Те бяха повече учудени и стреснати от нас. Защото ние все пак бяхме по някакъв начин подготвени преди това. Нещо ни се подсказваше. Докато аз помня много хора, колеги и приятели, които буквално се разплакаха. Но това са неща други – етнически принадлежности, това, онова - за мен не е проблем. Това е друга история. Ако ме попитате дали съм обиден или огорчен от България – не, категорично не. Защото България е моя родина. Радвам се, че на изложбата снощи не ме оставиха сам”, каза тогава скулпторът. И наистина на откриването на изложбата преди пет години имаше много негови приятели и колеги без значение дали от български или етнически турски произход. А в неговите думи има една изключителна толерантност, която му дава право да каже: „Аз не съм патриот – нито български, нито турски”.Защото, както казва той: “Юнаците са станали толкова много, че вече няма кой да ко'па лозето”…Вълнува се и от ставащото по света. „Аз се мислех за по-темерут човек. Оказа се, че се влия и аз, светът нещо му стана, обърка се. Нищо добро и нормално почти не се случва. И като гледаш какви хора искат да управляват… При цялата тази идиотщината се замислям дали има смисъл в това, което правя. Но продължавам и е много сложно”, каза тогава той. Самият няма никакви лични проблеми, нито в ателието, нито във факултета. Но тревогата му е за човека и отново за поредния „незавършения проект…”. „Аз съм доста мълчалив човек, сега се разбъбрих . И това е по характера ми”, усмихва се Зиятин. Но тази тишина, изчистеност и липсата на бъбривост са характерни за неговите скулптури. Които обаче не мълчат за хората и времето…Тогава и сега.

Изложбата в галерия „Арте“ продължава до 28 юни. Не я пропускайте, ще разберете за Човека повече, отколкото мислите, че знаете.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. От изложбата на Зиятин Нуриев – снимка Антонио Георгиев –Хаджихристов, архив на галерия „Арте“

2. От изложбата на Зиятин Нуриев – снимка Антонио Георгиев –Хаджихристов, архив на галерия „Арте“

3. От изложбата на Зиятин Нуриев – снимка Антонио Георгиев –Хаджихристов, архив на галерия „Арте“

4. Зиятин Нуриев в разговор с доц. Ружа Маринска - Антонио Георгиев –Хаджихристов, архив на галерия „Арте“

5. Зиятин Нуриев в разговор с доц. Ружа Маринска - Антонио Георгиев –Хаджихристов, архив на галерия „Арте“

6. Изложбата „Къщата на моето раждане“ в галерия „Арте“ – снимка Стефан Джамбазов

7. Зиятин Нуриев – снимка Стефан Джамбазов

8. Ретроспективната изложба на Зиятин Нуриев в СГХГ – снимка Стефан Джамбазов

9. Зиятин Нуриев – снимка Стефан Джамбазов

10. От изложбата в СГХГ – снимка Стефан Джамбазов

11. От изложбата в СГХГ – снимка Стефан Джамбазов