Проф. Захарий Кръстев описва в книги историята на квартала около площад "Журналист"

Трилогията "Кварталците" на проф. Захарий Кръстев, авторитетен и забележителен лекар, изследва историята на квартала на София около площад "Журналист" в долната част на "Лозенец". Наскоро до публиката достигна и третата книга "Кварталците 3. Жени". Той я представи, като първо се поклони пред жените на Украйна. Беше тъжен…

Споменът за живота в кв. "Лозенец" през първите 100 години запазва и разказва в книгите си проф. д-р Захарий Кръстев. Първата е за заселването на Журналистическия квартал и е в съавторство с неговата майка Адриана Кръстева; втората е "Площад "Журналист" разказва първите сто годин" - в съавторство с Михаил Михайлов и Марта Иванова, която е и редактор на трилогията.

При представянето на първата книга от трилогията преди около две години проф. Кръстев сподели: "Разказът обхваща къща по къща, човек по човек, най-малко 150 човека са споменати в книгата. Аз съм написал много книги по медицина, но съм доволен, че сега съм се отдалечил малко от медицината и това ми дава възможност да видя тази памет - 100 години от историята на България…". Уникален е и подходът на проф. Захарий Кръстев - от плана, видян през архивна аерофотография, каретата от улици и самите улици, през къщите, къща по къща, до техните обитатели, които могат да бъдат групирани в няколко категории - хора на словото, на сцената, на вестникарството.

Повечето от театралите са съседи от ул. "Елин Пелин" - Адриана Будевска, Добри Дундаров, Златина Недева, Александър Миленков, Домна Ганева, Кръстьо Сарафов, Марта Попова. От там е и Александър Божинов, който е направил декорите и костюмите в представлението "Борислав" от 1901 г., в която почти всички участници след това се оказват съседи на ул."Елин Пелин". Художниците попадат в раздела "Четките" и сред тях са имена като архитект Димитър Андрейчин, Александър Фурнаджиев - първият български сценограф, Антонина Бочева, скулптор, братята Асен и Петър Балакчиеви, първият живописец, вторият - скулптор и архитект, Добрин Пейчев - авангардист, Миньон и Александър Миленкови – дъщеря и баща прочути художници по костюмите, работили дълго в Народния театър. Сред юристите са личности като самата Адриана-Одринка, майка на професор Захарий Кръстев, по чиито бележки е изготвена документалната книга, Александър Кръстев, Нисим Меворах  /бащата на Валери Петров – б.р./, адв. Маринчевски, Любен Кулишев, Шиварови, Илия Моралиев. Много от тях са дипломирани прависти от престижни университети като тези в Мюнхен, Лайпциг и Женева. Сред хората на науката четем езиковеда Любомир Андрейчин, който е живял на ул. "Цанко Церковски", Петър Берон, биоспелеолог, а сред личностите свързани с музиката откриваме музиколога и композитор Марин Големинов, композитора Парашкев Хаджиев.

Не са малко и писателите, живели в този уютен софийски квартал - Ангел Каралийчев, Александър Кипров, Валери Петров, Елин Пелин, живял в съвсем малка и скромна къща, въпреки своята приближеност до двореца, "бащата на модерната символична фантастика" - писателят Светослав Минков, са само някои от известните имена от българския интелектуален елит, свързани с квартала.

В градинката в центъра на площад "Журналист" е издигнат паметник на писателя и публицист Георги Марков, убит в Лондон на 11 септември 1978 г. от тайните служби. Той не е живял в този квартал, но инициативният комитет за изграждането на монумент избра имено това място.

Проф. Захарий Кръстев представи в края на март третата книга, последна от поредицата "Кварталците, в едно уютно кафене на площад "Журналист". Денят беше един от малкото истински пролетни в този месец и гостите не само от квартала изпълниха и пространството пред заведението. Авторът разказва: "Преди години синът ми донесе един свитък в панделка и каза "Ето на баба ми писмата.". Погледнах и се оказа, че не са писмата на майка ми, а писма до майка ми. Чета ги тези писма и се чудя какво става – това са писма от 1933, 1938, 1939 и 1940-а година. Писмата са на софийските госпожици от 30-те години. Не знаех как да ги представя, нямах идея. В едни разговори изведнъж става въпрос, че ще напиша за кварталците и жените. Избрах един много малък отсек. Това е сърцето на квартал "Журналист" – то е от гората до ул. "Артист", която сега се казва "Сава Огнянов", още едно-две семейства и създадох едни модели на живота, който е бил тогава. Включих и писмата на софийските госпожици. Това са едни изключително интелигентни търсещи жени.".

В книгите си за квартала проф. Кръстев представя 350 значими за България личности, както и 600 фотографии на първите къщи в квартал "Лозенец", живота в дворовете, децата по улиците. Той специално благодари: "Има много снимки, много качествени снимки и много благодаря на всички. Това са фамилните архиви на хората, които са описани в книгата.".

През 1920 г. е приет Закон за застрояване с жилищни сгради на парцели, извън границите на града (по това време кварталът е бил извън границите на стара София). Целта е била да се дава земя на безимотни софиянци, като земята е била регулирана и са давали парцели по 500 кв. м, от които 250 кв. м е трябвало да бъде застроената площ, с преден и заден двор.

"Кварталът се оформя, като се изсича дъбовата гора и се формират тези парцели, които след това се раздават. Тези земи са се предоставяли на заслужили българи, отличили се във войните, на бежанците от Вардарска Македония. Това е след Първата световна война, когато България започва да се съвзема. Те са бедни хора, всички са били с ипотеки тука. Тук няма големи къщи.", уточнява професорът. Той направил предложение до районния кмет, но не бил чут, както каза. "Да сложи по една паметна плоча – истинска красива на всяка къща кой е живял там, защото са живели много съществени хора и второ - да насядат във всички дворове по една глициния, за да се възстанови духът, защото липи не може навсякъде да се насадят. Кметството трябва да го направи като политика на квартал "Журналист", може и за "Лозенец" да го направи. За всяка къща има какво да се каже. Това беше фурната на Пандо, не е нужно повече. Това да пише на тази къща, защото това беше животът, това беше хлябът.".

Поредицата на проф. Захарий Кръстев е личен изследователски труд и е вдъхновил и убедил съкварталците му да се включат и сега не само те, но и не малко софиянци са щастливи, че ги има тези, направени с обич и последователност книги. Изразяват надежда, че за техните квартали трябва да се разкаже по начина, по който го е направил професорът. Тези три книги са уникален документ за времето и хората от един неголям софийски квартал, но от най-китните и с много атмосфера, независимо от новото строителство. Те трябва да се изучават…

"Опитахме се да представим деня и духа на жените, които са изграждали семействата на Кварталците. Преди три седмици книгата завършваше с думите на Олга Кирчева: "...какво ще става в България, какво ще остане от България – никой нищо не знае.". Животът на жените от квартал "Журналист" бе разтърсен и посърна от войната и от нейното последствие. Аз съм биолог и знам, че животът е много силен, по-силен от правилата. И реших да завърша с "Дървото на Живота", каза проф. Захарий Кръстев. "За съжаление, времето съвпада с трагедията на един народ, който прокужда жените и децата си, пръска ги из цяла Европа, със залога и надеждата, че ще продължи да съществува. Злото няма нужда от определение. То само може да предизвика съпротива и надежда.".

Поредицата "Кварталците" е личната кауза на проф. Захарий Кръстев да съхрани в книги историята на квартала около площад "Журналист". Той е международно признат учен, преподавател и лекар, специалист по вътрешни болести и гастроентерология. Лекува болните човешки тела шест десетилетия, а сега с проекта си се грижи да се съхрани паметта за времето и хората в стогодишната история на един забележителен софийски квартал…

Текст: "въпреки.com"

Снимки:

1. Книгите от поредицата "Кварталците" на проф. Захарий Кръстев, снимка: Стефан Марков

2. Проф. Захарий Кръстев, снимка: Стефан Марков

3. Проф. Захарий Кръстев, снимка Стефан Марков

4. Паметникът на Георги Марков на площад „Журналист“, снимка– Стефан Джамбазов

5. Надписът на паметника на Георги Марков, снимка: Стефан Джамбазов

6. Къщата на юриста Нисим Меворах и неговия син Валери Петров, снимка: Стефан Джамбазов

7. Проф. Любомир Канов и проф. Захарий Кръстев при представянето на книгата "Кварталците 3. Жени", снимка: Стефан Марков

8. Публиката, снимка: Стефан Марков

Моля почакайте...