Книгата и буквите – нашите водачи през света

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

София е красива през всички месеци на годината, стига да имаме сетива да откриваме променящите ѝ се състояния, съобразно сезоните. Има и друго условие – да не сме непрекъснато сърдити и намръщени, тогава няма да видим нищо. И все пак, през май, както столицата ни, така и цялата ни страна е празнично хубава. Дължи се на пищната природа, разцъфтяла през пролетта, но най-вече на празниците, посветени на буквите, на книгите, на културата и изкуството.

5_4

Почти всеки ден можем да се насладим на вълнуващи събития, но без партриотарски да се развяват байраци, а като обич, вдъхновение, радост от хубавата литература, от щастливите детски очи, от срещата с талантливи поети. Един от тези празници беше в красивото, цветно пространство на Ботаническата градина на 15 май. Децата и техните родители се срещнаха с авторите Зорница Христова и Тодор Петев, и художничката Сияна Захариева, на представянето на забележителната книга на издателство „Точица“ "Един ден в музея". Децата, от най-малки до поотраснали тийнейджъри, доведени от родителите си, от баби и дядовци или просто дошли сами, имаха шанса и щастието да открият за себе си тайните, които крият музеите и невероятните истории, които могат да се научат от тях, да се „пипнат“, без виртуалното посредничество на интернет. Книгата е полезна и важна за децата, за родителите, за учителите. В училище много неща се учат само на теория и децата често са в ситуация на хората от древността, които са слушали пътешествениците да им разказват истории, но не са виждали на живо екзотичните животни например, за които им говорят. "Като читателите на Петър Берон, които са слушали какво представлява хипопотамът, без да могат да си ги представят наистина, мислили го за воден кон" (бел.ред. - хипопотам произлиза от старогръцки език и букнално означава "речен кон"), шеговито се обърна към публиката детската писателка и преводачка Зорница Христова. А децата я гледаха с широко отворени очи, очаквайки да се включат в забавните игри в търсене на съкровищата из избуялите растения в Ботаническата градина. Отговаряха и на въпроси на специалистите от музеите, печелиха награди, включително лавровите венци на победители.

1_11

В анонса си към събитието Зорница Христова даде важен знак колко приятни неща ще се случват: „Доведете и родителите, поканете и учителите - може и на тях да им дойдат идеи как науката да стане още по-забавна! Едно е да учиш за полезните изкопаеми, съвсем друго - да видиш златото от река Искър! Едно е да учиш за еволюцията, друго - да застанеш под огромен праисторически звяр, открит от... деца като теб! Едно е да учиш за Древна Гърция, друго - да се срещнеш със супергероя Херакъл, който да ти се оплаче от съдбата си и да те изпрати с рецепта за нещо вкусничко“. Забавно, нали...но води и към познание и любопитство децата, които един ден ще ги направят не само образовани, а и свободни хора. В книгата са включени и обозначени пътешествията в няколко музея в София - Национална галерия "Квадрат 500", Музей "Земята и хората", Музей по палеонтология и исторична геология, Национален исторически музей, Регионален исторически музей – София, Национален политехнически музей, Университетска ботаническа градина. Част от техните колекции са прекрасно оформени в богато илюстрираната от художничката Сияна Захариева. И нещо мило и приятно от празника в Ботаническата градина – авторите Зорница Христова и Тодор Петев пишеха своите послания към децата на книгите с пожелание да са любопитни и да откриват света в музеите, а автографът на художничката беше набързо изрисувана картинка от нейните авторски в изданието. За повечето деца това беше и първото им лично за тях посвещение в Ботаническата градина. Такова преживяване е за цял живот.

7_7

Преди време в разговор за „въпреки.com” Тодор Петев, изпълнителен директор на фондация „Моят музей” и преподавател, каза: „Проблемът на българските музеи е фундаментален. Не се припознава образователната и социализираща функция на музея, като една от основните му функции. Не се припознава все още нито на държавно, нито на местно, дори на музейно ниво, камо ли от публиките”. Каза го с огорчение и като познаващ опита на най-големите музеи по света. Самият той е работил в Метрополитън музей в Ню Йорк, където има обучителни програми специално за деца и за музейни работници как да работят с тях. Усетихме, че Петев е много амбициран и мотивиран така да бъде и у нас. Беше получил откази и неразбиране, но продължи. Сега виждаме, че чрез съвместната му работа със Зорница Христова и целия екип на изданието, наистина са успели да създадат прекрасен пътеводител за децата за музеите, а и самите музейни работници са щастливи да имат съвсем млади и любознателни посетители.

Зорница Христова, създател и собственик на издателство „Точица“, заедно с литератора и поет Марин Бодаков, беше казала за „въпреки.com” преди повече от пет години, че много ѝ харесва да е нещо мъничко, което тепърва ще расте, защото зрънцето е точица, звездата е точица. „Когато допреш химикала до листа, преди още да си решил какво ще напишеш, първият допир е точката, от която тръгва всичко”. Днес зад работата ѝ като издател фигурират великолепни книги за деца, сред тях не малко, посветени на откривателските моменти в живота на децата.  „Един ден в музея“ е не само издание, което работи в тази посока, но и показва красиво и с въображение как децата да могат, да имат шанса да разбират и опознават света, но не и без участието на родители, учители.

8_4

Дни преди вълнуващия празник в Ботаническата градина на първа среща с публиката, неслучайно на 11 май, когато почитаме паметта на св. св. Кирил и Методий, фондация „Прочети София“ представи проекта на новите пейки-букви  „Скритите букви“. Пресечната точка между типографията, града и поезията може да обобщи цялото многообразие на този проект. В логиката на свързването на тези три елемента ще бъде и създаването на 3D мапинг, и на поетическата антология „Скритите букви“, които очакваме през септември. Събитието на 11 май се състоя от две основни части. Пред  Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ бяха показани новоизработените „Скрити букви “ – пейки, които при своето създаване бяха скрити из града и обособяваха литературни кътчета на неочаквани места. Пейките са във формата на Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. Това са онези букви, които нямат графичен аналог в латинската и гръцката азбуки. На всяка пейка може да бъдат прочетени и стихотворенията, написани специално за проекта от Анна Лазарова, Галина Николова, Георги Господинов, Иван Ланджев, Красимира Джисова, Марин Бодаков, Мария Калинова, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Никола Петров, Петър Чухов, Силвия Чолева, Стефан Иванов и Цочо Бояджиев. Новите пейки-букви са изработени от по-устойчив и здрав материал. „Скритите букви“ добиха широка популярност и станаха един от най-разпознаваемите проекти на фондацията „Прочети София“. През 2018 г. пейките бяха разположени на различни скрити и тихи места в града. Към всяка пейка имаше специално написано стихотворение от съвременен български поет. По този начин поезията достигаше до най-различни и случайни хора. В следващите години пейките-букви започнаха да пътуват на различни места извън България, под името „Българските букви“. Досега проектът е гостувал в Париж, Берлин, Будапеща, Рабат и Пловдив. Този забележителен проект показва по много красив и духовен начин красивото лице на София, което въпреки всекидневните проблеми на големия град, е живо. „Българските букви“ е пътуваща експозиция на фондация „Прочети София“ с екип: Тодора Радева (куратор и продуцент), Кирил Златков (художник), Иван Иванов (архитект). Типографията на буквите-пейки  използва шрифт „Комета“ с автор  Кирил Златков. Проектът „Българските букви“ съчетава поезия и типография в градска среда, за да създаде нови места за четене и срещи на открито.

Но как започна всичко с този великолепен проект, който беше експониран на различни места в София през 2018 година. Тодора Радева сподели тогава: „Проектът „Скритите букви“ има дълга предистория, още от 2012 г. Тогава за първи път в главата ми се оформи идея, наречена „Прочети София“ – исках да разработя платформа, която да представя града, литературата и изкуството в симбиоза и да провокира преоткриването на градското пространство чрез култура. Кирил Златков започва да си представя колко забавно и интересно би било да свърже историята на улицата и историята на българските букви; как, докато хората се разхождат, виждат букви на изненадващи места, впускат се в издирване и събиране, и понякога трябва да участват активно, за да намерят определена буква. Пет години по-късно Боряна Зафирова ми разказа тази идея, вече оформена като игра, аз тъкмо бях регистрирала фондация „Прочети София“ и веднага реших, че бих искала това да е първият ни проект. Предложих всяка буква да се свърже със стихотворение от съвременен български поет. Проектът доби завършен вид с желанието ни да очертаем един оригинален културен и литературен маршрут, който да провокира преоткриването на нашия град, азбука и поезия. Кандидатствахме за подкрепа към „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“ и получихме финансиране. В хода на реализация проектът претърпя различни промени и стигна до варианта с буквите пейки. За мен връзката с литературата беше много естествена. В крайна сметка буквите са основата на умението ни да се изразяваме, а поетите се изразяват най-добре. Езикът е наш дом, също както градът“. Същата година създателите на проекта бяха удостоени с наградата на София.

Тези „Скрити букви“, създателите на проекта, поетите направиха невероятен празник на поезията, на красивото слово на 11 май. А присъствието на много млади хора, на радваща се от събитието щастлива публика, независимо от възрастта, създаде смисъл и преживяване. Красиво и вълнуващо. Арт инсталацията „Българските букви“ е от най-красивите и смислени проекти в последните години в България. Представянето ѝ в градове - центрове на културата в Европа, и не само, създава атмосфера да бъдем опознати и разбрани в истинската ни светлина - като народ, чиято история и култура са част от вековната цивилизация на нашия континент. Самата арт инсталация, така както е измислена и решена от нейните създатели да се реализира в градска среда, носи и усещане за свобода и лирическо преживяване, четейки поезията на пейката-буква. Благодарение и на този великолепен проект, както и на талантливи поети и смели издатели, можем да кажем, без да е преувеличено, че хората четат поезия, необходима им е. Въпреки усещането, че често във всекидневието ни се чувстваме стегнати в примката на бездуховността. 

10_3

Междувременно, в дните преди 11 май, дойде новината, че "Физика на тъгата" на българския писател Георги Господинов е сред избраните "15 книги - шедьоври на ХХ и ХХI век", които се преподават във Варшавския университет. Романът ще се изучава като част от курс по модерна световна литература. Така "Физика на тъгата" застава редом с признати класики като "Името на розата" на Умберто Еко и "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес. В списъка на специализирания курс са още "Параграф 22" на американския писател Джоузеф Хелър, "Истанбул" на Орхан Памук, "Вила Тъга" на Патрик Модиано, "Повелителят на мухите" от Уилям Голдинг, "Смърт в Андите" на Марио Варгас Льоса, разказите на Борхес и др. Петима от избраните 15 автори са носители на Нобелова награда за литература. А Георги Господинов написа за „въпреки.com”: „Следя от самото начало проекта „Скритите букви“ и му се радвам от сърце. Подобни проекти по най-естествени начин празнуват езика и буквите, правят го през всекидневието. Защото езикът е всекидневен празник, празнува се непрекъснато докато го употребяваме. Така се случва и тук през пейките-букви, на които можеш да приседнеш в града и да прочетеш стихотворение. А най-новата визуално-поетична разходка вкарва поезията директно в контекста на улицата, градското пространство става част от стихотворението и визията. Кой не мечтае за такова всекидневно и възвишено едновременно осъществяване на поезията. Ето затова подобни проекти са естествено красиви.“  На същия този 11 май, малко преди пърформанса пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ романът „Времеубежище“ на Георги Господинов получи наградата „Роман на годината“ на Национален дарителски фонд „13 века България“ за 2020 г.. Той е единственият писател, който получава този най-авторитетен приз в областта на литературата за втори път след „Физика на тъгата“ през 2012-2013 година.

15_2

В тези майски дни дойде и забележителната новина от Париж в кратък мейл от Мари Врина-Николов: „ Скъпи приятелки и приятели, Позволете ми да споделя с вас голямото удоволствие, което ми достави новината, че на 30 септември Сорбоната ще ми връчи наградата за превод "Етиен Доле" (2021 г.) за моите преводи, трудове и преподаване по въпросите на превода. Надявам се, че тя ще допринесе за това българската литература да стане малко по-видима във Франция...“. Това е чест и за българската литература. Мари Врина е една от най-големите преводачи, българисти, познавачи на българската литература. Тя е и автор на книги върху теорията и практиката на превода. Тази награда, учредена на името на Етиен Доле, велик хуманист от XVI век, преводач и автор на първия трактат за превода на френски език, има за цел да привлече общественото внимание към съществения принос на превода за културата и знанието. Журито е съставено от учени и журналисти, специализирани в обмена между езиците и въпросите на превода. Всяка година наградата "Етиен-Доле" се връчва в Сорбоната на 30 септември по случай Световния ден на превода.

Мари Врина е преподавател по българистика във Франция, влюбена в България и българската литература, знае прекрасно български и се бори български книги да бъдат издавани в родината ѝ от десетилетия. Сред преводите ѝ са писатели от ранга на Алеко Константинов, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева, Виктор Пасков,  Георги Господинов, Теодора Димова, Ангел Игов и други. Поздравления за Мари! Благодарение на нея, това е и признание за българската литература.

Текст: Екип на „въпреки.com”

Снимки:

1. Корица на книгата „Един ден в музея“ 

2. Децата в Ботаническата градина – снимка Яна Лозева

3. Сияна Захариева /ц/ и Тодор Петев – снимка Яна Лозева

4. Децата в Ботаническата градина – снимка Яна Лозева

5. Децата в Ботаническата градина – снимка Яна Лозева

6. Зорница Христова /л/ и Светлана Енчева /д/, Директор на музея „Земята и хората“

7. Децата с Тодор Петев – снимка Яна Лозева

8. „Скритите букви“ пред Народната библиотека – снимка Стефан Марков

9. Тодора Радева – снимка Стефан Марков

10. Биляна Курташева и Георги Господинов пред Народната библиотека – снимка Стефан Марков

11.  Кирил Златков – снимка на Яна Лозева

12.  Млади хора пред Народната библиотеката – снимка Стефан Марков

13.  Силвия Чолева – снимка Яна Лозева

14.  Георги Господинов получава наградата Роман на годината – снимка Стефан Марков

15.  Мари Врина-Николов – снимка Стефан Джамбазов

Моля почакайте...