С ново осветление Софийската градска художествена галерия посрещна художниците и публиката при откриването на забележителната изложба „Документи. Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век“ с куратори Даниела Радева, Светлана Куюмджиева.

Във филиалите на галерията „Дечко Узунов“ и „Васка Емануилова“ са експонирани други важни и ценни изложби, които са поредното доказателство за амбициозния и мотивиран екип под ръководството на директора Аделина Филева, че работи с въображение и познание. Отделяме място и за трите експозиции, защото всяка от тях, колкото и да са различни, заслужават специално внимание, а и представят многобразните посоки за представяне на българското изобразително изкуство от СГХГ.

„Документи. Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век“ започна своето начало и развитие от 2020 г. Повече от две години кураторите обстойно проучват публикации в специализираните издания, български и чуждестранни, а и българските художници са рисували доста в този период. Кураторките събират масивен архив от текстове – информация, документи, материали, изследват както българските, така и международни художествени прояви в страната. Те успяват да направят престижна селекция от близо 20 музейни и частни колекции в страната, която да представи най-плътно тяхната идея.“ - отбелязва Аделина Филева.

Освен информация за късния социализъм, представените творби в изложбата и каталогът съдържат и вече забравени произведения, които не са представяни пред публиката след края на 80-те години. Изминали са повече от 34 години до днес, за да имаме възможност отново в залите на СГХГ да се срещнем с много от тези творби. Кураторките казват, че са без особена претенция за изчерпателност, като са направили този проект не само като изложба, а и като албум. Но според Аделина Филева изложбата има много интересна изчерпателност, защото тя повдига важни въпроси за българското изкуство и особено за по-младите поколения ще бъде преоткриване на определен период от творчеството на български автори. Тя благодари за този тежък труд, който сега изглежда блестящ, но е изключително тежък, трудоемък, изисква много време, усилия, постоянство и желание с много обич да се създаде именно тази изложба и придружаващия каталог.

Много интересни са подробностите, които споделя Даниела Радева като куратор: „Всички картини са ми важни. В самото начало дойде заглавието, което предложи Светлана Куюмджиева и то ѝ хрумна като препратка към картината на Ванко Урумов „Документи 1915 година“. С тази картина ние имахме много по-особени перипетии, защото първоначално я видяхме в старо списание „Изкуство“ в много малка репродукция, черно-бяла. Беше много ясно, без никакво съмнение, че тази картина е правена по снимка в един момент. Димитър Трайчев ни помогна. /той заедно с Ванко Урумов, Милко Божков и други създават легендарната художническа колония в някогашната фабрика “Вулкан” във Варна – б.а./ Не знам случайно ли я откри или си спомни от коя книга е взета тази снимка. Спомни си историята как Ванко Урумов вижда снимката и прави картината по нея. Изпрати ни изображението. След това нашият колега Николай Ущавалийски /изкуствовед, заместник-директор на Националната галерия/ ни подсказа, че тя се намира в Благоевград, известно време си мислехме, че няма как да я намерим. Тази тенденция, за която ние четохме в списанията „Изкуство“ и „Проблеми на изкуството“ действително разказват за такава тенденция, свързана с фотографията. Но самото време не е позволило още тогава в пълнота и честно да се каже. Прави голямо впечатление, че в досегашни текстове за Урумов, колкото да са хубави, интересни и проникновени обикновено се пропуска този факт, че той има тясна връзка с фотографията не просто с прерисуване, пристрастие към снимки и т.н. Но в самите негови занимания с фотография и разбира се връзките му с варненските фотографи, са катализаторът, който по някакъв начин дава рефлекс върху почерка. В онези години много говорят за реализъм, много се вълнуват от реализми. В днешно време, за да хванем защо толкова много се говорело за реализъм, е още по-важно да мислим за думата истина, защото 70-те, а дори, според Светлана Куюмджиева - и до днешно време - се лекува травмата на социалистическия реализъм. Има огромно значение кое е истинно и вярно, кое е манипулирано. Така че думата документи през 70-те определя това отношение към фотографския образ като картинката, която е вярна. Докато една голяма част от нашите художници през 80-те обръщат нещата, обръщат погледа и перспективата на фотографията и всъщност вече можем да говорим за едно съвсем различно направление, което е много тясно живописно ориентирано.“. А това се вижда по ярък начин и в изложените картини в изложбата.

Другата кураторка Светлана Куюмджиева сподели, че преди година Даниела Радева я поканила да се включи в проекта и „той ми върна радостта от нашата професия – това ровене в депата, в архивите, следотърсачеството кои са картините, които са първоизточниците на тези фотографски образи, какви са нишките приятелски и други, които са свързвали художниците, кои са изкуствоведите, които са писали. Ровенето, времето в библиотеката беше безценно за мене. Много материал, много информация сме събрали. Има я, както в каталога, така и в самата изложба - допълнителна информация, която допълва картината. Постоянно повтарям, че е важно, ако човек иска да сглоби абсолютно цялата мозайка дотам, докъдето ние стигнахме, може да чуе текстовете, които са добавени към някои от картините и да прочете това, което е в самата зала.“ Нейните благодарности бяха за СГХГ, за Даниела, за колегите, които са им помагали, като се „ровеха за нас“, за художниците…

Интересна е историята на един изключителен портрет на Людмила Живкова от 1981 година, представен на изложбата с автор художничката Мария Зафиркова. За него за „въпреки.com” изкуствоведът Румен Серафимов по повод ретроспективната изложба  “ЗАФТРА” на Мария и съпруга ѝ Димитър Трайчев в ГХГ във Варна в края на миналата година написа: „При смъртта на Людмила Живкова някой от варненските художници трябваше да направи за много кратко време неин портрет, необходим за местен траурен ритуал. Зафиркова го създаде буквално за няколко часа и това е най-качественият портрет на тази личност на фона на многото раболепни, лъскави и патетични нейни изображения. Вниманието е отдадено на лицето, фигурата е безплътна и разтопена, а една тънка червена линия, която Мария прави в последния момент пред слисаните погледи на партийните функционери, пресича тялото, дава звук и смисъл на картината. С това свое умение тя създава доста портретни образи – на Пенчо Славейков, на Майлс Дейвис, на джаз “диви” като Ела Фицджералд, Сара Вон, Били Холидей, Нина Симон и други. Брилянтното ѝ рисуване не е сухо и академично, а е изпълнено със свободен и чувствен жест, с виртуозна сигурност и прецизност.“

Изложбата „Документи. Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век“ ще продължи до 4 юни. В този период от СГХГ предвиждат лекции и срещи по темата. Авторите, подбрани за проекта, са Текла Алексиева, Георги Божилов-Слона, Милко Божков, Тома Върбанов, Мая Горова, Иван Димов, Мария Зафиркова, Васко Иванов, Петьо Маринов, Теофан Сокеров, Елена Сокерова, Сашо Стоицов, Димитър Трайчев, Ванко Урумов, Стефан Янев.

Произведенията в изложбата и изданието са от колекциите на РИМ - Благоевград; ГХГ „Борис Георгиев“ - Варна; ГХГ „Христо Цокев“ - Габрово; Музей „Дом на хумора и сатирата“ - Габрово; Дом на културата - Гълъбово; ГХГ - Добрич; ГХГ„Владимир Димитров – Майстора“ - Кюстендил; Музей на МВР; Художествена галерия „Любен Гайдаров“ - Перник; ГХГ Пловдив; Исторически музей - Самоков; ХГ - Силистра; ХГ „Димитър Добрович“ - Сливен; ХГ - Стара Загора; ХГ „Никола Маринов“ - Търговище; Национална художествена галерия; СГХГ; Колекция Иван Ненков; Колекция Теменуга Станчева; Колекция Николай Савов.

И тъй като сме в контекст история на българското изобразително изкуство, важно е да отбележим изложбата „Дечко Узунов. Силата на алафрангата“, която е част от програма „Наследството“ на Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ, която има за цел да популяризира творческото наследство на големия български художник. През месец февруари, месецът в който Дечко Узунов е роден, галерията традиционно организира изложба, посветена на творческото му наследство. Настоящата експозиция представя рядка възможност да бъдат видени произведения, част от серия творби, свързани с темата за алафрангата. Те са създадени през различни десетилетния, в които авторът многократно се обръща към темата. Изградени майсторски на един дъх, с маслени бои, акварел или смесена техника, художникът ще се връща отново и отново към определени форми и композиции, променяйки цветовите гами или определени детайли.

В изкуството на 20 век алафрангата се превръща (появява и като) в кавалетно произведение. Не един български художник се вълнува от нейните багри, форми и символика и създава своите алафранги. Към този сюжет се обръщат Вера Недкова, Димитър Киров, Мара Йосифова, Олга Вълнарова и много други творци.

В своето богато и разнообразно творчество и Дечко Узунов е запленен от орнамента и многоцветието, силно изразени в богатите по форма и уникални като колорит народни носии, тъкани, керамика, както и от архитектурата и нейната декоративна украса.

В експозицията са подбрани над 20 произведения от фонда на Художествена галерия „Дечко Узунов“. Изложбата може да бъде видяна до юни.

Третата изложба е в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ. Скулптурната изложба на Ивайло Аврамов „Вместимост“ в галерията е първата от серия намеси, замислени за пространствата на обществени художествени галерии в страната, които авторът започна през 2017 година. Проектът се фокусира върху един архитектурен елемент – преградната стена между две експозиционни зали на галерия „Васка Емануилова“ – който и преди е бил обект на художествена трансформация. Първи през 2008 година Симеон Симеонов в изложбата си „Срещу архитектурата“ я преобразува в цветен надуваем обем, а през 2010 г. Кирил Кузманов в своята изложба „Мъртва глава“ нарушава целостта на стената и инсталира в нея стъклена призма. Работата на Ивайло Аврамов е визуално-аналитичен и едновременно експериментален процес, в чиято основа е въпросът за видимостта, съдържанието, присъствието и стойностите на материалното.

Проектът се състои от три фази и негова изходна позиция са архитектурните параметри като зададени стойности. Първата намеса е обозначаването на стената като екзистенциален документ или шаблон, предопределящ следващата интерпретация. Авторът си поставя задачата да изследва архитектурния обем от гледна точка на неговата гравитационна и материална трансформация. Следващият етап в експеримента се отнася до величини като вместимост и обем и представлява промяна на гравитационна позиция на елемента, т.е. преместването му в пространството. В третия етап обектът присъства в декомпозиран вид, като материална суровина. Изложбата представя нагледно трите фази като три функционални проявления на материята и на обема на архитектурния елемент. Изводът, до който зрителят е подканен да достигне е, че при трансформацията стената може да промени местоположението си, функцията си, материалността си и формата си, но не може да промени обема на вместимостта си. Аврамов работи в западноевропейските традиции на минимализма и арте повера от 60-те и 70-те години на ХХ век и ги развива в едно собствено граматично-визуално поле, в което авторовото присъствие не е решаващо. За сметка на това материята е оставена да заявява своите позиции. 

Припомняме, че Ивайло Аврамов беше удостоен с Националната награда за скулптура „Академик Иван Лазаров“ на 1 ноември 2022 г. в ГХГ „Владимир Димитров-Майстора“. Той е вторият ѝ носител след възобновяването ѝ през 2021 г., когато неин първи носител стана забележителният скулптор Иван Русев. При връчването на наградата Ивайло Аврамов каза: „Благодаря за наградата, тя е сериозен знак за огромната отговорност, която ме чака оттук нататък. Тази награда като символика, свързана с името на академик Иван Лазаров, е изключителна за мене, защото е чист символ – така както е Владимир Димитров-Майстора за живописта, така Иван Лазаров е за скулптурата, патриарх на българската скулптура.“

През 2020 г. Ивайло Аврамов защитава дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ върху творчеството на Любомир Далчев – „Любомир Далчев типологични модели и приложения, избрани примери от четвърти творчески период 1962-1979 г.“. Рецензентът проф. Кирил Мескин пише в заключение: „Убеден съм, че обсъждаме качествата на един бъдещ успешен учен.“. И да припомним, че Ивайло Аврамов беше част от екипа на СГХГ, реализирал изключителната изложба на Любомир Далчев „Неспокойният дух“ миналата година.

Освен изящната диплянка на български и английски език, за изложбата има и друг много любопитен на хубава хартия, изнесен текст под формата на дълго тясно руло. От едната страна е решен в матово черно/сиво, а от другата е изписано – както е надсловът към името на изложбата –  „Вместимост“, озаглавен „Въображаем, задочен и незавършен диалог“ – Галина Декова/ Ивайло Аврамов. Художественият проект на този "папирус" от 21-ви век е на Надежда Олег Ляхова, което само по себе си го прави изчистено и строго произведение на изкуството. Изложбата продължава до 16 април.

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков, с изключение на 8 и 9

1. Даниела Радева /л/, Аделина Филева /ц/ и Светлана Куюмджиева /д/

2. Даниела Радева /л/ и Светлана Куюмджиева /д/

3. Ванко Урумов „Документ 1915“

4. От изложбата

5. Мария Зафиркова пред нейната „Людмила“

6. Милко Божков „Реквием – на Андрей Тарковски“

7. Веселина Сариева, Сашо Стоицов /ц/  Димитър Трайчев /д/ на изложбата

8. Дечко Узунов Алафранга 80-те години на ХХ век, снимка: архив на СГХГ

9. Дечко Узунов Алафранга 60-те години на ХХ век, снимка: архив на СГХГ

10. Проф. Станислав Памукчиев /л/ и Ивайло Аврамов/д/

11. Леда Старчева и Валентин Старчев четат “папируса” на изложбата

12. Ивайло Аврамов при получаване Националната награда за скулптора “Академик Иван Лазаров”, 2022