Всички знаем и се гордеем, че София е "Град на киното" по решение на ЮНЕСКО. И има защо, писали сме за тази висока чест и отговорност. И столицата ни вече близо 10 години не само го доказва, но и развива по блестящ начин. Но не за кино е нашият текст, а за изобразително изкуство и за част от великолепните изложби в града ни – в някои от частните галерии. Заедно със Софиската градска художествена галерия, Националната галерия, изложбените пространства на Съюза на българските художници, Регионален исторически музей - София и експозициите си, те създават лицето на столицата ни и като град на визуалните изкуства.

Забележителната художничка Галина Шехирян, която след 30 години в САЩ се завърна в България и има впечатляваща изложба „Линия, форма, цвят“ в галерия „Средец“ на Министерството на културата, като човек обиколил света, каза за „въпреки.com”, че се наблюдава подем в средите на художниците, в немалкото галерии. „В това затишие в изминалите години се насъбра енергия и сега виждаме резултата от това. Определено смятам, че имаме художници на европейско ниво – представят България в една доста добра светлина. Но не знам доколко успяват тези художници да намерят начини да показват своите работи в Европа. Дали малко не е затворен тук този процес на местно ниво, дали имат достатъчно възможности да се показват навън.“ Дълга тема, която ще коментираме… Не можем да не добавим, че наши приятели от различни страни не само от Европа, гостувайки в София, са очаровани, без да са предполагали какъв ярък артистичен живот има столицата ни и то на ниво от висока класа. Колкото до частните галерии, няма как да не отбележим, че бавно, но с перспектива, се развива пазарът на изкуство не само в интерес на колекционерите, но и на хората, които преценяват, че е важно – не просто като инвестиция, а като отношение – да купуват произведения на изобразителното изкуство.

И нещо друго, което наблюдаваме и подчертаваме. Този подем с новаторски или традиционни форми се наблюдава в различните поколения – от най-младите до тези на 60, 70 години, дори на повече. Както сподели в неформален разговор с нас забележителният ни художник, преподавател в НХА и куратор проф. Станислав Памукчиев „Това са много особени процеси в изобразителното ни изкуство, които би трябвало да изследват и коментират съвременните изкуствоведи.“ Към думите му бихме прибавили и неговата изумителна изложба „Преминаване – траектории на времето“ в пространствата на галерията на СБХ на „Шипка“ 6 (3 – 28 април 2023 ) по повод 70-годишнината му. Тази година в Деня на София – 17 септември, той беше удостоен с високото отличие "Почетен гражданин на София".

Ще си позволим да разкажем, както отбелязахме по-горе, за малка част от изложбите в някои от частните галерии. Както казват социолозите – това е представителна извадка – тя дава представа за цялостната картина на художествения пейзаж на София. Акцентът е за юбилеи на прекрасни автори, за които годините са само подробност към ярките им изяви на творци.

Изминал некратък път като преподавател и скулптор, Христо Харалампиев стига до извода, че всяко теоретично определение „на изминатия път е излишно или по-точно бледнее пред чистата емоция и искрената любов към красотата на рисунката и пластичната форма“. И в годината на своя 70-годишен юбилей с изложбата „Равносметката“ (7 – 21 ноември) в галерия „Българи“ той доказва това свое верую чрез пластики, барелефи и серия тушови рисунки на женски торсове. Тази последна серия специално връща към размислите, към това какво е рисунката, нахвърляни по повод една негова предишна изложба. “…Линията и формите в рисунките изразяват всичко. Тя, рисунката, е и приятел, и враг на художника…Тя е и тревогата от белия лист преди да го превърне в светлина и плът или по-точно в себе си. Тя е и твоето истински живо присъствие и в този смисъл тя е и свободата и безразсъдството на всеки, който я владее. Тя е и неговата душевност – сурова и нежна, дръзка и мощна, еротична и трагична.”, пише проф. Аксиния Джурова за изложбата на Христо Харалампиев.

Христо Харалампиев показва, както преди повече от четири десетилетия, че рисунката е посвещение и художникът извън нея не съществува. Тя е отдаденост, знак на личното преживяване в момента, в който нанасяш първите щрихи върху листа.

Но подобна изложба, своеобразна равносметка на изминалия път на Христо Харалампиев, не можеше да мине и без пластики и барелефи. Ниският релеф е този, в който си дават среща умението на скулптора с рисунката. Това е жанрът, който можеш да правиш след като си изминал определени етапи в развитието си, макар че в барелефа Христо Харалампиев още в началото на творческия си път определено си извоюва приоритетно място. Той бе този, който въведе и утвърди у нас, наравно с Георги Чапкънов, пластичните възможности на ниския релеф,  равноправно с останалите жанрове в изкуството. Започвайки със своите повествователни пана, той успя да преодолее липсата за подобна традиция в нашето изкуство, както тя е развита на базата на Античността и Ренесанса в Италия, като фактически превърна своите пространствени диптиси и триптиси не в декорация към интериора, а ги разви като самостоятелен жанр със своя собствена функция и пластика.

Винаги сме подчертавали, че скулпторите са най-прекрасните рисувачи. Христо Харалампиев го е доказвал нееднократно, но остават незабравими изложбите му с рисунки в различни столични галерии и особено в галерия „Ракурси“ с илюстрации към поезията на Блага Димитрова.

Скулпторът Кирил Мескин откри изложба „Скулптура“ (15-28 ноември) в столичната галерия „Арте“ по повод своята 80-годишнина. Творецът поведе из своите преживявания, организирани в четири цикъла: „Сътворение“, „Деструктура“, „Спомен“ и „Пътя на Светлината“. „Това са вариациите му в камък – неговия камък, открит още за най-ранните му скулптури. Това е природен къс, в който Кирил вгражда своята скулптура, следвайки го. Камък, прорязан от жили и дамари, който може да се полира, за да се постигне пълна изразителност на материала. От първичната му недокосната експресивност до изящна цветност в топла гама – подход, използван от Кирил в цялото му творчество“, пише за него прекрасният му колега скулптор проф. Емил Попов. Природните особености на камъка при Мескин се превръщат в пространствена организация на формата след умелата селекция на автора. Така се стига до патента му – форми, които сякаш са „опаковани“ с енергичните линии на прорязвания, напомнящи природните каменни структури. Понякога той се стреми да изрази състоянията на космическата енергия – например в цикъла „Пътя на Светлината“, отбелязва Емил Попов и припомня работата му в същата посока, направена за парка на Юго Вутен в Белгия. Женските глави от цикъла „Спомен“, които Кирил Мескин идеализира с изящество по свой вкус, понякога „изригват“ като антични скулптури. Новият момент в изложбата е активното „агресивно“ оцветяване на камъка в чисти цветове, което привнася изненадваща острота, отваряща пътя към непознати за скулптурата му досега преживявания: копнеж, стремеж към жизнерадост. „Динамичен, любопитен, неуморен, Кирил Мескин стои категорично собствен в пъстротата на нашата скулптура днес.

В неформален разговор дъщерята на Кирил Мескин Милкана Мескин, художничка и цветотерапевт, сподели, че цветовете активно участват в последните му скулптури като ярки и отчетливи провокации. И вероятно са смутили неговите почитатели и приятели, привикнали и харесващи чистия мрамор, с който обичайно работи… Но те са прекрасни и по някакъв начин кореспондират, макар и с модерността си, с първоизточниците от Древен Египет и Античността. И отбелязва като художник: „Творчеството на Кирил Мескин е хармоничното реализиране на единството между Дух и материя, високи духовни послания и преживявания, сътворение и споделянето му със света. В последните му скулптури активно участват цветовете като ярки и отчетливи провокации. Те присъстват в пластичното изграждане на формата по нов начин и засилват индивидуалното възприятие на една различна динамична цялост. Понякога деликатни – почти акварелни, понякога активни – наситени и плътни, понякога живописно структурирани спрямо моделирането на формата... те ни повеждат към непознато усещане, породено от неочакваната комбинация между камък и цвят. Цветовете събуждат приглушени сетивности, натрупвани хилядолетия. Кодирани на дълбоко архетипно и интуитивно ниво, те присъстват у всеки от нас неосъзнато. А това изцяло резонира с вечността, която неизменно присъства в творчеството на Мескин. Като търсач на съкровища, той провижда в мрамора, кремъка, гранита, оникса, лабрадорита и извайва форми, съхранили в себе си тайните на времето като ехо от дълбоката безмълвна мъдрост на безвремието. Ваятелството с камък е Божествено дело, в което малцина оцеляват и отстояват. Само високият дух има силата да превъзмогва живота, особено когато има безусловната подкрепа на най-близкия човек."

В началото на ноември галерия „Арте“ почете с изложба 95-годишнината на изящната художничка Елза Гоева, на която достолепната възраст не пречи да продължава да рисува. Изложбата ѝ „Трънен венец“ (4-13 ноември) бе открита в съботен ден в необичаен час – 12 на обяд, за да е по-лесно в дневно време да дойде художничката. А тя, както сподели галеристката Гергана Борисова, дошла още в 10.30 ч. Разбираемо развълнувана, посрещаше гостите си усмихната и щастлива. А те бяха много, независимо че денят беше ветровит и студен… Изложбата на Елза Гоева в галерия „Арте” по достойнство ознаменува нейната 95-годишнина. Досегът с изкуството ѝ неизменно ни възхищава и ни изпълва с радостни емоции. Тя е съхранила всичко най-добро, с което я знаем от години  – финес на пластическия изказ, деликатна „трепетност“ на мазката и на фактурата, углъбена съзерцателност при възприемането и при претворяването на даден визуален мотив.

„Елза Гоева е в състояние да „изтъче“ сложна мрежа от пластически отношения в картината, при която – между предмета и средата, между фигурата и пространството – се установяват състояния на особена „дифузност”, на своеобразно активно взаимопроникване. Художничката се интересува не от мимолетните и от временните, а от трайните, постоянните състояния и внушения на съответния мотив. Нейният персонален пластически идиом е „синоним“ на естествената чистота на художническия изказ и свидетелства за дълбока вътрешна умиротвореност. Водещи като правило са фината емоция, проникновената художническа интуиция. Тя е една от най-значимите съвременни наши художнички, достоен продължител на най-добрите традиции в многовековната история на българската живопис.“, пише във въведението към изложбата изкуствоведът проф. Чавдар Попов.

За още много изложби в София бихме написали или вече сме отбелязали. Може прочетете за тях във „въпреки.com” и в следващи публикации в "Арт София". Малко повече от месец (11 октомври – 16 ноември 2023) изложбата „Пътят. Страстите Христови по Четирите евангелия“ на Николай Майсторов владееше всички пространства на галерията на СБХ на ул. „Шипка“ №6. Изключително събитие, с което художникът отбеляза 80-ия си рожден ден. Неслучайно започнахме с това, че София е град на киното, но тя е и град на художниците. Да, не всички са от столицата и работят в ателиетата си далеч от тук (като Кирил Мескин), но изложбите им са тук и тогава е срещата с тях и изкуството им.

Текст: „въпреки.com”

Автор на снимките – Стефан Марков.

1. Галина Шехирян на изложбата си „Линия, форма, цвят“

2. Проф. Станислав Памукчиев на изложбата си „Преминаване – траектории на времето“

3. Христо Харалампиев на изложбата си „Скулптури и рисунки“

4. От изложбата на Христо Харалампиев „Скулптури и рисунки“

5. Проф. Ивайло Мирчев и проф. Аксиния Джурова на изложбата на Христо Харалампиев

6. Кирил Мескин на изложбата си „Скулптура“

7. Кирил Мескин и Милкана Мескин на изложбата „Скулптура“

8. От изложбата на Кирил Мескин „Скулптура“

9. Проф. Емил Попов и Кирил Мескин на изложбата „Скулптура“

10. Елза Гоева на изложбата си „Трънен венец“

11. Гергана Борисова, Любен Генов и Елза Гоева на изложбата „Трънен венец“

12. Картината „Трънен венец“ на Елза Гоева

13. Николай Майсторов на изложбата си „Пътят. Страстите Христови по Четирите евангелия“