Изключителна 2022 година за Софийската филхармония
Все още сме в първия месец на новата 2023 година и съвсем естествено се обръщаме към старата година, за да си направим равносметка какво сме успели да направим и какво не. А усилията ни, стремежите ни, въображението ни гледат напред всичко създавано да е по-добро, на по-високо професионално равнище.
В сферата на културата и изкуството можем категорично да кажем, че за Софийската филхармония с ръководител маестро Найден Тодоров 2022 г. беше забележителна! А и новата започна ярко и запомнящо се.
По повод концерта на Софийска филхармония в Загреб на 26 ноември миналата година в авторитетния специализиран интернет портал за музика Glazba.hr на Хърватия написаха: „В зала „Лисински“ се завръща след три години един от най-добрите оркестри в Югоизточна Европа, най-известният български ансамбъл със световна репутация – Софийската филхармония! С гастролите си в чужбина, на които бе възторжено приета от публиката, Софийската филхармония си създаде репутация и изгради сериозен авторитет на топ оркестров състав и в средите на най-строгите световни музикални критици. Ръководител на Софийската филхармония е един от най-уважаваните европейски диригенти от младото поколение Найден Тодоров. На концерта в Загреб ще имаме привилегията да слушаме и цигулковия виртуоз Веско Ешкенази, когото светът познава като дете-чудо, момче, което скоро се превръща в един от най-изявените европейски цигулари…“, завърши тогава с високата си оценка музикалното издание.
Този концерт на филхармониците бе включен в цикъла „Лисински съботи“, редом с концерти на Лондонския Кралски симфоничен оркестър с диригент Василий Петренко и солист пианиста Симон Трпчески, Симфоничния оркестър на Монреал, Чешката филхармония, Оркестъра на Лихтенщайн, рецитал на Иво Погорелич и други известни световни музиканти. Изцяло Менделсоновата вечер започна с прочутия Цигулков концерт, който грабна вниманието още с началната експресивна тема на цигулката в ръцете на Веско Ешкенази. Със своя топъл красив тон и перфектен инструментализъм той разгърна своята интерпретаторска концепция в непрекъснатата линия на тричастната творба, гъвкаво преминавайки от лирична мекота към бляскав виртуозитет, от ярка солистична изявеност към органичен диалог с оркестъра. Силно се усещаше постигнатото единомислие между солист и диригент и под палката на Найден Тодоров оркестърът в пълен синхрон следваше художествените идеи на талантливия цигулар.
Тогава все още предстоеше на 12 декември първият концерт на филхармониците в знаменитата зала на Берлинска филхармония. Много бяха премиерните и юбилейни акценти в тази студена декемврийска вечер в Берлин, преплетени, взаимосвързани. Първи гастрол на Софийската филхармония в легендарната голяма зала, сътворена в началото на 60-те години на миналия век за Берлинската филхармония (основана през 1882 г.), в чието проектиране са били вложени идеи и на самия Караян, създателят на световното име на този оркестър. „Завръщането“ на Панчо Владигеров в Берлин, града – да припомним, където прекарва повече от две десетилетия, израства като професионалист, учи във Висшето училище за музика и в Академията за изкуства и музика, получава двукратно „Менделсоновата премия“ и през 20-те години на миналия век блясва неговото име на пианист и композитор с европейско признание – чрез записите на „Дойче грамофон” и 12-годишното му сътрудничество с прочутия Макс Райнхард в Deutsches Theater, за чийто постановки пише музика към драми из цялата класическа и съвременна световна литература. И по същото време именно тук създава и едни от еталонните си „най-български" опуси, превърнали се в емблема за неговия стил. А точно преди 85 години, през есента на 1937 г., се открива новопостроената зала „България“ с концерт на Филхармонията и Панчо Владигеров свири премиерно своя Трети клавирен концерт, станал любима творба в репертоара на всички поколения български пианисти. И напълно естествено, знаменателната българска вечер в Берлин събра тук и тримата му внука – цигуларят проф. Панчо Владигеров и пристигналите специално от Виена джаз музиканти Константин и Александър. Но същинският повод за изключителното събитие бе юбилейната 60-годишнина на Българския културен институт, на чийто директор – известния режисьор и преводач Борислав Петранов – се дължи перфектната цялостна реализация на този проект. В програмата на концерта в Берлин концерт №3 на Владигеров изпълни изключителният Людмил Ангелов, който за трети път като солист застана на подиума на знаменитата концертна сцена. Възторгът към солиращия пианист бе награден с един може би неочакван бис – вместо продължение на бравурната колоритна звучност с още една виртуозна пиеса на Владигеров (каквото е било първоначалното му намерение, както сподели той в личен разговор), Людмил Ангелов поднесе Шопеновото до-диез минорно Ноктюрно (op. post.), разкривайки другата страна на своя многостранен пианизъм – на признатия талантлив Шопенист. Във втората част на концерта в Берлин бе голямото предизвикателство. Да се свири Менделсон в Германия и то в залата на Караян – смело решение, блестящо защитено от Найден Тодоров и Филхармониците! И големият сюрприз – запис на концерта от двете прочути телевизионни компании за класическа музика Mezzo и Medici, които вече го излъчват в програмите си. За първи път – запис на български оркестър! С това Софийската филхармония и Найден Тодоров наистина влизат в списъка на най-престижните световни състави и всички досега изказвани и писани суперлативи за техните качества ще са напълно потвърдени, реално слушани и гледани по целия свят.
Но през годината преживяхме и друго изключително постижение на Софийска филхармония. Само две години след предишния блестящ гастрол на Филхармониците с Найден Тодоров в „Златната зала“ на Музикферайн във Виена, те бяха отново в музикалния център на Европа на 17 май, редом с най-големи световни изпълнители и оркестри в програмата на Фестивала на Музикферайн. И отново превърнаха своя концерт във вълнуващ празник за многолюдната възторжена публика. А самите музиканти – по-спокойни, по-уверени във вече познатата, сякаш „своя“ зала, музицираха с истинска радост. Още на генералната репетиция те почувстваха пак магията на изумителната акустика на това пространство, в което оркестровото платно може да се разстели в целия си огромен диапазон на тембри, щрихи, динамика и всеки най-малък нюанс, поискан от диригента, се постига веднага с максималния ефект. И всичко може да се получи още и още повече – по-пълнозвучно или по-тихо, по-монолитно или по-филигранно детайлирано. Което и стана на концерта вечерта във вече препълнената зала. От първите тонове на елегантния Славянски танц №2 на Дворжак – своеобразен реверанс към виенската валсова традиция – се създаде онази невидима, но осезаема емоционална нишка, с която диригент и оркестър държаха неотклонно публиката през цялата вечер, водейки я в непрекъснатата градация на драматургично чудесно обмислената програма. Следващият Дворжаков Славянски танц №8 със своята витална, енергична поривност сякаш подготви звуковия взрив на „Бай Ганьо“ на Веселин Стоянов – премиерно прозвучаващата във Виена творба на големия майстор на оркестровото писмо, създадена преди повече от 80 години. Концертът беше вълнуващо преживяване, мощни аплаузи и викове +Браво!" ознаменуваха третото гостуване на Националния оркестър в най-престижната зала за класическа музика (второ под ръководството на Найден Тодоров, първото е под диригентството на маестро Емил Табаков през 2000 година със солисти Николай Гяуров, Александрина Милчева, Иван Момиров и Мариана Цветкова).
А какво да кажем за изключителните концерти в София със солисти, за които до скоро не смеехме и да мечтаем… Последните няколко сезона на Филхармонията създадоха реално усещане на меломаните за възможност да слушат известни в цял свят музиканти, да се почувстват приобщени към европейската музикална практика с известни, но и големи музиканти. Директорът на филхармонията Найден Тодоров още в началото на първия си мандат съобщи, но и изпълни амбициозното си намерение да направи зала “България” място, в което известните европейски музиканти биха искали да гастролират. А с втория продължава все така мощно – с въображение, авторитет и преданост на музиката и на нас като публика. Вече е трудно да изброим всички, но заедно с това привлича и прекрасни български музиканти, които са желани и търсени от световните сцени. Обеща и върна в Софийска филхармония изключителния диригент и композитор маестро Емил Табаков. И толкова бяхме щастливи да гледаме и слушаме в зала „България“ Густав Кун, Елизабет Леонская, Иво Погорелич, Урош Лайовиц, Цию Хе, Роландо Вийазон, Мишел Табачник, Светлин Русев, Георги Димитров, Симеон Пиронков, Саша Гьотцел, който продължава да бъде главен гост-диригент, Лия Петрова, Александър Канторов, Аурелиен Паскал, Юлиан Рахлин, Светлина Стоянова. Но като невероятни преживявания за оркестранти и публика бе концертът на изящната световна пианистка Мария Жоао Пиреш от Португалия – една от легендите в днешния музикален свят – свири за първи път пред българска публика, но високото ѝ изкуство е познато от нейните неизброимо много прочути записи и в музикантските среди, и сред широк кръг меломани. Николай Лугански – прочут с великолепните изпълнения на романтични клавирни творби, с множеството си записи, помнен и у нас от първото му гостуване в ранните му юношески години – бе поредният празник, поднесен от Софийската филхармония с концерт №2 на Сергей Рахманинов. Неизброимо…
Филхармониците започнаха и ударно с първия си концерт за 2023 – с най-значимия румънски диригент днес Кристиан Мандеал и виртуоза Светлин Русев – любимец на публиката не само у нас. Те представиха меломанска програма: Концерт за цигулка и оркестър №5 от Моцарт, Моцартова увертюра от операта „Отвличане от Сарая“ и Симфония №4 от Брамс. А какви преживявания ни очакват в зимно-пролетния сезон! Достатъчно е само да споменем гостуването на един от най-знаменитите цигулари в света Джошуа Бел на 9 март, когато ще бъдат изпълнени увертюра от „Кандид“ на ленърд Бърнстейн, концерт за цигулка на Самюел Барбър и сюита от „Порги и Бес“ на Джордж Гершуин. А колко други музикални преживявания ни очакват със Софийска филхармония! Щастие!
Текст: „въпреки.com“
Снимки:
1. Веско Ешкенази и Найден Тодоров на концерта в Загреб, снимка: Виктория Вучева
2. Зала „Лисински“ в Загреб, снимка: Виктория Вучева
3. Людмил Ангелов и Найден Тодоров в залата на Берлинска филхармония, снимка: Виктория Вучева
4. Найден Тодоров в залата на Берлинска филхармония, снимка: Виктория Вучева
5. Найден Тодоров в „Музикферайн“ във Виена, снимка: Василка Балевска
6. Финалът на концерта в „Музикферайн“ във Виена, снимка: Василка Балевска
7. Мария Жоао Пиреш, снимка: Василка Балевска
8. Николай Лугански, снимка: Виктория Вучева
9. Иво Погорелич, снимка: Виктория Вучева
10. Светлин Русев и Кристиан Мандеал, снимка: Виктория Вучева