Ако смятате, че се има предвид хаосът само като обществено състояние тези дни или вид разграждане, не е така. Но ако все пак хаосът е унищожение, то геометрията е съзидание. А и изкуството винаги се опитва да подреди нашия свят. В това ни убеждава Николай Бузов в своята изложба „Геометрия” в столичната галерия „Интро”.

Тази изложба е продължение на показаната от него преди година изложба „Хаос” в същата галерия. Хаосът, според древните гърци, е в основата на всичко. Той е сакралното място между небето и земята, вихрушка от бушуващи стихии и урагани. В митологичен план хаосът поражда „мрака“, „бездната“, „нощта“, но също така и безкрайното пространство на „въздухообразната празнота“, на всеобемащото и пораждащото начало. А за сегашната си изложба Николай Бузов пише: „Година след изложбата „Хаос” представям в галерия Интро „Геометрия”. Наименованието на тази изложба идва от цикъл картини, които започнах да работя след дълъг период на вътрешно съзерцание и осмисляне, вдъхновен от светлини и сенки, които манипулирах и фотографирах сам. Работата ме погълна напълно, заради начина, по който овладявах внимателно импулсите и жестовете си на художник, за да „поставя” в тези картини само това, което не е излишно. И ако ХАОС е началото на всичко, то ГЕОМЕТРИЯ е наука, която рисува пространство. Пространството родено от ХАОС”.

А за предишната му изложба „Хаос” изкуствоведката Диана Драганова – Щир беше написала: „Последователен в своите търсения при избора на обекти и теми художникът овладява пространството по своя живописно свободен и същевременно структуриран и подреден начин. Николай Бузов продължава серията от сетивни платна в които посоката е към преосмисляне на света и създаване на една друга реалност, която е изцяло конструирана от мисловната вибрация на автора. В платната му пространството е водещо, то организира всички елементи и детайли, като пресъздава грубата форма и чистата геометрия. Връзката и противопоставянето на фрагментите и структурите и тяхното свободно движение ни препращат в енигматичните пространства и вибрации на Космоса.

Живописната структура и финият, деликатен изказ в платната на Николай Бузов ни въвежда в много личния и интимен свят на автора, в който той изследва „сам себе си, обекта и връзката му с цвета и пространството“. В една статия живописта на художника беше определена като „космическа геометрия“, аз по-скоро бих я нарекла „мистична геометрия“, която обединява в едно хаоса и порядъка в живописния свят на Николай Бузов”.

А в Националната галерия подготвиха изложбата „Цветя за медиците”, която ще продължи до 13 септември. Изложбата представя избрани творби от фондовете на Националната галерия, обединени тематично чрез най-интимните измерения на изкуството – цветята с тяхното многообразие и хармония. В различните авторови интерпретации тези чувствителни форми от природата се превръщат в катализатор на дълбоки чувства, предизвикващи оптимизъм и размисъл. Едва ли има по-подходящо време от настоящия драматичен момент на борба с коронавируса, за да покажем обаянието, изяществото, вълшебството, омайността и великолепието на света, отбелязват от галерията.

Експозицията е посветена на медицинските работници и на хората от първата линия в преодоляване на опасността. Мнозина от тях трябваше да се изолират от семействата си, за да бъдат до пациентите, без да мислят за огромния риск и за собственото си здраве. Това е еквивалент на влизане в сражение без броня - денонощно, в упорити опити да се разработи ваксина срещу вируса и да се изпробват лекарства, които биха могли да помогнат за лечение на инфекцията. Медиците правят огромни жертви, за да ни запазят от опасността и именно тяхната човечност ги превръща в истински герои. Културните институции бяха сред първите, които споделиха тежестите на неочакваната карантина. Експозиционните зали бяха затворени, концерти, спектакли и прожекции бяха отменени. Музейните работници не престанаха да работят. Те създадоха  виртуални обиколки за своята публика, разшириха диалога с любителите на изкуството. Галериите бяха пространства, които поддържаха духовността през мъчителните месеци…

Постепенното завръщане към нормалния живот Националната галерия прави чрез творбите на Захари Зограф, Владимир Димитров – Майстора, Олга Визингер-Флориан , Иван Милев, Данте Рики, Сирак Скитник, Дечко Узунов, Никола Танев, Вера Недкова, Порфирий Н. Крилов , Мара Йосифова, Йордан Кацамунски и др. С една изложба, подготвена с чувство за голяма благодарност към българските медици, пише в анотацията за изложбата с уредник художника и изкуствовед Калин Николов.

А той пък има и текст за една друга изложба – на Елза и Владимир Гоеви в галерия „Арте”. „Елза (1928) и Владимир Гоеви (1925 – 1913) са не просто едно от известните ни художнически семейства, но те се родеят и допълват в своите начини на рисуване. И двамата са не просто художници от генерацията на 60-те, която отхвърля имитативния реализъм и възприемайки естетиката на творческото преобразяване на нещата, се обръщат към пластичното, духовното, светлината, философията на природата и образа. И не просто едни от поколението си, а сред най-напредничавите натури на тяхната общност. 

Изглежда, че и в двамата се заражда и развива успоредно  интуитивна оценка за естетиката на новите художнически насоки, и в двамата се изработва усета за ценността най-вече на личния свят, и по този начин те надхвърлят пространството с разпознаваеми форми от непосредствени реалности. Така, те влизат в тъканта на видимото, с което то магически продължава да ни „информира“ за същността на личния израз и при двамата художници, реализиран чрез хармонична композиция, основана от прости линейни форми, нотан и цвят. Какво е това „нотан“ ли? Японска концепция за светлина и сянка или маса… Но нали дълбоко в своята същност изкуствата и епохите се сливат – в дълбочина  модерно и немодерно, „източно“ и „западно“ , сложно и несложно, рисунъчно и живописно имат общ генезис, говорят на общ език, имат единна същност!

Самата Елза Гоева е феномен (неуместна дума за нея и нейната скромност), защото и при очевидното дълголетие не престава да създава картини. При това творби, които можем единствено да оприличим като поетични сентенции. Картините й казват неща чрез цвят и форма – необичайни по емоционален интензитет в мъдрото си спокойствие – които не могат да бъдат изразени по друг начин неща, защото за нарисуваното в тях няма думи. Несъществуват думи, независимо, че творбите й са нещо като пресечната точка между реалността и поетичната символика. Галерия „Арте“ е позната с активната си намеса в съвременния художествен дискурс, като многократно е представяла художници от различни поколения и тенденции. В така създадения диалог на сравнение и на предоставяне възможност за поглед върху нашето изкуство, сегашната изложба от творби на Елза и Владимир Гоеви е съществено обстоятелство”, пише Калин Николов.

А в столичната галерия „Стубел” продължава изложбата живопис на Василка Монева. Родена в аристократичния Русе, където живее и в момента, в годините художничката се превръща в един от най-изявените представителки на Русенската живописна школа и на съвременното българско изкуство. В изложбата си Василка Монева отново изследва добре познати за творчеството й теми и сюжети – градски интериори, натюрморти, морето. Изненадата, която авторката поднася на публиката в тази изложба, е цикъл – вариации на известни картини на Мане, Веласкес, Сьора и Рубльов, с който прави реверанс към художници, чието творчество й е помагало да търси пътя през годините. И в заключение ще кажем само, че след принудителната изолация заради пандемията, в столичните галерии се наблюдава истински взрив на търсения на творци от всички поколения и естествено интересни и разнообразни изложби. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 - 3. Николай Бузов и част от изложбата му „Геометрия” в столичната галерия „Интро”

4. и 4-2 Изложба „Цветя за медиците” беше открита в Националната галерия

5. Художникът и визуален артист Лъчезар Бояджиев пред картината „Иглика” на художника Александър Божинов, част от изложбата „Цветя за медиците”

6. Лъчезар Бояджиев и пред „Цветя” на Захарий Зограф

7. Никола Танев – „Натюрморт” от изложбата „Цветя за медиците”

8. Владимир Димитров – Майстора – „Вакарелка” от изложбата в НГ

9. до 12. Елза Гоева и част от изложбата на Елза и Владимир Гоеви в галерия „Арте”

13. Василка Монева – „Вариация на Las maninas (Диего Веласкес)” от изложбата на художничката в галерия „Стубел”