Успешната арт инсталация „Българските букви“ беше открита  в унгарската столица Будапеща от министъра на външните работи г-жа Екатерина Захариева, в едно от престижните пространства в града - двора на Националния музей на Унгария. Това се случи в Деня на българо-унгарското приятелство - 19 октомври и в годината, в която се отбелязват 100 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Унгария.

Будапеща е третата европейска столица, която приютява българските букви, след Париж и Берлин. Проектът „Българските букви“ представя 14-те букви от кирилицата без графичен еквивалент в  латинската и гръцката азбуки - Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. Изработени като оригинални пейки, те бяха поставени за първи път през лятото на 2018 г. в София под името „Скритите букви“ като  създадоха нови места за четене и своеобразни литературни кътчета в столицата на България. През лятото на 2019 г. проектът гостува в Париж, в края на 2019 г. беше реализиран и в Рабат, Мароко, в тази година е представен в Берлин, а сега и в Будапеща. Реализацията му в градове - центрове на културата в Европа и не само, създава възможност да бъдем опознати и разбрани в истинската ни светлина като народ, който е част от вековната цивилизация на нашия континент. Самата арт инсталация, така както е измислена и решена от нейните създатели да се реализира в градска среда, носи и усещане за свобода и творческо преживяване на пейката – буква, четейки поезия.

По инициатива на Българския културен институт в Берлин и на Посолството на България в Германия на 15 юни 2020 г. арт инсталацията „Българските букви“ на фондация „Прочети София“ се появи в парка „Джеймс Симон“ в центъра на Берлин. Инсталацията беше поздрав от българска страна по повод Председателството на Германия на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 г. На едно от най-оживените и обичани места на брега на река Шпрее, в близост до Берлинската катедрала и Острова на музеите, жителите и гостите на германската столица имаха възможност да научат повече за кирилицата, както и да четат българска поезия.

Кирилицата е третата официална азбука в Европейския съюз след латинската и гръцката. Тя се използва от над 300 милиона души в повече от 10 държави. Появява се през IX век, няколко години след глаголицата – азбуката, създадена от светите братя Кирил и Методий. Смята се, че е дело на свети Климент Охридски  - един от техните ученици, посрещнати и спасени в България в края на IX век, след прогонването им от Великоморавия. От България кирилицата е разпространена сред другите славянски народи и претърпява редица промени преди да достигне до нас в днешния си вид.

Миналата година в Париж проектът по инициатива на Десислава Бинева, директор на Българския културен институт във френската столица, и под патронажа на посолството на България, отбеляза по вълнуващ начин 140 години дипломатически отношения между България и Франция. „Българските букви” гостуваха в парижка градска среда през целия летен сезон миналата година по кейовете на Сена, до Моста на инвалидите на левия бряг на реката. От 1991 г. двата кея на Сена са вписани сред обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. През декември миналата година арт инсталацията „Българските букви“ гостува в столицата на Мароко Рабат, подредена на яхтеното пристанище „Марина“.

Проектът в Берлин беше осъществен с подкрепата на Министерството на културата на Република България и Държавния културен институт към МВнР, а от германска страна - с подкрепата на държавния министър по въпросите на международната културна политика към федералния министър на външните работи на ФРГ  - г-жа Мишел Мюнтеферинг и д-р Клаус Ледерер - сенатор по културните и европейски въпроси на провинция Берлин, и с активната роля и организация на Борислав Петранов, директор на Българския културен институт в Берлин. Във време на криза, която скова целия свят, арт инсталацията привлече вниманието на широк кръг публика върху българската азбука и поезия. Тя гостува в Берлин през целия летен сезон - до 30 септември т. г. А проектът „Българските букви в Будапеща 2020“  се реализира от Посолството на Република България в Унгария, Bolgár Kulturális Intézet - Български културен институт в Будапеща и Държавния културен институт към МВнР, в партньорство с Унгарския национален музей.

„Българските букви“ е пътуваща експозиция на фондация „Прочети София“ с екип: Тодора Радева (куратор и продуцент), Кирил Златков (художник), Иван Иванов (архитект). Типографията на буквите-пейки използва шрифт „Комета“ с автор Кирил Златков. „Българските букви“ съчетава поезия и типография в градска среда, за да създаде нови места за четене и срещи на открито. Под формата на оригинални пейки в красивия парк на една от най-емблематичните културни институции в Будапеща - Националния музей на Унгария, са експонирани за около месец букви от кирилицата, които нямат графичен еквивалент в латинската и гръцката азбуки, както отбелязахме. Това са буквите  Б, Д, Ж, З, Ч, Ц, Щ, Ъ, Я.  Всяка буква-пейка е свързана с избрани произведения в превод на унгарски на някои от най-значимите съвременни български поети: Георги Господинов, Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Марин Бодаков, Мирела Иванова, Петър Чухов, Пламен Дойнов, Силвия Чолева.

Но как започна всичко с този великолепен проект, който беше експониран на различни места в София през 2018 г. Тодора Радева сподели тогава: „Проектът „Скритите букви“ има дълга предистория, още от 2012 г. Тогава за първи път в главата ми се оформи идея, наречена „Прочети София“ – исках да разработя платформа, която да представя града, литературата и изкуството в симбиоза и да провокира преоткриването на градското пространство чрез култура. По същото време, съвсем независимо, около събитията на пловдивския фестивал „Отец Паисий“, Кирил Златков започва да си представя колко забавно и интересно би било да свърже историята на улицата и историята на българските букви; как, докато хората се разхождат, виждат букви на изненадващи места, впускат се в издирване и събиране, и понякога трябва да участват активно, за да намерят определена буква.

Пет години по-късно Боряна Зафирова ми разказа тази идея, вече оформена като игра, аз тъкмо бях регистрирала фондация „Прочети София“ и веднага реших, че бих искала това да е първият ни проект. Предложих всяка буква да се свърже със стихотворение от съвременен български поет. Поканихме Анета Василева от архитектурна група WhATA да избере местата. И така проектът доби завършен вид с желанието ни да очертаем един оригинален културен и литературен маршрут, който да провокира преоткриването на нашия град, азбука и поезия. Кандидатствахме за подкрепа към „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.“ на Национален фонд „Култура“ и получихме финансиране. В хода на реализация проектът претърпя различни промени и стигна до варианта с буквите пейки. За мен връзката с литературата беше много естествена. В крайна сметка буквите са основата на умението ни да се изразяваме, а поетите се изразяват най-добре. Езикът е наш дом, също както градът“.

Същата година създателите на проекта бяха удостоени с Наградата на София и бяха подкрепени от Столичната програма „Култура“ и за други свои инициативи. Тодора Радева е програмен директор на Международния литературен фестивал, който обичайно се провежда по време на Панаира на книгата през декември в НДК. Тази година предстои осмото му издание. Дано ситуацията с пандемията не осуети този истински празник на литературата, авторите, преводачите, издателите и книгоманите. Ние винаги обстойно сме писали за него и ще продължим. Тук искаме да припомним и какво каза в наш разговор за „въпреки.com“ великолепният художник, илюстратор, плакатист и майстор на буквите Кирил Златков, преди време още преди реализацията на проекта „Скритите букви“ в България“ и аналога му в чужбина „Българските букви“. Той има особено отношение към нашата азбука – и като записваща звуците, и като графично изображение. „Тези дейности, свързани с физическото докосване до буквите, според мен, също преживяват някакъв ренесанс. Те са в същата рамка – това, което човек чувства като празнина, трябва да бъде запълнено от нещо красиво, от повече естетика в живота. Нашата азбука противно на мнението, че е много стара, далеч не може да се похвали с други от хилядолетия. Тя, както и езикът е една жива материя – продължава да се обогатява и да се развива. Нашата азбука, така е заложено, е да бъде съвършена. Много е близо до най-високите постижения на човечеството в тази област като графично изображение. Която няма нужда от много допълнения. Ние имаме много плътно покриване на звуци и отделни букви за тях. Нещо, с което не могат да се похвалят много народи, които имат азбуки на базата на латиницата. Не могат да се похвалят с такъв тип уникалност”, заяви Кирил Златков. 

Текст: екип на „въпреки.com“

Снимки: архив на Българските културни институти в Будапеща и Берлин, и Стефан Джамбазов

1 - 5. Българската азбука в двора на Националния музей на Унгария - снимка архив на БКИ – Будапеща

6. Българските букви бяха и в Берлин - снимка архив на БКИ – Берлин

7. Поетесата и преводачка Надежда Радулова със свое стихотворение на една от буквите в София през 2018 г. - снимка Стефан Джамбазов

8. Кирил Златков - снимка Стефан Джамбазов

9. Тодора Радева, Демна Димитрова и Боряна Зафирова /от ляво надясно/ - един екип, който работи и за организацията на Международния литературен фестивал в НДК, както и за други столични проекти - снимка Стефан Джамбазов