На столичния булевард „Евлоги Георгиев“ №93, където е живял големият поет Константин Павлов (1933-2007) вече има плоча в негова памет, която се откри на 25 март, дни преди да бъде отбелязана 90-годишнината от неговото рождение на 2 април.

Автор на скромния, но много фин и изящен паметен знак е забележителният ни скулптор проф. Емил Попов. В шума на движението по булеварда в съботния слънчев пролетен ден дойдоха приятели на поета, преди всичко хора на словото и изкуството, порасналите деца на негови съмищленици и близки. Споделяха спомени, четяха негови стихове. Бяха заедно – Константин Павлов ги събра отново.

Журналистката и дългогодишна ръководителка на Българската редакция в “Дойче веле” Румяна Таслакова, инициатор и на наградата за поезия на името на Константин Павлов, за която ще стане дума малко по-късно в текста, пред дома на поета в този ден откри подписка алеята покрай Перловската река между улица „Граф Игнатиев“ и стадион „Васил Левски“ да носи неговото име. Той се е разхождал там с кучето си и приятелите си, дори и когато болестта бе отнела гласа му, Но гласът му, словото му, винаги са живи, тук са, независимо, че той повече от 15 години не е в нашия свят…

Миналата година по идея на Румяна Таслакова се учреди поетичната награда на името на Константин Павлов, която ще се връчва всяка година на рождения ден на поета – 2 април. Тази година тя се връчи за втори път в Софийската градска художествена галерия (по изключение на 1 април – заради изборите). Журито е в състав проф. Михаил Неделчев, председател, проф. Александър Шурбанов и поетесата Мирела Иванова. Идеята за наградата е подкрепена от дъщерята и внучката на поета – художничката Донка Павлова и Неда Лаптева. Материалният израз на престижното отличие включва пластика на скулптора проф. Ангел Станев, грамота и парична сума.

„Радвам се, че толкова много хора сте тук. Днес е един ден на размисъл, което също много добре пасва към поета. Нека в този ден на размисъл да си припомним за един творец, чиито стихове ще чуем сега, които се ценят и сега 15 години след смъртта му. Константин Павлов пише в записите си: „Отдавна думите са изпразнени от съдържание, произволна е употребата им. Всички говорят, малцина мислят. Словото престана да има стойност, успоредно с обезценяването на човешкия живот и вечните морални стойности. Този процес не е започнал от вчера. Десетилетия бе отглеждан едноцветният интелектуален простак, за да разцъфти сега с всички цветове на дъгата. Искам да кажа, че разноцветните мутанти продължават битката срещу културата и е доказателство, че културата съществува. Битката ще бъде спечелена. Познайте от кого!“ - каза Румяна Таслакова и припомни, че миналата година с наградата са били удостоени двама прекрасни поети  - Кирил Василев и Амелия Личева.

Поетесата Мирела Иванова сподели: „На журито не беше никак лесно да направим своя избор. Прочетохме над 50 новоизлезли поетични книги и стихосбирки и не една и две ни развълнуваха по един или друг начин. Отличихме и три издателства, които имат последователна, трайна, интересна линия в издаването на съвременна поезия – издателство за поезия „ДА", „Жанет 45“ и „Ерго“. Стихосбирки се издават и другаде целенасочено или случайно. Можем да подчертаем, че една от причините за промяната на статута, а именно книгите да не се изпращат, а ние сами да ги купуваме, откриваме и четем е мощната графоманска вълна, която ни е заляла и буквално гази всичко по пътя си. Затова аз, все пак, се радвам, че излязоха толкова добри книги. Няма да изброявам повече, само ще подчертая, че паметта на поезията и голямото присъствие на Константин Павлов ни задължиха да бъдем много безкомпромисни в избора си, особено сега, когато сме в навечерието на 90-годишния му юбилей.“

„Тази година е особена година. Тази година е юбилейната 90-а годишнина на Константин Павлов. Затова ние решихме да направим един извънреден жест – да наградим човек, който вече не е сред нас. Решихме да дадем наградата посмъртно на голямата поетеса Екатерина Йосифова (1941-2022).“ - бяви проф. Михаил Неделчев, председател на журито. И продължи: „Предложението беше на проф. Александър Шурбанов. Преди това бяхме обсъждали стихосбирки, но неговото предложение приехме с пълен консенсус. Благодарности на проф. Шурбанов.“.

На грамотата е написано: „На Екатерина Йосифова, посмъртно, за запазеното достойнство на поезията“.

В словото си, когато обяви решението на журито, проф. Михал Неделчев сподели: „Винаги сме казвали, че големият поет винаги удържа в съзнанието си всичко в света, целия свят, и то непрекъснато. За големия творец светът е непрекъснато актуален, дори като ироник, какъвто е Константин Павлов. Той се отнася извънредно сериозно не само към света, но и към околните. Ще припомня фрагмент от неговите записи: „Имаше време, когато моите стихове се смятаха за опасни и то в директен политически смисъл, въпреки че аз, никога не съм имал намерение да критикувам конкретна политическа идея. По-скоро съм правил изповеди. Аз съм заподозрян в агитация. Времето беше глупаво и това беше глупаво. Ще прозвучи нахално, но стиховете ми са опасни за бездарните, които съществуват като колеги само, защото нямаше критерии за сравнение. А на тях не им беше изгодно да бъдат сравнявани.“ Много често говорим, че тримата големи поети от късната социалистическа епоха, които бяха едно своеобразно трио, макар че бяха безкрайно различни, бяха Константин Павлов, Николай Кънчев и Биньо Иванов. Който ги е чел, знае че това са големите поети. Знаем, че много хора още не са ги чели, особено Биньо Иванов и Николай Кънчев, все пак, Константи Павлов е по-популярен. Константин Павлов гледаше с лека ирония към нас обикновените хора, обаче се отнасяше пределно сериозно, жестоко сериозен. Тази негова сериозност струи и от неговите стихотворения.“ - бяха прочувствените думи на литератора.

А ние припомняме думите от миналата година на Кирил Василев - поет, културолог, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ при получаване на новоучредената награда: „За мен и за моето поколение Константин Павлов беше образец като поет и неконформист в неговото гражданско поведение. И Слава, Богу, той остана такъв до края, защото много други поети, писатели и художници, които смятахме за образци, се оказаха нещо съвършено различно.“. 

Румяна Таслакова връчи наградата на дъщерята на Екатерина Йосифова Мила, която се извини, че брат й няма възможност да дойде, защото е в чужбина. „Радвам се, че имате възможност да приемете наградата на Вашата майка, която познавах и е велика поетеса.“. С тези думи тя връчи статуетката и грамотата на дъщерята, която с много вълнение в гласа и просълзена прочете кратък текст. В цялото ѝ присъствие в този момент се усещаше деликатност, финес, което напомни за изяществото на Катя Йосифова…

„За мама това щеше да е особена награда, щеше да се радва. Спомням си как се радваше, когато Коста и Иван Радоев дойдоха неочаквано в нашето жилище в Кюстендил за нейната петдесетгодишнина. Беше чудесен ден. Освен обич, тя имаше и обич към Константин Павлов. Тя никога не го наричаше Коце, а Коста. Тя ценеше таланта му, но само талант, не е достатъчно. Тя ценеше хора, които дават подкрепа и имат определени качества – това е вътрешната твърдост, професионалната смелост и отдаденост, почтеността, смирената простота и гордостта. Тя уважаваше тези хора, аз си спомням щедростта  и себеотдаването, когато говореше за тях. Това бяха не само хора, с които тя беше близка. Например, Христо Ганев, алпиниста Людмил Янков, Графиня Тотева от ФСФ, анархиста Александър Марков от Перник… Диалогът ѝ с тях беше не само директен, а и вътрешен. Те всички са и хора на словото. Ще прочета едно нейно стихотворение. Едно подсещане и една реплика към Коста Павлов: „Коста Павлов го наричах този, дето някога ни помага. И защо да помага. И какво очаква от мен, и дали ми помага, и помага ли още, или донякъде. Докъде, до кога и при това безкористно. И дали пък аз му помагам. И не мога ли да го изненадам. Нямам нищо против да съм една, която помага“…

През втората половина на 60-те години формулираният от Кафка принцип "недоверие към словото" получава своето проявление и в българската поезия, най-ярко в стихосбирката "Стихове" (1965) на Константин Павлов. Именно този поет става големият литературен образец на Екатерина Йосифова.

В късно свое стихотворение тя пише:

В подлеза пише „Четете Библията",

а аз днес четох константинпавловите

голички стихотворения.

Когато миналата година Екатерина Йосифова почина на 13 август, Силвия Чолева, поетеса, журналист и издател написа за „въпреки.com”: „Катя си избра поезията и поезията избра нея. А поезията е навсякъде, както и самата тя ще продължи да е тук, някъде наоколо. В „Апология на поезията“ тя пише: „Приключвам с историческите си миражи, послужих си с тях, за да обоснова убеждението си, че ѝ е добре на Поезията с хората. Отпреди да си знае името. Че не ѝ е притрябвала защита, за да оцелява. А че оцеляването на човеците, за което тя е съдействала, ще се обръща неведнъж срещу нея – знаела е, нали е шаманка. Преследвана, нападана в разни времена, на разни места. Тя и тях, времената, местата, е защитила, чрез себе си. Неведнъж – чрез смъртите на поетите. Поетите без гробове. Поезията бди над тях.“

Едно от най-кратките ѝ и най-важни нейни стихотворения е от два реда:

Нови стръкчета

под снега. Всеки режим

заслужава бунт.

През всичките години поезията ѝ остана свободна – „когато свободите се смаляват – а те се смаляват всеки ден – Свободата на Поезията расте“, пише Екатерина Йосифова.

„В нейната поезия няма нищо излишно. С годините Катя свличаше от себе си всичко външно, което може да ѝ попречи да стане единосъщна с истината“, каза по време на церемонията проф. Александър Шурбанов, който като член на журито, както вече беше отбелязано, е дал предложението наградата да бъде присъдена посмъртно на поетесата.

„Екатерина Йосифова е преди всичко поет на съкровено интимното преживяване, но нейната съдбовна привързаност към истината изпълва творчеството ѝ с гражданска будност, сближаваща я с безкомпромисната бунтарска поезия на Константин Павлов, когото тя високо ценеше и с когото общуваше“, каза още проф. Шурбанов.

Мирела Иванова припомни знаменития рецитал на Руси Чанев и Валентин Ганев в залата на театър „София“, сега, където е Малък градски театър "Зад канала" със стихове на Константин Павлов през 70-те години. По традиция миналата година те четоха стиховете на Константин Павлов. „Тази година нарушаваме традицията и поканихме един млад актьор, който заедно с Руси Чанев да чете стихове на Константин Павлов – Пламен Димов.“

На финала на този текст ще цитираме поета Ани Илков, чиято докторска дисертация е „Въображение и разум в творчеството на Константин Павлов“ /2008/ и е автор на „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов“ /издателство „Полис“ 2010/.

„Бих определил Константин Павлов като последния просветител - скептичен просветител; човек, чийто опит стига обертоновете на мистическото, без да води до суеверие, и човек, който подлага настоящето на радикална критика, без да напуска териториите на духа. Няма друг, който да е стоял с такава житейска и творческа твърдост в защита на свободната мисъл, творческото въображение и автономията на изкуството в България от 60-те и насетне. От ден на ден става все по-трудно да си даваме сметка за простия факт, че хора като Константин Павлов и Йордан Радичков започват своята работа и живот в едно посредствено време.

Както е известно, през 1989 г. времето се смени, но Константин Павлов, вътре в кристала на своята самота, вече знаеше мрачната тайна - всички времена са посредствени…“.

Вечерта в СГХГ, посветена на Константин Павлов и обявяването на новия носител на наградата на негово име, бе преживяване и заради, и заради Катя…А за довиждане на многобройната и развълнувана публика Румяна Таслакова каза: „Довиждане до 2 април 2024 година!“

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. Паметната плоча пред дома на Константин Павлов, снимка: Стефан Марков

2. Константин Павлов – снимка: архив на семейството му

3. Проф. Емил Попов и Донка Павлова, снимка: Стефан Марков

4. Румяна Таслкова открива подписката за алея на името на Костантин Павлов, снимка: Стефан Марков

5. Константин Павлов – снимка: архив на семейството му

6. От ляво на дясно: Бойко Ламбовски, Коста Биков, Донка Павлова и Неда Лаптева, снимка: Стефан Марков

7. От ляво на дясно: проф. Михаил Неделчев, Мирела Иванова, Румяна Таслакова и проф. Александър Шурбанов, снимка: Стефан Марков

8. Проф. Михаил Неделчев, Палми Ранчев и Мирела Иванова, снимка: Стефан Марков

9. Мила, дъщерята на Екатерина Йосифова и Румяна Таслакова, снимка: Стефан Марков

10. Екатерина Йосифова и марин Бодаков, 2016, снимка: Стефан Джамбазов

11. Ани Илков /л/ и Иван Цанев /д/, снимка: Стефан Марков

12. Пламен Димов /л/ и Руси Чанев /д/, снимка: Стефан Марков