Тържествена черемония за честване на 114-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България се проведе на 22 септември пред Паметника на Независимостта на пл. „Княз Александър I”. Честването е част от Календара на културните събития на Столична община.

Слово произнесе доц. д-р Йордан Ефтимов.

"Независимостта на една държава може да бъде чествана само като призив за независимостта на всички държави, но и като свързана със свободата на индивида.
Сред нестихващите дебати за датата на националния празник на съвременна България като противовес на датата 3 март, когато се е сключил прелиминарен договор между две воюващи страни, а бъдещето на България е само обект на договаряне между други субекти, най-често и с пълно основание се посочват датите 6 септември и 22 септември. Съединението през 1885 г., неподкрепено от европейската дипломация и защитено само от българския народ и неговите вдъхновени политици, писатели и войници, и Независимостта през 1908 г., до която се достига с много предварителни дипломатически уговорки и месеци след самата Младотурска революция, извършена от турски военнослужещи и политически дисиденти и ограничила абсолютната власт на султана на Османската империя.
Денят на Независимостта изглежда по-разбираем за света – отбелязва се държавен акт, който се чества в многобройни държави като момент на излизане от състоянието на колониална подчиненост и васалитет. И наистина, Княжество България е било трибутарно княжество, не е притежавало статут на международноправен субект, а митниците и съдилищата му са били в подчинение на султана.
Обявяването на Независимостта на българската държава е събитие, нареждащо се до другите, скъсващи с колониализма, но заедно с това то е и началото на други зависимости. В това няма нищо чудно, защото така е било с всички държави в един международен ред, доминиран от т.нар. Велики сили. Българската държава най-сетне се превръща в участник в международни преговори – това е огромна стъпка, но заедно с това по силата на договорите между Османската империя, Руската империя и българската държава се опрощават османските задължение към Русия и се прекратява данъчната зависимост на България от Османската империя, но пък България се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. И това е достатъчно символично.
Обявяването на Независимостта се извършва тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в град Търново, но нейният акт е манифестът, написан от министър-председателя Александър Малинов и подписан от княз Фердинанд I. Този документ започва с благодарност към освободителите на страната от иго през 1878 г., като не се пропускат и румънците, развива се като жест на нови приятелски отношения с бившия сюзерен, но най-важното – непрекъснато се позовава на „съчувствието на целия просветен свят“ и цели превръщането на българската държава в „равноправен член в семейството на цивилизованите народи“. Малинов и Фердинанд I настояват България да стане част от този просвещенски свят.
И нека си представим разликата с
Декларацията за независимост на САЩ с прочутото встъпление на Томас Джеферсън, приета от Континенталния конгрес на 4 юли 1776 г. Тя заимства две теми от философията на Джон Лок: индивидуалните права и правото на революция. Нейният фокус не е присъединяване към вече свободни и просветени държави, а създаването на такава държава.
Затова в Деня на Независимостта ние имаме основание да честваме на първо място големи български политици и дипломати като Александър Малинов и неговия министър на външните работи Стефан Паприков, но този ден трябва да е поредният повод да си спомняме за идеолозите на българското Просвещение, чиито идеали са за свят от независими държави и още по-важното – свят на свободни индивиди. Денят на Независимостта е и повод да осмисляме непрекъснато зависимостта на българската държава от руската външна политика. Днес това е особено важно. Защото единствено ясното противопоставяне на неоколониалната империалистична война, провеждана вече половин година от правителството на Владимир Путин срещу независимата държава Украйна, може да се нарече достойно поведение за хората, дошли да празнуват с нас българската независимост. За да можем с чисто сърце да се гордеем с независимостта си, трябва да сме чувствителни към несвободата на другите и към нарушителите на независимостта на съседите. Не бива да си затваряме очите за пълзящата анексия на Грузия или за претендиращи за независимост марионетъчни образувания като Транссинистрия. Независимостта е възможна само като резултат от следването на идеалите на Просвещението."