-

Онлайн програма на театър-лаборатория „Алма Алтер“ за април 2020

almaalter_logo

6 април, 19:30

Бурята по У. Шекспир, Онлайн

Просперо, Ариел, Калибан и Миранда попадат в една мълниеносна, опустошаваща, поетична, еротична, дори цинична буря. “Времето върви различно за различните хора”* и полунощ е относително понятие. Камбаните бият на едно с ударите на сърцето, а миналото, настоящето и бъдещето са се смесили в една симбиоза на времето. Едно е сигурно, “Колкото е по-горчиво миналото, толкова е по-сладко настоящето.”

Режисьор: Николай Георгиев
Участват: Петя Йосифова, Георги Арсов, Валерия Димитрова и Марко Дженев

Онлайн можете да гледате тук: https://www.facebook.com/theatre.almaalter/?ref=bookmarks 

 

7 април, 19:30

Вечер на късометражните форми, Онлайн

Късометражните форми забраняват сюжета, възвеличават фрагмента, забраняват разума, възвеличават подсъзнанието, забраняват времето, преодоляват пространството. Заповядайте да се срещнете с:

Столовете по Дейвид Хънкинс, 2018

Участват: Петя Йосифова-Хънкинс, Марко Дженев и Георги Арсов

Стремежът към невъзможното нищожество, 2017

Участват: Фасика Мелаку и Георги Арсов

Пътници, 2014

Участват:” Ромина Николова и Стефан Попов

Онлайн можете да гледате тук: https://www.facebook.com/theatre.almaalter 

 

9 април, 19:30

Микротанц 2018, Онлайн

Проектът „Фестивал на Микротанца“ търси да оживи нетипични за изкуството пространства, като привлича нетрадиционни публики. За един ден пространствата в сградата на Институт Сервантес се превърнаха в гъмжило от най-разнообразни танцувални форми. По всички етажи – в осем от залите на Института бяха представени кратки (15-минутни) миниатюри, а публиката имаше възможността да гледа каквото си избере, без да заплаща вход.

Това издание на фестивала е посветено на 120-годишнината от рождението на великия испански поет Федерико Гарсия Лорка и е под надслов „Човеците на Лорка танцуват“.

Използвани са кадри от:

„8 км на муле“

Алваро Гарсия

„Самотникът“

Режисьор: Петя Йосифова, Учатва: Пламен Момчилов

„Комедия без име“

Режисьор: Валерия Димитрова,

Участват: Марко Дженев, Хайме Ермида, Михаил Бонев

“Картоиграчите”

Идея и релизация: Мирослав Филков, Евгени Панчовски, Камен Жижанов и Симеон Василев

“Аз искам да изляза“

Янита Кирова

“Първа любов. Хората умират и не са щастливи”

Режисьор: Петя Йосифова, Участва: Натали Дакова

“Поема за времето“

Мария Ганчева

Музика: Енрике Моренте

Филмът е осъществен с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

Онлайн можете да гледате тук: https://www.facebook.com/theatre.almaalter 

 

13 април, 19:30

 Последна радост

Градът е друг, съвсем друг и ние сме други, съвсем други. Войната е взривила вътрешните ни светове, а тези външните отдавна не съществуват. Единствено по пустите поля цъфтят полски маргаритки – сърдечна простота. Моята любов е чиста. ”Последна радост” е спектакъл за чистата любов и бруталната война, превърнали човека в тлееща отломка на едно невъзможно съществуване. В спектакъла звучат песните на нашите баби открити по време на етнографска експедиция.

Спектакълът е част от програмата Българската литература за българското усещане. Спектакълът е организиран от Алма Алтер и 4хС и е финансиран от Национален фонд "Култура".

Онлайн можете да гледате тук: https://www.facebook.com/theatre.almaalter 

 

16 април, 19:30

Майчиният език, автентичен театрален език

„Майчиният език, автентичен театрален език“ е един малък лингвистичен остров, на който се срещат Настя, Филипо, Марта, Антонио, Георги и Публиката. Морфологията на този спектакъл обаче пулсира с минорните и мажорните тонове на техните взаимоотношения. През дръзкия немски, мелодичния италиански, живите пулсации на испанския и древния български преминават шестимата непознати, за да композират музиката на едно приятелство между техните не-чужденци. Едно приятелство, което може да се случи само у дома. А “у дома” е там, където в другия разпознаваш себе си.

Онлайн можете да гледате тук: https://www.facebook.com/theatre.almaalter 

 

20 април, 19:30

Дуел: Дон Кихот срещу Хамлет, Онлайн

Режисьор: Николай Георгиев

Хореограф: Петя Йосифова

Участват: Георги Арсов, Марко Дженев, Петя Йосифова и Валерия Димитрова

В годината, в която се навършват 400 години от смъртта на двамата големи в световната драматургия Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес, театър-лаборатория „Алма Алтер“ деформира представата за време и пространство и кани своята публика на един театрален дуел, който би могъл да се случи единствено в полето на метафизичното.

Дуел: Хамлет – Дон Кихот в полето на Квантовия театър – Проект на Театър-лаборатория „Алма Алтер“

За нас по-интересно е не да разглеждаме конкретна пиеса, а да вървим по алтернативния път на това – какво може да произтича от срещата между Шекспир и Сервантес. Двама старци на по 400 години ги събуждаме, за да ги попитаме „Вие кои бяхте?“.

До какво и двамата успяват да стигнат? Изкуството на човешкия гений има привилегията да бъде извън времето. Да се докосва до Божественото. Без да съществува опасност за него. Геният непрекъснато задава нови въпроси. Четем ги всеки път на различно ниво. Текстът се променя в самите нас. Времето се ускорява. Омир е съвсем близо до Бодлер. Успехът е по-малък неуспех ще каже Бекет. Ако някой твърди, че Моцарт не знае да пише мелодии, дори да го вземем за луд, мнението си остава валидно и негово. Такова е отмъщението на човека в невъзможността да бъде Голям. Не сме сигурни дори, че Омир е съществувал. Нещата се променят от момента, в който Бетовен казва „Аз съм Бетовен“. Роден вае неподобната на нищо скулптура на титана Балзак. Новата епоха, епоха на обезличаване на индивида и на изкуството, изисква като компенсация наличието на голямата личност. И всичко това до изчезването на последния голям творец. Колкото по-голям глад за индивидуалност, толкова повече претенденти. Изкуството се превръща във война. Фигурите на боговете стоят в неподвижна готовност в ръцете на публиката. Тя, публиката отброява вековете. Публиката обявява „Дуелът може да започне. Сега. “

Към Хамлет на Шекспир и Дон Кихот на Сервантес ще добавим още един Хамлет, този на Мюлер и Дон Кихот на Фотев, които боравят със силна деформация, те деградират, за да ги съградят наново. Стигаме до невъзможното решаване кой – кого. 400 години човечеството говори за лудостта на рицаря и за лудостта на принца. А ние питаме „Не се ли уморихте? Няма ли да спрете? Да сложите Края на играта?“ Приличате ни на онези двамата на Бекет – Хам и Клов, Клов и Хам, цял живот заедно и всеки сами, разбрали, че всичко тук на земята се е случило без тях. Бащата на Хам и Клов е бил по-благосклонен към своите синове от Сервантес и Шекспир, дал е на синовете си шанс за следващите 400 години, да бъдат чакани като Годо, горките чакащи. Чакат – невярващи.

Онлайн можете да гледате тук: https://www.facebook.com/theatre.almaalter 

 

23 април, 19:30

Орфей или върни се в своя ад, човече 2010, Онлайн

Единствено човешката личност може да решава и разрешава човешките си проблеми. За разлика от растенията и животните човекът има шанса да е това, което е решил да бъде. Неговото съществуване е в смисъла на самоконституирането му, дадена му е възможност за излизане извън пределите на себе си. Той извършва скок – към божественото, към космоса – този извън него и този вътре в него, към света, към себе си, към свободата. Така той надраства себе си, разплитайки кълбото на възможните си възможности. Няма човек без свят, няма Аз без другите.

Силата на човешката личност като пример за нейното собствено развитие и като пример за развитието на другите. Това е посланието. Да се извисиш до върха на своите възможности и с въжето на своята опитност да дадеш възможност на другите да се извисят до своя собствен връх. Защото именно всичките тези постигнати върхове са пътят към вечното стремление на човека, към Мечтания свят, към Горния свят, към Света на изкуството -  там, където ние, човеците, сме това, което искаме и можем да бъдем.

Динамиката на този спектакъл, който бяга от полето на разказа и се стреми да тича, да скача и да пада в полето на сугестивното, на непосредственото, на конкретните усещания и случвания, освободени от своята обстоятелственост, единствено способни да осветят „тъмното” на нашето подсъзнание и да го изпълнят със „светлото” на нашия Дух.

Окото на зрителя пътува стремително и дълго за да влезе колкото се може по-дълбоко до личностното на лицето на актьорите, да стигне до същностно човешкото на техните същества. До магията на срещата на човеците. Тези, които сътворяват света на изкуството и тези, които имат нужда от света на изкуството. Независимо дали съзнават или не съзнават тази нужда. Музиката, тази изначалност, тази звукова словестност с която сме надарени от природата е неумолима. И непобедима. Защото е във всеки един от нас.

Динамично конструктивното чувство,  няма да позволи на спектакъла да остане в плен на „културното” – дори с цената на пристъпване на неговите граници. Ще работи с граничното и в граничното за да постигне необходимата „живост”. Скок и полет. „Грабването” трябва да осигури съпричастността на гледащия и слушаштия, а не логиката и основанията, не неговата образованост и информираност. Не е и неговата подготвеност или неподготвеност.

Как?

Като това, което виждаме е чуваемо, а това, което чуваме е видимо.

Онлайн можете да гледате тук: https://www.facebook.com/theatre.almaalter 

 

Моля почакайте...