„Въпреки.com”: Изкуството като осмисляне на миналото и пътя

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Столичната галерия „Арте” откри сезона си с изложба на двама млади прекрасни скулптори и приятели – Мартиан Табаков и Мартин Трифонов. Двамата са ученици на скулптора проф. Емил Попов и като че ли са взели и продължили не само от неговото майсторство, но и мъдрост.

2_4Причудливи и изчистени са фигурите и рисунките на Мартин Трифонов. Те са свързани с едно минало, което понякога забравяме забързани с делничните си грижи. Той свързва в едно гордостта на соцкурортното дело - курорта „Слънчев бряг” с носещия същото име лагер край Ловеч за политически затворници по онова време. „На изложбата показвам фигура в естествен размер, няколко рисунки, както и работи, които направих последния месец специално за това участие. Ако трябва да дам заглавие на този асамблаж то би било „Курорт“. Приблизително по едно и също време на територията на Народна Република България се появяват две места познати с едно и също име. На едното, курорта „Слънчев бряг“, всеки искал да отиде да се изкъпе в морето и да се попече на плажа. На другото всеки се страхувал да не попадне, може би защото освен по сходните имена и високите температури през лятото те не си приличали по нищо друго. Началството на трудовия лагер край Ловеч обаче се стараело да създаде представа за приятна атмосфера, като се е случвало да кара въдворените да танцуват пред минаващите влакове в близост до работната площадка. С моите работи аз изобразявам тази предлагана представа”, пише Мартин Трифонов за своята експозиция. А освен всичко, парадокс от днешния ни ден се оказва, че сега курортът „Слънчев бряг” започва да получава подобна мрачна слава макар и в друг контекст…

3_3При Мартиан Табаков ключовите думи в експозицията му са: Къща, Тайна стая, Скривалище (друго измерение). „Комбинацията на тези думи е атмосферата за създаването на късчета друг свят и са подбрани непосредствено, но внимателно. Всяка една от тях е място, в което се развива действие или не се случва нищо, място, в което пребивават определени герои. Там те са и остават, като на острови в безкрайно небитие. Въпреки успехът въобще да съществуват, те остават изолирани. Има ли скрити пътеки зад кулисите?”, гласи текстът на Мартиан за изложбата. Вероятно не става ясно за какво е изложбата, но такъв е изказът на Мартиан. Той експериментира и неговите работи по-скоро трябва да се усетят, отколкото концептуално да се разберат. Впрочем, така беше и с чудесната му магистърска защита в Националната художествена академия преди време. Тогава Мартиан показа една причудлива инсталация с фигури и нарисувани големи дъсчени платна озаглавена „Идеални перспективи”. Тогава като словесна защита, прочете едно свое стихотворение, а не обясняваше какво е показал… А двамата с Мартин пък изпълняват особена музика на скулптурни инструменти. Впрочем те ще бъдат сред участниците на 30 септември в проекта „Европа в една софийска улица” на фондация „Въпреки”, подкрепена от Програма „Европа” на Столична община. Тогава от 11 до 19 часа улица „Самуил” в отсечката между „Солунска” и „Денкоглу” ще бъде зона за изкуство – изобразително и музика. А на улицата ще бъдат „паркирани” причудливите скулптурни магарета от зебло на Мартиан, вместо коли, които ще освободят пространството. По-късно Мартиан и Мартин ще демонстрират своите инструменти, наред с други изпълнения.

6_2И още две изложба, които осмислят пътя и миналото – в галерия „Сезони” и Института за съвременно изкуство. В „Сезони” се откри изложбата „Пътеката, поглед назад…“ на Владо Руменов с куратор Яра Бубнова. „Самоук художник съм. Интересите ми в областта на историята, археологията, етнографията и фолклора определиха пътищата в живота ми. Дълги години графично документирах археологическите находки на Георги Китов и други български археолози. На няколко пъти бродих из Индия, Хималая, Непал и Тибет, за което разказвам в книгата си „Защо Тибет”, която ще е на пазара през октомври”, пише Владо Руменов. И добавя: „Избрах пътеката на абстрактната живопис, като се надявах по нея да стигна до най-правдивия си и най-разбираемия си изказ. Дали съм успял... Изложбата „Пътеката, поглед назад...” е опит за равносметка на един не много интензивен, а освен това и криволичещ, да го нарека по-претенциозно творчески път. Затова и не „пътят”, а „пътеката”, по която се лутах със свободата и да се загубя.“

Втората изложба в Института за съвременно изкуство, на който също в основата е Яра Бубнова, се нарича „Великата и проклетата Октомврийска революция”. „Посланието на изложбата е формулирано в нейното название. Посветена е не само на противоречивостта на това глобално по значение историческо събитие, каквото е Октомврийската революция в Русия през 1917 г., но засяга и проблемa на историческата памет на революцията като цяло. Променят ли дистанциите във времето, новите оценки, политическите анализи и историческите подробности начина, по който „виждаме“ самото историческо събитие? В известен смисъл, изложбата е за иконофилията и иконоклазма в най-новата ни история, за това, как образът влияе на представата ни за нея, как борбата с „образите“ променя или не успява да промени историческите представи”, пише в анотацията за изложбата. Така че, осмислянето на миналото и пътя е в основата на тези изложби в София. А следващата седмица вероятно ще говорим и за бъдещето. Още повече, че предстои празникът на столицата ни! ≈

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 и 2. Скулптури на Мартин Трифонов в галерия „Арте”
3. Мартиан Табаков сред своите творби в галерия „Арте”
4. Едно от произведенията на Мартиан
5. Картина на Владо Руменов
6. Владо Руменов в галерия „Сезони” при откриването на изложбата

 

Моля почакайте...