Критиката като ябълка на раздора

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy (1)

„Литература около нулата” е заглавието на книгата с критически текстове на литературния критик и преподавател доц. Йордан Ефтимов, издадена от издателство „Просвета” в поредицата „Нова българска критика”. Текстовете обглеждат отношенията между литература, медии, пазар, читателски общности и социална среда в типичния за автора изключително четивен, атрактивен и провокативен стил в най-хубавия смисъл на думата.

1_5

Такова беше и представянето на книгата в галерия „Академия” на НХА. Вместо коктейл Данчо Ефтимов беше избрал да почерпи присъстващите с по ябълка. Той обоснова решението си историко-философски и литературно-критически, включително и с това, че Парис е дал ябълка на богинята Афродита и се е превърнал с това в първия критик /в случая на хубостта й/, за да получи в благодарност хубавата Елена. При това е пренебрегнал Хера и избухнала Троянската война. Някои казват, че не била ябълка, а дюля, но това в случая няма толкова голямо значение.

Колкото до критиката у нас, някои обвиняват критиците. Вероятно те се съобразяват с конюнктурата и приятелските контакти, както и личната изгода. Но пък е известна нетърпимостта на творците у нас към критика за техните произведения. Преди време културоложката доц. Райна Гаврилова беше казала в разговор за „въпреки.com”, че проблемът е не само в липсата на места за критика, но и в страха на критиците да не засегнат някого – нещо, което знаем и от нашия опит. „Винаги е страх или притеснение заради собствената позиция. Ние сме толкова малка общност в България, че хората се познават лично. Хората, за които трябва да се напише нещо критично или отрицателно, много често са ни приятели, състуденти, съученици, колеги. Това е много мъчителна ситуация и тя изисква, наистина, майсторство на написаното, да кажеш хем истината, хем да не го заболи. Култивира се такъв начин на писане. Французите са майстори, но това е друга култура на интелектуално общуване, където могат да се срещнат двама близки приятели и да си кажат: „Видях последната ти статия и тя е пълен боклук!” или „прочетох последното ти стихотворение, мисля, че не си казал нищо ново. Жалко, загубил си времето. Аз съм сигурен, че следващото ще е по-добро”. И да продължат да си говорят. Това трябва да се култивира, аз не мисля, че трябва да се отказва, защото просто това оставяне на течението на ниво „приятел ми е, да мине, няма аз да му кажа, друг ще го каже.” Това довежда до това, че в момента няма критика”, каза Райна Гаврилова. А Светлозар Игов по повод на книгата „Литература около нулата” написа: „Йордан Ефтимов сподели идеята, че не литературата е в криза, а че нейното пълноценно битие е затруднено поради зле функциониращата критика”.

Впрочем, Йордан Ефтимов не е от тези критици, които се притесняват заради приятелски връзки с критикуваните. За това той пише в предговора си към книгата: „Да си го кажем направо: ако оперативната критика е тежка работа със своята периодичност, то писането на обзори за литературни години или десетилетия е направо хамалогия. Не само трябва да изчетеш тонове шлака, тонове наноси от подражателски и недомислени текстове, но трябва да ги оцениш с всички рискове на професията (най-малкото: един писател написа отворено писмо до редакцията на вестник, в който публикуваха моя рецензия на негов роман – там обещаваше, че ще смачка като хлебарка рецензента) и най-вече с оглед риска да се изложиш пред бъдещите поколения. Навремето даваха кисело мляко или направо финансово стимулираха с „вредни“ работещите в мини или в комбинати за добив на руда. Е, представял съм си неведнъж, че отровени от некачествени текстове и критиците се нуждаят от пречистващо кисело мляко. Или, от друга страна, поне от чаша вода, както се дава на дегустаторите между поредните чаши вино или хапки ястие. За да си поддържат точната преценка или поне да имат илюзията, че го правят”. Колкото заглавието на книгата си, обяснява така: „Защо „Литература около нулата“? Дали трябва да предизвика асоциация с температурата на замръзване или с представата за извечна застиналост, дали е намек за морското равнище и за трудното отлепяне от него, дали някой ще се сети за 2000 година като уж момент на ново начало, или някой по-ведро ще види в това метафора за точка, по която се мери всичко останало? Впрочем при една от редакциите на ръкописа работното заглавие беше „Литературата на 90-те и на нулевото десетилетие“.

6_3

И когато говорим за критика и литература, необходимо е да се спрем на един конкурс, който имаше вече своето седмо издание. Става дума за конкурса, който се организира от Национален дарителски фонд „13 века България“ и Фондация „Литературен вестник“ за критически текст.. Отново се събраха млади автори, които на страниците на вестника изграждат и изразяват своята позиция за литературния процес. Тази година наградата беше за Борис Илиев за критическия му материал за „Лисицата“ на Дубравка Угрешич /издателство „Колибри“ 2019/, която му беше връчена от Слава Иванова, изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България”. Миналата година поетът, драматург, литературен историк и преподавател доц. Пламен Дойнов, член на журито на Годишния конкурс-работилница за литературна критика „13 века България“ попита: „Защо се пишат рецензии? Единият отговор е пред очите ни – защото има конкурс, за който може да се пише. Втората причина – защото авторът ми е приятел. Третата – защото книгата страшно ми хареса, омагьоса ме. Четвъртата  – защото книгата ме вбеси и сега ще я разкостя. Пета причина – това, което имам да кажа за тази книга е важно да го чуят други, тъй като то засяга нашето четене, живеене с литературата на нас всички заедно. Това смятам, че превръща критиката в кауза”, каза при връчването на наградите. А сега, както и преди настоя, че критиката трябва да обглежда събитията в контекст на конкретния автор и времето.

И да припомним нещо, което каза тогава, че има една всепозволеност в писането у нас, една много ниска мяра сред повечето български писатели. „Проблемът не е да сме срещу масовата литература по принцип. Тоест, да чакаме да се появи такава книга само, за да я заколим. Проблемът е друг. Проблемът е, когато масовата литература, една от участващите в конкурса рецензии прекрасно е схванала това, когато тази масова литература се представя за висока. Това не бива критикът да позволява. А това е в масовия случай – масовата литература да се представя за висока. Защото е по-престижно. Защото много от писателите, всички писатели всъщност, искат едновременно книгите им да са бестселъри, да са първи в класациите за най-продавана литература и да са страшно елитарни дълбоки автори. Това уравнение се получава изключително рядко. Да, има интелектуални бестселъри така наречени, но те се получават изключително рядко. Това е идеята на критиката – не да пишем за всички лоши книги на света, за много от тях всъщност не си струва. Но има лоши книги, за които си струва да се напише отрицателна рецензия не за друго, а за това, защото твърде много хора говорят, че са добри. Няма нищо лошо една такава книга да се продава добре, но да не се опитват да си присвояват символни капитали, които не са за тях. Само това, литературната критика не би трябвало да иска нещо повече”, каза Пламен Дойнов и неговите думи тогава имат и не по-малка стойност и днес.

3_5

И в заключение ще добавим още част от финала на книгата на Йордан Ефтимов „Литература около нулата”: „На фона на все по-доминиращата у нас представа за литературата като част от сферата на отдиха и забавлението, където тя трябва да се конкурирах с много по-ефективни средства за наслада и релаксиране, западната литература продължава вече 3000 години успешно да изпълнява ролята на критика на всички операции, свързани с управлението на човешкия ресурс – от чисто административните, политически картини през визиите за техническото преобразуване до резервоара на психиката, от чиито дълбини постоянно излизат излизат зайците на маговете”, написа Йордан Ефтимов. А ние смятаме, че трябва да се достигне у нас не само за ниво на критиката, но и за култура за нейното възприемане. 

Текст: екип на „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

1 - 5. Йордан Ефтимов при представянето на книгата си „Литература около нулата”

6. Слава Иванова, изп. директор на Национален дарителски фонд „13 века България”, връчи наградата на Борис Илиев за критическия му материал за „Лисицата“ на Дубравка Угрешич

7 - 8. За седми път бяха връчени наградите в конкурса, който се организира от Национален дарителски фонд „13 века България“ и Фондация „Литературен вестник“ за критически текст във вестника

Моля почакайте...