В Месеца на Народните будители традиционно се обявяват наградите за литература на Литературен клуб „Перото“ на НДК и на „Портал Култура“. Важно е да се припомни, че преди време двете организации се разбраха колегиално и с приятелски жест едни към други церемониите по връчването на наградите да са на различни дати – на „Портал Култура“ на 1 ноември - Ден на народните будители, а на „Перото“ на 2 ноември, ден след празника. Специално отбелязваме този факт, защото, за жалост, такива взаимоотношения не се наблюдават често в родния пейзаж, в който толерантността е изключение. Двата конкурса, ако могат да се нарекат така, ги обединява и нещо много важно, според нас - номинациите и журитата са известни преди церемониите за връчване на наградите, а не в последния момент. „Портал Култура“ обявява дългия си списък още в края на май или началото на юни, късия - през септември, а Литературен клуб „Перото“ - достатъчно време преди това. Журито на наградите на „Портал Култура“ е постоянно, на „Перото“ е различно, но се знае също доста предварително, като в него влизат призьорите за проза и поезия от предходната година. Приемаме този факт и като привличане на читателите към добрата и смислена литература, което е знаменателно за смисъла за популяризиране на четенето и то на български произведения.

Журито на награди „Перото” през 2021 г. беше в състав: проф. д-р Светлана Стойчева-Андерсон, Теодора Димова – носителка на Награда „Перото” през 2020 г. в категория „Проза” за романа „Поразените“ /издателство „Сиела“/, Силвия Чолева, Белослава Димитрова – носителка на Награда „Перото” през 2020 г. в категория „Поезия” за стихосбирката „Месо и птици“ /издателство за поезия ДА/, и доц. д-р Дарин Тенев.

Кои бяха номинираните във всяка от петте категории: „Проза”, „Поезия”, „Детска литература”, „Дебют” и „Превод от български на чужд език”. Селектираните заглавия са публикувани в периода 1 юли 2020 г. – 30 юни 2021 г.: Категория „Проза“:„Прекъсването на Самсара“, Елена Алексиева /Издателска къща „Жанет 45“/, „Вечерна сватба“, Иван Станков /Издателство „Хермес“/ и „Телогинариум“, Ясен Григоров /Издателство „Точица“/; Категория „Поезия“:„Аорист“, Виктор Самуилов /Издателска къща „Жанет 45“/, „Писмо в небето“, Владимир Левчев /Издателска къща „Жанет 45“/ и „Малкият свят, големият свят“, Надежда Радулова /Издателска къща „Жанет 45“/; Категория „Детска литература“:„Нарисува за децата“, Зорница Христова /Издателство „Точица“/, „Приспивни песни за феи и чудовища“, Сотир Гелев /Издателство „Ентусиаст“ и „Един ден в музея“, Тодор Петев, Зорница Христова /Издателство „Точица“/; Категория „Дебют“:„Чакам в кафенето”, Биляна Генова /Издателство„Колибри“/, „Ела и ме спаси“, Емилия Милчева /Издателска къща „Жанет 45“/ и „Отвор“, Румен Павлов /Издателство „Екрие“/; Категория „Превод от български на чужд език“: Виктория Лефтерова за преводите на испански на„Портретът на моя двойник“ /Siruela, 2020/, съвместно с Eнрике Гил-Делгадо и „Сестри Палавееви в бурята на историята“ /Hoja de Lata, 2020/, съвместно с Енрике Малдонадо, Джузепе дел Агата за преводите на италиански на „Времеубежище“ от Георги Господинов /Voland, 2021/ и „Избрани стихотворения“ от Владимир Левчев /Bompiani, 2021/ и Рейнал Перес Васкес за превода на испански на „Седмият жест“ от Цветанка Еленкова /Vaso Roto, 2021/.

Великолепен избор на журито. В скоба не можем да не отбележим, че участието на Силвия Чолева в журито автоматически отнема номиниране на поетични книги на издателство за поезия „ДА“, тъй като тя е издателят. А в изминалия период, който е определен по статут за наградите, в него бяха издадени забележителни стихосбирки на български автори или в превод.

А ето и наградените с малък коментар за някои от тях. Наградата „Перото“ в категория „Детска литература“ отиде при Зорница Христова и книгата „Нарисува за децата Вадим Лазаркевич: Биография“. В категорията „Поезия“ отличие спечели Виктор Самуилов за „Аорист“. За преводите на италиански на „Времеубежище“ от Георги Господинов и „Избрани стихотворения“ от Любомир Левчев приз в категория „Превод“ получи Джузепе дел Агата. Елена Алексиева е лауреат на наградите в категория „Проза“ за сборника разкази „Прекъсването на Самсара“. „Отвор“ на Румен Павлов стана победител в категорията „Дебют“. Великолепната книга на Зорница Христова, посветена на художника Вадим Лазаркевич, не просто ни върна в детството с любимите му илюстрации, а и ни напомни с каква обич към тях ни говореха нашите родители. В неговите разказани приказки в цветове и незабравими образи, споделени с децата със смях и обич се открива красивото, доброто, смешното. Предадохме ги на децата, а те сега на техните деца, нашите внучета.

Дни преди наградата за проза на „Перото“ Елена Алексиева  беше удостоена с Голямата награда за „Прекъсването на Самсара“ във второто издание на Националната литературна награда за сборници разкази „Йордан Радичков“ `2021 в Берковица. За книгата редакторът ѝ Борис Минков, литературен историк, критик и преподавател написа: “Като редактор много отдавна не бях чел книга с такова вълнение и нарастващо удоволствие. Разнообразни във фокуса и направата си разкази, внимателно уплътнени във възможностите си да изненадват, с двойствена атмосфера.“ А Минков е допълнил радостта си от литературата на Елена Алексиева с пожеланието „Да живее славно „Прекъсването на Самсара“! Само ще добавим, че той като литератор е много взискателен към словото и за да напише тези свои изречения, е дълбоко развълнуван от разказите на Елена Алексиева, включени в изданието. Това е забележителна оценка за писателката. А тя вече не малко години е безспорно едно от най-ярките имена в съвременната ни литература. Още от самото начало нейните творби ни вдъхнаха надеждата и вярата за един талантлив и задълбочен автор и винаги с нетърпение очаквахме разказите ѝ, романите ѝ, драматургията ѝ. И Елена не ни разочарова нито за миг, без да сме литературни критици, а читатели, които обичат книгите и с интерес и любопитство следят българската литература. Седмици преди връчването на тези награди книгата имаше своята премиера в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, която се превърна в диалог между Елена и присъстващите. Тогава тя каза нещо много силно, което продължаваме да преживяваме и осмисляме. „Ние тук се страхуваме да бъдем щастливи“. Всъщност, всеки един от нас е странен или по-скоро различен и това ни прави индивидуалности. Елена Алексиева във всички свои произведения и всички нейни герои са себе си за добро или за лошо в света, в който живеем или сме живели. Тя носи в творчеството си познания за света, за човека, като го разказва с красивия и богат език на добрата литература. Всеки един от разказите в „Прекъсването на Самсара“ стига до дълбините, скрити в човешката природа, която ние цял живот, уж се стремим за откриването на себе си и все някак си не успяваме да стигнем до хармонията с егото си, преди всичко. Нараняваме другите, страхувайки се да не разберат демоните ни, от които ние се страхуваме най-много, а и нерядко дори подсъзнателно усещаме, че трудно ще ги овладеем. Само любовта е тази, която може да ни помогне, проблемът е дали я разбираме като наша лична сила. Обикновено я искаме от другия, а така го лишаваме от нашата. Елена го е разбрала и ни го разказва по нейния начин с надеждата да открием своята Нирвана. Това занимава и изследва като писател-сърцевед Елена Алексиева не само в разказите от този сборник. Тя е носител на отличието за „Проза“ на „Перото“ и през 2019 година за романа си „Свети вълк“.

Забележителният роман на Георги Господинов „Времеубежище“ в превод на Джузепе дел Агата стана носител на най-престижната италианска награда за литература “Премио Стрега Еуропео”. Той е първият българин, удостоен с наградата, и първият писател от Източна Европа, който я получава. Отличието беше връчено на церемония в Торино на 17 октомври като финален акцент от Международния панаир на книгата - едно от най-големите литературни събития в Италия. Романът “Времеубежище” спечели в конкуренция с други четири книги на авторитетни автори като носителя на “Гонкур” Ерве Льо Телие, немската писателка Ане Вебер - отличена с Немската награда за литература, румънската легенда Ана Бландиана. Книгата на Георги Господинов е определена за победител от жури, съставено от 20 италиански писатели - носители и финалисти на наградата “Стрега” през годините. “Времеубежище” излезе в Италия през юни от издателство “Воланд”, в превод на Джузепе Дел Агата, който също е отличен за работата си по превода на романа с награда на „Перото“.

И сега идва тъгата. Тази година журито на Награди „Перото“ отреди и една извънредна награда в жест на преклонение към делото и живота на Марин Бодаков - поет, журналист, критик, преподавател. „Това, което мен най-много ме плаши, е нашата тяга към автопровинциализация. Да сме самодоволни, да сме самодостатъчни и в тази тяга ми се струва, че са и корените на всяко едно тоталитарно мислене”, беше казал преди години Марин Бодаков за „въпреки.com”. Сега, когато сме в шока и болката, че Марин така внезапно и безмилостно напусна нашия свят, всяка негова дума, всичко споделено в поезията му, в критическите му текстове, в разговорите ни, е безценното богатство на душата му. А той беше невероятно щедър човек, раздаваше познание, човечност, доброта. Осиротяхме всички, но най-вече прекрасната му съпруга Зорница Христова, чудните им момичета Анна и Ния, майка му. Огромна болка! Светът ни обедня… Наградата в негова памет прие по-голямата му дъщеря Анна и каза: „Марин не беше, Марин е! Той продължава да бъде с нас, най-вече чрез думите си, които той направи смисъл на живота си. Продължава да успокоява, да дава смисъл, да дава насока. Той заслужава да си спомняме за него, колкото и да боли. Да ходим на местата, на които той е ходил като „Перото“ и да четем думите му“.  А Силвия Чолева написа, когато Марин почина изведнъж на 8 септември т.г.: „Марин Бодаков ще остане не само в паметта на приятелите си, а в паметта на българската литература, с огромната работа, която той свърши за нея.“

Георги Борисов, поет, преводач, есеист, публицист, собственик  и създател на издателство „Факел Експрес“ и главен редактор на забележителното списание „Факел“ получи наградата за цялостен принос за 2021 година на Национален център за книгата и Литературен клуб „Перото“. И той каза нещо много лично за Марин: „Ще направя един постскриптум към Марин Бодаков. Той е жив, продължава да е жив. Това, което дъщеря му каза, е вярно. Той всеки ден ще бъде до нея, тя ще чува неговите думи. Но той продължава да живее чрез нови книги. Няма и година, когато той ми препоръча един издател от Велико Търново, негов приятел Ненко Денчев. Аз дадох ръкопис и той излезе точно сега, ето го. Изключително ми е мъчно, че го няма Марин Бодаков, за да му благодаря.“

За своята висока награда Георги Борисов, не без вълнение, сподели: „От всички награди, които ми е поднасяла съдбата, а те не са чак толкова много, тази е най-неочакваната за мене. Първо, защото е в съдбоносни дни за нацията ни и второ, защото става дума за физическо оцеляване, на никого не му е до награди, особено в така наречената духовна област. Защото за повечето наши съграждани нещата са свързани с масовата култура, като се почне от всенародното чалгаджийство и се свърши до телевизионните веселби в този дух. Стават обаче и чудеса. Отпишат някого и той вземе, че оживее, а лекарите казват, че само духът го крепи. Същевременно всеки врял и кипял лекар ще ви отговори, че далеч по-лесно се лекува тялото, отколкото духът. Не дай си боже духът да заболее. Нищо тогава не може да спре болестта на живото и здраво тяло. Като дългогодишен служител на словото, смея да твърдя, че тъкмо то – Словото, с главна буква, високата литература и вдъхновената книга, имат чудотворната сила да крепят и целят нацията ни в дни на върховно изпитание, когато всичко се руши и разпада, а самонадеяната простащина, егоизмът, потребителската лакомия и животинската мъст са на път да ни затрият като народ и като хора. Смея да заявя, че докато не спрат да се самоизтребват и да се самоизбиват българите, няма да се издигне и държавата ни, която всички плюем. Мисля за всички ония, за които времето не достигна да получат същата тази награда или самото време все още ги пренебрегва, пардон, неглижира. В този миг, сега и тук аз съм от малцината, облагодетелствани от съдбата. Това го дължа и на тях – на заслужено и незаслужено забравените и на авторите и читателите на незабравимото списание „Факел“, на издателство „Факел Експерс“, но преди всичко на словото и на неговия кървав бисер – поезията“. Тук трябва да замълчим и да се размислим над думите на Георги Борисов, колкото и да ни заболи…Но поезията в тези депресиращи времена ни спасява, условието е да останем насаме с нея. В този контекст напомняме, че тази година Столична община в Деня на София - 17 септември, за ярки постижения в културата в област „Литература“ връчи наградата си за поетичната книга на Цочо Бояджиев „Кухата сърцевина на живота“ на издателство за поезия „ДА“.

Думите на Георги Борисов по отношение на духа, без да подозира, бяха в цялостната атмосфера на церемонията по връчването на наградите за художествена литература и хуманитаристика на „Портал Култура“ на самия 1 ноември – Деня на народните будители. Те бяха връчени за осма година - обичайно в пространството на книжарница „Гринуич“, между книги, в което се организират и техни премиери. Събитието е на пръв поглед скромно, не светско, но е среща на приятели съмишленици, талантливи хора, които дълбоко се вълнуват, преживяват не само с творчеството си какво се случва с нас тук и сега. Членовете на журито – Тони Николов, главен редактор на „Портал Култура“ и списание „Култура“, проф. Калин Янакиев, писателката Теодора Димова, писателят Деян Енев, литераторът проф. Божидар Кунчев – са прочели 120 книги в областите на художествената литература и хуманитаристиката. Съвсем не лек труд и вглъбяване, за да дадат своята оценка и направят своя избор. В тези награди се оглежда времето ни, а и пространството, в което живеем, както каза една талантлива авторка по повод наградите.

„Имам честа да връча първата награда за проза. Това не е първата награда, която ще получи този роман, той е получавал много други и много по-престижни награди. Аз съм изключително щастлив да я връча на Георги Господинов за неговия роман „Времеубежище“, каза проф. Калин Янакиев. И продължи: „Този роман ни запознава с една много дълбока диагноза на нашето време, която чувстваме по някакъв начин и у нас.“

Това е втората награда, която получава Георги Господинов за „Времеубежище“ в България след Националната награда на НДФ „13 века България“ за „Роман на годината“. Писателят благодари и каза изключително важни неща за времето ни, за себе си и за всички нас. „По-лесно е да получиш награда навън, отколкото тук. Този роман не беше свръх бляскаво приет от българската литература. Това е втората ми награда в България. Важна ми е тази награда, защото когато писах романа точно с тази идея, че има много късо време, за да се случат нещата, които се случват в момента. На мен ми се щеше да съм го написал преди да се случат. Давах си някакви 5-6 години напред, когато вирусът на миналото ще започне да завладява света и безпаметието, което е свързано с този вирус на миналото. Нещата се случиха по-бързо. Това не е никакво пророчество, просто тревожността беше във въздуха последните години и това го знаем от 2016 и особено в годините след това. Аз съм от поколението, което до 20-ата си годишнина беше лъгано с чека на бъдещето. А сега ни се случва да живеем във времена, в които ни лъжат с чека на миналото. И двата чека са неподписани, те са празни. Най-лесно се дават празни чекове. Всички тези франкещайновски майстории – обещано минало, обещано бъдеще не се получиха. Беше нормално да не се получат. Този роман е за времето и затова минало и бъдеще са някак еднакво безутешни, еднакво празни стаи. Аз обичам миналото – в него има миризми, има трудност, бъдещето е празна стая. На мен не ми се скача на Марс, не ми се пътува на корабите на Мъск, не ми е интересно вече. Миналото е хубаво, когато е в единствено число, миналото  е лична работа, но когато се опитваш да връщаш в миналото цели народи, тогава миналото става идеология. Йосиф Бродски казваше, че бъдещето е пропаганда, доживяхме и времето, когато и миналото е пропаганда. И затова исках тази книга да бъде някакво просветено мислене за времето, за миналото, от което сме направени, но не бива да остава. За миналото, което може да преживяваме, да изтанцуваме, да разкажем, но от което след това трябва да излезем и както казва Гаустин в романа - да затворим добре вратата, за да не смесваме времената. Журито е от хора, които чета и от които се уча. Българската част на книгата е най-трудно написаната. Много исках да се прочете, защото тя ми беше най-лична и най-близка, и най-травмираща в някаква степен. Това е много важна награда за мен. Благодаря!“ Георги Господинов има таланта, мъдростта, добротата да каже най-смисленото и да го обобщи така, че да ни провокира и ние не само като негови читатели да се замислим по-дълбоко за всичко, което ни се случва и къде сме ние в него като съучастници в нелицеприятното, а може би въпреки него се стремим да бъдем други…

Някак си като медия „Портал Култура“ не само с наградите си успява да ни направи общност. Дълга тема е, че не сме чак толкова много. Но тези награди дават надежда. Формулировката за наградата на романа „Времеубежище“ /„Жанет 45“, 2020/  на Георги Господинов е заради „неподражаемото му майсторство да се гмурне в дълбините на миналото и да ни накара да се запитаме има ли памет изобщо, щом бъдещето вече не е в състояние да ни приюти, а настоящето става все по-проблемно“.

Бяха връчени и две втори награди в категорията „Проза“. Едната на Албена Стамболова за сборника с разкази „Драки и къпини“ /ИК „Факел“, 2020/ заради „художественото внушение, с което голямото време на разказа бива пронизано от човешки истории“, а другата за книгата с разкази на Алберт Бенбасат „Изгубени вещи“ /ИК „Колибри“, 2020/ заради „умението му да превърне наглед простите неща в разкази, където изгубените вещи прерастват в истории“. В категорията „Хуманитаристика“ първа награди получи книгата на Камен Рикев „Защото е на скрито. Християнският светоглед в творчеството на Далчев“ /София, 2020/ за „аргументираното му изследване на християнското усещане в сътвореното от Атанас Далчев, както и на духовните хоризонти, наситили със смисъл живота на търсещото човешко съзнание“. Втората награда спечели книгата на Илия Граматиков „Инструменталните концерти на Георги Арнаудов: сюрреалистични прочити на музикалната история“ /София, 2020/ заради „неговия прочит на музикалните творби като звуков еквивалент на Борхесовата вселена“. А Илия Граматиков след благодарностите за наградата подчерта, че във време на изопачаване на смисъл „Портал Култура“ доказва, че има смисъл.

Голямата специална награда на „Портал Култура“ получи преводачката Иглика Василева заради „големия ѝ принос към българското слово, както и заради изключителното ѝ майсторство в превода на „Одисей“ на Джеймс Джойс и на големи творби на англоезичната класика“. Призът аргументира Теодора Димова: „Българската литература е голям длъжник на преводачите на български език. Преводачите на български език са тези, които разчитат и разширяват границите на езика много повече, отколкото българските писатели. В интервю по повод на превода си за „Одисей“ на Джеймс Джойс Иглика Василева казва: „Дали българският език ще може да го поеме. Българският език е богат, гъвкав, но недоразвит.“ Това е тревожно за нас, българските писатели. Трябва да организираме дискусии, разговори, да си обясняваме какво точно означава този недоразвит език, защото това е едно от нашите задължения. За да си голям преводач, трябва да имаш истинско смирение пред чуждия текст. За смирението на преводачите българските писатели могат само благородно да завиждат и да се учат на него. Много награди има Иглика Василева като преводач. На нея дължим над 60  превода на знаменити писатели. Казвам го с възхищение и благодарност.“

А Иглика Василева благодари и сподели в Деня на Народните будители: „Моите будители са поколението преводачи преди мен – Кръстан Дянков, Жени Божилова, Пенка Пройкова, Тодор Вълчев. Възхищавам се от тях, защото са работили в трудно време. Обичам да превеждам от студентските години. Не мога да кажа аз ли избрах превода, той ли избра мен. Живеем в една такава любов много, много години.“

Специалната награда бе присъдена на Златомир Златанов заради „непоколебимото постоянство, вдъхновение и ерудиция, с които четири десетилетия гради мостове между модерната европейска и българската поезия, проза и есеистика“.

Беше прекрасно събитие на фона на всичко, което ни се случва всекидневно политически, ковидно и какво ли още не. Но смисълът е смисъл и е важно да продължаваме напред точно заради тази общност и заедност, благодарение на литературата. Маските не пречат, имаме очите си и сърцата си, които разбират.

Текст: „въпреки.com”

Снимки:

1. Наградите на „Перото“, статуетката е на скулптора проф. Емил Попов

2. Журито на Литературен клуб „Перото“ от ляво на дясно доц. Дарин Тенев, проф.  Светлана Стойчева-Андерсон, Силвия Чолева, Теодора Димова  и Белослава Димитрова – снимка: Стефан Марков

3. Сред публиката Румен Павлов, Надежда Радулова/ц/ и Анна Бодакова /д/, снимка Стефан Марков

4. Проф. Светлана Стойчева-Андерсон /л/ и Зорница Христова /д/, снимка: Стефан Марков

5. Кирил Вълчев, Генерален директор връчва дипломата за номинация на Биляна Генова, снимка: Стефан Марков

6. Елена Алексиева, снимка Стефан Марков

7. Анна Бодакова /л/ и Пени Раева /д/, директор на НДК, снимка Стефан Марков

8. Марин Бодаков, снимка: Стефан Джамбазов

9. Георги Борисов, снимка: Стефан Марков

10. Светлозар Желев, директор на Литературен клуб „Перото“, снимка: Стефан Марков

11. Журито на наградите на Портал Култура от ляво на дясно Тони Николов, Теодора Димова,  Деян Енев и проф. Калин Янакиев, снимка: Стефан Марков

12. Георги Господинов, снимка: Стефан Марков

13. Албена Стамболова, снимка: Стефан Марков

14. Деян Енев /л/ и Алберт Бенбасат /д/, снимка: Стефан Марков

15. Иглика Василева, снимка: Стефан Марков