„Аз съм абсолютно стъписан от тази толкова препълнена зала. Никога не съм очаквал, никога не съм мислил, че е възможно точно в днешно време – всеки ден, всяка вечер – има културни събития. Застъпват се изложби, книги, гастроли.“, каза развалнувано проф. Божидар Манов на премиерата в Аулата на НАТФИЗ на книгата си „Хора с прякори. Тъжни разкази“, издадена от Cоlibri.

Залата беше препълнена, хора седяха по стълбите, някои отвън във фоайето, където Божидар Манов дълго раздаваше автографи, за които се беше извила дълга опашка, докато не свършиха донесените книги от издателството…

Предния ден в пространството на книжарница „Гринуич“ не беше по-различно на премиерата на книгата Тони Николов „Има такава държава. Записки по българските кризи”, издадена от „Хермес“. Сред публиката в книжарницата беше и Божидар Манов, а на неговата премиера в НАТФИЗ беше Тони Николов. Но не само заради това обединяваме в общ акцент двете великолепни книги, много различни като жанр, но близки като загриженост и познание за хората и света около нас.

Божидар Манов е кинокритик, професор и доктор на науките. Бил е вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици). Автор е на девет книги за кино (теория и критика) и преводач на шест романа. "Хора с прякори. Тъжни разкази" е втората му белетристична книга след "Неизмислено човече" (2004).

Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на "Портал Култура" и на списание "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.) в Лувен. От 2005 до 2009 г. е главен редактор на "Радио Франс Ентернасионал" – България. Преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, Оливие Клеман. Съставител на четиритомника с есета на Георги Марков и на книга с неиздавани ръкописи на Иван Хаджийски. Кавалер на Ордена за заслуги на Република Франция. Автор на книгите „Пропуканата България“ (2015), „Българската дилема“ (2017), „Спомнена София“ (2021) и „Бленувана София“ (2022). За книгата „Спомнена София“ Тони Николов беше удостоен с Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в област "Литература" през 2022 г.

И двамата автори са в различни години сред експертите, с които работи дирекция „Култура“ на Столична община и членове на комисии към нея.

Божидар Манов сподели, че в деня на премиерата 8 юни са му се обадили поне 120 човека и са му се извинили, че не могат да дойдат поради ангажименти не само в София, но и на Театралния фестивал във Варна и на други места. Немалка част от публиката бързахме веднага след почти незавършилото събитие за Сатиричния театър, където беше поредният спектакъл на форума „Световен театър в София“, прекрасната постановка на „Любов“ на Театър Емилия Романя & Компания „Пипо Делбоно“ – Италия. Подобна беше ситуацията и на 7 юни на премиерата на Тони Николов. Това е нашата София – европейска столица на културата и изкуството!

"Аз познавам Божидар Манов от 45 години. И го познавам като човек с чувство за хумор. Обаче изведнъж – бам. Тъжни разкази! Кой иска да чете тъжни разкази? Той явно иска да изгони част от читателите си. Тук много хора са се събрали, явно обичате да тъгувате.“, каза Раймонд Вагенщайн, един от създателите на издателство Cоlibri. С Божидар Манов го свърза и киното отпреди десетилетия до днес.

На задната корица на книгата писателят академик Владимир Зарев е написал: „Разказите, назовани „тъжни“, ме принудиха да ги прочета на един дъх и ме разтърсиха. Те са искрена изповед за добродетелта и мерзостта на човека, за падението и величието му, за безкрайността на човека! Порази ме тяхната автентичност, сякаш са преживени не само от автора, но и от мен. Животът в тях е хем реален, хем преплетен с тихи морални послания, той повлича и подчинява читателя. „Хора с прякори“ е запомнящо се постижение в днешната ни белетристика.“. На премиерата продължи не по-малко развалнуван от автора: „Прекрасно усещане за автентичност, така безмилостно, че докато минавах през съдбите на героите, изпитвах чувството, че Божидар е бил с всеки един от тях, че е изживял неговия живот и неговите разочарования. Езиково книгата е безупречна, тя е изпълнена с метафори, със сложен човешки изказ и показват личния стил на писателя. Вече мога да го кажа, Божидар Манов е писател. Разказите му показват неповторимостта на неговия свят.“. Част от разказите за първи път са публикувани в списание „Съвременник“, на което Владимир Зарев е главен редактор, а други в „Пламък“, начело на което е поетът Георги Константинов.

На корицата присъства и кратък текст от литератора проф. Михаил Неделчев: „Наистина пределно тъжни са тези разкази. Но странно, нe ни изпълват с песимизъм и отчаяние, защото авторското състрадание ни извисява над безнадеждността. Делничното битие на хората тече с техните наивни и просторечни думи. А всъщност героите са със сложни характери, но не намират спасение от своята трудна и дори самоубийствена участ. А ние, читателите, сякаш за пореден път в българската литература, чуваме съчувствените думи на класика: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“.  /“По жицата“ на Йордан Йовков – б.а./

С присъщата си самоирония философът проф. Георги Каприев уточни, че в случая на премиерата се явява като дубльор, вместо проф. Михаил Неделчев, който няма възможност да присъства. Започна шеговито и защото на пропуска на НАТФИЗ му поискали лична карта и доказателство, че е професор, за да му дадат плика с книгата, оставена му от Божидар Манов. “Всеки от нас е в ситуация, в която попадат героите на Божидар, малко или повече – всеки от нас. Но неговите герои са по-особена направа. Той разказа, че изкарал тежък Ковид, вследствие на което 12 нощи не е успял да спи. И признава, че тези хора са се появили, почнали са да го дърпат към себе си. Иска да разкара тези хора и как ги разкарва, сяда на компютъра и ги записва. Защо такива хора в такива ситуации изкачат на главите ни. Защо става така? Повечето са умрели, а тези, които не са, всъщност са мъртви. Един от героите казва, че държи в ръцете си цялото свое богатство и цялото свое страдание. Невероятни хора и това е притеснителното. Всеки от тях е самотен, самотен и затова си приличат. Има едно нещо, което се нарича емпатия и Божидар е болен от тази болест. Не сме направили нищо за тези хора, докато са били живи, какво можем - макар и със задна дата, да им състрадаваме и това е част от нашия живот. Тази книга трябва да се чете и да си казваме „и с това ще се натоваря, и с това ще се натоваря..“. Защото това е книга за хора, болни от емпатия и се надявам, че тук сме се събрали все такива. Той пише като писател, но сe държи като репортер. Той пише своите репортажи за тези хора и в крайна сметка за нашия живот.“, каза за „Тъжните разкази“ Георги Каприев.

"Не знам дали всички са толкова обект на нашата тъга, но всички събуждат у нас огромно съчувствие. Поетът Уолт Уитман казва: "Изкуството е човечност". Точно това усетих, когато четох "Хора с прякори". Дадох си сметка, че името на човека значи по-малко от прякора. Прякорът носи много повече смисъл на живота му от името, което понякога може да се повтаря. Прякорът дава информация как е вървял пътят на един човек. Тези несретници предизвикват тъжна усмивка за съпричастност към тях.", сподели поетът Георги Константинов, който един от първите прочел разказите и както споменахме - част от тях е публикувал в списание “Пламък“. В експозето си се спря на някои от тях, сякаш отново да преживее съдбата на героите им и призна, че се е просълзил особено на разказа „Среден род“ за бащата и детето му, което болестта изпраща в отвъдното - тъга и съчувствие.

Книгата съдържа 16 разказа, художник на корицата е Стефан Касъров, редактор - Татяна Джокова, снимката на автора е на проф. Атанас Кънчев, който снимаше и на премиерата.

Представянето на новата книга на Тони Николов „Има такава държава” се превърна в събитие. Това означава, че книгата е събитие. Тя е разделена на три части: "Българската енигма", "Големият световен безпорядък" и "Прочити", които се пресичат и създават единството ѝ. Всъщност тя съдържа доста разнообразни текстове, писани във времето и датирани. Това датиране показва как случващото се е било предусетено, осмислено и тълкувано далеч преди да се осъществи, като например текстът "XXI век като въпрос", писан на 26.01.2017 г., който започва така: "Страховете, свързани със света, в който живеем, се усилват"…

Книгата представиха писателката Теодора Димова и историкът проф. Веселин Методиев, преподавател в НБУ. "Има такава държава" е книга, която ясно показва, че ситуацията хич не е оптимистична, но все пак нещо трябва да се направи. Авторът така и завършва своя предговор: "Ала все някой овреме трябва да бие камбаната, щом България е на ръба на бездната".

„И ето тази книга е биене на камбаната за дълбок смут, за дълбока тревога.“, каза Теодора Димова и продължи: „Тук са събрани есетата на Тони от "Портал Култура", но не само. Има  разширено документално изследване върху покушението на папа Йоан Павел Втори, има редактирани и допълнени статии. Когато те се съберат в тялото на една книга, придобиват много по-дълбоко, цялостно и многопластово звучене. В Портала всичко четем някак набързо, информативно, за да можем да догоним и следващата информация, и аз лично пропускам доста голяма част от профучаващата информация в много текстове. За мен най-силен е вторият раздел „Големият световен безпорядък”, макар че той е и най-краткият, състои се само от три есета върху безпорядъка, писани между 2017 и 2022 година. Четвъртото есе в този раздел се състои от отделни фрагменти, които, поставени един до друг, онагледяват по някакъв начин безпорядъка и хаоса, в който живеем.“

Писателката, която е също сред колумнистите на "Портал Култура" и винаги есетата ѝ, както и великолепните ѝ книги са изпълнени с болка, с тревога за времето ни, за света ни, за нас самите. И с това нейно дълбоко познание каза още: „Нищо ново не се случва с нас, ни казва Тони Николов чрез обзора си на „Българските кризи”. Такава е била историята ни, такава и ще бъде, не можем да я направим по-различна, не можем да се измъкнем от коловоза, който ни е предначертан от нашето минало. Дали един такъв исторически детерминизъм е правилен, аз не зная. Но ние го живеем, при това доста убедително, за съжаление.“

На повтарящите се рецесии в българската история е основана книгата „Има такава страна. Записки по българските кризи". Тони Николов отбелязва, че всичко, което през днешния ден претърпяваме в комплицираната политическа конюнктура, се е случвало към този момент неведнъж. „Тези текстове са писани през годините. В първата част аз преднамерено оставих датите. Защото това, което се случва и ни връхлита, не се е случвало единствено през вчерашния ден или оня ден. И въпреки това тя е един тип диалог във времето  със 100 години разстояние - с доста създатели - стартирам с проф. Петър Мутафчиев, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов. И непрестанно едно и също. Ние в действителност въртим последните 90-100 години като калейдоскоп. Всичко това, което съм поставил в книгата е писмено. Историите на поредицата "български кризи" са нанизани на един и същ безкраен конец, отвеждащ пряко към пагубния избор между Русия и Запада, довел до горестни крушения и трудни освестявания.", пише във въвеждащия си текст Тони Николов.

„Връзката памет – саможертва и отговорност е в посоката на независимост и демокрация и всичко това е казано по много убедителен начин. И най-страшното – можеш да го почувстваш веднага. Когато си се замислял за изгубения живот на хора преди тебе, наистина знаем защо всеки ден трябва да се отстояват независимостта и свободата, защото това е свързано с тези твои предци. Страниците, посветени на днешния глобален безпорядък, изследват ролята на Русия, която е разпадаща се империя още от 19-и век и след Първата световна война се превърна от царска в болшевишка империя. И сега те плащат с лихвите след падането на Берлинската стена. И виждаме какво се случва сега във войната ѝ срещу Украйна. Заслугата на Тони Николов е, че той не е провинциален балкански интелигент, с каквито сме се срещали достатъчно. Той прави своите съпоставки с мисли на личности от цялата европейска цивилизация, просто ги познава.“, каза проф. Веселин Методиев в много детайлната си оценка на книгата на Тони Николов. И убедено заяви, че той като „автор и задълбоченост го слага в редицата на хора като Петър Мутафчиев и Цветан Стоянов, които с текстовете си успяваха да насочат погледите ни към цялото това пространство на нашия европейски свят и да ни поставят в този контекст, а не само с нашите съседи на Балканския полуостров. „Има такава държава“ е сборник от текстове, които наистина предоставят възможност да видим специфичното, но и общочовешкото. Мисля, че темата на Тони Николов е да се разглежда нашата човешка и обществена самоличност – за примерите на доброто и злото, но най-вече позитивното в подхода на един добър човек, обичащ хората, а не търсещ в подобни анализи да изливаш своя негативизъм. Само чрез истинската мъка за тези, които обичаш, на които принадлежиш като интелигенция и ум, можеш да достигнеш докосването до истините, а Тони Николов го прави, наистина, отлично!“.

Анализът на проф. Веселин Методиев не само за книгата на Тони Николов, но и за нейния контекст в днешния ни свят, дава изключителен смисъл защо трябва да има такава хуманитаристика, която води към перспективата на демокрацията и свободата.

Бихме добавили отново част от споделеното от Теодора Димова в тази посока. „Подзаглавието на книгата е „Записки по българските кризи“. Множественото число на „кризи“ свива сърцето ни. Питаме се – „Докога?“. Знаем, че едно от значенията на понятието „крисис“ е „решение“. Отдавна сме стигнали до заключението, че не успяваме, не умеем да стигаме до решения. У нас като че ли „криза“ няма единствено число. В книгата намираме отговори защо е така. А щом намираме отговори, значи все пак има място за малко оптимизъм.“

Именно заради обичта на Божидар Манов и Тони Николов към човека и разбирането на мъките му, макар и изказани в съвсем различни книги, се мотивирахме да ги коментираме в общ текст. И ги прочетете, дълбоко препоръчваме.

Текст: „въпреки.com”

Автор на снимките: Стефан Марков

1. Книгата на Божидар Манов

2. Книгата на Тони Николов

3. Жаклин Вагенщайн и Божидар Манов на премиерата на книгата

4. Божидар Манов дава автографи

5. Публиката в НАТФИЗ

6. Владимир Зарев

7. Георги Каприев

8. Тони Николов и Мирела Иванова

9. На премиерата на книгата на Тони Николов: Божидар Манов /л/, Боян Биолчив /ц/ и Георги Цанков /д/

10. Теодора Димова

11. Веселин Методиев

12. Тони Николов дава автографи