Столичната община, Софийската света митрополия и Общобългарският комитет "Васил Левски" организираха на 19 февруари възпоменателни събития по случай 151 години от гибелта на Апостола на свободата.

В храм "Света София – Премъдрост Божия" Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Светия Синод на БПЦ, отслужена архиерейска панихида в памет на йеродякон Игнатий – Васил Левски, а пред Паметника на Апостола на свободата ще се състои възпоменателна церемония.

Кметът на Столичната община Васил Терзиев каза:

"Преди 151 години тук губи живота си Апостола на свободата, за да превърне в безсмъртен идеала за България. Идеалът за чистата и свята република – свободна, независима, горда. Всички ние, в този град и всяко кътче на България, живеем върху завета на Левски. Преди век и половина Левски казва, че “днешният век е век на свободата”. Свободата често има недоброжелатели. Понякога външни, понякога вътрешни. Свободата обаче започва тогава, когато живеем думите на Апостола: “Нашата работа зависи от нашите собствени усилия.” Никога не бива да забравяме това. Всичко зависи от всеки от нас. Всички ние трябва да продължим делото на Апостола, като го преоткриваме и живеем всеки ден, всеки един от нас, във всяко свое действие.

Да обединим усилия и да работим за страната и града си в духа на Левски – с вяра и решителност; да бъдем граждани, които се гордеят с историята и работят за бъдещето.

“Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи”, казва Апостола. Васил Левски е образ на обединение.
Виждаме това и днес с всички събрани представители на институциите в България на едно място, в почит на един символ, с всички хора. Щом можем да се обединяваме в почит към миналото, можем да отдадем значимото към него като работим безрезервно за бъдещето. Пожелавам на всеки един от нас, българските политици, да е отговорен и достоен пред народа си, независимо от обстоятелствата и ролята си. Името на Васил Левски ще остане завинаги символ на несломимия български дух и на неговия стремеж към справедливост, независимост и обществено благополучие.

“Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия”.

Дълбок поклон пред паметта и делото на Апостола на свободата!

Проф. Георги Вълчев, ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", беше поканен от кмета на Столичната община да произнесе слово пред Паметника на Васил Левски. Проф. Георги Вълчев каза:

"На този ден и на това място преди 151 години беше прекършен един млад живот. На черното бесило в покрайнините на София тогава увисна карловецът Васил Иванов Кунчев. Посрещна смъртта си самотно, сякаш изоставен от своите съмишленици и сподвижници, за да се превърне постепенно през изминалите години в еталон за обществен и политически деец, в завършен национален идеал, с който поколения българи вече сравняват своите политици! "Най-добрият ни българин", както инстинктивно още неговите съвременници го нарекоха, успя да спечели сърцата на хората, тъй като осъзна точните потребности на онова гранично време и формулира просто и ясно задачите, които трябваше да бъдат решавани тогава от българската нация. Нещо повече - с поведението и смъртта си той направи възможно цял един народ да заживее с очакването за близкото докосване до най-великото човешко завоевание - идеята за свободата!

Това е трудно измеримата като историческа заслуга мисия на Апостола. При изпълнението й той успя да кръстоса надлъж и нашир "цяло Българско", намери време да се докосне до душите и умовете на обикновените българи, да ги превърне в достойни хора, жадуващи едно по-справедливо бъдеще за своите деца!

Пръв Левски прозря простата истина, че ако искаме да бъдем уважавани, сами трябва да решаваме проблемите си, сами трябва да подредим собствения си двор, където без разлика на етнос и вяра можем да живеем всички заедно. Единствен той смело и открито заяви на тогавашния ни политически елит, че освобождението е дело възможно само за свободни духом хора и започна да работи директно с тях, говорейки разбираемо на техния ежедневен език.

Нагърбвайки се с една почти непосилна задача, той се превърна в обединителната фигура за цялата ни революционна емиграция, която благодарение на него осъзна, че българското бъдеще не трябва да се определя от кабинетите на една или друга велика сила и от случайностите на голямата политика. С делото, с живота и саможертвата си Васил Левски се превърна в най-яркото доказателство, че в хода на човешката история няма задни врати и ако искаме като народ да оставим неизлечима следа в нея, трябва да минем през парадния й вход, пък било то и с цената на много свидни жертви!

В дни като днешния обаче, изправяйки се пред неговия лик, е редно да си зададем въпроса – успяхме ли като общество да сбъднем неговите завети? Продължаваме ли да мечтаем за общочовешки каузи и идеали или ги подменихме с копнежи по последните модели смартфони и маркови маратонки, по луксозни имоти и офшорни банкови сметки? Не предадохме ли идеите му за чиста и свята република, в която всички трябва да са равни пред закона, заменяйки ги с подлостта на оцеляването, гражданското примирение и лицемерието на конформизма? Не изпразнихме ли от съдържание и смисъл думи като дълг, достойнство, чест, криейки се зад високопарни слова и заучени кухи фрази? Вместо за жадуваните свобода и равенство не сме ли готови днес много по-охотно да се пребиваме до смърт за свободно паркомясто или отнето предимство на пътя? Не позволихме ли на кресливия фалшив патриотизъм да подкопае основите на традиционната за обществото ни толерантност към другостта, благодарение на която сме оцелявали векове наред? Не се ли превърнахме в крайна сметка в роби на внушените ни страхове, че някой подмолно унищожава собствената ни държава и не допуснахме ли напълно доброволно да оголим цели райони от нея като спряхме да полагаме дори елементарни грижи и оставихме на разрухата домовете и родните места на дедите ни? Не се ли поддадохме на изкушението да въздишаме по-често по миналото, вместо да погледнем бъдещето и да потърсим посоките на днешния ден към него?

Зная, че в дни като днешния всичките тези въпроси терзаят всеки един мислещ гражданин и това е причината вече 151 години след ония паметни събития, съвременна България да осъмва в деня на самотната гибел на Апостола на свободата освен с разбираема мъка и с крехка надежда. С мъката по един рано погубен живот и с надеждата, че в трудни за страната ни моменти, че във времена на бъдещи изпитания тази земя и този народ отново ще родят горди и честни личности, които ще вдъхнат на обърканото ни общество нова вяра и смели мечти! И това не е празен оптимизъм просто защото такова е самото естество на живота. След дълги периоди на разруха, безпътица и обществено униние идват времена на съзидание, на градеж, на истински решения и на копнеж по нови хоризонти!

Да живее България!"

На 19 февруари пред паметника на Васил Левски в  Босилеград (Република Сърбия) също се проведе възпоменателна церемония, организирана от дирекция "Култура" на Столичната община, Културно-информационния център „Босилеград“ и Гражданския комитет "Западни покрайнини".