„Въпреки.com”: Изкуство между миналото и бъдещето

Margarita Yancheva logo 5 BOLD-1 - Copy

Като че ли най-характерното за изложбите и културните събития в София през седмицата е връзката между минало и бъдеще. В това се усеща и приемственост, но и взаимно уважение към търсенията на автори от преди години и на съвсем млади. Това пролича и при подбора на отличените за в годишните награди на Столична община за ярки постижения в областта на културата.

Носител на Специалната награда за изключителни постижения и принос в националната култура е академик Васил Казанджиев - композитор, диригент и педагог. Наградата му беше връчена от кмета на София - Йорданка Фандъкова. Васил Казанджиев е една от големите фигури в съвременната българска музика. Преди време в разговор за сайта „въпреки.com” той беше казал: „При социализма беше абсолютно забранена тази музика. И което е абсурдното, тогава всяко изпълнение, макар и много рядко, два три пъти на годината се случваше, предимно камерна музика, предизвикваше страхотни скандали, веднага събрания, порицания, заплахи и беше страхотно. Просто имаше много бариери пред тази музика. Което се отрази много зле, защото след така наречената промяна нито българските изпълнители, нито особено оркестрите, нито отделни солисти, които се броят на една ръка, са амбицирани да свирят и да им е интересна тази музика. Всички останали въобще забравиха, че съществува такава музика”, каза Васил Казанджиев. Много хубаво е, че получи тази награда, но като че ли все пак отношението към съвременната музика в България все още не е на необходимата висота. Въпреки, че в чужбина има наши музиканти, които я популяризират, като например неговия ученик диригента Герган Ценов, с когото също във „въпреки” сме разговаряли.

Много ни беше приятно, че дни след получаването на наградата срещнахме Васил Казанджиев в отлична форма на една изложба. Тя беше на неговия приятел, покойния художник Александър Капричев /1945-2008/ в галерия [a]cube в София. Изложбата е озаглавена „Есенни етюди“, а в камерното пространство на галерията са представени единадесет абстрактни акварела, непоказани досега в България. Единадесет виртуозни произведения, рисувани в края на деветдесетте години на миналия век, носещи характерния почерк на автора…единадесет спомена за един голям артист. Спомняме си една изложба с негови произведения в галерия „Академия”, но тези творби също заслужава да се видят.

2_5Иначе като става дума за миналото, не можем да не споменем експозицията от снимки по повод 110 – годишната история на Народния театър в градската градина на София. Тя разказва как се е променял през годините единствения български театър със 113-годишна история, чиято великолепна сграда е открита през 1907 г. Изложбата съдържа 30 платна с размери 1,20 на 1,20 м с около 90 запомнящи се исторически снимки. Част от тях, посветени на по-новата история на театъра, са дело на фотографа Божидар Марков. Фотографиите припомнят знакови моменти от изграждането и реконструкциите на Народния театър. Показани са архивни кадри от създаването на сградата, от реконструкцията през 1976 г., от реставрацията 2004-2006 г., когато се извърши мащабна реставрация и консервация на централната и южна част, на салона и фоайетата на Голяма сцена, обновена бе и позлатата на интериора, както и от последния ремонт през 2017 г. „През всичките сто и десет години театърът се е наричал „Народен”, не само защото сградата му е една от най-красивите постройки в културния център на София, но и защото е вместилище на съзидателния дух на всички българи. Тя е фотографски разказ за величието на духа, вплетен в театралната сграда на първата ни сцена”, казва авторът на изложбата Божидар Марков. В Народния театър беше и тазгодишната церемония по връчването на наградите на София и можахме да се убедим в новата обновена зала на театъра.

3_6Близо до тази изложба има друга, която отново ни връща в миналото. Говорим за изложбата „Илия Бешков – свян и страсти” с куратор Красимир Илиев в Софийска градска художествена галерия. „Тази изложба представя Илия Бешков и като ненадминат рисувач, и като неуморен търсач на истината за човека. Похотта, уродливостта, а и красотата /понякога/ на неговите герои е убийствено правдива, защото всички те са негови рожби, които обича и осмива без да мрази. Затова пленяват със своята истинност. Най-малкото, което може да се каже за тях е, че са преживени. Те са окъпани от неговата обич. Носят неговите страсти, неговите недъзи и неговата печал от съществуванието им. Това ги прави безсмъртни”, пише в анотацията за изложбата.

Миналото присъства и в една друга изложба - "ReForget Your Past" в галерия Synthesis, София. Изложбата е в рамките на Sofia Art Book Fair 2017 в програмата на който има изложби на арт и фотокниги, лекции и презентации на български и международни автори и книжно изложение. Организатори на фестивала са Десислава Панчева, основател и куратор на Hip hip Library и фотографа Никола Михов, основател на виртуалната платформа за българска съвременна фотография Bulgarian Photography Now. В изложбата са представени резултатите от проекта на фотографа Никола Михов, в който той кани 30 български и чуждестранни артисти - художници, фотографи, дизайнери и графити артисти - да преработят екземпляри от неговата фотокнига Forget Your Past. Издадена през 2012 г. от издателство "Жанет 45", тя проследява съдбата на най-значимите монументални паметници от времето на комунизма, от построяването им до сегашното им състояние на разруха и безстопанственост. Заглавието e заимствано от графитa „Forget your past” изрисуван над входа на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа.

5_3Тази изложба прави връзка с бъдещето, защото е насочена към миналото, но с поглед към настоящето. А един друг фестивал поглежда вече директно към бъдещето с новите технологии в изкуството – Международния фестивал на дигиталните изкуства DA Fest. Това е международен фестивал, организиран от Националната художествена академия /НХА/ в София, чиято цел е да срещне българската аудитория с разнообразни артистични тенденции и изследвания в полето на дигиталното видео, саунд арт, нет арт, мултимедийни пърформанси и инсталации, роботика и генеративни системи и други интердисциплинарни форми. В досегашните пет издания на фестивала взеха участие над 100 утвърдени творци и изследователи от цял свят. Шестото издание на фестивала е в различни локации в Художествената академия на ул. Шипка 1 и представя отново съвременни артистични изследвания, технологии и практики в дигиталните изкуства в богата петдневна програма, включваща изложба, пърформанси, прожекции, презентации и уъркшопи. Ново попълнение във фестивалната програма е DA Lab, която представя електронна и експериментална музикална сцена и звуково изкуство в България.

И още една изложба, насочена към бъдещето, но припомняща за един голям творец от миналото – Едмонд Демирджиян. Изложбата е на Трендафила Трендафилова в столичната галерия „Ракурси” и повод Наградата за млад живописец на името на Едмонд Демирджиян. Наградата се връчва за осми път, носителката за 2017 г. Трендафила Трендафилова се представя с изложбата „Très“. „Заглавието на изложбата и произхожда както от френската дума за „много”, така и от начина, по който приятелите се обръщат към художничката. То насочва едновременно към отсъствието на една единствена концепция и към представянето на дадения етап от развитието на авторката с цялото му многообразие. В картините са пресъздадени лични житейски случки, предизвикали силни емоции на радост или тъга. „Стаята” е неизчерпаем източник на вдъхновение. Поставянето в различни ситуации дава възможност на художничката да изследва самата себе си. Конкретната история, както и хората, участващи в нея, престават да бъдат толкова важни. Преживяното се превръща в линейно-колоритно съотношение. По същия начин Трендафила се отнася и към  музиката, която слуша или създава. Пренареждането на герои, обекти и моменти е безкрайно и изразява богатство от състояния”, пише в анотацията за изложбата.

И още една изложба, която припомня за един голям творец. Тя е в Галерия „Средец” на Министерството на културата и отбелязва 85-тата годишнина от рождението на големия художник Марин Върбанов (1932 – 1989) с ретроспективна изложба. Марин Върбанов е роден на 20.09.1932 г. в Оряхово. Той е първият български художник, получил специално образование в областта на декоративния текстил. Още със завръщането си през 1959 г. инициира създаването на специалност „Текстил” към приложния факултет на Националната художествената академия и от 1960 г. поема ръководството й. Енергията му не познава граници. Преподаването на студентите върви паралелно с ръководството на Ателие за тъкани и гоблени към Творческия фонд на Съюза на българските художници (1967 г. – 1970 г.) и с творчески търсения, положили основите на така наречения „триизмерен гоблен”.  Авангардните му хрумвания нямат аналог у нас  в онези години. Възпитаник на китайската художествена школа, в България той се обръща към старата родопска пластика – халищата и тепаната вълна, съчетавайки древните традиции с нова визия. През 1985 г. се завръща в Китай  в Художествената академия Ханджоу , където преподава дизайн и въвежда системата на меката скулптура в изкуството, основава катедра „Текстил”, която днес е Институт за съвременна текстилна пластика „Върбанов”. А тези събития, за които говорихме, наистина правят връзка между минало и бъдеще и придават нови измерения на нашето човешко, не само художествено битие. ≈

Автори: Екип на сайт за култура „Въпреки.com”

Снимки:

1.Кметът на София Йорданка Фандъкова връчва Специалната награда за изключителни постижения и принос в националната култура на академик Васил Казанджиев – снимка Гео Калев

2.Снимка от реставрацията на сградата на Народния театър през 2004 - 2006 г. – снимка Божидар Марков

3 и 4. Из изложбата „Илия Бешков – свян и страсти” в СГХГ – снимки Стефан Джамбазов

5 и 6. Из изложбата на DA Fest в Националната художествена академия – снимки Стефан Джамбазов

7. Картина от изложбата на Трендафила Трендафилова в галерия „Ракурси”

8. Марин Върбанов – „Вратата на Орфей” – снимка архив на галерия „Средец” при МК

Моля почакайте...